Category Archives: Архим. Рафаил Карелин

Разговор на убит младенец с неговата убийца

Аз съм човек, лишен от човешко име. Аз съм дете, което няма родители. Смъртта ме грабна, преди да съм се родил. От тъмнина преминах в тъмнина, без да видя светлина. И все пак се обръщам към теб с думата “майко” – към тази, която ме носи в утробата си, а след това ме захвърли в костеливите ръце на смъртта, сякаш, преминавайки през река, ме захвърли по средата на течението. Искам да ти кажа, че те обичах още преди раждането ми, което се оказа смърт. В мига, в който железните нокти се приближиха до тялото ми, аз беззвучно закрещях: “Мамо, спаси ме”. Когато те се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях: “Майчице, не ме убивай, майчице, пощади ме”, но всичко бе напразно и утробата на майка ми стана за мен място за екзекуция.

Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с теб. Искам да обвия шията ти с ръце, но те са отсечени от палача. Исках да се притисна със сърцето си към гърдите ти, но желязото го прониза. Исках да ме носиш на ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ. Дечицата ги слагат в люлка, а моето разчленено на части тяло бе захвърлено в яма сред кървави бинтове и гниещи отпадъци. Никой не оплака тялото ми, никой не го положи в гробче. Намерих гроба си между зъбите на плъховете, които скитат из сметището. Майката чете молитви над спящото си дете, а тук кой ще ме намери и ще ме приласкае? А аз дори се боя да кажа думата “майко”, щом си спомня за щипците, които разкъсваха тялото ми, и как в този час тялото на майка ми стана за мен тяло на студена змия.

Има две свети думи; “Бог” и “майка”. По Своята милост Бог не ме изостави, но непросветените ми с кръщение очи не Го виждат, а другата свята дума – “майка” – изгубих, любовта ми се оказа ненужна за теб.

В мига на опасност детето вика: “Мамо!”. Докато майката е жива, човек не е сам, не е изоставен, знае, че сърцето на майка му не ще го остави, дори и целият свят да се вдигне срещу него, майка му ще го стопли с любовта си. Аз съм сираче при жива майка. Тя ме захвърли в нощта на вечността, без дори да е погледнала лицето ми. Без вина ме осъди на смъртно наказание, без съд ме предаде на смърт. Но тя е по-нещастна от мен. Докато режеше тялото ми, острието на убиеца умъртви сърцето и и тя загуби сърцето си, без да знае това. Ти ме лиши не само от земен живот, ти ме лиши и от Църквата. Намирам се до църковната ограда, но не съм в нея. Виждам светлината, изливаща се от нея, но не мога да вляза в нея.…