Category Archives: Статии

Архим. Йоан Крестянкин – Как да живеем

Днес все по-често от когато и да било през целия мой живот, а това не са малко години, ми се налага да чувам въпроса: „Как да живеем, за да не погинем?“

Как да живеем, за да се спасим?“ – питат вярващите. „Как да живеем?“ – питат и тези, чиито понятия за живота се простират не по-далеч от утрешния ден.

Този въпрос задават и младите, които току що са започнали да живеят, и тези, които доста са поживели, и вече завършват своя жизнен път, в края на който правят страшното откритие, че животът им вече е минал, но не в радостта на съзьиданието, и че всичките им трудове, всичките им усилия са вложени във всепоглъщащата разруха и гибел.

Да, въпросът „как да живеем?“ съвсем не е напразен. И колко съзвучни са тези питания на нашите съвременници с въпроса, който някога бил зададен на Господаря на Живота – Христа – от Неговия съвременник, и не просто съвременник, а пазител на дадения от Бога закон.

Той попитал: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ (Лука 10:25). И словото Господне, което звучи в отговор на законника, е отправено и към нас, откривайки ни единствно правилния път за решаването на всички въпроси, недоразумения и недоумения. Ние винаги трябва да се обръщаме към Божието слово. Господ казва: в Закона що е писано? Как четеш? (Лука 10:26)

Божият Закон! Той е даден на цялото човечество за всички времена; даден е в Божественото Писание; даден е в закона на съвестта на всеки, роден на тази земя; даден е и в закона на устроената от Бога природа. И днес ние с вас знаем този велик Господен закон, закон, в който е скрито нашето земно щастие, и чрез който се простираме във вечността, пребивавайки в блаженство с Господа и всички Негови светии.

Възлюби господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум… възлюби ближния като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:37-40).

Да, да, ние познаваме този закон и неговите изисквания, ние знаем и как да го изпълним с живота си; защото кой от нас не е наясно, кое е за нас добро и желано и кое – лошо, и кое е онова нещо, което с всички възможно средства ние трябва да се стремим да избягваме.

От Господа ни е дадена заповедта: не прави на другите това, което не желаеш за себе си. Тази заповед също винаги е с нас; като незаспиващ и безпристрастен страж, тя разкрива и изобличава едновременно и нашето знание, и нашето лукавство. Ако Господ заставя евангелския законник да признае, че му е известно всичко необходимо за неговото спасение, то и ние няма как да се оправдаваме с наивни въпроси, сякаш до ден-днешен не сме разбрали какъв е пътят за спасение.

Архим. Йоан Крестянкин – БОЖИЯТА МАЙКА

Пресветата Дева освещавала земята със Своето присъствие в продължение на шестдесет и две години.

Сега всички сме свикнали с Нейната слава и могъщество, с непостижимата ѝ за човешкия ум любов. Така сме свикнали да молим и получаваме от Нея просимото, че забравяме да Я усещаме в сърцето си като жив човек, подобен на нас. Забравяме, че Нейната сегашна слава и Божествено могъщество са плод на Нейния земен живот. И тези плодове са се родили от живата вяра на Пресветата Дева, от Нейната Божествена любов, от Богоподобното смирение и нескончаемите, безкрайни страдания, от мъченичеството през целия живот.

Тя вървяла към Кръста на Своя единствен Син, носейки Своя кръст, дълго време преди Неговите Голготски страдания. Тя се възкачвала на кръста Си постепенно, през целия Си живот, и тръните на страданията разранявали чувствата, ума И сърцето И ежедневно, докато обещаното, предре- ченото от праведния старец Симеон Богоприимещ оръжие, не пронизало душата И. И този Нейн кръст възнесъл Пресветата Майка Дева в слава на небето.

Нейният подвиг на майчинско служение и застъпничеството за човешкия род – грешен, паднал, слаб и вечно нуждаещ се от помощ, от ходатайство и пощада – продължава и след Нейното Успение.

А ние, скъпи мои, загледани във външните събития от живота на Божията Майка, често пропускаме вътрешното съдържание на живота и. А ТО изцяло се състои от мълчаливо, велико, преминаващо в мъченичество страдание, което не е могло да намери утешение в откровението, съчувствието, разбирането и състраданието на хората.

Какво велико, безпрекословно предаване Себе Си на Божията воля!

Тайната на земното предназначение на живота на Пречистата Дева, открита И от Бога чрез архангелския глас: Радвай се Благодатна, Господ е с Теб: благословена си Ти между жените (Лук. 1:28) – била толкова свръхестествена и толкова голяма, че смирението на Пречистата Дева не е могло да я повери на нито един човек. Но и как Тя самата да говори за това, , на каква висота е възнесена от Бога.

Само на четирима човеци, избрани заради живота си, Сам Господ е открил извършената в света най-велика тайна. Кои са тези люде? Това са праведният Йосиф Обручник, Симеон Богоприемец, Елисавета – майката на Йоан Предтеча и пророчица Анна, които първи се поклонили на Пресветата Дева като на Божия Майка, а на Сина И- като на Бог и Син Божий.

Светата Дева избрала за Себе си мълчаливо да страда през целия си живот. И целият Нейн живот е безконечно потапяне на сърцето В безкрайна мъка, вечно изтичане на невидима мъченическа кръв. Мълчейки, Тя страдала и от подозренията на праведния Йосиф, който я помислил за „бракоукрадена“.

Мълчала Тя и когато полагала Царя на Вселсната в яслите, предназначени за добитъка, Сама нямаща къде глава да приклони. Мълчаливо страдала Девата-Майка и когато, „търсили душата“ на Младенеца И, и когато страхът за живота Му обърнал светото семейство в бятство от родната страна в Египет.…

Изкушения в часа на смъртта

Архим. Рафаил /Карелин/

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Светите отци говорят, че велико благо за човека е, че плътта не му дава да види света на духовете, светлите и паднали ангели, светиите – защото неговата душа не може да пренеса техния блясък и сияние, както очите на човека – сиянието на слънцето, тъмните – защото техният вид е толкова мерзък и ужасен по думите на св. Серафим Саровски, че човек няма да може да живее, ако ги види, душата ще се раздели от тялото, ако човек види демоните в цялата им мерзост.

Братя и сестри! Днешното Евангелие ни показва сянката на този страшен свят на падналите ангели. Господ промислително е допуснал демоните да овладеят нещастния човек – за да ни покаже колко са страшни вечните мъки, когато човек стане пленник и храна на тъмните духове завинаги. Братя и сестри! Целият живот на християнина е духовна борба. Светите отци я наричат „невидима бран“, това е борбата на душите с падналите ангели. Но особено тежка ще бъде борбата в часа на нашата смърт – както пъководецът съставя план за последния бой, който ще реши цялата война, така и демоните най-трудното сражение, най-горещият бой с душата, приготвят човека за часа на смъртта и ако тогава падне в греховно състояние, вече няма да може да се покае.

Братя и сестри! Пред смъртта на човек се открива другия свят. Виждали ли сте очите на умиращия? Те са устремени в далечината, съзирайки някакви същества, невидими за нас и изведнъж ръката му като че ли отблъсква от себе си невидимия враг или устните му шепнат имената на отдавна умрели хора.

Братя и сестри! Най-страшната борба с демоните ще бъде у нас в часа на смъртта, затова ние сме длъжни да сеприготвим за нея по-рано.

В часа на смъртта демоните ще ни изкушат с нашите страсти – сенки, към които е пристрастена нашата душа. Цял живот дяволът ни изкушава като тънък психолог. Ако човек е подвластен на гнева и злопаметството, то в часа на смъртта дяволът ни показва лицата на тези, които сме обичали, които са отдавна умрели, той ни внушава, че заради тях е разбит и погубен нашият живот. Понякога демонът приема образа на близките на умиращия, които с шепот говорят: „Скоро той ще умре“ – и душата на умиращият е смутена, последните негови думи – не са молитва към Бога, а проклятие към своите близки, към обичащите го, към враговете или хладна ненавист към тях. Ако човекът е бил скъперник, то в деня на смъртта дяволът ще го изкушава с мислите, къде ще остави имуществото и парите, които е натрупал.

Той си представя, че хората на които ще остави богатството си, още като го изпратят, ще превърнат многогодишния му труд в прах.

Имаше един случай, когато умиращият повикал своя брат и му казал на кое място е скрит сандъка с елмазите и заповядал да му го донесе.…

Ставр. ик. Аспарух Стоичков: Да прощаваме

(Сиропусна неделя)

Тежката зима е към своя край. Неминуемо тя ще отстъпи пред закона на Премъдрия творец мястото си на топлата благодатна пролет, която ще стопи незабелязано снеговете. Не след дълго природата ще се съживи и възроди. Птиците ще се окъпят в първия пролетен дъжд и ще забравят неволите на студената зима. Ще изпълнят нощите с омайните си песни. Земята ще разтърси вкочанясалата си гръд и в общата радост ще надене нова премяна от благоухаещи треви и пъстри цветя.

Всички ще забравят лошото, ще простят на суровата зима многото огорчения. А човекът? Нима той – венецът на цялото творение – не ще се пробуди от греховния сън, сковаващ божественото дихание в него? Да, и за него настъпва духовна пролет. Великият пост е време благоприятно за душевно пробуждане. Затова и Св. Църква започва все по-често и по-умилно да се провиква: „душе моя, душе моя, восстани, что спиш?“.

С изключително педагогическо умение и такт Св. Църква подготвя всяка християнска душа към пълното пробуждане. Тя, подобно на умния градинар, постепенно реже недъзите, чисти греховете. Както в ранна пролет той извършва подготовката на всяко дърво в градината за активния период, така и Св. Църква постепенно подготвя християните за Великото тържество. И ето градинарят изрязва изсъхналите клони, веднага намазва болното място. После изстъргва прогнилата кора и напръсква цялото дърво със специален противоинсектен разтвор. Събира изрязаните сухи и запазени клони и ги изгаря, а дървото окопава. Скоро след това дървото се покрива в пъстра цветна премяна.

Нека сега съответно на тези действия съпоставим четирите подготвителни недели.

1. Неделя на Митаря и Фарисея: Господ, Премъдрият Градинар, в лицето на фарисея изряза сухите клони на гордостта, стърчащи надменно и безплодно в човешката душа. Но изрязаният клон, ако не се намаже с предпазен мехлем, може да поболее и погуби цялото дърво. Затова Благият Градинар намаза раните на отсечената гордост с благодатния мехлем, бликащ от смирението на съзнаващия своята греховност МИТАР.
2. През втората неделя – на Блудния син, грешната човешка душа, лутаща се далеч от дома на Отца си, подобно на заразеното дърво, биде силно изстъргана от греховния блуден живот. Понесла много страдания, докато цяла в дрипи, оголена подобно на почистеното овощно дръвче, се върна в топлите прегръдки на обичния баща. И тогава оголените меса се покриха в скъпа хубава премяна, тъй както дървото се покрива с пъстри цветове в горещата прегръдка на слънцето.
3. Третата неделя – на Справедливата разплата. В плодната градина на Отца остават от дясната страна благословените прочистени дървета. А тези от лявата страна, подобно на изрязаните клони, които се хвърлят в пещ, биват изпратени във вечен огън. О, ако се бяхме оставили всецяло през тези три недели в Божиите ръце, ние щяхме днес да застанем в преддверието на Великия пост, очистени от многото пороци и грехове. А ето днес Христос се обръща към нас с повеля: „Ако простите на човеците прегрешенията, и вам ще прости Небесният Ви Отец“ и „Ако не простите, и вам няма да се прости“.…

Архим. Клеопа – Библейската концепция за държавата (или За задълженията на вярващите към държавата)

Някои от сектантите като „учениците на Библията“ или ръселистите (последователите на Чарлз Ръсел), измежду които на наша почва най-много циркулира групата, наречена „Свидетели на Йехова“, после адвентистите и др., твърдят, че според учението на Библията държавата и държавните власти не трябва да се признават, защото те са инструменти на антихриста, каквито са и църковните организации. Като такива, те трябва да изчезнат, а не да бъдат признавани и уважавани. Държавните органи, казват те, действат подобно на клерикалната власт в Църквата, подкрепяйки различни класи, които подклаждат враждата между хората и народите, и по този начин предизвикват кръвопролитни войни, икономически конфликти и т.н., оправдаващи се със закони, противни на закона Божий. Това учение се пропагандира в повечето случаи устно, шепнейки предпазливо, без определени библейски свидетелства – било от страх да не бъдат преследвани, било, за да не предизвикат колебание по отношение на признаването им от страна на държавата като свободни религиозни групи. Подчиняват се само насила или от страх. Някои от тях понякога не искат да полагат военна клетва или да носят оръжие, други отказват военна служба, най-малкото в съботата (също така и работа в този ден в различни институции и държавни учреждения). Други пък, не противопоставяйки се на нищо, изпълняват всичко, което е против техните убеждения, вярвайки, че не са „виновни“ за нещата, които правят под натиск. От гледна точка на тези учения и практики, чужди на буквата и духа на Евангелието, ние учим обратното.

1. Държавните организации и институции трябва да се признават, тъй като властите гарантират и осъществяват реда, който е от Бога. Всеки ред е даден от Бога. Безредието и анархията са от дявола. Ако тези държавни органи гарантират реда, те са от Бога, дори ако властта на тези органи се държи от недостойни личности. Ето какво пише свети апостол Павел по времето, когато начело на Римската империя стоял Нерон, един от най-яростните гонители на християнството: „Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане. Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се боиш от властта, прави добро, и ще получиш похвала от нея; защото началникът е Божий служител, теб за добро. Ако пък правиш зло, бой се, защото той не напразно носи меч: той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло. Затова трябва да се подчиняваме, и то не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест“ (Рим. 13:1-5).

С тези ясни за всеки слова апостолът показва, че след като властта е от Бога, тогава и тези, които я представят и изпълняват, са от Бога. Това се отнася не за конкретните личности, а до властта или институцията като цяло.…

Обичаят на рождественското дърво е Източна традиция, а не Западна

Същността на Рождественските празници за много от светските хора се заключава в украсата на коледната елха. Този обичай за традиционно православните балкански народи има чужд произход и е привнесен от баварците.

По-конкретно, в Гърция коледна елха за пръв път е украсена в двореца на Отон (баварски принц и първи крал на модерна Гърция) през 1833 г., а след това и в Атина, като след Втората световна война елхата с цветните топки навлиза и в гръцките къщи.

В България обичаят да се украсява коледна елха идва от Русия, тъй като по време на Руско-турската освободителна война руснаците уреждали коледни елхи в по-големите български градове. Само че през 1920 г. в СССР тя е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 г. е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна елха (бел. ред.).

Предшественикът на рождественското дърво – бъдникът (или бъдняк, чикор, коладник), е един дебел дънер от крушово или дъбово дърво. А пък бодливите дървета (като дрян, елха, бор, б. пр.), според народната митология, прогонват нечистите сили в караконджулите.

Нашите преци поставяли коледно дърво (Бъдника) в камината на къщата на Бъдни вечер. После дървесината му пепел защитавала къщата и полетата от всяко зло.

Бъдникът бил заменен от коледната елха, която от Бавария, Германия, се разпространява и в европейските страни, за да достигне по-късно дори от другата страна на Атлантическия океан.

Но дали това наистина е вярно? И трябва ли украсената коледна елха да се отрече като неправославен обичай?

Професорът по Християнска археология Костас Калогирис твърди, че обичаят на издигнатото рождественско дърво съвсем няма немски произход, а източен. Твърдението му се основва на сирийски текст, намиращ се в ръкопис на Британския музей. В този текст се описва храм, построен през 512 г. от византийския император Анастасий I в северната част на Сирия, вк ойто имало поставени две огромни месингови дървета.

Според предание украсяването на рождественското дърво е положено от Мартин Лутер, който, минавайки нощем през гората и виждайки зимните звезди, блещукащи през клоните, бива завладян от идеята да сложи ярко светещо дърво в дома си, което да изобразява звездното небе, откъдето Христос е дошъл на света.

Митрополитът на Навпактос г-н Йеротей (Влахос) обаче предсатвя интересно становище в книгата си „Господските празници“: „Подозирам, че навикът да украсяваме дърво по време на Рождественските празници нее просто привнесен от Запда обичай, който да трябва да се замени с друг обичай, по-православен. Аз, разбира се, не съм се задълбочавал върху историята на рождественското дърво и от къде идва то, но мисля, че това е свързано с честването на Рождество Христово и неговото истинско начение. Първо, дървото не е без значение за пророчеството на пророк Исайя: „И ще покара младочка от Иесеевия корен, и клон ще израсне от неговия корен“ (Ис. 11:1). Това пророчество е имал предвид и поетът свети Козма, когато пише: „Младочка от корена Иесеев, и от неговия цвят, Христе, от Дева Ти си покарал…“

Коренът е Йесей, бащата на Давид, жезълът е цар Давид.…

Истанбул – новата православна Мека?

Petrus Antiochenus

Доналд Тръмп, украинската автокефалия и светската власт

Много критици на Московската патриаршия бързат да изразят неодобрението си от влиянието на светското правителство на Русия върху църковните дела. Тези критики са оправдани. И въпреки това същите тези гласове изразяват задоволството си от не по-малко силното светско политическо влияние върху Вселенската патриаршия и църковната ситуация в Украйна. Бързането на Вселенската патриаршия по украинския църковен въпрос се дължи в голяма степен на влиянието на светски правителства – по-специално на американската администрация на Доналд Тръмп, украинската власт начело с Петро Порошенко и режима на Ердоган в Турция. Всичко това поражда определени въпроси, най-важният от които е: Ако Руската църква бива демонизирана поради тесните ѝ връзки с държавата, то защо се смята за оправдано създаването на нова Украинска църква, която ще е тясно свързана с политическия режим по определение и ще се появи по желание на държавата?

22 април 2018. Въпреки че украинската автокефалия беше основна тема през последните почти 30 години, нещата се раздвижиха в резултат на посещението на украинския президент във Вселенската патриаршия на 9 април т. г. Няколко дни след тази среща, на 22 април, Фенер заяви, че в качеството си на “истинска Майка Църква” на Украйна, е получил “от църковните и политическите власти молба за получаване на автокефалия”. В отговор на това той е решил “да бъде в тясна връзка и координация с братските Православни църкви по отношение на този проблем”. Това изявление от 22 април може да се прочете на сайта на постоянната делегация на Вселенската патриаршия в Световния съвет на църквите.

10 септември 2018. Сам Браунбек, представител на Тръмповата администрация на САЩ, посети Украйна. Според официалното съобщение на пресслужбата на украинския президент, “президентът Порошенко говори за мерките, предприети от държавата за създаването на Украинска автокефална православна църква. Държавният глава благодари на Съединените щати за активната им подкрепа за този процес. […] Представителят на Държавния департамент на САЩ Браунбек увери президента, че Съединените щати ще продължат да подкрепят Украйна в борбата ѝ за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост и правото ѝ да има собствена Автокефална православна църква”.

18 септември 2018. Би Би Си – Украйна публикува интервю с лидера на кримските татари Мустафа Джемилев. Интервюто съдържа следната част:

BBC: Имаме информация, че кримските татари също са разговаряли с властите на Турция във връзка с получаването на автокефалия за Украинската православна църква. Знае се, че президентът Ердоган има известно влияние върху патриарх Вартоломей…

Джемилев: Да, в тази посока ние свършихме много сериозна работа. Систематично работихме и обяснявахме на Ердоган колко важно е за Украйна и за кримските татари да имаме независима поместна Украинска църква в Украйна.

Обясних с прости думи на Ердоган, че в момента Мека за православните е Москва, а след томоса за автокефалия на Украинската църква православната Мека ще е вече Истанбул, и че това е от голямо политическо значение за него.…

Неврокопски митрополит Натанаил (1952 – 2013)

На 16.11.1952 г. в с. Копривлен, Гоце Делчевско, на трудолюбивите и благочестиви Иван и Мария Калайджиеви се ражда първият им син – Илия, бъдещият Неврокопски митрополит Натанаил. Иван и Мария имат още три момчета: Георги, Димитър (сега свещеник в гр. Пещера) и Стефан.

От ранна детска възраст Илия, пламтящ от ревност по Бога, е неизменно в Божия дом всяка неделя и всеки празник. Първият пример за него на достойно и ревностно служение на Бога е смиреният енорийски свещеник на с. Копривлен- отец Костадин Къдрев, когото заварва жив, поемайки Неврокопската митрополитска катедра, и към когото запазва дълбоко уважение до края на дните му.

Принудени от нерадостни обстоятелства, семейство Калайджиеви се преместват в с. Мокрище, Пазарджишко. Там духовната обстановка е по-различна. Селото няма църква, няма и свещеник. В това изпитание още по-силно си проличава Божието призвание на младия Илия. Само няколко месеца след установяването на семейството в Мокрище, воден от неудържим копнеж по бога, през 1968 г., едва 16-годишен, Илия търси своето истинско прибежище в дворите на дома Господен. Без знанието на своите родители напуска техникума във Велинград и отива в монашеската школа на Троянската св. обител. Там го приема под своето опитно и мъдро ръководство игуменът на манастира – Крупнишки епископ Григорий. След като го изпитва строго и се уверява в силното, искрено и неподправено желание на Илия, Игуменът го приема за послушник, като преди това поканва в манастира родителите и получава тяхното благословение.

В онези години Троянската св. обител има голямо братство и опитни духовници, под чието наставничество започва духовното израстване на младия послушник.

Средното си образование продължава в Софийската духовна семинария, помещаваща се по това време в Черепишкия манастир. Ваканциите неотстъпно е в любимата св. обител. С радост приема и изпълнява всички послушания, които му се възлагат, труди се наред с всички в манастира, усърдно изучава църковния ред, четенето на църковнославянски език, източно-църковното пеене. Всичко, което усвоява в манастира, както по отношение на типика, така и по отношение на духовната и практична страна от монашеския живот, в последствие преподава на своите духовни чеда – монаси и монахини до края на дните си. По времето на неговото послушничество, дълбок отпечатък в сърцето му оставя първата среща с приснопаметната игуменка на Врачешката девическа св. обител – майка Касиана. Тази среща го свързва духовно с Врачешкия манастир завинаги.

Още като послушник Господ го удостоява да се докосне до светостта на Троице-Сергиевата лавра, Почаевската лавра, както и на други свети обители по руските земи.

За да отбие военната служба, се налага да прекъсне ученичето си в семинарията. Подкрепян от Божията благодат, преодолява изпитанията за вяраа, които поставя казармата в годините на атеистичния държавен строй. Завръща се от там още по-укрепнал и утвърден духовно и скоро приема и така желаното монашеско пострижение от ръцете на своя първи старец и наставник, по това време вече Ловчански митрополит Григорий.…

Гръцки надписи от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) в Пловдив

Александра Трифонова

Статията разглежда осем гръцки надписа (един ктиторски, два надгробни и пет дарителски) от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) (1836) в Пловдив. Седем от тях са точно датирани в периода от 1825 до 1889 г., а само един няма година на изпълнение, но се вмества в границите на ΧVIII-ΧΙΧ в. Надписите дават сведения за църковни личности, дарители, зографи, еснафски задруги и покойници, които имат пряка или косвена връзка с изследваната църква. Ключови думи: Гръцки надписи, църква „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”), Пловдив, ΧVIII-ΧΙΧ в.

Църквата „Св. Параскева”, известна днес като „Св. Петка Стара”, а навремето и като „Живоносен източник” (Ζωοδόχος πηγή), е построена през 1836 г. под Джамбаз тепе на мястото на по-стара църква при архиерейството на Филипополския митрополит Никифорос Севастос от Лесбос (1824-1850). В план представлява еднокорабна базилика с емпория, двускатен керемиден покрив и шестстенна апсида от външната източна страна (ил. 1). Според ктиторския надпис църквата е изградена с дарения на общността на Пловдив (Филипопол), която се отъждествява с гръцката. Съществува обаче и мнение, че е построена с дарения на българи и на Вълко Тодоров Чалъков Големия (Вълко Тодорович Чалооглу Големия), но славянският ктиторски надпис бил заличен при архиерейството на Филипополския митрополит Хрисантос (1850-1857). Иконостасът е дървен, съставен от четири пояса с голям брой икони (ил. 2), между които и творби на зографите Христо Димитров и сина му Захарий Зограф.

На други места в църквата се съхраняват икони на зографите Мелхиседек Ватопединос (Ватопедски) от Ефес, Димитриос от Енос и Филипос Адриануполитис (Одринчанин). По-долу представяме осем надписа, от които седем са гръцки, а един е двуезичен – на български и гръцки език. Става дума за един ктиторски, два надгробни и пет дарителски надписа, от които седем са точно датирани от 1825 до 1889 г., а един нямагодина, но се вмества в периода ΧVIII-ΧΙΧ в. въз основа на епиграфските белези.

Надпис № 1. (ΧVIII-ΧΙΧ в.): ΑΝΑCΤΑCΙΑ ΓΙΟΡΓΙ / ΠΡΟCΚΙΝΙΤΗ (Анастасия Гиорги поклонничка). Надписът не е публикуван, той е издялан върху каменнена надгробна плоча, намираща се в западната част на двора на църквата. Видът и морфологията на буквите насочват към датировка от ΧVIII-ΧIX в.

Надпис № 2. (1825): ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ ΑΘΑΝΑΣΙΟΥ / ΤΟΥ ΓΕΩΡΓΙΟΥ (ил. 4) 1825 / εν μηνή / Δεκεμβρίου / χειρ Μ(ε)λχισεδέκ Β(А)Τ(О)П(ΕΔΙΝΟΥ) (ил. 5) (С разходите на Атанасиос Георгиу. Πрез месец декември 1825, от ръката на Мелхиседек Ватопединос (Ватопедски). Надписът не е публикуван, той е изписан с черни букви върху иконата Събор на св. Архангели (ил. 3), поставена на проскинитарий на източната стена на притвора. Първата половина от надписа е разположена в средата на иконата, а втората половина с данните за зографа в долния десен ъгъл. В своя публикация Светла Москова определя иконата като дело на зографа Спирос Михаил, но без да се позовава на разглеждания надпис.

Надпис № 3. (1836): Ο ΙΕΡΟΣ ΟΥΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΗΣ / ΑΓΙΑΣ ΠΑΡΑΣΚΕΥΗΣ ΥΔΡΥ/ΘΗ ΔΙ‘ ΕΞΟΔΩΝ ΤΗΣ ΚΟΙΝΟ/ΤΗΤΟΣ ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΕΩΣ / ΚΑΤΑ ΤΟ ΣΥΝΟΔΙΚΟΝ ΣΥΓΓΕΙ/ΛΙΩΔΕΣ ΓΡΑΜΜΑ ΑΥΤΟΥ / ΤΟ ΑΩΛΣΤ (Този свят храм на „Св.…