Category Archives: Статии

Мандамадос – домът на св. архангел Михаил

Презвитера Анна Паралингова

„На много места по света се почита паметта ми, но Мандамадос е моят дом“ –

Това били думи на самия св. архангел Михаил, когато се явил на млад мъж от Атина със заповед да отнесе меч в манастира му край с. Мандамадос на о. Лесвос (Митилини).

И наистина, благочестивите поклонници, дошли тук, усещат с цялото си сърце и душа, че се намират на особено място – неизчерпаем извор на благодатни чудеса, непресъхващ дори до днес, и според силата на вярата, умножаващи се за прослава на Божието свято име.

Чудотворната релефна икона на св. архангел Михаил от манастира „Таксиархи“ (Св. Архангели) край Мандамадос е известна в целия гръкоезичен православен свят. Тя е релефна и уникална по своя вид, защото е моделирана от глина, която е замесена с кръвта на осемнадесет монаси, посечени от сарацински пирати в далечния Х век. Преданието е запазило жива историята за създаването на иконата.

От Края на IХ до Края на ХI в. сарацинските пиратски нападения били непрестанни по островите на Византийската империя. Пиратите бши „ужасът“ на островното население, плячкосвали, грабели и убивали необезпокоявано. Отвличали мъже, жени и деца, а после ги продавали в робство по богатите тържища на Изтока… Пирати, предвождани от някой си Ширхан, отдавна имали желание да нападнат и ограбят манастира на св. Архангели, но опитите им били неуспешни. Манастирът бил като непревземаема крепост: с високите си каменни стени, здрава порта и кула. Още повече, че и монасите били смели и винаги давали силен отпор на пиратските нападения. Затова предводителят им Ширхан, воден от желание за мъст и амбиция да разори светата обител, измислил коварен план.

След дългата студена зима, когато пиратите се били оттеглили, за да се подготвят за нови нападения, а монасите били съсредоточени в подготовката за предстоящата Велика Четиридесетница, настъпил подходящият момент за изпълнение на този план. Пиратите дошли и се укрили около манастира, очаквайки влизането на монасите в манастирския храм за началото на бдението.
Малко след ударите на Клепалото, канещо братята в храма, пиратите прехвърлили стените и изненадващо нападнали нищо неподозиращите монаси. Безмилостно ги посекли вътре в църквата.

Само един от тях, послушникът Гавриил, помощник на игумена, успял да избяга през прозореца на светия олтар и да се скрие на покрива на храма. Това не убягнало от погледа на някои от сарацините и те го последвали със стълба, за да го хванат. Изкачвайки се нагоре, станали свидетели на дивно чудо – пред очите им покривът на храма се развълнувал като бурно море, посред което застанал с внушителен ръст, мълниеносен поглед и огнен меч самият св. архангел Михаил. От това страшно видение пиратите забравили всичко и в ужас побягнали към кораба си. Впоследствие обаче били намерени мъртви, посечени недалеч от брега.

При вида на св. архангел Михаил, спасилият се монах загубил съзнание. Когато се съвзел, слязъл в храма и виждайки посечените си събратя, в голяма мъка се свлякъл пред иконата на светия архистратиг, с молитва да съпътства душите на посечените и да ходатайства пред Бога за опрощение на съгрешенията им, волни и неволни.…

Св. София Клисурска – една съвременна светица

Архимандрит ПОРФИРИЙ, игумен на м-р „Св. Йоан Предтеча“, Верия

Светият Синод на Константинополската Вселенска патриаршия на заседанието си от 04.10.2011 г. причисли към лика на светците на Православната църква преподобна София /Хотокуридо/ от с. Анарахи, Гърция.

Ще разкажем на благочестивите читатели за живота на една представителка на жените подвижнички, работили на многоскръбния Христов виноград – светата Му Църква. Но в този подвиг „няма мъж или жена“ (срв. Гал. 3:28), защото няма значение как се надмогва човешката природа, а това, че борбата, венецът и Подвигоположникът са едни за всички тях, и от рода в род се обновяват начинът и средствата за „издигането до небесата“.

Преподбна София /Хотокуридо/, във велика ангелска схима получи името монахиня Миртидиотиса.

Манастирът в Клисура, Гърция

Манастирът „Рождество Богородично“, в който се подвизавала преп. София Понтийска, се намира между селата Варико и Клисура, в източните склонове на планината Мурики, епархия Кастория. В настоящия си вид манастирът е построен в края на ХVII или началото на XVIII век. Ктитор е йеромонах Исайа Пистас от светогорския Иверски манастир. Сградата на Католикона (съборния централен храм), посветен на Рождество Богородично, е претърпяла множество промени, като например изградането на купел през 1911 г. В южното крило има параклис на свв. Константин и Елена. Чудотворна е голямата манастирска икона на Рождество Богородично. Също така и иконата „Пресвета Богородица с младенеца“, намираща се на отделен проскинитарий, поставен в северната страна на прекрасния дърворезбен иконостас, която е обдарена с много кандила и дарове от вярващите. В северозападната част на манастира се намира гробищният храм, посветен на Отсичане честната глава на Кръстителя, в който има и чудотворно аязмо.

На изток, в гората над манастира се намира местността Света Троица, място за уединение и подвизаване на неизвестен нам аскет, може би на самия манастирски ктитор, подобно на много аналогични случаи. Днес трета по ред игуменка на манастирското сестринство, след майка Доротея и майка Анисия, е майка Ефремия. Сестринството се състои от пет монахини и една послушница.

Ако днес преподобна София дойдеше в манастира, почти нищо не би ѝ напомнило за времето на нейното пребиваване там. Монахините като неуморни пчели, с безкрайно старание, под майчинската закрила на игуменката, по благословението на местния митрополит Серафим и ръководството на духовния им отец преобразиха някогашния безлюден манастир в работилница на добродетелта и съвършенството.

Произход на преподобна София

Информацията за преп. София е събрана главно от хора, познавали я по време на нейния земен живот, от малцината ѝ роднини и от посещаващите я тогава в манастира. За съжаление, започвайки нашите изследвания през 1989 – 1990 г. се оказа, че нищо особено не е било написано за тази съвременна подвижница. Откъслечни и малобройни сведения извлякохме от местните вестници и списания. След 1971 г. от северната страна на манастира бил отворен асфалтов път и така посещението в светата обител станало много по-лесно. Дотогава хората тръгвали пеша от близките села, изминавайки четиричасов път, за да се поклонят на Пресветата Майка и да потърсят съветите на подвижницата.…

Правила за благочестив живот

Архим. Серафим Алексиев

из Съчиненията на Костромски митрополит Платон

Принуждавай себе си винаги да ставаш рано и в определено време. Без особена причина не спи повече от седем часа. Сутрин, веднага щом се събудиш от сън, издигни мисълта си към Бога и благоговейно се прекръсти, като си помислиш за Господа Иисуса Христа, разпнат и умрял на кръста заради нашето спасение. После, без да се бавиш, стани, облечи се и не си позволявай да се отпуснеш и дълго да лежиш в леглото. Обличайки се, помни, че ти се намираш в присъствието на Господа  Бога и на твоя ангел-хранител. Припомни си за грехопадението на Адам, който чрез греха е лишил себе си от одеждата на невинността и моли Господа Иисуса да ти дарува благодат да се облечеш в Него. След това побързай да прочетеш утринните молитви. Като преклониш колене, моли се внимателно, благоговейно, както подобава, когато се намираш пред погледа на Всемогъщия. Моли Го да ти даде вяра, надежда и любов, благословение за започващия ден и сили благодушно да посрещнеш всичко, което ще Му бъде угодно да ти изпрати или да допусне и да понесеш всички тежести, беди, смущения, напасти, скърби и болести на душата и тялото от любов към Иисуса Христа. Реши твърдо да вършиш всичко заради Бога, всичко да приемаш от отеческата Му ръка.

Всяка сутрин поне четвърт час посещавай на кратък размисъл за истините на вярата, особено за непостижимото тайнство на въплъщението на Сина Божий и за страшното Негово второ пришествие, за ада и рая. Мисли си: може би това е последният ден на моя живот и всичко прави така, както би го направил, ако трябва да застанеш пред Божия съд. Благодари на Господа, че те е запазил през изминалата нощ, че си още жив и не си умрял в греховете си. Колко хора през тази нощ са застанали пред страшния Божи съд!

Благодари на Бога, че все още има за тебе време, че има благодат, милосърдие и средства за покаяние и за получаване на Царството небесно. Всеки ден мисли за себе си, че едва сега започваш и желаеш да станеш християнин, а времето досега е напразно загубено. След молитвата и размишлението, ако времето позволява, прочети някоя духовна книга, например Духовна азбука от св. Димитрий Ростовски или Духовно съкровище, събрано от света от св. Тихон Задонски и чети дотогава, докато сърцето ти не се изпълни с умиление. Като спреш на някое място и размислиш върху него, чети по-нататък и внимателно се вслушвай в онова, което Господ говори на сърцето ти.

След това се заеми с всекидневните си трудове и нека всичките ти занимания да бъдат за слава Божия. Помни, че Бог навсякъде те вижда, че вижда твоите действия, занимания, чувства, помисли и желания, и че ще ти въздаде за всички твои добри дела. Не започвай нищо без да се помолиш на Бога, защото онова, което говорим или вършим без молитва след това се оказва или неправилно или вредно и невидимо ни изобличава.…

Преподобни Никифор Хиоски, светецът на прокажените

Тропар, глас 1
Борбата и мъжеството в подвизите на преподобни Никифор Прокажени удивиха ангелите, като друг Йов страдалния претърпя, славейки Бога. И затова се увенчава със слава, отличавайки се с дивни чудеса. Радвай се, наставниче на монасите, радвай се, източниче на светлина, радвай се, защото изливаш от мощите си радостно благоухание.

На 4-ти януари, в навечерието на Господския празник Богоявление, почитаме паметта на преподобни Никифор Прокажени, един малко известен съвременен светец, който заедно със свети Лука Симферополски е наречен „бърз лечител и безсребреник на 20-ти век“.

Бог прославя с дивни чудеса на изцеления Своя угодник, презрян и отхвърлен от хората в този преходен и бързо отминаващ живот, но поечетен с непреходна слава във вечния и нескончаем живот. Бог удостоил този, комуто малцина се осмелявали да целунат осакатената от болестта ръка, изпитващи страх и погнуса от проказата, за да бъде непрекъснат извор на благоухание чрез благодатно явените си свети мощи, на които се покланят и с любов ги целуват огромно множество вярващи. Бог увенчава с нетленен венец на победа Никифор Победоносеца – мъжествено претърпял житейските несгоди, презрял земните утешения и блага, устремен към светостта – най-висшата цел на човешкия живот, врата към блажената вечност.

Преподобният наш отец Никифор, в света Николаос Тзанакакис, се родил през 1890 г. в с. Сирикари, в района на гр. Халния, остров Крит. И двамата му родители починали, докато бил съвсем малък. Щом навършил тринадесет години, бил ипратен от дядо си да учи занаят в една бръснарница в гр. Хания. Там всички го обикнали, защото бил умен, красив и
много общителен. Но в живота му предстоял много труден и болезнен подвиг, който започнал с появата на първите белези на болестта на Хансен, известна още като проказа.

Бил четиринадесетгодишен, когато заминал за Египет, за да не бъде арестуван от местните власти и изпратен на безводния остров Спиналонга, където изолирали прокажените.

Установил се в град Александрия, където имало процъфтяваща по това време гръцка диаспора. Там се срещнал и с духовници от Александрийската патриаршия. Всички обикнали добрия Николаос. Но след няколко години, когато белезите на болестта вече трудно се скривали, трябвало да напусне и Александрия. Но къде можело да отиде? Не познавал никъде никого. Тогава един архиерей, комуто Николаос доверил проблема си, го изпратил на остров Хиос при преподобни Антим Вайанос (паметта му се чества на 15-ти февруари), обгрижващ духовно Лепрозория (от лат. Leprosorium и leprosus – прокажен. Обособен в отдалечен от населени места лечебно-профилактичен център за изолация и обгрижване на болни от проказа) на острова.

След като изминали три години, преподобни Антим постригал Николаос за монах с името Никифор. Благодарение на своя старец монах Никифор преододял естествения страх и отчаяние от задълбочаващата се нелечима болест и се научил да я използва като притегателно средство за Божията благодат, чрез умносърдечната молитва, извираща от дълбините на страдащата наранена душа. Чрез благодатта придобил велико търпение и се издигнал високо по стълбицата на добродетелите.…

ПОД КРИЛЕТЕ НА НЕВЕЩЕСТВЕНАТА АНГЕЛСКА СЛАВА

Митрополит Йосиф, на САЩ, Канада и Австралия

Тържествен празник е Архангеловден. Отколешна е благочестивата традиция на този ден да се отдава чест на небесните закрилници. Душеполезна грижа на светата ни Църква е по този повод да ни припомня както някои свидетелства от живота на безплътните сили, така и някои задължения, които трябва да изпълним към тях.

Ако четем по-внимателно светата Библия, непременно ще забележим колко много се говори в нея за ангелите. Така например ангел херувим изгонил Адам и Ева от рая и стоял строг при вратите му. Ангелите извели Лот и дъщеря му из Содом. Ангел Божий съобщил на Агар, че молитвата ѝ е чута. Ангел Господен хвапал ръката на Авраама, за да не посече Исаака. Ангели слизали и се качвали по Якововата стълба. Ангел Божий охранявал Мойсея и другарите му и ги водел в приготвеното за тях място. Ангел Господен съобщавал волята Божия на народа. Ангел предрекъл ражданeто на Самсон. Ангел небесен разговарял с пророк Илия. Ангел придружавал Товит. Ангели представлявали същността на много от виденията на пророците. И това са само няколко от многобройните случаи във Вехтия завет.

Още по по-явни са сведенията за ангелите в Новия Завет. Знаем, че ангел Господен предрекъл раждането на св. Йоан Предтеча. Ангел поръчал на Йосиф да прибере св. Дева Мария ири себе си. Аигел Божий я приветствал с радостната блага вест. Ангели пеели на небесата в чудната рождeственска нощ. Ангел предупредил светото семейство да бяга в Египет. Ангели прислужвали на Господа Иисусa в пустинята. Ангели Го подкрепяли при молитвата Му в Гетсиманската градина. Ангел Господен отвалил камъка от вратата гробни. Ангел съобщил на светите мироносици радостната вест за славното възкресение. Ангел Господен отворил вратата на тъмницата и извел затворените апостоли. Ангел съобщил на апостол Филип да отиде и да кръсти етиопянина. Ангел Божий избавил апостол Петър от ръцете Иродови. Ангел заповядал на апостол Павел да се яви пред кесаря. Ангели Божии били в услуга на всички свидетели на вярата в Христа Иисуса. Сам Господ с повеление при глас на архангел ще слезе от небето, та живи и мъртви да бъдем винаги с Него.

Ангели, ангели, ангели! От Битие до Откровение почти на всяка страница намираме свидетелства за тези разумни небесни същества, сътворени от Бога преди човека за непрестанно изпълнение на Неговата воля и за постоянна грижа за Нейната прослава. По думите на св. апостол Павел, ангелите са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение (Евр. 1:14). Като пратеници на Божията благост те идват на помощ на всеки човек, който иска да достигне до познание на истината и да се спаси. Те утвърждават човека във вярата, подбуждат го към добро, пазят го от всяко зло, молят се за него пред Небесния Отец.

Божиите ангели – това са наши верни наставници.…

Притчите и присъствието им в евангелията

Силва Маринова

Притчата е проста и кратка, но разнообразна, запомняща се форма на изразяване. Евангелските притчи разкриват много истини и могат да бъдат характеризирани като земни истории с небесен смисъл, т.е. те имат
нравствено, дидактично и догматическо значение.

Разглеждайки смисъла на библейските притчи, св. Йоан Златоуст (Тълкувание на книга Псалми, РG55, 225) отбелязва, че те имат много значения, т.е. едновременно подчертават добрия пример и изобличават лошия, едновременно хвалят и упрекват.

Понятието притча има широко значение и обхваща всяко образно слово, даже гатанки и пословици. Според Шиваров (Н. Библейски речник, С., 1994, с. 274.), думата „притча“ в Свещ. Писание се използва за почти всеки израз с преносен смисъл. Според гръцкия автор Лангопатис общоприето е да се счита, че познатите ни като притчи евангелски разкази, които Христос използва, за да предаде учението Си, биват три вида метафори: алегории, сравнения и нравствени разкази или примери. В древногръцката литература притчата се използва като сравнение, паралел и аналогия във връзка с това, което се смята за абсолютно правилно. Аристотел не само разграничава притчата от алегорията и метафората, но и от мита.

Има няколко причини Спасителят да преподаде Своето учение в притчи. Първо, много от притчите на нашия Господ Иисус Христос съдържат нравствени или духовни истини, които не могат да бъдат предадени на обикновените хора, ако не са „облечени“ в притчи, които говорят за Божието царство по подходящ и разбираем начин.

„Защо Христос е говорел с притчи?“ – отговор на този въпрос е даден в евангелията от Марк, Матей и Лука, както и в Исайя (вж. Марк. 4:10-12; Мат. 13:11-13; Лука. 8:9-10; Ис. 6:8-10).

По-долу са посочени думите на Спасителя според евангелието на ап. Марк и това на ап. Матей: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството: Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не Видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете“ (Марк. 4:10-12) и „затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират“ (Мат. 13:13). Следователно чрез притчите се интригува умът и се заостря вниманието на слушателя и чутото става по-лесно за запомняне.

Второ, хората, които не разбират напълно учението на Спасителя могат да го интерпретират по свой собствен начин и да разпространяват неправилно тълкуване, но притчите запазват целостта на Христовото учение чрез приспособяване на съдържанието му в конкретен разказ.

Трето, притчите могат да са по-убедителни от преките поучения, защото те не само съдържат всеобщия Божествен закон, но и показват приложимостта му в личния и обществения живот.

Когато четем Марк. 4:10-12: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.…

Как да живеем

Днес все по-често от когато и да било през целия мой живот, а това не са малко години, ми се налага да чувам въпроса: „Как да живеем, за да не погинем?“

Как да живеем, за да се спасим?“ – питат вярващите. „Как да живеем?“ – питат и тези, чиито понятия за живота се простират не по-далеч от утрешния ден.

Този въпрос задават и младите, които току що са започнали да живеят, и тези, които доста са поживели, и вече завършват своя жизнен път, в края на който правят страшното откритие, че животът им вече е минал, но не в радостта на съзьиданието, и че всичките им трудове, всичките им усилия са вложени във всепоглъщащата разруха и гибел.

Да, въпросът „как да живеем?“ съвсем не е напразен. И колко съзвучни са тези питания на нашите съвременници с въпроса, който някога бил зададен на Господаря на Живота – Христа – от Неговия съвременник, и не просто съвременник, а пазител на дадения от Бога закон.

Той попитал: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ (Лука 10:25). И словото Господне, което звучи в отговор на законника, е отправено и към нас, откривайки ни единствно правилния път за решаването на всички въпроси, недоразумения и недоумения. Ние винаги трябва да се обръщаме към Божието слово. Господ казва: в Закона що е писано? Как четеш? (Лука 10:26)

Божият Закон! Той е даден на цялото човечество за всички времена; даден е в Божественото Писание; даден е в закона на съвестта на всеки, роден на тази земя; даден е и в закона на устроената от Бога природа. И днес ние с вас знаем този велик Господен закон, закон, в който е скрито нашето земно щастие, и чрез който се простираме във вечността, пребивавайки в блаженство с Господа и всички Негови светии.

Възлюби господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум… възлюби ближния като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:37-40).

Да, да, ние познаваме този закон и неговите изисквания, ние знаем и как да го изпълним с живота си; защото кой от нас не е наясно, кое е за нас добро и желано и кое – лошо, и кое е онова нещо, което с всички възможно средства ние трябва да се стремим да избягваме.

От Господа ни е дадена заповедта: не прави на другите това, което не желаеш за себе си. Тази заповед също винаги е с нас; като незаспиващ и безпристрастен страж, тя разкрива и изобличава едновременно и нашето знание, и нашето лукавство. Ако Господ заставя евангелския законник да признае, че му е известно всичко необходимо за неговото спасение, то и ние няма как да се оправдаваме с наивни въпроси, сякаш до ден-днешен не сме разбрали какъв е пътят за спасение.

БОЖИЯТА МАЙКА

Пресветата Дева освещавала земята със Своето присъствие в продължение на шестдесет и две години.

Сега всички сме свикнали с Нейната слава и могъщество, с непостижимата ѝ за човешкия ум любов. Така сме свикнали да молим и получаваме от Нея просимото, че забравяме да Я усещаме в сърцето си като жив човек, подобен на нас. Забравяме, че Нейната сегашна слава и Божествено могъщество са плод на Нейния земен живот. И тези плодове са се родили от живата вяра на Пресветата Дева, от Нейната Божествена любов, от Богоподобното смирение и нескончаемите, безкрайни страдания, от мъченичеството през целия живот.

Тя вървяла към Кръста на Своя единствен Син, носейки Своя кръст, дълго време преди Неговите Голготски страдания. Тя се възкачвала на кръста Си постепенно, през целия Си живот, и тръните на страданията разранявали чувствата, ума И сърцето И ежедневно, докато обещаното, предре- ченото от праведния старец Симеон Богоприимещ оръжие, не пронизало душата И. И този Нейн кръст възнесъл Пресветата Майка Дева в слава на небето.

Нейният подвиг на майчинско служение и застъпничеството за човешкия род – грешен, паднал, слаб и вечно нуждаещ се от помощ, от ходатайство и пощада – продължава и след Нейното Успение.

А ние, скъпи мои, загледани във външните събития от живота на Божията Майка, често пропускаме вътрешното съдържание на живота и. А ТО изцяло се състои от мълчаливо, велико, преминаващо в мъченичество страдание, което не е могло да намери утешение в откровението, съчувствието, разбирането и състраданието на хората.

Какво велико, безпрекословно предаване Себе Си на Божията воля!

Тайната на земното предназначение на живота на Пречистата Дева, открита И от Бога чрез архангелския глас: Радвай се Благодатна, Господ е с Теб: благословена си Ти между жените (Лук. 1:28) – била толкова свръхестествена и толкова голяма, че смирението на Пречистата Дева не е могло да я повери на нито един човек. Но и как Тя самата да говори за това, , на каква висота е възнесена от Бога.

Само на четирима човеци, избрани заради живота си, Сам Господ е открил извършената в света най-велика тайна. Кои са тези люде? Това са праведният Йосиф Обручник, Симеон Богоприемец, Елисавета – майката на Йоан Предтеча и пророчица Анна, които първи се поклонили на Пресветата Дева като на Божия Майка, а на Сина И- като на Бог и Син Божий.

Светата Дева избрала за Себе си мълчаливо да страда през целия си живот. И целият Нейн живот е безконечно потапяне на сърцето В безкрайна мъка, вечно изтичане на невидима мъченическа кръв. Мълчейки, Тя страдала и от подозренията на праведния Йосиф, който я помислил за „бракоукрадена“.

Мълчала Тя и когато полагала Царя на Вселсната в яслите, предназначени за добитъка, Сама нямаща къде глава да приклони. Мълчаливо страдала Девата-Майка и когато, „търсили душата“ на Младенеца И, и когато страхът за живота Му обърнал светото семейство в бятство от родната страна в Египет.…

Изкушения в часа на смъртта

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Светите отци говорят, че велико благо за човека е, че плътта не му дава да види света на духовете, светлите и паднали ангели, светиите – защото неговата душа не може да пренеса техния блясък и сияние, както очите на човека – сиянието на слънцето, тъмните – защото техният вид е толкова мерзък и ужасен по думите на св. Серафим Саровски, че човек няма да може да живее, ако ги види, душата ще се раздели от тялото, ако човек види демоните в цялата им мерзост.

Братя и сестри! Днешното Евангелие ни показва сянката на този страшен свят на падналите ангели. Господ промислително е допуснал демоните да овладеят нещастния човек – за да ни покаже колко са страшни вечните мъки, когато човек стане пленник и храна на тъмните духове завинаги. Братя и сестри! Целият живот на християнина е духовна борба. Светите отци я наричат „невидима бран“, това е борбата на душите с падналите ангели. Но особено тежка ще бъде борбата в часа на нашата смърт – както пъководецът съставя план за последния бой, който ще реши цялата война, така и демоните най-трудното сражение, най-горещият бой с душата, приготвят човека за часа на смъртта и ако тогава падне в греховно състояние, вече няма да може да се покае.

Братя и сестри! Пред смъртта на човек се открива другия свят. Виждали ли сте очите на умиращия? Те са устремени в далечината, съзирайки някакви същества, невидими за нас и изведнъж ръката му като че ли отблъсква от себе си невидимия враг или устните му шепнат имената на отдавна умрели хора.

Братя и сестри! Най-страшната борба с демоните ще бъде у нас в часа на смъртта, затова ние сме длъжни да сеприготвим за нея по-рано.

В часа на смъртта демоните ще ни изкушат с нашите страсти – сенки, към които е пристрастена нашата душа. Цял живот дяволът ни изкушава като тънък психолог. Ако човек е подвластен на гнева и злопаметството, то в часа на смъртта дяволът ни показва лицата на тези, които сме обичали, които са отдавна умрели, той ни внушава, че заради тях е разбит и погубен нашият живот. Понякога демонът приема образа на близките на умиращия, които с шепот говорят: „Скоро той ще умре“ – и душата на умиращият е смутена, последните негови думи – не са молитва към Бога, а проклятие към своите близки, към обичащите го, към враговете или хладна ненавист към тях. Ако човекът е бил скъперник, то в деня на смъртта дяволът ще го изкушава с мислите, къде ще остави имуществото и парите, които е натрупал.

Той си представя, че хората на които ще остави богатството си, още като го изпратят, ще превърнат многогодишния му труд в прах.

Имаше един случай, когато умиращият повикал своя брат и му казал на кое място е скрит сандъка с елмазите и заповядал да му го донесе.…