Category Archives: Presbytera Alexandra Karamichaleva

The Venerable Elder Porphyrios, Instruction to Parents Regarding the Upbringing of Their Children

Старецът Порфирий, като отличен и разсъдителен наставник, чрез богопросветеното си слово насочваше родителите да имат помежду си и към децата свята християнска любов. Подчертаваше, че добрият и примерен живот на родителите предава лъчите на Божията благодат и на децата. Светостта на родителите спасява децата. Детето има нужда от родители – хора на топлата любов – още от момента на неговото зачеване. Светият живот на родителите, като общение на истината и любовта, предава мир, единство, любов, кротост, свети чувства и в детските сърца. Семейството, когато живее християнски живот, става училище на любовта. Любовта е висшата цел на възпитанието. Детето не е съд, който трябва да напълним, а е огнище което трябва да затоплим.

Обратно, когато родителите нямат духовен живот или не се подвизават правилно, предават и на децата си лошото духовно състояние и объркано поведение, тъй че противникът дявол измъчва родителите чрез противопоставянето на децата още от ранна или по-голяма възраст. Родителите са длъжни с нежно сърце, самоотричане, спокойствие и тишина, с търпение и добро разположение, с Христова радост, молитва и вяра да насочват децата си в любовта, истината, придобиването на плодоносни добродетели, да им предават пламъка на вярата, духа на разума и духовното знание. Най-вече майката да будува, да внимава, да се грижи, да се моли и да се бори да вдъхне в сърцата на децата си страха Божий, благоговението и благочестието.

Един мъдрец казвал за майка си: „Не ме научи на нищо, защото беше необразована. Вдъхна ми обаче всичко, защото беше вярваща”. Зад всяко добро семейство се крие саможертвата на жената, на майката. Децата вдишват примера с преживяването, с примерите, а не с поученията на суха нравственост. Веднъж на масата на едно свещеническо семейство гост попитал кой от тримата сина свещеници и бащата свещеник е най-добрият проповедник на Божието слово. Думата взел най-малкият син, който отговорил без колебание: „Сега е в кухнята”, и показал майка си. И наистина било така. Не проповядвала в Църквата. Проповядвала с делата си в „малката домашна църква” на семейството.

Още от ранна възраст майката трябва да учи децата си да постят, да се черкуват да се причастяват с Живоносното Тяло и Честна Кръв Христови, да ги учи да се обичат, да отдават себе си с човеколюбие, да бъдат кротки, смирени и снизходителни. Тъй като именно до шест-седем годишна възраст се развиват най-важните черти на детската личност. Както отбелязва св. Иоан Златоуст, на тази възраст, която е най – пластичната, се развива мисълта и в мозъка, както печатът се отбелязва върху восъка, се запечатва и записва всичко видяно и чуто от детето. Още в тази ранна възраст, продължава светителят, животът на детето се скланя към доброто или лошото, към злото или добродетелта. Най-решаващо е възпитаването на детето главно в този възрастов период, затова и родителите като възпитатели, ако загубят тези първи години, са загубили и децата си като бъдещи хора.

Abortion, The Invisible Murder

В днешно време да се говори за брака като за свещен съюз между един мъж и една жена, се счита за акт на дискриминация по отношение на т. нар. сексуални малцинства; да се говори за прелюбодейството и блудството като за тежки грехове, се счита за ретроградност, а всяко изказване против абортите се тълкува като посегателство върху свободата и правото на жената на избор. Днес това право на аборт се смята за напълно естествено както от юридическа, така и от морална гледна точка и се защитава от държавата, съдебната система, медиите и болшинството хора. За съжаление, объркани от лъжливия дух на нашето съвремие, дори вярващи християни считат, че абортът е чисто медицински проблем, нямащ отношение нито към нравствеността, нито към тяхната вяра и спасение. Отношението на Православната църква към този важен проблем дава на членовете й ясни ориентири, които да им помагат да определят своето поведение, на света свидетелството на Истината, съхранена в пълнота в съкровищницата на светото Православие.

Съгласно повелята на Господ Бог, отправена към първата човешка двойка: “Плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я” /Бит. 1:28/, в еврейската традиция зачеването на дете винаги се е считало за Божи дар и особено благословение за съпрузите. Напротив, бездетството се е считало за проклятие за сторени тежки грехове.

От гледна точка на старозаветния Закон абортът е тежък смъртен грях против шестата Божия заповед. Това разбиране за родителството и абортите съвсем естествено преминава и в Христовата църква, но с приобщаването към вярата на голям брой езичници, непознаващи Моисеевото законодателство, възниква необходимостта от нарочни правила, регулиращи поведението на новопокръстените. В древнохристиянския писмен паетник “Учение на 12-те апостоли”, във втора глава откриваме следното правило: “Не убивай, не прелюбодействай, не развращавай деца, не блудствай… не убивай децата в утробата и не умъртвявай родилите се”… “Посланието на св. ап. Варнава” е не по-малко категорично: “Не умъртвявай младенеца в утробата и не го убивай след като се роди”.

Отците на Църквата също така недвусмислено осъждат както способстващите извършването на аборт, така и жените, прибягнали към тях. Според св. Василий Велики “тези, които дават отвари от билки, отравящи младенеца, са убийци, както и тези, които приемат убиващи зародиша отрови”. И още: “Умишленото погубване на заченатия плод подлежи на наказание за убийство”…

Макар, че съборните правила на Църквата говорят за аборта като за пиене на отровни билки с цел помятане, а съвременната медицина доста да е разширила своя арсенал от способи за детеубийство, то абортът не променя своята същност, нито Църквата своето принципно отношение. Какво е то? Абортът представлява убийство на невинно човешко същество, а онези, които са го извършили или способствали за извършването му, са убийци. Те са виновни пред Шестата Божия заповед “Не убивай” и втората най-важна Христова повеля “Възлюби ближния”, защото кой се нуждае повече от любов и закрила от младенеца, който поради пълната му беззащитност Бог е отредил да расте и укрепва в утробата!…