Category Archives: Архим. Рафаил Карелин

Изкушения в часа на смъртта

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Светите отци говорят, че велико благо за човека е, че плътта не му дава да види света на духовете, светлите и паднали ангели, светиите – защото неговата душа не може да пренеса техния блясък и сияние, както очите на човека – сиянието на слънцето, тъмните – защото техният вид е толкова мерзък и ужасен по думите на св. Серафим Саровски, че човек няма да може да живее, ако ги види, душата ще се раздели от тялото, ако човек види демоните в цялата им мерзост.

Братя и сестри! Днешното Евангелие ни показва сянката на този страшен свят на падналите ангели. Господ промислително е допуснал демоните да овладеят нещастния човек – за да ни покаже колко са страшни вечните мъки, когато човек стане пленник и храна на тъмните духове завинаги. Братя и сестри! Целият живот на християнина е духовна борба. Светите отци я наричат „невидима бран“, това е борбата на душите с падналите ангели. Но особено тежка ще бъде борбата в часа на нашата смърт – както пъководецът съставя план за последния бой, който ще реши цялата война, така и демоните най-трудното сражение, най-горещият бой с душата, приготвят човека за часа на смъртта и ако тогава падне в греховно състояние, вече няма да може да се покае.

Братя и сестри! Пред смъртта на човек се открива другия свят. Виждали ли сте очите на умиращия? Те са устремени в далечината, съзирайки някакви същества, невидими за нас и изведнъж ръката му като че ли отблъсква от себе си невидимия враг или устните му шепнат имената на отдавна умрели хора.

Братя и сестри! Най-страшната борба с демоните ще бъде у нас в часа на смъртта, затова ние сме длъжни да сеприготвим за нея по-рано.

В часа на смъртта демоните ще ни изкушат с нашите страсти – сенки, към които е пристрастена нашата душа. Цял живот дяволът ни изкушава като тънък психолог. Ако човек е подвластен на гнева и злопаметството, то в часа на смъртта дяволът ни показва лицата на тези, които сме обичали, които са отдавна умрели, той ни внушава, че заради тях е разбит и погубен нашият живот. Понякога демонът приема образа на близките на умиращия, които с шепот говорят: „Скоро той ще умре“ – и душата на умиращият е смутена, последните негови думи – не са молитва към Бога, а проклятие към своите близки, към обичащите го, към враговете или хладна ненавист към тях. Ако човекът е бил скъперник, то в деня на смъртта дяволът ще го изкушава с мислите, къде ще остави имуществото и парите, които е натрупал.

Той си представя, че хората на които ще остави богатството си, още като го изпратят, ще превърнат многогодишния му труд в прах.

Имаше един случай, когато умиращият повикал своя брат и му казал на кое място е скрит сандъка с елмазите и заповядал да му го донесе.…

Разговор на убит младенец с неговата убийца

Аз съм човек, лишен от човешко име. Аз съм дете, което няма родители. Смъртта ме грабна, преди да съм се родил. От тъмнина преминах в тъмнина, без да видя светлина. И все пак се обръщам към теб с думата “майко” – към тази, която ме носи в утробата си, а след това ме захвърли в костеливите ръце на смъртта, сякаш, преминавайки през река, ме захвърли по средата на течението. Искам да ти кажа, че те обичах още преди раждането ми, което се оказа смърт. В мига, в който железните нокти се приближиха до тялото ми, аз беззвучно закрещях: “Мамо, спаси ме”. Когато те се впиха в тялото ми като зъби на хищници, закрещях: “Майчице, не ме убивай, майчице, пощади ме”, но всичко бе напразно и утробата на майка ми стана за мен място за екзекуция.

Майко, защо ме уби? Сигурно не си знаела колко те обичах, когато бях едно тяло с теб. Искам да обвия шията ти с ръце, но те са отсечени от палача. Исках да се притисна със сърцето си към гърдите ти, но желязото го прониза. Исках да ме носиш на ръце, но ти ме захвърли в студа на вечната нощ. Дечицата ги слагат в люлка, а моето разчленено на части тяло бе захвърлено в яма сред кървави бинтове и гниещи отпадъци. Никой не оплака тялото ми, никой не го положи в гробче. Намерих гроба си между зъбите на плъховете, които скитат из сметището. Майката чете молитви над спящото си дете, а тук кой ще ме намери и ще ме приласкае? А аз дори се боя да кажа думата “майко”, щом си спомня за щипците, които разкъсваха тялото ми, и как в този час тялото на майка ми стана за мен тяло на студена змия.

Има две свети думи; “Бог” и “майка”. По Своята милост Бог не ме изостави, но непросветените ми с кръщение очи не Го виждат, а другата свята дума – “майка” – изгубих, любовта ми се оказа ненужна за теб.

В мига на опасност детето вика: “Мамо!”. Докато майката е жива, човек не е сам, не е изоставен, знае, че сърцето на майка му не ще го остави, дори и целият свят да се вдигне срещу него, майка му ще го стопли с любовта си. Аз съм сираче при жива майка. Тя ме захвърли в нощта на вечността, без дори да е погледнала лицето ми. Без вина ме осъди на смъртно наказание, без съд ме предаде на смърт. Но тя е по-нещастна от мен. Докато режеше тялото ми, острието на убиеца умъртви сърцето и и тя загуби сърцето си, без да знае това. Ти ме лиши не само от земен живот, ти ме лиши и от Църквата. Намирам се до църковната ограда, но не съм в нея. Виждам светлината, изливаща се от нея, но не мога да вляза в нея.…