Tag Archives: любов

Задължението любов (Дългът на любовта)

Трябва да знаем, че любовта не е нещо, което избираме, тя е задължение. Длъжен си да обичаш брата си, не само защото с него те свързва духовно родство, а и тъй като един другиму сте членове. Липсата на любов води до разруха. Длъжен си обаче да обичаш брата си и заради друго – защото придобиваш духовна полза и печалба, тъй като чрез любовта спазваш целия Божий закон. Така братът, когото обичаш, става твой благодетел. И наистина, заповедите „не прелюбодействай“, „не убивай“, „не кради“ и всяка друга заповед се съдържат в тия думи: „възлюби ближния си като самаго себе си.“ (Рим. 13:9). И Сам Христос ни уверява, че целият закон и пророците се съдържат в любовта (Мат. 21:40). Виж колко високо я е поставил – дал е две заповеди за любовта и е определил границите на всяка от тях. Първата е да възлюбиш Господа, Твоя Бог, и втората, също толкова важна, да възлюбиш ближния си като себе си (Мат 22:37-39). Колко велико е Христовото човеколюбие! Поставя наравно любовта към Него и ближния, при все че човек стои неизказано по-долу от Бога. Св. Иоан Златоуст

ВИДЕО: Защото с Христос влиза любовта. Проповед на Цветница

За Кръста Христов

„О, знаменито и прославено дърво!… О, кръстно дърво, чрез което бяха обуздани греховете ни!… О, Кръст – съкровище от много благодатни дарове и водителю към Божието царство!” Св. Климент Охридски Две хилядолетия ни делят от онова време на страшната Христова Кръстна смърт на Голгота. Сърцата ни се ужасяват пред вида на обезумялата тълпа, която, подкупена от книжниците и фарисеите, крещи: „Разпни Го, разпни!” /Лука 23:21/. Изпаднала в някакво диво изстъпление, тя не съзнава, че предава на най-страшното от всички наказания, коeто може да измисли човешката злоба” /св. Лука Симферополски/ „Най-прекрасният от синовете човешки” /Пс. 44:3/, Най-невинният, „Оногова, Който не знаеше грях…” /2 Кор.5:21/. Оногова, Който дойде, за да имаме живот, при това живот в изобилие /Иоан 10:10/, и чрез Когото „всичко… стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало” /Иоан 1:3/… Да, преди две хилядолетия човекът разпна на Кръст своя Бог. „Носителят на Божия образ станал богоубиец. Той пробил пречистите Христови ръце и нозе с железни гвоздеи, издигнал своя благ и кротък Учител на дървен кръст и пролял Неговата невинна кръв, навличайки си с това заслепение от собствената си злоба /Прем. 2:21/ своето осъждане: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни” /Мат.27:25/ /На САЩ,

Абортът: невидимото убийство

В днешно време да се говори за брака като за свещен съюз между един мъж и една жена, се счита за акт на дискриминация по отношение на т. нар. сексуални малцинства; да се говори за прелюбодейството и блудството като за тежки грехове, се счита за ретроградност, а всяко изказване против абортите се тълкува като посегателство върху свободата и правото на жената на избор. Днес това право на аборт се смята за напълно естествено както от юридическа, така и от морална гледна точка и се защитава от държавата, съдебната система, медиите и болшинството хора. За съжаление, объркани от лъжливия дух на нашето съвремие, дори вярващи християни считат, че абортът е чисто медицински проблем, нямащ отношение нито към нравствеността, нито към тяхната вяра и спасение. Отношението на Православната църква към този важен проблем дава на членовете й ясни ориентири, които да им помагат да определят своето поведение, на света свидетелството на Истината, съхранена в пълнота в съкровищницата на светото Православие. Съгласно повелята на Господ Бог, отправена към първата човешка двойка: “Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я” /Бит. 1:28/, в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството

Разговор на убит младенец с неговата убийца

Аз съм човек, лишен от човешко име. Аз съм дете, което няма родители. Смъртта ме грабна, преди да съм се родил. От тъмнина преминах в тъмнина, без да видя светлина. И все пак се обръщам към теб с думата “майко” – към тази, която ме носи в утробата си, а след това ме захвърли в костеливите ръце на смъртта, сякаш, преминавайки през река, ме захвърли по средата на течението. Искам да ти кажа, че те обичах още преди раждането ми, което се оказа смърт. В мига, в който железните нокти се приближиха до тялото ми, аз беззвучно закрещях: “Мамо, спаси ме”. Когато те се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях: “Майчице, не ме убивай, майчице, пощади ме”, но всичко бе напразно и утробата на майка ми стана за мен място за екзекуция. Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с теб. Искам да обвия шията ти с ръце, но те са отсечени от палача. Исках да се притисна със сърцето си към гърдите ти, но желязото го прониза. Исках да ме носиш на ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ. Дечицата ги слагат в люлка, а

ВИДЕО: Беседа с Клаус Кенет

Православният мисионер и писател Клаус Кенет изнесе беседа в храм св. Параскева, гр. Пловдив, 26.10.2014 г.