Tag Archives: „Опознай себе си“

За вниманието

Автор: Св. Нектарий Егински

Вниманието е ум, който надзирава и се насочва към схващане на предмета, попаднал под обзора на сетивата. Вниманието е средството за придобиване на всяко познание. То предоставя на ума възможността да различава кое е истинско и кое е фалшиво; кое е правилно и кое не; кое е полезно и кое вредно; какво е добро и какво лошо; какво е праведно и какво неправедно. Вниманието помага на ума да различава измежду неподобието на феномените погрешното подобие. Вниманието извежда науките към напредък, развива изкуствата, отвежда всичко към съвършенство.

Вниманието е начало на мъдростта. Неговата липса представлява незнание, необразованост, безразсъдност. Вниманието насочва мислите и явява какво трябва да се направи. Вниманието води към добродетел, то е защитната броня на нравствеността, осигурява сигурност в живота. Вниманието е единственият точен водач; то ни пренася във вечността. Неговата липса води към нещастие. Внимавай над себе си и няма да сгрешиш в живота. Помни във всеки един момент да си напомняш да внимаваш, за да не бъдеш подлъган от външния вид на нещата и се хванеш в капана на онова, което се крие под повърхността им. Внимавай за всичко. Знай, че във всяко нещо се крие примамка. Вътре в самия теб се намират нейните коварни носители – твоят егоизъм и твоето себелюбие винаги търсят как да те подмамят, – не им се доверявай. Внимавай с техните ласкателства, защото лъжа и измама се крие под тях. Помни да се съмняваш; винаги се съмнявай и внимавай как да различиш примката и измамата.

Вниманието е компас, който плуващият по житейското море трябва винаги да има пред очите си, за да премине успешно през океана на своя живот. Без внимание гибелта е сигурна и виновен за нея е потърпевшият. Внимавай над себе си: „Блажени са тези, които внимават, защото са се уподобили на град, поставен навръх планина, който отдалеко забелязва лукавите и добрите помисли. И тези, които са добри, той посреща като добре дошли, с веселие; а онези, които са лукави и враждебни, ги възпира отдалече и не ги оставя да се доближат до него. Пътищата на тези, които внимават, са подобни на греещ светилник; те напредват и се осветляват докато настане денят“ (срв. Мат. 5:14-15). Всяка възраст, всеки момент, всеки ден, всяко място, в което попадаме, всяка промяна на състояние, изисква от нас бодърстване, трезвост и възобновяване на вниманието ни.

Мъдрият Соломон съветва: „Не давай сън на очите си, нито оставяй клепките ти да натежат, за да се спасиш, както прави елена, за да се спаси от ловеца, и птицата от мрежата на птицеловец“ (срв. Притч. 6:4-5).

А св. апостол Павел заключава: „Внимавайте как точно да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави“ (Еф. 5:14-15).

Източник: „Опознай себе си“, Синодално издателство, 2016

Образът на злия човек

Автор: Св. Нектарий Егински

Злият човек е безумен, защото злината е безумство и липса на светлина, която да озарява мисълта.

Злият вреди преди всичко на себе си, защото злите неща, които биват предизвиквани от него, първо подриват и подкопават неговия собствен живот и щастие. Злият е безразсъден, защото е изоставил Бога и е последвал лукавия, уподобявайки се на него. Съдейства на лукавия и работи за него при разрушаване на доброто. Потърсил веселие в злобата, той открива там мъки и беди. Потърсил щастието, открива нещастието. Потърсил блаженството, а открива пълно злополучие.

Злият е изтръгнал страха Божий от сърцето си и е намразил закона Му. Изработва злото, защото порочното му сърце намира временно удоволствие в това. Стигнал е дотам, че сърдечна наслада и доволство да му бъде изучаването и прилагането на злото. Но що за доволство? Що за наслада? Доволство, пълно със страх, и наслада, пълна със смут. Умът и сърцето на злия страдат непрестанно. Умът си сбира само и само за да измисли съвършен начин, по който със сигурност да постигне злото, за което мечтае толкова много. Сърцето му постоянно бушува от своите пороци – като развълнувано море, сиреч постоянни вихри на непрастанни страсти, като бурни тласъци на ветрове, го разбунват надълбоко. Всичките му дела носят отпечатъка на напрягане и признаци на страх. Светлината на деня го притеснява. Злият избягва дневната светлина подобно див звяр и търси убежище, за да е на сигурно място – тъмни пещери, подземни тунели и мрачни прибежища, под защитата на гъстия мрак на нощта.

Злият – като работник на злото – ден и нощ работи за него без да съжалява и така бива награден с вечния ад.

Злият е безумен, защото се е отрекъл от полезното иго на Господа и лекото Му бреме и е поел да носи тежкото иго на Дявола и неговия товар. Отрекъл е човеколюбивия Бог и се е подчинил на началстващото зло, дявола, човекоубиеца тиранин и ненавистен демон. Злият е безумен, защото мисли, че излъгва и че избягва Божествения съд, който виси над главата му. Погледът на Божествения съд го следи и всяко негово действие утежнява ярема на Божията справедливост, която ще го съди един ден за неговите действия и ще му отдаде според неговите дела. Злият е безумен, защото предизвиква от само себе си гнева Божий, Който приготвя за него, за негово вечно пребиваване, ада, Тартара и пъкъла. Той е безумен, защото за фалшива монета е заменил своето съкровище; защото за лъжливи, измамни и временни наслади е пожертвал вечното блаженство, спокойствието на сърцето си и несмутеността на духа си. Той е безумен, защото е обикнал злината, която го е опила и го е направила свой роб. Той е безразсъден, защото се е предал изцяло на злината, която е ослепила неговите очи, за да не вижда, заглушила е ушите му, за да не чува, така че да не различава образа на благостта и да я обикне, и да не чува Божия глас, който го вика, та да не се върне и спаси.…

Св. Нектарий Егински – Как следваме Спасителя Христос

Ако обичаме Христос и любим заповедите Му, тогава ние можем да кажем, че следваме нашия Христос и Спасител, защото Той Самият ни е известил това с думите, „ако ме любите, опазете Моите заповеди“, (Иоан 14:15) и веднага добавя, „ако някой Ме люби, ще спази словата Ми“ (Иоан 14:23-24). А пък евангелист Иоан казва в своите послания: „По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди. Който казва, „познах Го“, а не пази заповедите Му, той е лъжец; истината не е в него. Който пази словото Му, в него наистина Божията любов става съвършена. По това узнаваме, че сме край Него. Този, който желае да казва, че е в Него, длъжен е да върви така, както Господ е вървял“ (срв. 1 Иоан. 2:3-6).

Съгласно това, ние следваме Христос, отъждествявайки нашата воля с Неговата воля, така че когато действаме, в нас да действа не собствената ни воля, а волята Божия. С други думи, не ние живеем, а в нас живее Христос, както казва апостол Павел: „вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). И добавя: „защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли, умираме ли – принадлежим на Господа (срв. Рим. 14:7-8). Този начин за следване на Христос е единственият истинен начин; и само така можем да се запазим действително свободни. Това всъщност ни тласка да вършим делата си като същества разумни и нравствено свободни. Тоест нужно е

духът ни да следва Духа Господен, сърцето ни да се прилепи към Него, а волята ни да се отъждестви с Неговата воля.

Когато правим така, тогава ние ставаме истински следовници Христови и крачим безкористно по пътя на истината, оставайки нравствено свободни. Тоест нужно е духът ни да следва Духа Господен, сърцето ни да се прилепи към Него, а волята ни да се отъждестви с Неговата воля. Когато правим така, тогава ние ставаме истинни следовници Христови и крачим безкористно по пътя на истината, оставайки нравствено свободни. Само ако действаме по този начин, ние се отричаме от себе си. Защото няма по-голямо себеотрицание от подчиняването желанията на плътта на желанието на духа; на практика това се явява реалното разпване на плътта, която в такъв случай е невъзможно да бъде подведена дори и от най-малкото задвижване на желанието. По причина на този факт телесният ипостас на човека се натъжава (започва да скърби, б. пр.). Такъв подход желае от нас Спасителят Христос и само в процеса на тази практика ние сме свободни същества. Всякакъв друг начин на вървеж е заблуда. Заблуждават се тези, които мислят, че са християни и че следват Христос, само защото носят Неговото име и чуват заповедите, заучават ги, но са далеч от това да съгласуват своята воля с Божествената воля. Същевременно

проявяват небрежност към потребността да украсят себе си с християнските добродетели,

предават се на страстите и желанията си, работейки под закона на греха, като изпълват живота си с нечистотията на своите грехове.…

Образът на невярващия

Автор: Св. Нектарий Егински

Невярващият е най-нещастният сред човеците. Причината е, че той се е лишил от най-уникалното благо на земята. Това е вярата, която единствена води към истина и успех. Невярващият е толкова нещастен, защото вече се е лишил от надеждата – единствената подкрепа по късия път на живота. Невярващият е много по-нещастен от другите, понеже му липсва истинската любов на хората, която с грижа обгръща опечаленото сърце. Невярващият е нещастен още, защото се е лишил и от божествената хубост, от божествения образ на Твореца, който Самият Майстор е изрисувал и който вярата е разкрила.

Очите на невярващия не намират нищо друго в творението, освен единствено дейността на природата. Светлият образ (икона) на Твореца, неговата чудна красота, за него остават скрити и неизследвани. Погледът му се лута безцелно в безкрая на творението, никъде не намира хубостта на Божията мъдрост. Никъде не вижда божественото всесилие, никъде не вижда благостта на Бога, божествения промисъл, справедливостта и любовта на Твореца към творението. Умът му не може да бъде отведен оттатък видимия свят, нито да надхвърли границите на сетивното. Сърцето му очаква безчувствено пред изображението на божественята мъдрост и сила. В него не се поражда никакво желание за богопочитание. Устните му остават запечатани, устата му – неподвижна, езикът му – непоклатим.

Радостта, която е разпростряна във всемира, е напуснала сърцето на невярващия, защото от него Бог се е отдалечил. Това празно място се запълва от тъгата, подтиснатостта и нетърпението. Човек остава твърдоглав, а липсата на грижа за духовните неща е завладяла духа му. Той блуждае в неосветената и измамна нощ на живота, където никакъв лъч светлина не достига, т.е. в тъмните пътища. Никой не го води, никой не напътства неговите стъпки. В пътя на живота той остава сам. Извървява живота си без очакване за един по-добър живот. Той попада в множествео капани и никой не може да го извади от тях. Пада в тях и бива смачкван от тежестта им. Сред притесненията му никой не може да го утеши.

Душевният мир и сърдечното спокойствие са прогонени от неверието, а траурът е залял дълбините на неговото сърце. Радостта, която вярващият намира във вършенето на Божиите заповеди, а успехът, който произлиза от нравствения (моралния) живот, за невярващия е непознато усещане. Възторгът, изхождащ от религията, никога не е посетил сърцето на невярващия. Увереността, която извира от вярата в Божия промисъл и която потушава житейските грижи, за него е неразбираема сила.

Благодарението, произлизащо от любовта и благодеянието, представлява за невярващия напълно непознато тайнство. Невярващият, поставяйки за свой основен принцип материята, ограничава истинското блаженство на човека в много тесния кръг от временни наслади, грижейки се винаги за тяхното удовлетворяване и занимавайки се продължително с тях. Прелестите на добродетелта са му напълно чужди. Той не е опитал сладостта на благодатта. Невярващият не е познал кой е иворът на истинното щастие и е прибягнал, без да разбере, до изворите на горчивината.…