Category Archives: Митрополит Иеротей Влахос

Митрополит Иеротей /Влахос/ – Старецът Софроний рече: „Всяка Божествена Литургия е Богоявление“

За нас християните център на всичко и най-велико по смисъл събитие в историята на света е идването на Иисуса Христа, Който не отхвърли архетипите на Стария Завет, но Ги изпълни, като ни откри тяхното истинско величие и даде ново измерение на всичко – вечно и нескончаемо. Новият Завет на Христа благовести началото на нов период в историята на човешкия род. Днес божествените зари сияят, разкривайки неизследимото величие на любовта и смирението на нашия Бог и Отец, като идването на Христа ще промени всичко, ще донесе новото откровение, което ще повлияе участта на цялото творение, на целия свят.

И тъй Той се яви. Той, Комуто света дължи своето съществуване, и с редки изключения „светът Го не позна” (Иоан 1:10). Това събитие безмерно надвишава всяко възприятие на обикновения човек. Първият, който Го позна, бе Иоан Кръстител и затова Той рече за него: „между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя” и че ”е краят на закона и на пророците“ (Мат. 11:9-13).

Той дойде „за да спаси света” (Иоан 12:47), за да ни открие Единия Истински Бог. Той ни откри името на Отца. Той ни предаде словото, което Сам получи от Отца.

Той ни откри Бог като Светлина, която пропъжда всяка тъмнина (вж.1 Иоан 1:5). Той ни доведе до съприкосновение с най-изключителното от всички тайнства, че Бог е ипостасно съществуващ, и не е едно лице, а три лица в едно: Светата Троица.

Дарува ни Кръщението „с Дух Светий и с огън” (Мат 3:11). В светлината на това познание ние вече може да съзрем пътя към вечното съвършенство (Мат. 5:48). Ние чувстваме Неговото божествено присъствие вътре в нас и извън нас, в неизказаното величие на вселената, в лицето на човека и в светлия човешки ум. А в часовете, когато незалязващата Му светлина озарява сърцата ни, ние съзнаваме, че няма да умрем. Знаем това със знание, което не може да се докаже със стандартните способи, но за което не се нуждаем от доказателство, защото Сам Светият Дух свидетелства това вътре в нас.

Христос отслужил Божествената Литургия веднъж и това продължава във вечността. Неговото божествено човешко естество ни се яви чрез Божествената Литургия. Ние познаваме Христа единствено в Божествената Литургия. Божествената Литургия, която служим, е същата Божествена Литургия, извършена от Христа по време на Тайната вечеря на Велики Четвъртък.

Главите от 14-та до 16-та от Евангелието на Иоана са Божествена Литургия. И тъй чрез Божествената Литургия ние разбираме Свещеното Писание.

Ранната Църква е живяла без Новия Завет, но не без Божествената Литургия. Първите ръкописи, първите записани химни са в Божествената Литургия.

В Божествената Литургия ние живеем Христа и разбираме словото Му.

Както Христос очисти Своите ученици със словото Си и им каза: „Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал” (Иоан 15:3) и уми краката им с вода, тъй и в първата част от Божествената Литургия Той ни очиства, за да можем по-късно да пристъпим към Неговата трапеза на любовта.

Безнадеждност и надежда по Рождество

Автор: митр. Иеротей Влахос

Ние сме научени от ранна възраст да гледаме на Рождественските празници като на една топла семейна ваканция. В тези дни всички се събират в домовете си и се опитват да си набавят лекарство, чрез което да избягат от делничните проблеми и изпитания. Те ще се радват на този ден по начин, който съвпада с естеството на модерния живот и така ще откъснат себе си от горещите и мъчителни въпроси, които ги притесняват. Великият смисъл на празника обаче, вместо да се изрази в едното лекарство за духовно съживяване, ще се превърне в антидепресант и вместо да бъде намерен в лекарството за превъзмогване на смъртта, ще се превърне в едно болкоуспокояващо! Мнозина ще празнуват Коледа като празника на един мъртъв и погребан Бог. В ума на мнозина Христа е една идея, а не Живият Бог, който насочва пътя на историята. При все това Рождество все още се смята за семеен празник, което ще даде много извинения за търсене на бягство от действителността и за забрава. Ние ще се насладим на семейния уют или на зимните ваканции и пътувания… и нищо повече.

Мнозина днес считат Рождество като част от духа на нашите нрави и обичаи, които са се превърнали в основа на рекламата на търговксите ценрове. Бих искал да изброя три характерни черти за това как се отбелязва този велик празник днес.

Пръв белег е „комерсиализацията“ на празника. Разменянето на подаръци на Рождество ще доведе до подем на нашето пазаруване, търговските центрове ще бъдат пълни с народ, хората ще разменят своите подаръци и общо взето празникът ще бъде използван по един комерсиален начин. Знае се, че на Запад дори евреите чакат Коледа, защото напълва търговските им площи и раздвижва складовете им.

Втори белег е „сантименталната украса“ с цел да се чувстваме празнично в този период. Къщите ще се украсят с Коледно дърво, което всеки ще побърза да закупи, витрините на магазините ще блеснат в празнични цветове, политиците ще украсят улиците на града, защото ако не го направят, ще бъдат счетени за равнодушни, така че всеки да бъде удовлетворен от „изискванията на нашите индивидуални психологически желания за празника“.

Трети белег е „религиозното многословие“ на празника. Вестниците ще отделят място за Рождеството Христово, а стажантите-журналисти ще напомнят за обичаите на нашата страна – да се възхвали милият Назореец, който стана човек и бе роден в пещера; те ще представят сладкия химн на ангелите, които пеят за мира, а същевременно обаче ще си спомнят, че мирът не е дошъл, тъй като мирът днес в нашите човешки общества е светлото лице на на войната, а войната е трагичната маска на мира. Църковните амвони ще пеят за Рождество Христово. Телевизионните станции няма да останат назад. Те ще излъчат предаване с някой теолог, който ще говори с думи от мозъка си за празника и така някои „превзети“ лица ще се разчувстват и станат религиозни.…