Category Archives: Архим. Тихон, игумен на м-ра Ставроникита

Обзор на работата на Светия и Велик събор в Крит от игумена на манастира Ставроникита архим. Тихон

Писмо на представителя на Света Гора на Светия и Велик събор в Крит архимандрит Тихон, игумен на манастира Ставроникита, до Св. Кинотис
Автор: архим. Тихон, игумен на светогорския манастир Ставроникита
Гръцките медии разпространиха писмото на архим. Тихон, игумен на светогорския манастир Ставроникита, който бе представителят на Света Гора на Светия и Велик Събор на Православната църква в Крит и съветник на делегацията на Вселенската патриаршия. То представя гледната точка на атонския игумен към протеклия Събор и неговите решения и има за цел да запознае светогорските братя със случилото се в Крит.
Игуменът на Ставроникита пише, че качеството му на съветник на патриаршеската делегация му е отредило по-скоро почетна роля по отношение на практическото обработване на предложенията за промени в проектодокументите на Събора, но е имал възможността пълноценно да участва в обсъжданията на Светия Събор.

„Имах възможността да се запозная и да общувам с множество архиереи, да получа тяхната благословия и същевременно да приема тяхното уважение към Света Гора, но и очакванията им тя да продължи да бъде действен пример за духовен живот и подкрепа за подложения на множество изкушения свят. Също така установих простотата и скромната непринуденост на повечето от тях, взаимното ни общение в Светия Дух, съгласие и сходен подход към повечето от темите на Светия и Велик Събор, но и по много друго въпроси. Тази добросъвестност и вярност към идентичността на Православния архиерей бе видима у повечето членове на Светия Събор, като на този фон пролича ясно неспособността на отделни участници да изразяват по актуален и изкусен начин богословското слово, както и повлияването на други от светския дух и начин на мислене. Но у никого ние не успяхме да забележим желание или намерение за компромиси с Православната вяра и особено що се отнася до диалога и общуването с римокатолиците. Даже напротив, единодушно бе приет и записан като абсолютно неприемлив метод прозелетизмът на унията.

„Клеветите увлякоха дори добри наши събратя“

Наистина е недопустима и лишена от всяко основание цялата тази полемика срещу Светия и Велик Събор и сега, вече постфактум, се вижда как тя успя да увлече дори добри събратя, използвайки аргументи, изградени изцяло на подзрения и съмнения, и създаде цял арсенал клеветнически обвинения, които в крайна сметка се обръщат срещу самата непорочна Православна църква. Защото наистина дори само част от тези обвинения, които бяха изречени срещу Светия събор, да имаха някакво основание, тогава съвсем основателно човек може да си зададе въпроса дали Православната църква все още съществува. Въпреки тази съпротива обаче Светият събор на толкова много Православни архиереи и много други негови участници като съветници, прояви действието на животворната Благодат на Светия Дух не само в тази традиционно православна страна, но и по целия свят, която свидетелства Истината на Единородния и призовава всички към спасение“.

След това архим. Тихон разглежда работата върху всеки от шестте документа, утвърдени на Събора, и подробно запознава светогорските монаси с промените, направени в тях.…