Category Archives: Богословие

Страстите, видове страсти и тяхното развитие според св. отци. Предусловия

Ивайло Василев Човек се ражда и от най-ранна детска възраст развива съзнание за своите действия и решения, като с годините започва да разсъждава и да осъзнава себе си като самоценна и самостоятелна личност. Възрастта на пълнолетието е възраст, в която човек вече напълно отговаря за живота и постъпките си пред закона и обществото. Живеейки свободно и самовластно, в мига на неговата кончина или в деня на Страшния съд, всеки човек ще даде отговор за целия си живот и пред Господа Иисуса Христа. От Свещеното Писание и преданието на Църквата знаем, че след като Бог сътворява човека и го въдворява в Рая, човекът съгрешава срещу Бога, като се отделя от Него. Последствието е, че той бива изложен на тление и изкушение в продължение на земния си път. Идвайки на земята в плът, Господ Иисус Христос не само взима върху си „грехa на света“ (Йоан 1:29) и на всеки изповядал се човек, но и носи нова благодат и промяна. Лукавият вече няма власт над човека, освен ако последният не му я даде. Настоящата статия взима за свой предмет развитието на страстите в човека и особено първите етапи на развитието им. Както първите години в живота на човека определят по-нататъшния му път, по

Обгрижването на най-изоставените от институциите в противоречие с традицията като основен обществен проблем (изследване на случай)

Йоан Василев Кратка анотация След 45 години комунизъм и повече от тридесет години след края му, обществените и социалните институции в България не полагат ефикасни грижи за най-нуждаещите се. Тази статия стъпва върху изследване на случая на 68-годишен клиничен пациент с когнитивен дефицит, който не успява да получи необходимата му помощ, за да се излекува. Стъпвайки върху литературата от направлението социални дейности, православната антропология и християнската традиция, статията показва несъстоятелността на настоящите начини на общуване с и оказване на помощ от страна на институциите към най-нисшите. Прекомерното фокусиране върху непосредствения (личен) интерес от страна на оказващите помощта води до неадекватни грижи и смърт. Заключението е, че единственият начин да се справим с неразрешимите проблеми, които разтърсват обществото ни, а в тази частност игнорираната смърт и страдание, е да излезем от обувките си и границите си, като извървим две мили, когато ни накарат да вървим една (Мат. 5:41). Това е и традицията на обществото ни, която в последния век или повече е изоставена, но единственото решение остава връщането към корените и прекъсване на порочния кръг на спазване единствено на минималните изисквания в работата ни, когато се грижим за болни и нуждаещи се. Title Institutions’ Care for the Most Needy in Opposition

Организацията на монашеството в писменото наследство на архим. Емилиан Симонопетрит

Йоан Василев Известна е българската пословица: „или се млад жени, или млад калугери“, която недвусмислено показва, че има два пътя, по които човек може да поведе живота си – пътя на брака, и пътя на монашеството. Народната мъдрост с простота казва, че това е най-добре още рано в живота си човек да извърши: да се посвети на един от двата пътя. Сам Господ Иисус Христос препоръчва монашеството, без да го налага, когато изрича думите, „който може възприе, нека възприеме“ (Мат. 19:12), а св. ап. Павел учи същото, като утвърждава, че това са двата благословени пътя (1 Кор. 7:25-40). „Никому не се позволява да избяга от връзките на брака. Или трябва да извърши един духовен брак, посвещавайки себе си на Бога, или да се съчетае със съпруг в брачното тайнство… Нежененият човек просто преминава през живота си и си отива, докато жененият живее своя живот“, пише светогорският старец, от чието учение ще се ползваме в следващите страници.1 Следователно, по свидетелството на тези авторитети, не можем да се усъмним, че монашеството е „легитимен“ път, по който неуреденият човек може да поеме. Тъй счита и Църквата, която за свещеническо (съответно пастирско) служение ръкополага или женени, или калугерени мъже. Това обяснява и интереса ни към темата, от

Служението на свещеника ефимерий в учебни заведения

Йоан Василев Резюме: Духовното служение на ефимерия при храм-параклисите в учебните заведения е благодатна тема за изследване. Какво ще стане от бъдещите поколения зависи от духовното ръководство на техния наставник и изповедник, затова и е нужно да си зададем въпросите за основанието и особеностите на свещеническото служение на ефимерия и неговите дейности, за личността на пастира в учебна среда, неговата светотайнствена настройка и характерните черти на младите хора-пасоми, за ролята на архиерейската власт. Този доклад прави кратък преглед на посочените теми, насочвайки разбирането на духовно правилния им отговор в православната традиция. Въведение и основни положения Неуморната вълна на светското ежедневие, което днес е забързано до степен омаловажаване и забравяне на духовните усилия за спасение на душата на човека, води до подценяване ролята на православния свещеник в живота на християнина. Същевременно от зората на човечеството, човек не се спасява сам, а в сътрудничество с Божията благодат, която се преподава именно от духовника. В нашето общество и в неговите образователните институции (духовни – на БПЦ и други), по стечение на обективните дадености съществува т.н. ефимерийно служение или служение на свещеника, който наричаме ефимерий, в учебна среда. Какво е това служение и какви са особеностите му? Тези въпроси, свързани с духовния живот на

За творчеството

Св. Софроний (Есекски) Христос е мярката за всички неща: временните и вечните, божествените и човешките. По тази причина всичко, което имам намерение да пиша тук, ще изхожда от съзерцаването на Христа – Богочовека. Нашата християнска антропология не трябва да носи отвлечен характер, но непременно трябва да служи за фундамент на целия ни живот в Бога, и аз съм готов да нарека тази антропология аскетическа. Многостранен е Божият образ в човека. Един от неговите аспекти е творческата сила, която се проявява в различните области на културата от всякакъв вид – цивилизацията,изкуството, науката. На първозданния е била дадена заповед при въвеждането му в природния свят – да го обработва и да го пази. (Битие 2:15). Природният свят е устроен така че човек е изправен пред необходимостта да решава непрестанно по творчески начин възникващите пред него проблеми. Но изброеното от мен не изчерпва целия човек. Порай производството на всичко, от което човек се нуждае за да запази живота си на Земята, той се издига от тези низши форми към по-съвършени: духовните, трансцендиращите всичко видимо и временно. Във временен план творческата способност е насочена надолу към земята, за да организира природните дадености по начин, който съответства на човешките потребности и нужди. В този случай

Духовно-просветното дело на светите братя Кирил и Методий и християнската култура в България

Доц. Костадин Нушев На 11 май Българската православна църква празнува деня на светите братя Кирил и Методий и тържествено чества паметта на тяхното равноапастолно и просветителско дело. В този ден, според църковната традиция, ние се обръщаме към духовните първоизвори на българската култура и просвета, които са дълбоко свързани с подвига на славянските първоучители. Апостолската мисия на Солунските братя и техните ученици в Моравия и България дава на славянските народи светлината на Евангелското слово, чрез писменост на роден и разбираем език, и познание на Христовата истина за укрепване във вярата и спасение на душите. Богослужебната прослава и молитвеното възпоменание на светите братя има за нас българите смисъла и значението и на непрестанно възвръщате към първоизворите на Кирило-Методиевото дело и постоянно утвърждаване в заветите на първоучителите. Защото духовно-просветната и спасителната мисия на Българската църква през вековете винаги е била свързана изконно и неразривно с делото на славянските пъроучители, а верността към духа на тяхното евангелизаторско дело е определяла насоките на църковното служение за благото на народа и за спасението на духовните ѝ чеда. Евангелска просвета и духовна култура Светите братя Кирил и Методий, и особено техните ученици в България, завещават на своите последователи едно велико християнско наследство, което придава духовен облик както

Кремацията: изгаряне на всяка човешка следа от нашите скъпи покойници

Митр. Серафим Пирейски Известен факт е, че определени нашенски подигравчийски кръгове от хора, интернационалисти, които са обърнали гръб на извечните християнски традиции на нашата неопетнена вяра, са проникнали във всички масови медии, а чрез тях и в съвестта на съвременния човек, отравяйки го и изкорубвайки основите на вярата му. В следствие на това, под влияние на гореспоменатите, равнодушието по отношение на вярата и християнските традиции хваща корен в нравствено безразличните и религиозно слаби съзнания на хората. Прозряла знаменията на епохата, както и обратите и измамите на онези, които подозрително извършват действия срещу нея, с цел да защити православното предание днес, когато процедурите за кремиране на починалите се материализират в пълнота и биват успешно подготвяни за изпълнение, нашата света Църква, бидейки грижовна майка, просвети своите Христоименити пасоми, използвайки подходящите средства (с писмо – обръщение № 2959/29.10.2014) с цел осведомяване на светите люде и наставление на Тялото Христово – по Боговдъхновените думи на св. ап. Павел (Еф. 4:12) – като с него изтъкна на своите членове духовните измерения и последствия от подобен избор в духовния живот на верните, отхвърляйки кремирането на починалите като действие, което е несъвместимо с Преданието ѝ, което разделя нейната вяра от почитта ѝ към човешкото същество, и по

Св. Порфирий Кавсокаливит. За молитвата и умната молитва

„Когато се молим – съветваше старецът, – трябва да се обръщаме към Бога със смирен, просещ и умоляващ тон. Да стоим с благоговение, с простота и мекота, мирно и спокойно, с безкористност, с радост, славословие и благодарност. Най-напред с любов, с божествен ерос, с копнеж да говорим и да общуваме с Възлюбения Христа. Да искаме да бъде Неговата воля, а не нашата. Затова нека не Го търсим само когато имаме нужда да ни помогне в житейски трудности, болести и други проблеми. Трябва да бъдем в постоянно и  непрекъснато общение с Него във всичко, което ни се случва.“ Най-напред трябва да търсим Небесното Царство. Как да се съединим с Христа. Как да постигнем спасението на душите ни. Как да изпълняваме Божиите заповеди. Как да станем достойни. Защото дори да имаме само малко егоизъм, възпрепятстваме Божията благодат. С блага съвест и свято намерение трябва да се подготвяме за среща с Христа във времето на молитвата и така по човеколюбивото Божие устроение Христос ще осъществи тази среща на любовта с нас, за да ни предаде благодатта си. Когато се готвим за молитва, нека затоплим душите си с четенето на светото Евангелие, Псалтира, духовните книги, с песнопение, палейки кандилцето и прикадявайки тамян; и Светият

Св. Николай Велимирович: за кризата в съвременния свят

Св. Николай Сръбски (Велимирович) Питаш ме, човече Божий, откъде произхожда сегашната криза и какво означава тя. Кой съм аз, та искаш да узнаеш от мен такава велика тайна? Св. Григорий Богослов е казал: „Говори, ако у теб има нещо, което да превъзхожда мълчанието.“ И макар да считам мълчанието за повисоко от всяка реч, от любов към теб ще ти напиша какво мисля по този въпрос. Думата „криза“ (krisis) е гръцка и означава „съд“. В Свещеното Писание тя се употребява многократно. Така например Псалмопевецът казва: Затова нечестивците не ще устоят на съда (Пс. 1:5). На друго място той говори: Милост и съд ще възпявам; Тебе, Господи, ще пея (Пс. 100:1). Сам Спасителят казва, че Отец … целия съд предаде на Сина (Йоан 5:22) и малко по-нататък продължава: Сега е съд над този свят (Йоан 12:31). И св. ап. Петър в Първото си съборно послание пише: Защото време е да почне съдът от Божия дом (1 Петр. 4:17). Замени думата „съд“ с „криза“ и чети: „Затова нечестивите не ще устоят при криза. Милост и криза ще възпявам. Господ изпраща криза на всекиго. Сега е криза над този свят. Време е да почне кризата от Божия дом.“ До неотдавна европейските народи употребяваха вместо