Category Archives: Игумен Евмений Перистий

Игумен Евмений (Перистий): Духовното състояние и болестите

Словото Божие утвърждава, че болестите и телесните немощи са влезли в света заедно с греха и смъртта като последица от грехопадението на прародителите Адам и Ева. Митрополит Антоний Сурожски пише:

„В Св. Писание е описана съдбата на човечеството след падението: постепенно сред човешкия род се вмъкнала смъртта. Смъртта дошла, но хората продължили да живеят дълго. Ако се проследи обаче родословието на човешкия род, се вижда как тази продължителност на живота все повече намалявала, защото и хората отслабвали телом, тяхната връзка със света ставала все по-дълбока и смъртта имала все повече и повече власт над тях.

Болестта, както и смъртта, от гледището на Св. Православна Църква е резултат от отпадането на човека от Бога. Бог е хармония, Бог е живот, пълнота и доколкото ние отпадаме от Бога, губим и нашата жизнеспособност. И пустотата, която настъпва при тази загуба на жизнеспособност, се запълва от смъртта и болестите… В голяма част това се отнася за всички нас, но съществува и още един момент. Може да възникне въпроса: добре, ние сме грешни, боледуваме и това е резултат от нашето духовно състояние, от нашето непълноценно съединение с Бог или непълноценна устременост към Него. Но какво тогава да кажем за светиите? Защо са боледували и те? Защо и те, изпълнените с Божия благодат, са били нападани от болести?

Светецът носи върху себе си кръста на целия свят. Светецът е човек, който заедно с Христос носи на плещите си всички последствия от човешкия грях. Светецът може да боледуъва, да страда, защото той умее и да състрадава, да разделя страданията и да плаче над тях, над греховността, над отпадането на света от Бог“.

На страниците на Св. Евангелие виждаме тясната взаимовръзка между освобождението на душата от оковите на греха и физическото изцеление. Изкуплението от греха, извършено от нашия Господ Иисус Христос на Голгота, се разпространява и върху последствието от греха – болестите. На греха Бог противопоставя Своята прошка; на смъртта – вечния живот; на болестите – телесно изцеление. Служението на Спасителя именно в такъв образ се проявява. Той учил на Божието Слово, проповядвал покаяние (освобождение от властта на греха), утвърждавал Царството Божие и изцелявал всяка болест и немощ у хората.

Божията воля относно болестите и тяхното лекуване, открита ни чрез Неговото Слово, явно и недвусмислено утвърждава, че нашият Небесен Отец не желае децата Му да боледуват, да са немощни и да изпитват недоумък. Още в Стария Завет Бог обещал: „Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му и се вслушваш в заповедите Му и пазиш всичките Му наредби – няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой“ (изх. 15:26). Господ прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с милост и щедрости; насища с блага твоето желание: подновява се като на орел твоята младост“ (Пс.…