Tag Archives: св. серафим саровски

2 януари – Архиерейска света Литургия на празника на Св. Серафим Саровски

Снимки: Пловдивска света митрополия

ВИДЕО: 1 януари – Бдение за празника на Св. Серафим Саровски

ВИДЕО: Проповед за св. Серафим Саровски Чудотворец

Игумен Евмений (Перистий): Духовното състояние и болестите

Словото Божие утвърждава, че болестите и телесните немощи са влезли в света заедно с греха и смъртта като последица от грехопадението на прародителите Адам и Ева. Митрополит Антоний Сурожски пише:

„В Св. Писание е описана съдбата на човечеството след падението: постепенно сред човешкия род се вмъкнала смъртта. Смъртта дошла, но хората продължили да живеят дълго. Ако се проследи обаче родословието на човешкия род, се вижда как тази продължителност на живота все повече намалявала, защото и хората отслабвали телом, тяхната връзка със света ставала все по-дълбока и смъртта имала все повече и повече власт над тях.

Болестта, както и смъртта, от гледището на Св. Православна Църква е резултат от отпадането на човека от Бога. Бог е хармония, Бог е живот, пълнота и доколкото ние отпадаме от Бога, губим и нашата жизнеспособност. И пустотата, която настъпва при тази загуба на жизнеспособност, се запълва от смъртта и болестите… В голяма част това се отнася за всички нас, но съществува и още един момент. Може да възникне въпроса: добре, ние сме грешни, боледуваме и това е резултат от нашето духовно състояние, от нашето непълноценно съединение с Бог или непълноценна устременост към Него. Но какво тогава да кажем за светиите? Защо са боледували и те? Защо и те, изпълнените с Божия благодат, са били нападани от болести?

Светецът носи върху себе си кръста на целия свят. Светецът е човек, който заедно с Христос носи на плещите си всички последствия от човешкия грях. Светецът може да боледуъва, да страда, защото той умее и да състрадава, да разделя страданията и да плаче над тях, над греховността, над отпадането на света от Бог“.

На страниците на Св. Евангелие виждаме тясната взаимовръзка между освобождението на душата от оковите на греха и физическото изцеление. Изкуплението от греха, извършено от нашия Господ Иисус Христос на Голгота, се разпространява и върху последствието от греха – болестите. На греха Бог противопоставя Своята прошка; на смъртта – вечния живот; на болестите – телесно изцеление. Служението на Спасителя именно в такъв образ се проявява. Той учил на Божието Слово, проповядвал покаяние (освобождение от властта на греха), утвърждавал Царството Божие и изцелявал всяка болест и немощ у хората.

Божията воля относно болестите и тяхното лекуване, открита ни чрез Неговото Слово, явно и недвусмислено утвърждава, че нашият Небесен Отец не желае децата Му да боледуват, да са немощни и да изпитват недоумък. Още в Стария Завет Бог обещал: „Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му и се вслушваш в заповедите Му и пазиш всичките Му наредби – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой“ (изх. 15:26). Господ прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост“ (Пс.…

Споделено за св. Богородица

Трудно ще се намери дете, помолено да каже няколко думи за своята майка, което да не може да отвори сърцето си, за да потече оттам извор от слова на любов, благодарност и признание. Същото би трябвало да се отнася и за нас православните християни спрямо Св. Богородица. Като осиновени на Голгота, при Кръста Христов, от Божията майка /вж. Йоан 19:26/, нима ще се намери между нас някой който да не може да намери в сърцето си благодарни слова към Владичицата на света?! Наистина няма да се намери такъв човек…

Подобно на дете и аз отворям сега сърцето си, за да споделя породилите се и развивали се през цялото време на Богородичния пост в мен мисли… Постът отмина, но не смятам споделянето им сега за закъсняло. На прага на септември ние отново се срещаме с Божията майка, в празника на нейното Рождество. А и месец октомври започва с празник в нейна чест – възпоменание на чудното явяване на св. Богородица над Влахернския храм в Константинопол във времето на царуването на император Лъв V Мъдри /886 – 912 г./. „В преславната църква на Пресвета Богородица, намираща се във Влахерна… по време на всенощното бдение във възкресния ден на първи октомври, в четвъртия час на нощта, в присъствието на множество народ св. Андрей, юродив ради Христа, издигнал очи нагоре и видял Небесната Царица, Покровителка на целия свят, Пресветата Дева Богородица, стояща във въздуха и молеща се, сияеща със слънчева светлина и покриваща хората със Своя честен омофор. Като видял това, св. Андрей казал на своя ученик, блажения Епифаний: „Виждаш ли, брате, Царицата и Господарката на всички, молеща се за целия свят? Св. Епифаний отговорил: „Виждам Я, свети отче, и се ужасявам.” /Жития на светиите, м. октомври, с. 9 – 11/…

Връщам се в първата вечер на Богородичния пост… Ето ни събрани в катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив – духовници и миряни, во главе с нашия кириарх Пловдивския митрополит Николай. Отслужва се Вечерня с Молебен канон към Св. Богородица. Навън гърми, светкавиците са толкова силни, че светлината им проблесва и в храма. Вали дъжд. А вътре под църковния купол ние се чувстваме сигурни и защитени. При нас е Божията майка чрез своята Божигробска икона на отците агиотафити… После Вечерното богослужение свършва и трябва да са приберем по домовете си. Но много от нас се събираме под камбанарията на храма, на границата между благодатната светлина на Божия дом и нощната тъмнина на шумния и суетен свят. Продължава да вали. Не стоим дълго под камбанарията. Един по един тръгваме в нощта, знаейки, че не сме сами – Божията майка и сега е с нас, покриваща ни „със Своя честен омофор…”

Във Ватопедския манастир на Св. Гора се пази една много стара икона на Св. Богородица. Наречена е „Ктиторска”. С тази икона е свързано едно чудо станало през X или X I в.…