Ташкентският епископ Инокентий открива дара на проповедника у бъдещия светител Лука. „Вашето звание е не да кръщавате, а да благовестите“, обръща се той към току-що ръкоположения свещеник о. Валентин Войно-Ясенецки.

„Считам за свое главно архиерейско задължение всякога и навсякъде да проповядвам за Христа“, казва той в Симферополския съборен храм на 31 октомври 1952 г. Този принцип спазва до края на живота си.

За какво говори в храма светител Лука? И как говори?

Очевидец – протойерей Евгений Воршевский – свидетелства за това. „Архиепископ Лука сам сгъна св. антиминс и завърши служението на Литургията. Преди отпуста той излезе, за да произнесе проповед. Целият храм замря в очакване. И ето, заговориха проповедническите уста… Всяко слово излизаше из дълбините на сърцето, бе изпълнено с дълбока вяра и преданост на Божията воля. Отвсякъде в храма се чуваше плач и тихи ридания. Думите на архипастира се отронваха и падаха като зрели зърна, и проникваха дълбоко в сърцата на вярващите. Всеки се чувстваше обновен след проповед с такава сила на духа и вярата.”

Проповедите на св. Лука са кратки, той не изморява слушащите го с „многоглаголание”. Темите са най-разнообразни, но център и ос на всички негови слова остава Евангелието. Нерядко той засяга теми, които поради недостатъчна подготвеност или от страх пред гнева на висшестоящите, другите свещеници изобщо не засягат. Множество негови проповеди са посветени на съвместимостта между науката и религията. Като влага мощта на ерудицията си и като привлича факти от еволюционното учение, физиологията и психологията, проповедникът се обявява в защита на евангелското учение за триединния състав на човека – дух, душа и тяло – триединство, на което той посвещава знаменита монография.

Като защитава вярата от нападки, св. Лука дава примери от изтъкнати учени и философи, обръща се към историята на човешката мисъл. Многократно предпазва своите слушатели от греха на фанатизма, от ненавист към инакомислещите, към хората с различни възгледи. „Отнасяйте се внимателно към всяка чужда вяра, никога не унижавайте и не оскърбявайте.” (Слово на празника Преполовение, 1953 г.)

В равносметка за своя църковен живот св. Лука изброява, че за 38 години свещенство произнася 1250 проповеди, от които не по-малко от 750 са записани и оформени в 12 обемни машинописни тома.

Съветът на Московската духовна академия определя този сборник проповеди като „изключително явление в съвременния църковно-богословски живот” и избира автора за почетен член на академията.

Книгата може да намерите в книжарницата при храма.

ВИДЕО: Представяне книгата „Проповеди за цялата година“ на Св. Лука Войно-Ясенецки