Всяка нова календарна година се посреща и започва с много нови надежди и добри очаквания. Било за здраве, било за по-добра работа, за по-стабилно финансово състояние. Както и за още ред други неща, за които се безпокои и грижи човека, смятайки ги за най-важни и потребни в живота /ср. Лука 10:41/. В това, разбира се, няма нищо лошо. Естествено е за човека да желае да е здрав, защото това му дава възможност да е работоспособен и с честен труд да изкарва прехраната си. Естествено е и за труда, който полага, да получава редовно заплатата си, а когато това е възможно, тя да бъде и по-висока. Сам св. ап. Павел казва: „Работникът заслужава своята заплата” /1 Тим. 5:18/. Така че всичко това наистина е нормално и в него няма нищо грешно и греховно. От личен опит знаем обаче, че една част от тези наши надежди и желания, с които влизаме в новата година, се сбъдва, а друга – не. Също така не рядко се оказва, че много от нещата, за които сме се надявали да постигнем или получим, полагайки неимоверни усилия за това, вече станали реалност, се е оказало, че не са ни принесли никаква полза. Както и че несбъдването на