Category Archives: Презвитера Анна Паралингова

Мандамадос – домът на св. архангел Михаил

„На много места по света се почита паметта ми, но в Мандамадос е моят дом”…

Това били думи на самия св. архангел Михаил, когато се явил на млад мъж от Атина със заповед да отнесе меч в манастира му край с. Мандамадос на о. Лесвос.

И наистина, благочестивите поклонници, дошли тук, усещат с цялото си сърце и душа, че се намират на особено място – неизчерпаем извор на благодатни чудеса, непресъхващ дори до днес, а според силата на вярата умножаващи се за прослава на Божието свято име.

Чудотворната релефна икона на св. Архангел Михаил

Известна е в целия гръкоезичен православен свят чудотворната икона на св. архангел Михаил от манастира „Таксиархи” край Мандамадос. Тя е релефна и уникална по своя вид, защото е моделирана от глина, замесена с кръвта на осемнадесет монаси, посечени от сарацински пирати в далечния Х в. Преданието е запазило жива историята за създаването на иконата…

От края на IX до края на ХI в. сарацинските пиратски нападения били непрестанни по островите на Византийската империя. Пиратите били „ужасът” на островното население, плячкосвали, грабели и убивали необезпокоявано. Отвличали мъже, жени и деца, а после ги продавали в робство по богатите тържища на Изтока… Пирати предвождани от някой си Ширхан отдавна имали желание да нападнат и ограбят манастира на св. Архангели, но опитите им били неуспешни. Манастирът бил като непревземаема крепост с високите си каменни стени, здрава порта и кула. Още повече, че и монасите били смели и винаги давали силен отпор на пиратските нападения. Затова предводителят им Ширхан, воден от желание за мъст и амбиция да разори св. обител, измислил коварен план.

След дългата студена зима, когато пиратите се били оттеглили, за да се подготвят за нови нападения, а монасите били съсредоточени в подготовката за предстоящата Велика Четиридесетница, настъпил подходящия момент за изпълнение на този план. Пиратите дошли и се укрили около манастира, очаквайки влизането на монасите в манастирския храм за начало на бдението. Малко след ударите на клепалото, канещо братята в храма, пиратите прехвърлили стените и изненадващо нападнали нищо неподозиращите монаси . Безмилостно ги посекли вътре в църквата.

Само един от тях, послушникът Гавриил, помощник на игумена, успял да избяга през прозореца на св. олтар и да се скрие на покрива на храма. Това не убягнало от погледа на някои от сарацините и те го последвали със стълба, за да го хванат. Изкачвайки се нагоре станали свидетели на дивно чудо – пред очите им покривът на храма се развълнувал като бурно море, посред което застанал с внушителен ръст, мълниеносен поглед и огнен меч самият св. Архангел Михаил. От това страшно видение пиратите забравили всичко и в ужас побягнали към кораба си. Впоследствие обаче били намерени мъртви, посечени недалеч от брега.

При вида на св. архангел Михаил, спасилият се монах загубил съзнание. Когато се съвзел, слязъл в храма и виждайки посечените си събратя, в голяма мъка се свлякъл пред иконата на св.…

Синаксар на св. Акилина, пострадала за вярата на 27 септември 1764 г.

Макар и жена по природа, Акилина

мъж по смелост в мъченията се показа

Тази свята девица и Христова мъченица Акилина била от околностите на гр. Солун, от село, наречено Зангливери, прилежащо към Светата Ардамерийска Епископия, дете на благочестиви родители. Причина за мъченичеството й било следното. Случило се един ден бащата на светицата да се скара с някой турчин съсед, тъй като в селото живеели и християни, и турци и, удряйки го /по внушение на лукавия/, го убил. Когато бил хванат от управниците на селото, те го завели при пашата в Солун, за да го предаде на смърт, но страхувайки се да умре и в желанието си да се спаси,  окаяният се потурчил и не бил погубен. Тогава светицата била младенец още на гръдта на майка си.

Турците настоявали бащата да потурчи и дъщеря си, но той им отговарял да не се тревожат за това, защото е в негова власт когато поиска да я потурчи; а майката, която не оставила светата вяра, не преставала непрестанно да поучава дъщеря си да стои здраво във вярата и никога да не се отрича от Христа.

Когато Акилина навършила 18 години, турците отново настоявали същото, баща й я повикал и й рекъл: „И така, чедо мое, турците всеки ден ми казват да се потурчиш. Ето аз първи трябваше да се потурча, а сега и ти, направи го дори още днес, за да не ме притесняват повече. Но светата, горяща от неизказаната Христова любов, с велика смелост отговорила: „Да не би да съм маловерна като теб, за да се отрека от моя Създател и Творец, Господ Иисус Христос, Който понесе заради нас Кръст и смърт? Да не бъде никога! Аз към готова да претърпя всякакви мъчения, дори и смърт заради любовта към моя Христос”.

О, досточудни слова, не на дъщеря на трижди окаян баща, а на истинска дъщеря на Небесния Цар Христос!

Тогава бащата, виждайки непоклатимата й воля, я предал на турците, като казал: „Аз не съм способен да принудя дъщеря си да се потурчи, каквото искате сторете с нея. Като чули това, те се смутили и веднага изпратили хора на властта да отведат мъченицата, а благословената й майка, като видяла пратените слуги, побързала към дъщеря си и й дала следната заръка: „Ето чедо мое възлюбено, сладка дъще Акилина, плод на утробата ми, настъпи онзи час, за който всеки ден те поучавах, и така, прояви послушание и послушай, чедо мое, заръките ми. Бъди мъжествена в мъченията, които трябва да претърпиш и не се отричай от Христа.

А дъщерята, обляна в сълзи, отговорила: „Не се страхувай, майко моя, и аз това искам, и нека Бог да бъде мой помощник и моли се за мен”. И така се разцелували помежду си с плач и сълзи.

Слугите завързали светицата и я отвели в съдилището. Отдалече последвала любящата майка възлюбената си дъщеря, така както овцата следва агънцето, отвеждано на заколение, тъй като майчината любов не й позволявала да се отдели.…

Велики знамения на Божията благодат: За намирането на св. мощи на св. Кирана Солунска и св. Акилина – Ангелина

В памет на блаженопочиналия митрополит на Иерисо, Света Гора и Ардамерио Никодим /Анагносту/

„Дивен е Бог в Своите светии! Жив е Господ Бог!” Така възкликват и днес православните християни, когато в тези лукави дни на духовна криза и отстъпление ставаме свидетели на Божии чудеса. Такива безспорно са събитията, за които ще разкажем сега. Те ни укрепяват, показвайки ни, че Бог е същият и вчера, и днес, и утре, и вовеки! /ср. Евр. 13:8/ и е с нас „през всички дни до свършека на света” /Мат. 28:20/.

През 2011 г. и 2012 г. православните християни от с. Осса, епархия Лангада на Еладската православна църква, изживяха велики знамения на Божията благодат, като се удостоиха да открият безценно духовно съкровище – светите мощи на новомъчениците Кирана Солунска и Акилина – Ангелина от с. Зангливери. Новият епархийски митрополит Иоан /2009 г./ още при въдворяването си обяви, че си е поставил за цел прославлението на родената в с. Осса св. Кирана Солунска. По този повод и по случай 260 годишнината от мъченическата й кончина в епархия Лангада се организираха множество мероприятия и религиозни тържества, в които взеха участие Вселенския /Цариградския/ патриарх Вартоломей, Еладския архиепископ Иероним, повече от тридесет гръцки архиереи и множество свещеници от цяла Гърция. Почитта към св. Кирана в родното й село Осса датира още от дните на мъченичеството й в Солун. На мястото на родния й дом днес е построен храм, посветен на светицата. В селото е запазен като действащ и стария храм „Св. Архангели”, в който св. Кирана била кръстена, черкувала се, причастявала се, учела се на грамотност и се възпитавала в християнската вяра. Пазило се и преданието, че в селото са скрити мощите на светицата, пренесени три години след погребението й в Солунските християнски гробища. В благоговейното си желание да има молитвеното застъпничество на св. Кирана, не само духом, но и в телесно присъствие, чрез намиране на светите й мощи, митрополит Иоан се обръща за съвет към монах Максим Иверит, кодикограф на манастирския събор повече от 35 години. С богат опит в историческите проучвания за намирането на свети мощи, светогорецът посъветва разкопаване в дясната част на светия олтар в стария храм на с. Осса „Св. Архангели”. Още при първите удари на кирката се показали стари каменни плочи и целият храм се изпълнил с неизказано благоухание. То било с аромат на роза, а „благоуханна роза” е наречена мъченицата в нейния тропар. Не след дълго благоговейното желание на митрополит Иоан станало реалност. Били открити светите мощи на св. Кирана. Това велико събитие се случило на 19 септември 2011 г. Били извършени медицински и др. научни експертизи, които доказали възрастта, пола и времето на смъртта на намерените останки, напълно съвпадащи с данните от житието на светицата. Велика била радостта на всички – владика, честен клир и народ. Първата архиерейска света литургия, на която станало официалното оповестяване на чудесното събитие, била оглавена от приснопаметния митрополит на Иерисо, Света Гора и Ардамерио Никодим и съвпаднала с 30-тия юбилей от неговото архиерейско служение.…