Архим. Йоан Крестянкин – Три слова от Кръста, обърнати към хората

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Днес, стоейки пред Разпятието, можем да поразмислим за онези далечни събития и да се опитаме да разберем с какво лично към мен се обръща Христос от Своя страдалчески Кръст. На Голгота била принесена умилостивна Жертва (Рим. 3:25) на неизменната Божия правда за всекиго от нас. Чрез Страданията и пролятата Христова Кръв ние сме избавени от вечното осъждане. И ето, думите, произнесени от разпнатия Спасител в последните минути на живота, разкриват в цялата му глъбина същността на онова велико дело, заради което Той претърпял нетърпимото, и ни указват единствено верния и най-кратък път след Христа. Да се вслушаме и да вникнем, скъпи мои, в това Божие завещание. То може да бъде кратко изразено само с три думи: молитва, покаяние, любов! Да забравиш това завещание означава да отхвърлиш своето спасение. Ако се отклоним от спасителния път, ние не ще можем да се оправдаем нито с незнание, нито с неразбиране, тъй като Божията премъдрост чрез жертвеното служение на Спасителя е указала на хората определен и прост ориентир, който всякога като компас указва направлението на живота, поставяйки ясно разграничение между правдата и лъжата, истината и заблудата, доброто и злото, живота и смъртта. Между Божия път и вражия път! И не ще изнамерим друг, среден вариант, където светлината и тъмнината биха си съдействали и примирили помежду си. И отношението към Христос, Който е Път, Истина и Живот, конкретно свидетелства за избора на жизнен път, който прави човек. Разпвайки Христа, израилските вождове направили своя избор. Съзнателно отхвърлили истината и любовта, те попаднали във властта на бащата на лъжата. Обладани от духа на злобата, те въздигнали на Голгота три кръста – оръдия на най-мъчителното наказание за осъдените на смърт хора.

Но само един от тримата осъдени с ползва с подигравателно внимание, само Него Единствен са пригвоздили към кръстното дърво, само за Него злорадстват и Неговото име хули обезумялата от злоба и жадна за мъст тълпа и нейните предводители. Този единствен е невинният страдалец Христос – оплюван, поругаван, изранен и към Него, умиращия, издевателски крещят: „Ако си Син Божий, слез от Кръста!“ (Мат. 27:40). А у подножието на Христовия Кръст войниците, току що пробили с гвоздеи живото човешко тяло, деловито делят Неговите одежди. Във величествено мълчание Спасителят пиел скръбната тайнствена горчива чаша на нашите грехове, носейки на Себе Си тягостта на нашата виновност пред Бога и заслужените от човечеството наказания. Но прониквайки с Божествения Си взор в глъбината на последствията от сляпото неведение и безумна жестокост, ходатайстващи за вечен живот на човечеството, изпълнил се със сърдечно състрадание към Своите немилосърдни мъчители, Той отворил Своите безмълвни до този момент уста за молитва: „Отче, прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34) – първото слово на Божествения Страдалец. Той, умиращият, моли за Своите врагове, погиващи от собствената си жестокост и безсърдечие, проси Небесния Отец за помилване и опрощаване на безумците. Стремейки се да спаси човека, да го върне при Бога, Христос моли за тези, които не знаят разкаяние, моли за целия грешен наш род.

О, каква бездна на Божието човеколюбие и милосърдие! Предсмъртното завещание, прозвучало за нас от Христовия Кръст, е да се молим за тези, които ни обиждат и правят зло, да се молим за своите врагове. Скъпи, да приемем този съвет на Спасителя с цялата глъбина на душата си, защото именно изпълняването му е свидетелство пред света, че сме християни.

А отдясно и отляво редом с Кръста на Спасителя разпнали двама разбойници. И те също, както и разпъналите ги, злобеят и се надсмиват над Праведника. Няма в тях нито осъзнаване на своята вина пред Бога и хората, нито разкаяние, нито предсмъртен трепет. И двамата са вече духовно мъртви. Грехът и злото, по всичко личало, вече завършили в тях своето смъртоносно дело. Но след първите думи на Спасителя от Кръста сякаш слънчев лъч пронизал мрака на душата на единия от тях. Той чул гласа на любовта и състраданието към хората, недостойни за милост, и разбрал, че тази молитва е и за него. Да умираш от ръцете на разпъналите те и да се молиш за тях е свръх човешките сили, на това е способен едничък само Царят на небето и земята. И из внезапно преобразеното сърце, из обновената душа на разбойника над злобните крясъци на тълпата, се възнесло неочаквано изповядване на разпнатия Праведник като Цар Бог. „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в Царството Си!“ (Лука 23:42). И в отговор разбойникът чул царското изявление, че той, разкаялият се разбойник, е помилван: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43). Покаянието върнало към живот духовния мъртвец. Изповядването от грешника на Христа разпнатия и от всички хулен за Бог и Цар Небесен изтръгнало второто слово на Спасителя от Кръста. И Неговото Божествено Слово обещава милостта на опрощението за всички грешници, каещи се и вярващи в Христа, като в Свой Спасител и Бог. И сега, във времтео на всеобщо отстъпление и безумно отричане и хулене на християнските истини, на подменянето им с лъжедуховност, да съхраниш чрез своя живот верността към заветите на Христа Спасителя: вярата, надеждата и любовта, е равносилно на изповядването на благоразумния разбойник. Да бъдем, скъпи мои, внимателни към спазването на заповедите и верността към Божиите обещания, да живеем в света в покаяние с надежда в свое време да чуем от Христа милостта на опрощението за волните и неволни наши прегрешения, та и ние да наследим Царството Небесно – въжделения Рай.

Всичките предсмъртни обръщения на Спасителя от Кръста към човека засвидетелствали непоколебимата от нищо любов на Бог към Своето създание. На Голгота в предсмъртно страдалческо изтощение. Той е съвсем сам. Неговата любов е поругана и отхвърлена от сънародниците му, а заради страха от юдеите изоставена от учениците. При Кръста, сред беснуващото зло на тълпата, стои в душевна мъка само Майката и едничкият ученик в обкръжението на бъдещите мироносици. Толкова малко останали верни на Любовта Му. Но Христос продължава да обича и необичащите, малко обичащите, неблагодарните. Той се моли за опрощение на враговете, за неверните, дарява милост на каещия се злодей. Той продължава да обича досега и нас! Защото е дошъл да призове не праведници, а грешници към покаяние (срв. Мат. 9:13).

Но третото слово на Христа Спасителя от Кръста е особено, то е обърнато само към обичащите Го. На Своята любима Майка той осиновява всички и във всички времена обичащи Бога. Това е слово на грижа, утеха, ободрение към тях, преминаващите своето земно поприще. Да чуем и ние това слово на любов на Сина към Своята Майка: „Жено, ето син ти!“ (Йоан 19:26) и словото към ученика, това слово на Бащата към Своите деца: „Ето Майка ти!“ (Йоан 19:27).

От онези далечни времена насам майчината любов на Небесната Царица ни помага да се спасяваме, да се борим против своите грехове и да се стремим към благодатта. Едно нещо търси Майката в богодаруваните й чеда – скъпите черти на своя Син. И какво не би направила Тя за тях – и падналите ще изправи, заблудените ще намери, умрелите по душа ще възкреси. Майчината любов на Небесната Царица и грижат ай за нас грешните добре знаят всички християни. И аз горещо пожелавам на всички ни Христовата любов към нас и любовта на Божията Майка да породят и в нас жива ответна неугасима любов. Амин.

Автор: Архим. Йоан Крестянкин
Източник: „Проповеди. Том I“. Старец Йоан Крестянкин. Ловеч 2016.