Category Archives: Архим. Ефрем, игумен на Ватопедския манастир

Архим. Ефрем, игумен на Ватопедския манастир на Света Гора – Реформата в образованието – За човека или за пазара на труда?

agia-zoni-rossia[1]

Светогорското православно монашество не е изолирано от света; то не е асоциално. Напротив, можем да кажем, че истинският монах е по-общителен от миряните, тъй като той общува непосредствено с най-общителния от всички, Твореца на човека и обществото: Господа. Като светогорски монаси, ние изпитваме болка и ни е грижа за бъдещето на човека днес. Мнозина обезпокоени посещават Света Гора, притискани от невъзможни неприятности, от които не могат да излязат. Погрешният начин на живот е главният виновник за всички трудности: тоест, животът извън Църквата.

Времената, в които живеем, са такива, че заобикалящият ни свят и ценностите ни са в криза. Научният и технологичен напредък влияе върху нашия обществен живот; потребителското общество, хедонизмът, хаосът в идеологията и изобилието и бъркотията в теориите, както и глобализацията, показват, че модерният човек се намира в изключителен повратен момент от своята история.

В тези обстоятелства е много трудно дори за разсъдителния възрастен да има кристално ясна представа за своето положение и да разбере какви са неговите истински лични възможности за действие без да бъде повлияван от странични фактори, или да разбере къде може да се движи свободно и как той е действан от нещо или от някого. Ако това е сложно за зрелия човек, представете си колко усложнено е за студента или ученика, които също трябва да се справят с техните до този момент непонятни (бел. пр. – така да кажем) пристъпи, и които тръгват от една възраст, когато трябва да изградят своята личност и създадат своето собствено „аз”.

Образованието е институцията, която цели да те отгледа като човек, развие духовните ти ценности и направи завършена личност. Древногръцкият философ Платон е казвал, „Всяко познание, отделено от правдата и добродетелта, трябва да се счита за лукавство, а не за благоразумие” (Plato Collected Dialogues: Menexenus: p 196, 246e-247a). Ако предците ни са смятали, че чрез добродетелите познанието култивира душата и че то не е нещо придобивано отвън, то тогава как следва ние да се отнасяме към него, защото ние не само сме православни християни, но също сме и потомци на древногръцките философи, на Апостолите и на светите отци на Църквата ни?

Във всяка страна, образованието е неотменимо свързано с нейната история, култура, традиция. На нашия остров, Кипър, Православието бе моделът, върху който бе основано образованието, тъй като бе оформящ и животворящ фактор не само за Образованието, но също така и за другите институции.

След британското управление на Кипър, което продължи почти цял век, в православната ни традиция се намесиха чужди съставни части. Особено след движението „Май’68”, което започна във Франция и се отрази върху нравствената и социална тъкан на обществото ни с така нареченото сексуално освобождение, отричането на институциите, на социалните структури и на религията, Образованието се промени и започна да следва тенденциите и изискванията на времето. То се придържаше към теорията за полезността и се съсредоточи в това да произвежда завършили, които да произвеждат, потребляват, умножават и правят пари; с други думи, то насърчаваше икономическия и технологичен напредък по един странен начин.…