Tag Archives: св. лука войно-ясенецки

ВИДЕО: Представяне книгата „Проповеди за цялата година“ на Св. Лука Войно-Ясенецки

Св. Лука Войно-Ясенецки – Проповед на Нова година

Доживяхме, по Божията милост, до 1950-та година. Тя бе омрачена от загубата на обичания от всички нас отец архимандрит Тихон. Такава била Божията воля!

А как ще посрещнем новата 1951-ва? Разбира се, не така, както я посрещат светските люде: не с шампанско, наздравици и пиршества.

Ще се поздравим ли един друг с „Честита Нова година”?

Не, няма да го сторим, защото не знаем какво ни очаква през тази година – тя може да се окаже и опасна, и тежка, понеже международните отношения както никога досега са напрегнати и страшни.

Напълно открито страни – врагове на нашата държава, подготвят против нас, както и против останалите демократични страни, най-страшната, най-ужасната от всички войни, водени някога в света.

По чудовищните злодеяния, извършвани в нещастната Корейска земя, можем да съдим колко ужасна, как чудовищна ще бъде тази война, ако допусне Господ, ако не намали яростта на враговете ни.

А ние? Как да постъпим, как да посрещнем тази 1951 година?

В молитва, в дълбока мирна молитва Господ да не допусне този неизказан ужас да връхлети цялата земя, да не допусне това небивало кръвопролитие и масово унищожение на хора. Защото знаете от Св. Писание, че Господ изпраща тежки масови беди, когато народът падне в нечестие, когато потъне в грехове.

Винаги е било така. Големите беди над всички и страшните войни всякога са били Божие наказание за греховете на човешкия род. Ние знаем как Бог унищожил със страшно земетресение, с изригване на вулкан, как залял с лава достигналите предела на своята греховност Содом и Гомор. Те са примерът за нас.

Нека опресня спомена за онези събития.

Бог, в Троица прославян, Се явил в шатрата на нашия праотец Авраам, във вид на трима мъже (ангели). Авраам ги приел както подобава, с голяма почит, а когато те станали, за да унищожат Содом и Гомор, той се изправил пред тях и казал: В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет?…

Проповеди за цялата година на св. Лука Войно-Ясенецки

Обични братя и сестри,

След като с Божията помощ и финансовата подкрепа на светолюбивите ни християни излезе от печат книжката с дванадесет слова на св. Лука за Христовите страдания, сме готови да направим втората крачка с издаването на пълен сборник проповеди на светителя. Обръщаме се към всички, с молба и тази книга да стане наше общо дело, като всеки който желае, може да помогне дарявайки на място в храма или на банковата сметка:

Църковно настоятелство при църква „Света Параскева“

IBAN BG48STSA93000019205032

SWIFT: STSA BG SF

Банка ДСК…

Нова книга

Нова книга в книжарницата на храм „Св. Параскева“, издание на Пловдивска света митрополия и Лозенски манастир „Свети Апостоли Петър и Павел“.

Светителят-хирург: житие на архиепископ Лука Войно-Ясенецки

автор: протодякон Василий Марущак

цена: 25.00 лв.

 …

Св. Лука Кримски – Слово за Неделя на всички светии

Един от френските философи на осемнадесети век, наречени енциклопедисти, изрекъл язвителната фраза: „Християнството се провали”, която веднага била подета и станала „крилата”… Какво!? Наистина ли християнството се провали!? Разбира се, че не! То е „провалено” само за тези, които са подобни на този френски философ; за тези, чиито сърца са пълни с гордост, самомнение и самопревъзнасяне… То е „провалено” само за тези, чиито сърца са увлечени в грижа за земното. Разбира се, че за тях християнството се е провалило. Защото те не станаха християни… За да станеш християнин и последваш Христос, да вземеш кръста си и тръгнеш след Него, трябва да се отречеш от себе си. Нима те се отрекоха от себе си? Разбира се, че не.

Християнството се провали за тези, които въобще не са го търсили. Но ако за тези горди, превъзнасящи се люде, християнството е провалено, нима въобще не е успяло!? О, не! То напълно успя.

Проповедта Христова, проповедта на Неговите св. апостоли проникна чрез мощна, с нищо несравнима струя в сърцата на милиони хора и те станаха християни. Не мислете, че винаги е било днешното безбожно време… До края на средните векове вярата Христова е основата на европейските народи. Народите били благочестиви, народите следвали учението на Църквата, народите приемали християнските тайнства и се освещавали от тях. И имало безчислено множество хора, които били близки с Бога, станали Божии приятели и дори братя Божии. За това колко много били те, за които християнството напълно успяло, ни говори св. ап. Иоан Богослов в своето божествено Откровение: „Видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и народи, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели одежди и с палмови вейки в ръце… те са, които идват от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца” /Откр.7:9,14/…

Ето виждате ли, безчислено, неизброимо множество облечено в бели одежди предстои пред Бога. Това са спасените, това са тези, които са дошли от великата скръб; тези които тръгнаха след Христос по пътя на страданията, на скръбта, умивайки одеждите си в кръвта на Агнеца…

Колко са те, чистите по сърце, колко са и до днес умиващите одеянието си в кръвта на Агнеца, и досега търпящи жестоки скърби. Те са безчислено, безчислено много… И за тях християнството напълно успя.

Днес ние отбелязваме празника на Всички светии. Защо е установен този празник? Канонизираните светии, тези светии, чиито имена са внесени в църковните календари, в месецословите, съвсем не са толкова много. Те са около две и половина хиляди. Но Божиите угодници… са неизброимо множество. Имената им не са записани в календарите, но са известни Богу. Те не са малко и сред нас днес…

Много са тези, за които християнството е победило. Които са умити в кръвта на Агнеца. Но как да ги узнаем?…

Светлина, която мракът не обзе – Св. Лука изповедник, архиепископ Симферополиски

Приснопаметният Неврокопски митрополит Натанаил пише: „Бог по всяко време изпраща Своите чеда – светиите, верните служители на Словото Му, в светата Църква, за да покажат на скитащите се в тъмнината пътя към светлината и истината”. Нашето „объркано от идеологии и идоли време” Бог също не е лишил от тази милост. Така сред пътеводните светлини – прославените в лика на светиите Божии угодници от втората половина на ХХ в. – Бог постави и св. Лука изповедник, архиепископ Симферополски. Светлина, която мракът на жесток воинстващ атеизъм и богоборчество в Съветския съюз не обзе. Достоен пример за подражание от всеки един човек, било то архиерей, свещеник или редови християнин.

В лицето на св. Лука ние срещаме, от една страна, изпълнено с много любов и пастирска грижа сърце. От друга, безкомпромисен спрямо неправдата изповедник на вярата, зорко пазещ словесното си стадо от посегателствата на безбожието, на политическия разкол, на чуждите за православието религиозни учения и изповедания. Но още преди това, като мирянин, и един млад човек достигнал съвършеното послушание на истинските подвижници, готов във всичко да се подчинява на Божията воля. Затова и тя е била такава – Валентин Войно-Ясенецки да поеме върху плещите си кръста на свещеническото служение, а по-късно и на архиерейското, за да бъде поставен на високо и да свети, за да просвещава всички /вж. Мат.5:15/.

Обдарен от Бог с таланта на художник, но почувствал силно желание да помага пълноценно на хората, Валентин Войно-Ясенецки прекъснал обучението си в Художествената академия и се записал в Медицински институт. Стъпка по стъпка израствал в това високоотговорно поприще с ясно съзнание, че Сам Бог поверява грижата за човешкия живот в ръцете на лекаря. Дарът да рисува обаче не бил заровен /ср. Мат. 25:18/ и д-р Войно-Ясенецки, много често в своите научни изследвания сам правел точни анатомични скици на различни части от тялото на човека, запазени и до днес в авторските му учебници по анатомия и медицина.

Още мирянин, Валентин често не само посещавал богословски сказки, но и сам се изказвал на тях по въпроси на вярата. Така веднъж Ташкентският архиепископ Инокентий след едно изказване на младия лекар по богословски въпрос му казал, че „ще бъде полезно да стане свещеник”. С най-голямо смирение и без да се замисля и минута той отговорил: „Добре, владико, ще бъда”. В свещенически сан о. Валентин проявил послушание и към свещеномъченика и изповедник патриарх Тихон, който го задължил да не оставя и лекарската бяла манта, продължавайки и научно-медицинските си изследвания.

В своето свещеническо и особено в архиерейското си служение, св. Лука изпил до дъно горчивата чаша на постоянни оскърбления, унижения, гонения, арести и заточения. Но Бог не го оставял сам в изпитанията му. С Негова помощ св. Лука не само претърпял нечовешките условия на заточението си отвъд полярния кръг, но можел да помага и на другите, които споделяли същата съдба на заточеници.…

Св. Лука Войно-Ясенецкий: Проповед в Неделя Сиропустна

„Дойде постът – майка на целомъдрието”

О, как вярно свещените песнопения наричат поста „майка на целомъдрието”, защото нищо не предразполага така към нарушаването на целомъдрието, както преяждането и пиянството.

Но когато възхваляваме поста, говорим не само за половото целомъдрие: има и друга форма на целомъдрие – духовното целомъдрие. То е чистотата на сърцето. С тази цел – чистотата на сърцето – ни предразполага постът.

Знам, разбира се, че невинаги можете да си намерите постна храна. Какво да кажа за това? Ще кажа, че важно е не само това, което влиза в устата, а още по-важно е вашето духовно настроение, вашето отношение към поста. Защото ако нямате постна храна и сте принудени да ядете всичко, което има, за това не ще ви осъди Бог.

Но ако се отнасяте с пренебрежение към поста, ако нямате намерение и желание да постите, ще бъдете осъдени от Бога, понеже Господ цени не само добрите ни дела, ала и добрите ни намерения. Той вижда в сърцето ни и, ако види в него скръб, че не можете да постите, ще ви вмени тази скръб за истински и истинен пост.

Защо трябва да се отнасяме с голямо благоговение към поста?

Преди всичко, защото постът е установен от Самия Господ Иисус Христос, а щом Той го е установил, значи е важно, свято нещо; и трябва да го почитаме с цялото си сърце, трябва да спазваме Неговото слово.

Веднъж фарисеите и книжниците упрекнали Господ Иисус Христос, че учениците Му не постят. Те счели това за нарушение на закона и го посочили на Христос, а Господ им отвърнал: Нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят (Мат. 9:15).

Следователно, Бог установил поста за Своите апостоли, а което е повелено на апостолите, е повелено и на всички нас. Господ Иисус Христос ни е оставил велик пример за пост, когато в Иудейската пустиня е постил с тежък четиридесетдневен пост. И светите апостоли спазвали поста. В Деяния на светите апостоли четем, че те възлагали ръце на хиротонисваните от тях презвитери само след пост – готвели се за ръкополагане на презвитерите с пост и молитва.

Онези, които не искат да постят, които презират поста, лицемерно казват: „Нима с храна угодяваме на Бога? Трябва да Му благоугаждаме не с храна, а с добри дела”. Ала и добри дела не правят, както и не спазват поста. Те се позовават на словата на Господ Иисус Христос: Не това, което влиза в устата, а онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека. Но нима говорим за осквернение, когато предлагаме да съблюдаваме поста? Разбира се, не. Тези Господни слова Той е изрекъл, когато фарисеите Го укорявали, когато казал, че учениците Му ще постят, когато им отнемат Жениха. Тези слова са казани само за да изобличат суемъдрието на фарисеите и книжниците, които придавали огромно значение на омиването на ръцете преди храна.…