Tag Archives: четиридесетница

Митрополит Йосиф: Св. Григорий Палама за Втората Неделя на Великия пост

Втората седмица от светата Четиридесетница е известна като време на светлотворния пост. През тази седмица светата Православна църква моли Господа за благодатно озарение с Божествена светлина на постещите и каещите се. Заради това в тази неделя тя възпоминава Солунския архиепископ св. Григорий Палама (XIV в.), прославил се като ревностен защитник на православното учение за Божествената Таворска светлина против еретиците Варлаам и Акиндин.

Св. Григорий, по фамилия Палама, бил родом от Константинопол. Приел монашество на Атон още като юноша. В Атинските школи, които се славели със своите науки, той добил всестранно образование. Написал много съчинения – богословски, исторически, аскетически и по естествознание. В същото време водил и строг подвижнически живот. За по-голямо усъвършенстване в духовния живот той се затворил в пустинна пещера, в която преживял десет години. Бил удостоен от Бога с откровения и дар на изцерение. В синаксара му четем, че превръщал неплодието на дърветата в благоплодие, предвиждал бъдещето и се красял с множество още дарове на Божествения Дух. Като свещеник, св. Григорий извършвал светата Евхаристия с умиление и сълзи. Молитвата му била възвишена и съпроводена със здрава мисъл и постоянна сърдечна чистота. Заради благочестието и ревността му против Варлаамовото и Акиндиново учение за Таворската светлина, той бил избран за архиепископ на Солун. Мъдрото управление на паството обаче продължило само тринадесет години, тъй като около 1360 г. св. Григорий починал. Вселенският патриарх Филотей, като оценил ангелоподобния му живот и успешната му борба срещу враговете на светото Православие, го причислил към лика на светиите. Паметта му празнуваме на 14 ноември и във втората неделя на Великия пост.

Като син на Божествената светлина, св. Григорий Палама станал наистина неин чуден служител и всепредан Божи човек. По сила неговите благодатни писателски дарования и православен възглед почти не отстъпват на тези на великите отци от Златния век на патристиката. Всичките му творения са възвишени, но леки и достъпни. В тях боголюбивият читател, и особено монашествующият, може да намери богоозарени мисли и подвижнически уроци, без които е невъзможно спасението. За свещенослужителя проповедник пък неговите проникновени тълкувания на евангелските слова и събития са „небесна роса, мед от камък, ангелски хляб; питие, храна, наслаждение и извор на жива вода“, както мъдро ги назовава Константинополският патриарх Филотей, древният съставител на службата на светителя.

Но да се приобщим и ние към всемирното духовно паство на св. Григорий, да добием макар и малка представа за неговата „огненодуховна уста на благодатта“ и да сторим това, което той е желаел. Интересно и душеполезно ще бъде да разберем какво е казал лично той за втората неделя на Великия пост. Беседата му за този ден е изложение на неделното литургийно евангелско четиво за изцеряването от Господа на разслабения в Капернаум. В самото й начало светителят припомня първите думи на евангелската проповед: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 3:2). И не само се приближи, но то вече е в нас (Лука 17:21).…

ВИДЕО: Проповед след Малко повечерие с Богородичен акатист II статия

Св. Лука Войно-Ясенецкий: Проповед в Неделя Сиропустна

„Дойде постът – майка на целомъдрието”

О, как вярно свещените песнопения наричат поста „майка на целомъдрието”, защото нищо не предразполага така към нарушаването на целомъдрието, както преяждането и пиянството.

Но когато възхваляваме поста, говорим не само за половото целомъдрие: има и друга форма на целомъдрие – духовното целомъдрие. То е чистотата на сърцето. С тази цел – чистотата на сърцето – ни предразполага постът.

Знам, разбира се, че невинаги можете да си намерите постна храна. Какво да кажа за това? Ще кажа, че важно е не само това, което влиза в устата, а още по-важно е вашето духовно настроение, вашето отношение към поста. Защото ако нямате постна храна и сте принудени да ядете всичко, което има, за това не ще ви осъди Бог.

Но ако се отнасяте с пренебрежение към поста, ако нямате намерение и желание да постите, ще бъдете осъдени от Бога, понеже Господ цени не само добрите ни дела, ала и добрите ни намерения. Той вижда в сърцето ни и, ако види в него скръб, че не можете да постите, ще ви вмени тази скръб за истински и истинен пост.

Защо трябва да се отнасяме с голямо благоговение към поста?

Преди всичко, защото постът е установен от Самия Господ Иисус Христос, а щом Той го е установил, значи е важно, свято нещо; и трябва да го почитаме с цялото си сърце, трябва да спазваме Неговото слово.

Веднъж фарисеите и книжниците упрекнали Господ Иисус Христос, че учениците Му не постят. Те счели това за нарушение на закона и го посочили на Христос, а Господ им отвърнал: Нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят (Мат. 9:15).

Следователно, Бог установил поста за Своите апостоли, а което е повелено на апостолите, е повелено и на всички нас. Господ Иисус Христос ни е оставил велик пример за пост, когато в Иудейската пустиня е постил с тежък четиридесетдневен пост. И светите апостоли спазвали поста. В Деяния на светите апостоли четем, че те възлагали ръце на хиротонисваните от тях презвитери само след пост – готвели се за ръкополагане на презвитерите с пост и молитва.

Онези, които не искат да постят, които презират поста, лицемерно казват: „Нима с храна угодяваме на Бога? Трябва да Му благоугаждаме не с храна, а с добри дела”. Ала и добри дела не правят, както и не спазват поста. Те се позовават на словата на Господ Иисус Христос: Не това, което влиза в устата, а онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека. Но нима говорим за осквернение, когато предлагаме да съблюдаваме поста? Разбира се, не. Тези Господни слова Той е изрекъл, когато фарисеите Го укорявали, когато казал, че учениците Му ще постят, когато им отнемат Жениха. Тези слова са казани само за да изобличат суемъдрието на фарисеите и книжниците, които придавали огромно значение на омиването на ръцете преди храна.…

ВИДЕО: Проповед в Неделя на Блудния син