Category Archives: Митрополит Йосиф

За незабравимия старец Назарий

„На умрелите в благочестие е приготвена превъзходна награда“ (2 Мак. 12:45) четем в св. Библия

Да, вярвам в това. Вярвам и изповядвам също, че старецът Назарий умря в благочестие и ще получи награда от Бога. Каква? Да бъде с Бога в рая. Как ще почувства това? Със способността си да се наслаждава още тук на земята в Кокалянския манастир на духовно красивото, на божествените блага, които раят предлага на праведниците.

След Христовата победа над смъртта само тялото умира временно до деня на Второто пришествие, а душата отива при Бога и получава живот в блаженство.

Разбира се, до края на 40-тия ден по 24 часа на денонощието душата на старец Назарий се радва на почитта, спомена и молитвите на толкоз негови духовни чеда и почитатели по целия свят. Не само в манастирите в Родината, но и в енорийски църкви у нас, и в задграничните ни епархии се отслужват заупокойни литургии и молитвени помени за него – съответно на третия, деветия, двадесетия и особено на „равненката“ на 40-тия ден.

Да, непременно душата на старец Назарий чувства облекчение от нашите молитви до 40-тия ден, защото през същите дни неговите дела стават явни и чрез огън се изпитва делото му (1 Кор. 3:15). Този огън е огънят на митарствата, прзе които душата му, след раздялата с тялото, преминава във въздушното пространство от Кокалянския манастир, високо в планината, до най-високото – небесното царство. Въздушната власт (Ефес. 2:2) и „поднебесните духове на злобата“ (6:12) се опитват да обвинят душата на стареца, за да не лети нагоре. Свети архангел Михаил обаче с небесното си войнство, който пази манастира и населниците му от всякакви беди, доказва, че душата на стареца е чиста от грехове и цял живот се е каяла искрено с думи и дела за тях чрез светото тайнство на изповедта. Наистина при преминаването на душата през 20-те митарства всеки грях на душата на отец Назарий има свои митари и мъчители, но ние знаем, че тяхната власт се обезсилва от усърдните молитви на многобройните духовни чеда и почитатели на милия покойник.

Е, някои не вярват в учението за митарствата, тъй като липсвало в страниците на Св. Писание, но то има твърда основа в Св. Предание и в благодатните видения на св. Атанасий Велики, св. Макарий Велики, св. Кирил Александрийски и др. Аз наример възприемам твърдението за митарствата на отец Серафим Роуз, че вярват или не, отрицателите на митарствата преминават също през тях, като им дойде времето (Йоан 7:6).

Като племенник на благодатния ми „духовен дядо“ отец архимандрит Евлогий Рилски (миро да капе на гроба му!), с лекота пиша тези редове, защото съм уверен, че духовният му син – блаженопочиналият старец отец архимандрит Назарий – беше инок честен, говореше кратко, благо и ясно, без сквернословия и неуместни шеги. От кощунство се предпазваше, неприлични песни не пееше, вицове не разказваше, усмихваше се в повечето случаи само заради тези, с които общуваше.…

Митрополит Йосиф: Св. Григорий Палама за Втората Неделя на Великия пост

Втората седмица от светата Четиридесетница е известна като време на светлотворния пост. През тази седмица светата Православна църква моли Господа за благодатно озарение с Божествена светлина на постещите и каещите се. Заради това в тази неделя тя възпоминава Солунския архиепископ св. Григорий Палама (XIV в.), прославил се като ревностен защитник на православното учение за Божествената Таворска светлина против еретиците Варлаам и Акиндин.

Св. Григорий, по фамилия Палама, бил родом от Константинопол. Приел монашество на Атон още като юноша. В Атинските школи, които се славели със своите науки, той добил всестранно образование. Написал много съчинения – богословски, исторически, аскетически и по естествознание. В същото време водил и строг подвижнически живот. За по-голямо усъвършенстване в духовния живот той се затворил в пустинна пещера, в която преживял десет години. Бил удостоен от Бога с откровения и дар на изцерение. В синаксара му четем, че превръщал неплодието на дърветата в благоплодие, предвиждал бъдещето и се красял с множество още дарове на Божествения Дух. Като свещеник, св. Григорий извършвал светата Евхаристия с умиление и сълзи. Молитвата му била възвишена и съпроводена със здрава мисъл и постоянна сърдечна чистота. Заради благочестието и ревността му против Варлаамовото и Акиндиново учение за Таворската светлина, той бил избран за архиепископ на Солун. Мъдрото управление на паството обаче продължило само тринадесет години, тъй като около 1360 г. св. Григорий починал. Вселенският патриарх Филотей, като оценил ангелоподобния му живот и успешната му борба срещу враговете на светото Православие, го причислил към лика на светиите. Паметта му празнуваме на 14 ноември и във втората неделя на Великия пост.

Като син на Божествената светлина, св. Григорий Палама станал наистина неин чуден служител и всепредан Божи човек. По сила неговите благодатни писателски дарования и православен възглед почти не отстъпват на тези на великите отци от Златния век на патристиката. Всичките му творения са възвишени, но леки и достъпни. В тях боголюбивият читател, и особено монашествующият, може да намери богоозарени мисли и подвижнически уроци, без които е невъзможно спасението. За свещенослужителя проповедник пък неговите проникновени тълкувания на евангелските слова и събития са „небесна роса, мед от камък, ангелски хляб; питие, храна, наслаждение и извор на жива вода“, както мъдро ги назовава Константинополският патриарх Филотей, древният съставител на службата на светителя.

Но да се приобщим и ние към всемирното духовно паство на св. Григорий, да добием макар и малка представа за неговата „огненодуховна уста на благодатта“ и да сторим това, което той е желаел. Интересно и душеполезно ще бъде да разберем какво е казал лично той за втората неделя на Великия пост. Беседата му за този ден е изложение на неделното литургийно евангелско четиво за изцеряването от Господа на разслабения в Капернаум. В самото й начало светителят припомня първите думи на евангелската проповед: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“ (Мат. 3:2). И не само се приближи, но то вече е в нас (Лука 17:21).…