Category Archives: Митрополит Августин Кантиотис

Подготвихме ли се за Рождество?

Автор: митрополит Августин Кантиотис

Възлюбени в Христа, бих искал да ви задам един въпрос, който задавам на себе си и задавам и на вас. Подготвихме ли се да посрещнем големия празник Рождество Христово?

Има два вида подготовка: материална и духовна. Материалната ни подготовка е малко или много завършена. Домакините са почистили домовете си, съпрузите са приключили – или почти прикличили – с пазаруването, а децата чакат подаръците. Всеки е написал рождественските си картички, подписвайки ги с обичайното „Честито Рождество“ и „Честита Нова година“. Това е светското изражение; аз не се интересувам от него. Мен ме интересува духовната подготовка, онази подготовка, която ни прави готови да отпразнуваме подобаващо великото събитие, Въплъщението на Божието Слово. Малко на брой хора са подготвили себе си подобаващо. От хиляда християни, аз се съмнявам дали дори един от тях истински ще посрещне Рождество. Изглежда ли преувиличена моята сметка? Нека видим.

Как посрещаме Рождество днес? Една част от християните ще го отпразнува според „както е обичайно“, така да кажем. Чувайки камбаните на Бъдни вечер, те ще излязат и вземат участие в службата по навик. Това определено е по-добре от това изобщо да не присъстваме; поне е нещо.

Други ще подражават на чуждестранни обичаи и традиции, като забравят напълно църковния празник; с други думи, те ще преминат през Рождество без Христовото благоухание. За православните християни Рождество няма смисъл, ако го посрещнем без църковни богослужения, без молитва, без изповед, без Свето Причастие, без прошка, без даване на милостиня. Наистина, лукавият е засял ново семе в нашата родина и то пониква навсякъде както гъбите никнат в торта. На Бъдни вечер хората организират тези т.н. ревейон – чужда практика, чужда дума – те дават празненства в луксозни хотели и други подобни места, далеч от Църквата, далеч от песнопенията, далеч от Божествената литургия, на места, където хората се събират и забавляват със светска музика, с храни, питиета и всичко друго, което произтича от тези неща. Тази практика е трън в полето на родината ни. Ако продължи да се разпространява, духът на светскостта ще превземе напълно християнския празник.

Някои посрещат Рождество „както е обичайно“, други организират тези ревейон и заменят църковния празник с нещо напълно светско. И още, другите, какво правят? Напускат. Не са доволни тук. Гърция не им е достатъчна. Имат пари, които да похарчат и така заминават на пътувания и туристически обиколки. На Бъдни вечер, когато камбаните звънят, тези хора ще бъдат далеч от домовете си, на различни места и не само в рамките на държавата ни. Те не се задоволяват тук, те се качват на самолет и отиват да празнуват Рождество в Рим, в Лондон, в Париж, на различни места.

Те, възлюбени, както и всеки друг, който открито се е отрекъл от вярата, изхвърлят Рождество от сърцата си. За голям брой хора, тогава, Рождество не е нищо друго, освен още една възможност да притъпят отегчението си; истинското съдържание на празника не представлява никаквъв интерес за тях.…