Category Archives: Архиеп. Сергий Королев

Архиеп. Сергий Пражки – Подвигът на общуването

Християнският живот е вървене в светлината. Зад сивотата на нашия живот не виждаме и не осъзнаваме какво би трябвало да бъде пълноценното живеене на земята, не можем да разберем пълнотата на дадените ни от Бога дарования, не осъзнаваме дори самите себе си. Дарованията на нашата душа си остават неизползвани вътре в нас. Смятаме се за безполезни, мислим, че нашите приятели са също такива и обикновено казваме: “Ние сме малки, обикновени хора, какво толкова можем да направим, единственото, което можем е да работим за насъщния”.

Тази липса на достойнство и предварителното чувство за непълноценност, с което сме заредени, отслабват волятя ни за действие – защото ние не сме малки и слаби, щом на всеки от нас Бог е поверил мисия. Нали всеки човек на света има свое назначение, явява се Божий посланик на земята? На Господ е нужна всяка душа и всеки е отговорен за своя живот и не е освободен от отговорността си за другите.

Работата не е в нашата незначителност, а в нежеланието да поемаме и носим отговорност. Много често говорим: “Това не е моя работа, аз не се занимавам с толкова важни неща, ще помогна накрая”. С такива думи прехвърляме своята отговорност на другите, а с това и вината за неуспеха пада върху тях. Така си спечелваме осъждане, а осъждането между християни донася разделение.

Външният ни живот много зависи от самите нас. По силата на своето посланичество на земята, всеки има влияние над заобикалящия го живот, а по този начин, със своето малко усилие влияе и на световния живот. Недоловимо за самия него, но забелязано от Бога. Ако недобрата воля някак неутрализира силата на доброто, колко повече волята, освободена от греха, има значение за нас и нашия живот.

Всеки ден общуваме с различни хора и при това общуване можем да разкрием себе си в лоша или в добра светлина. За съжаление, обикновено не разкриваме светлината и доброто, които се крият във всеки един от нас. Нашите дарования се неутрализират от сивотата на нашия живот. Ние често не познаваме ценностите на душата си и от това в нея цари някакво помрачение. Но нали за изпълнение на своето назначение трябва да се отворят вътрешните ни очи и само тогава ще видим в душата тези ценности, които са скрити за нас и зарити в ежедневния ни живот.

Необходимо е сами да намираме в себе си съкровището, което Бог ни е дал и да помагаме и на другите да го открият в себе си. И когато им помагаме, сами ще познаем себе си и собствената си дълбочина. С това е полезно общуването с другите хора: то е за нас школа на нашето спасение, нашето духовно напрежение. Да избягва общуването с хората за християнина не винаги е полезно.

В самотата човек остава почти винаги беден. И колкото повече се отдалечава от хората, толкова повече ще обеднява от това.…