Category Archives: Фотиос Кондоглу

Фотиос Кондоглу – Глупаво е да се очаква светлина от там, където слънцето залязва

Православните църковни изкуства – това са богословски изкуства, – и произведенията, които те раждат, отразяват в себе си Божието слово.

Тези изкуства изразяват тайнствената същност на нашата религия и са обърнати към нашите чувства. Химнографията и музиката – към слуха, архитектурата, иконописта, църковната утвар, одеждите и т.н. – към зрението. Третото чувство, обонянието, издига и освещава каденето с тамян. Четвъртото и петото чувство, вкуса и осезанието, като най материални, остават извън вратите на този духовен пир.

Двете най-благородни чувства, зрението и слуха, се хранят и се освещават най-вече от духовните изображения и песнопения.

И така произведенията на църковните изкуства, както беше казано по-горе, отразяват в себе си словото Божие. Това, което вижда и чува в храма молещият се човек, извиква в неговия ум и сърце тайнствени религиозни образи. Всичко, което се вижда в храма има такава форма, която възнася човека в тайнствен свят, духовна радост и блаженство: самото здание на храма, светите икони, иконостаса, хоругви, свещения потир, свещници, полиелеи, амвона, иерейското одеяние, резбата, богослужебните книги, купела, архиерейския трон и даже стасидиите – със своята смирена аскетическа форма.

Това става и със звуците, които човек слуша в храма: песнопенията, където са съединени в едно словото и музиката, молитвите, умилително произнасяните възгласи и свещената проповед. Въпреки че проповедта не трябва да има светски характер, не трябва да бъде празна, отблъскваща хората с красноречие, (набожно празнословие), по думите на един архиерей. Тя, доколкото е възможно, е длъжна да се приближава към литургическото хармонично слово, защото само в такъв случай тя ще бъде уместна и няма да нарушава хармонията на песнопенията и службата като цяло. Всичките слова, които са написани от светите Отци, са литургически хармонични, затова светоотеческата проповед е най прекрасното допълнение към Литургията, което не може да се каже за болшинството произнасяни днес от амвона речи, които разрушават хармонията на службата, прекъсват и намалят духовното горене, умилителното състояние, предизвикано в хората от свещените изображения и песнопения. Болшинството на произнасяните от съвременните проповедници думи не са нищо друго освен прозаични, скучни и безсмислени бръщолевеници, “благочестиво“ (а може и нечестиво) празнословие.

Църковните изкуства по своята природа са богослужебни, литургически, духовни, извисяващи, а не светски, т.е. не материални, чувствени и тщеславни, имащи за цел да услаждат чувствата. Древните гърци са казвали, “изкуството е наслаждение”, затова тяхната религия е била просто “красива лъжа”. Тогава духовният елемент бил чужд на древния свят.

Всички православни църковни изкуства (т. е. изкуствата на Едната Света Съборна и Апостолска, не претърпяла изменения, Църква), изразяват едни и същи духовни истини – всяко с различни средства. Така например произведенията на иконописта изразяват с тайнствени образи и цветове абсолютно същите духовни понятия, които изразяват тайнствените гласове на музиката или свещените срички на богослужебните текстове.

103054.p[1]

Всичко това е само в Православната църква. При протестантите църковни изкуства просто не съществуват, а в папистката църква те са изкривени и от църковни са се превърнали в светски и мирски.…