Генното инженерство и раждането: манипулиране на човешкия живот

Прот. Джон Брек

Докато абортът и „допълващите естествения начин на раждане способи могат и да не засягат пряко онези, които са против тях, то същото не може да се каже за генното инженерство. Манипулирането на генетичния материал – независимо дали става дума за растения, животни или човешки същества – има биологични и социални последици, които засягат практически всички хора. Ако сме против аборта, тъй като той нарушава правата и унищожава живота на невинна личност, то опасностите, които крият някои форми на генното инженерство, особено разработваните напоследък методи на клониране, – правят гаранциите за контрол още по-наложителни, тъй като неправилното генетично манилулиране, независимо дали е съзнателно или несъзнателно, може да има катастрофални последици за цялото човечество.

Преди да преминем към подробностите, би било полезно да определим някои ключови термини. С „евгеника като цяло се обозначава онази наука, която цели подобряване на човешките генетични черти – а по такъв начин и самата човешка природа – чрез подобряване на условията на околната среда и на цялостното състояние на човешкото съществуване. „Генната терапия представлява изследване на бъдещите родители с цел определяне дали съществува опасност децата им да наследят генетични разстройства и намеса преди или след раждане с цел поправяне на такива разстройства. Цслите ѝ са терапевтични, а не евгенични или иновационни. Тя има за цел да излекува дадена повреда, а не толкова да подобри отделни характеристики, които човек би желал. Така подходящо нареченото генно инжерство означава обработка с генетичен материал (дезоксирибонуклеиновата киселина – ДНК) в гаметите или ембриона с терапевтична или евгенична цел. Генната терапия, следователно, е клон от генното инженерство.

Човешкият организъм е съставен от два вида клетки: възпроизводителни, наречени гамети, и телесни клетки, които не са репродуктивни. Ядрото на всяка нормална телесна клетка съдържа 46 хромозоми (23 чифта). Възпроизводителните клетки съдържат 23 хромозоми, така че съединявансто на сперматозоида и яйцеклетката дава съчстание от 46 хромозоми, което е уникално, с изключение на еднояйчните близнаци. Всяка хромозома съдържа около 100 000 гени: това са части на ДНК, които определят генетичния код на наследствените черти. Генетичното инженерство стана възможно поради обстоятелството, че, както при холограмата, ядрото на дадена телесна клетка съдържа в себе си генетичния код на целия организъм. Чрез технологията на „пренаредепата ДНК е възможно да се измени генетичният характер на организма, като в него се вкарат пряко гени от друг организъм чрез процеса, наречен „трансформация, или чрез вирусно присаждане, известно като „трансдукция. Тази технология, която повече е известна като „генно внедряване, макар и с ограничено приложение при бактериите и растенията, открива пътя на генетичната обработка на всяка форма на живот, включително на човека.

С помощта на уреда за „генно подреждане, разработен в института в Калтек (откритието бе обявено през юни 1986 г.), учените можаха да определят местоположението на генния материал на целия човешки организъм. С напредването ка изследванията по проекта „Инициатива за човешкия геном ние разбираме все по-точно кои гени са отговорни за дадени функции и къде са разположени те в рамката на ДНК. Като се
добави и познанието ни за механизма на „включване“ и „изключване на гените, вече става възможно да се извършва избор и подобряване на генетичния материал както на телесните, така и на възпроизводителните клетки. Това на свой ред дава на учените властта да въздействат на човешкия живот в неговата най-основна биологическа форма.

Докато генната обработка на телесните клетки засяга само отделния индивид, то всяка промяна във възпроизводителните клетки се наследява от следващите поколения. Последствията за духа и тялото на човека от подобни въздействия са ужасяващи. Те обясняват защо такива дейци като Джеръми Рифкин осъждат всяка проява на генно инженерство като напълно неетична, тъй като то по никакъв начин не може да бъде контролирано. С преобразуването на генетичния материал в живия организъм, Включително човешкия, ние можем да преобразуваме самото му естество.

И все пак няма съмнение, че генното инженерство в областта на селското стопанство и животновъдството, а също и на медицината доведе до истинска революция, която трябва да бъде приветствана. Днес учените могат да разработват растителни видове, които са устойчиви на хербициди, и да подобрят методите, позволяващи на растенията да произвеждат собствени инсектициди, азотни торове и противозамръзващи съставки. Още преди десетина години бяха патентовани изкуствени ензими, който разлагат и унищожават промишлените отпадъци. Днес „био-средствата, основани на някои микроби – например бактериите и гъбичките, с помощта на които се унишожават отровните химикали (органичните съединения, такива като пестициди, … нефт и различни канцерогени) – представляват значителен „еко-бизнес както в Съединените щати, така и навсякъде по свста. Чрез повишаване на фотосинтезата по генетичен път, учените се надяват да започнат „нова революция, която би могла да задоволи потребностите на бързо нарастващото световно население, особено в развиващите се страни.

Тази очаквана селскостопанска благодат обаче се възприема от немалко хора като проклятие. Граждански обединения спряха опитите в Калифорния, а също и на други места, които трябваше да позволят пускането в атмосферата на нови видове бактерии. Там, където се провеждаха подобни опити, не се забелязаха на първо време никакви отрицателни последствия. С годините обаче се появиха съобщения, например в New York Times, Newsweek и в други издания, които предупреждават, че учените често са пренебрегвали мерките за сигурност при изпускането на генетично видоизменените бактерии и вируси във въздуха. Според някои критици днес подготвяме екокатастрофа, която ще бъде много по-голяма от щетите, причинени в Съединените щати от гъботворката.

Други предупреждават, че чрез генното инженерство ще се намали генетичното разнообразие на видовете, като се произвеждат уеднаквени житни видове с намалена устойчивост против насекомите и метеорологичните промени. Трети са загрижени за непредсказуемите и необратими последствия от генетичкото видоизменяне на житни растения с други растителни видове, с цел производството на „свръх-растения и подобни хибриди, които поставят в опасност екологичната устойчивост.“ Екологичните катастрофи, които се увеличават в световен мащаб (например пожарите в Югоизточна Азия и Флорида през 1998 г. и бързото изтъняване на озоновия атмосферсн слой) дадоха на пророците на нашата гибел достатъчен материал за размишление.

Подобен напредък, но с по-различна степен на опасност, бе направен и в областта на възпроизводството на животни. Генното инженерство може да подобри такива качества като теглото, големината, силата, качеството на месото и други черти на животните. Клонирането, което от доста време успешно се прилага при жаби, мишки и, според някои съобщения – на едно пони, направи сериозна крачка (в коя посока?) със зачеването и раждането на Доли – овцата, която се предполага че е клонирана от телесна клетка, взета от зрял индивид. Шотландските учени, които създадоха Доли, предполагат, че тя може би е клонирана по старомодния начин – от възпроизводителна ембрионална клетка. Въпреки това опитът бе повторен с последващо клониране на мишки от телесни клетки на зрял индивид. Методът по този начин изглежда като че ли е приложим и при други животински видове Както и да се тълкува това, днес генетичен материал от хора се въвежда в различни животни, с цел получаването на лекарства и други продукти, и така клонирането може да ги направи разпространени в целия свят.

Същинската опасност при тези действия има две страни: нарушаване на ценността и пълнотата на създадените форми на живот и вмешателство в микроеволюционния процес на естествен подбор, което, както при растенията, можа да намали генното разнообразие и да доведе до непредвидими последици. Въвеждането на човешки хормони на растежа в прасета например доведе до по-слаб и мършав вид, засегнат от кривогледство и артрит. И докато такива митологически твари като фавни, русалки, кентаври и други въображаеми същества остават все още само нарисувани на черната дъска на генното инженерство, то опитите продължават в различни страни с цел съединяване на човешки генетичен материал с този на волове, примати и други форми на живот, а също и с цел успешното клониране на човешко същество. Но на каква екологична цена? И на каква цена по отношение на нашата изконна човешка природа?

Когато разглеждаме потенциалните биовъзможности и биоопасности, които крие генното инженерство при хората, трябва да правим разлика между методите за терапия и методите за евгеника, нововъведения. При първите, генното инженерство може да даде инсулин, хормони на растежа и други видове хормони, ваксини, протеина интерферон, който предпазва от вирусни зарази. Генната терапия цели да открие и поправи генетичните повреди още в утробата на майката, в най-ранния стадий в развитието на зародиша, преди повредата да се разпространи към мозъка и нервната система. Появяват се или се предвижда да се появят нови лекарства за лечение на наследствените заболявания като хемофилията, мускулната дистрофия, клетъчната анемия, фиброзния цистит и други мъчителни или със смъртен изход болести, чийто генстичен произход вече с доказан. Още през 1987 година списание „Ню Йорк Таймс обяви, че учени са присадили чужди гени в бактерията, с чиято помощ се образува туберкулозната ваксина, като по този начин се откри пътят за създаването на ваксина, която може да предпази от различни болести и да лекува такива заболявания като проказа и малария. И този напредък продължава.

Дори депресията и шизофренията, за които вече е общоприето, че са заболявания, имащи биохимичен произход, се поддават на генно лечение, като се увеличи мярката на лекарството невротрансмитер норепинефрин или на ензима Бета-ендорфин, който има действието на естествен аналгетик. Напредват изследванията и за облекчаването или премахването на дегенеративните болести (уродство – бел. ред.) – например болестта на Паркинсон или на Алцхаймер и някои видове ракови заболявания. Напредъкът в лечението на имунната недостатъчност – такава например като аденозната деаминозна недостатъчност – подсказва, че окончаталната победа на генното инженерство може да бъде лечението на СПИН.

Трудно е да се прецени къде се намира границата между лечителните и евгеничните действия. Макар че теоретически е възможно чрез генното инженерство да се създаде висш homo novus, който да замести homo sapiens, тази „технология на подобрението все още се намира далеч в бъдещето, преди всичко поради икономически, ако не поради други причини, тъй като разходите за изследвания и приложение на технологията за изменение на ръста на косата или цвета на очите, или дори на интелигентността, значително ще превишават която и да е приемлива печалба. И все пак възможостите за „подобрение на Божия план за живота на човека с такъв, че е време тези сериозни нравствени въпроси да се разгледат от Църквата, обществото и частните изследователски институти.

Сред най-тревожните нравствени проблеми, поставени от развитието на генното инженерство, можем да посочим следните:

– Разпределението на недостигащите и същевременно скъпите ресурси. Как да определим кой има полза от новите технологии, а също кой печели от тях? Карл Ранер и други учени предупредиха, че генното инженерство би могло да бъде управлявано от „жестоките правила на пазара. Системата на „управляваното медицинско обслужване на широката американска болнична помощ ясно показа несправедливостта, която се прояви след позволяването на частната инициатива, при жадниястремеж на човека да направлява медицинското лечение. Дали в бъдеще животът и смъртта в края на краищата няма да зависят от възможността на човек да си плати?

– Тясно свързан с първия проблем е въпросът за контрола изобщо. Кой ще установи стандартите и границите на изследванията, и какви критерии ще се използват? Американската служба за патентоване и търговия обяви през май 1987 година, че тя „смята за неестествсно появилите се многоклетъчни живи, но не човешки организми, включително и животни, да бъдат обект на патентоване. Но разрешение за „производство и патентоване на живот бе дадено в ръцете на корпоративна Америка. Ако миналият опит може да служи като някакво мерило, то „контролът над новите технологии ще се определя преди всичко от мотива за печалба.

– Тъй като методите на генните проучвания се усложняват, стана възможно откриването на широк кръг генетични заболявания, които могат или не могат да бъдат лекувани в близкото бъдеще. Това проучване на практика може да стане задължително чрез приемането на съответен закон. То поставя редица „любопитни и смущаващи въпроси: 1) Дали всяка форма на генно проучване трябва да стане задължителна и така в случаите, в които генната хирургия, или друго подобно лечение, не може да поправи аномалиите още в утробата, майката може да бъде принудена, или по законен път задължена, да направи аборт? 2) Дали бъдещите съпрузи ще бъдат задължавани да се подлагат на проучване и да им бъде отказано издаването на брачно свидетелство, ако генетични повреди покажат, че тяхното дете ще „отслаби гените на човешката раса? 3) Ще бъде ли наложена задължителна стерилизация в случаите, когато родителите имат повредени гени (тъй като всеки човек има средно шест повредени гени, то би било необходимо, разбира се, да се подредят по важност повредите според възможната опасност, която те носят)? 4) Западното общество днес се намира на опасната почва, на която вече явно се приема извършването па активна евтаназия – както съзнателна, така и несъзнатсина (този въпрос разглеждаме в следващата глава). В резултат на това в средствата за осведомяване широко се обсъжда въпросът за детеубийството и то по начин, немислим само преди едно поколение. Един от най-трудните въпроси в това отношение се отнася за т. нар. „увредени новородени (генетически увредени бебета, които са безнадежден случай от гледна точка на медицината). Ще трябва ли някога такива случаи да се поставя въпросът за действаща евтаназия, с цел да се спести ужасната болка на детето през краткия му живот и да се спестят на родителите продължителната мъка и огромните парични разходи? Това са трудни въпроси и според мнозина техните последици са доста неприятни. Те обаче трябва да се разгледат открито от православните, а също и от другите християни, та гласът на Църквата да се чуе в този свят, който често избира знанието пред мъдростта и удобството пред състраданието.

– Накрая ще спомснем и проблема за отговорността. Кой ще поеме отговорността за екологичните катастрофи, епидемиите и като цяло за бъдещите „плодове на генното инженерство, които имат вредно въздействие върху отделните хора и обществото? Със сигурност не можем да разчитаме на застрахователните компании. С узаконяването на аборта застрахователите все повече не желаят да плащат за грижите за дете, чиито генетични повреди биха могли да се открият още в утробата и което би трябвало да бъде абортирано. По подобен начин диагностичните тестове, откриващи генетични повреди у работници, биха могли да спрат техните застраховки и дори биха могли да доведат до уволнението им. Отново ще подчертаем, че там, където диагнозата изпреварва възможността за лечение, често жертвата е справедливостта.

Възможността за случайно заразяване и епидемии, а също заплахата от неприемливи въздействия върху човешкия жнвот, или с други формина живот, още повече подчертават необходимостта църквите чрез богословите и специалистите-медици да настояват за регулиране от страна на федералното правителство опитите в областта на генното инженерство. Такова управление е необходимо, не само за да се обезпечи сигурността на обществото, но преди всичко да се запази пълнотата на Божието творение.“ На регулиращите агенции трябва, разбира се, да се даде определена власт, за да очертаят границите и да определят задължителни глоби, тъй като да се настоява биотехнологичната индустрия или дори научната общност да установи свой собствен етически кодекс и да го налага пподотворно, би означавало само да се предизвика сблъсък на интереси.

Като се имат предвид днешните възможности на различните „технологии на въздействие, би било добре да се определят следните граници на генното експериментиране:

– Първо, с нарастването на броя на учените-изследователи и иа медиците-специалисти ние, като православни християни, сме длъжни да отправим призив за налагането на забрана на всички опити с човешки възпроизводителни клетки (както Православната църква в Америка вече отправи изявление относно човешкото клониране, публикувано през пролетта на 1998 година). Единствено изключение може да има в случаите, при които клетките са започнали да се разпадат и да не могат да се развиват нормално. Стремежът за вземането на лечителни мерки за поправяне на генетични повреди в телесните клетки е похвален и трябва да се подкрепя осъществяването му. Там, където ценността и целостта на човека и на животните се зачитат, този стремеж трябва да се насърчава и ако е възможно – да се подпомага от обществените фондове. А що се отнася до опитите с възпроизводителни клетки, те могат да доведат до нравствено неприемлив риск от предаване на следващите поколения на необратими последствия от нелреднамерени, но въпреки това катастрофални грешки.

– По подобен начин ясно и недвусмислено становище трябва да се вземе срещу всяка форма на опити с човека, които биха нарушили свободата, достойнството и пълнотата на личността. Това включва такива действия като използване на ембрионите с търговска цел, смесване на генетичен материал от хора с такъв на животни (с изключение, може би, на онези случаи, при които може да се постигне значителен медицински напредък чрез различните методи, при положение че те са само лечителни), а също и всяка форма на човешко клониране. (Трябва обаче да се каже, че крайните последствия от човешкото клониране може би не са така зловещи, както би изглеждало на пръв поглед. Както посочихме в трета глава, естественото „близнене на зародиша в периода преди присаждането е форма на клониране. Изкуствено произведените клонинги в своята същност са изкуствено „произведени идентични близнаци. Но тъй като даден индивид е много повече от онова, което наследството на гените му дава, и понеже разграничаването на клетките започва от момента на най-ранния стадий на делене на клетката, то дори и „идентичните близнаци не са идентични в своята същност; всеки от тях представлява отделен индивид, а при хората – отделна личност. Този факт обаче не трябва да се разбира като приемане на човешкото клониране за морално добро. Във всички случаи, поради детерминираността на човешкия живот и на човешките качества и характеристики – т. е. човешката душа – оставена в ръпете на човека, а не на Бога, клонирането си остава винаги морално зло).

– Накрая трябва да се отправи призив за отменяне на решението да се дава право на патент върху новоразработените форми на живот при животинските видове. Генното инженерство на бактериалния и растителния живот може да доведе до резултати, които нравствено оправдават разпространяването на опитите и използвакето им с търговска цел при положение, че се вземат съответни защитни мерки. Уеднаквяването на формите на живот при животинските видове обаче неминуемо ще доведе до така наречената от Рифкин „крайна форма на технологичен редукциоснизъм. Пазарът – като се започне от вътрешната търговия и мегаобединенията на предприятия с честите масови уволнения, и се стигне до медицинската помощ и застрахователпите компании, които ценят преди всичко низките интереси – създава своя собствена система от ценности, която има малко общи черти с Евангелието. Ето защо, църквите са онези, които трябва ясно и твърдо да се обявят против вземането на решения (както в частния, така и в обществения сектор), които могат да отворяг пътя към необуздано използване и изразходва не на Божието творение.

Източник Прот. Джон Брек, Свещеният дар на живота, изд. Омофор, София, 2002 г.