Tag Archives: грях

ВИДЕО: Проповед на † Неделя Сиропустна (Сирни заговезни)

Разговор на убит младенец с неговата убийца

Аз съм човек, лишен от човешко име. Аз съм дете, което няма родители. Смъртта ме грабна, преди да съм се родил. От тъмнина преминах в тъмнина, без да видя светлина. И все пак се обръщам към теб с думата “майко” – към тази, която ме носи в утробата си, а след това ме захвърли в костеливите ръце на смъртта, сякаш, преминавайки през река, ме захвърли по средата на течението. Искам да ти кажа, че те обичах още преди раждането ми, което се оказа смърт. В мига, в който железните нокти се приближиха до тялото ми, аз беззвучно закрещях: “Мамо, спаси ме”. Когато те се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях: “Майчице, не ме убивай, майчице, пощади ме”, но всичко бе напразно и утробата на майка ми стана за мен място за екзекуция. Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с теб. Искам да обвия шията ти с ръце, но те са отсечени от палача. Исках да се притисна със сърцето си към гърдите ти, но желязото го прониза. Исках да ме носиш на ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ. Дечицата ги слагат в люлка, а

Игумен Евмений (Перистий): Духовното състояние и болестите

Словото Божие утвърждава, че болестите и телесните немощи са влезли в света заедно с греха и смъртта като последица от грехопадението на прародителите Адам и Ева. Митрополит Антоний Сурожски пише: „В Св. Писание е описана съдбата на човечеството след падението: постепенно сред човешкия род се вмъкнала смъртта. Смъртта дошла, но хората продължили да живеят дълго. Ако се проследи обаче родословието на човешкия род, се вижда как тази продължителност на живота все повече намалявала, защото и хората отслабвали телом, тяхната връзка със света ставала все по-дълбока и смъртта имала все повече и повече власт над тях. Болестта, както и смъртта, от гледището на Св. Православна Църква е резултат от отпадането на човека от Бога. Бог е хармония, Бог е живот, пълнота и доколкото ние отпадаме от Бога, губим и нашата жизнеспособност. И пустотата, която настъпва при тази загуба на жизнеспособност, се запълва от смъртта и болестите… В голяма част това се отнася за всички нас, но съществува и още един момент. Може да възникне въпроса: добре, ние сме грешни, боледуваме и това е резултат от нашето духовно състояние, от нашето непълноценно съединение с Бог или непълноценна устременост към Него. Но какво тогава да кажем за светиите? Защо са боледували и те?