Category Archives: Статии

Чудото с нахранването на пет хиляди души

Автор Кирил, Патриарх Московски и на цяла Русия

Вече говорихме за това, че само внимателната съпоставка на всички части на Четвероевангелието, обединявайки в единна смислова верига отделните им фрагменти, може да възстанови последователната хронологична линия.

От такъв сравнителен анализ на евангелските текстове става ясно, че за третата Пасха на Своето обществено служение Господ не е отишъл в Иерусалим. Несъмнено над Него вече се сгъстяват облаците, но още не е настъпил часът на страданията и смъртта Му, още много има Той да каже на хората, а в Иерусалим Спасителят неизбежно би се сблъскал лице в лице с тези, към които са насочени Неговите изобличителни думи, с тези, които се стремят да Го погубят и по такъв начин да прекратят Неговото служение.

Все още времето не е настъпило и на Иисус Христос предстои много да се потруди, да призовава човешките сърца и да свидетелства за приближаващото се Царство Небесно. Времената и сроковете на Неговото земно битие все още не са се изпълнили, защото Той все още не всичко е разкрил на хората.

И така, третата Пасха Господ прекарва в Галилея. Проповедта на Спасителя в този период се отличава с особено богато съдържание, Неговите чудни деяния по време на това празнуване на Пасха придобиват строг и категоричен смисъл, имат известен заключителен оттенък. Ето откъс от Евангелието, разказващ за събитията, случили се тогава в Галилея:

След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско. Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните. Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си. И приближаваше Пасха, празникът иудейски. А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи. Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва: тук, у едно момченце, има пет ечемичени хляба и две риби: ала това що е за толкова души? Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.

Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите тъй и от рибите, кой колкото искаше. И след като се наситиха, рече на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо. И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.

Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света. А Иисус като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък“ (Иоан 6:1-15).…

Сега е съд над тоя свят (1/2)

Архим. Захария Захару

„Сега е съд над тоя свят“
(Йоан 12:31)

В последните глави на евангелията от Матей и Лука Сам Господ ни предупреждава по най-сериозен, будещ страх начин за бедствията, които ще предхождат Неговото  Второ пришествие. Той предрича злото до такава степен да излезе извън контрол (вж. Откр. 22:11), от което страданията на хората ще станат дотолкова непоносими, че ще се молят планините да ги покрият (срв. Лк 21:30), за да не могат да видят ужасяващия ден на Господнето пришествие: „защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ; и ще паднат под острието на меча“ (Лк 21:23). Човешките сърца ще примират от страх в очакване на нещата, които има да сполетят земята (срв. Лк 21:26). Дори за Божиите избраници мъката ще бъде изключителна, а болката от случващото се наоколо – непоносима. При все това, въпреки трагичния характер на изреденото дотук, Всемогъщият Иисус изведнъж казва: „А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви“ (Лк 21:28). Апостол Павел също ни уверява, че Бог няма да допусне да бъдем изкушени свръх нашите сили, но че заедно с изкушението Той ще даде и път за изход от него (вж.1 Кор. 10:13).

Книга Откровение, която предизвиква страх у мнозина, разказва по същество за окончателната победа на Агнеца Христос и на избраниците Му, които „не милееха за душата си дори до смърт“ (Откр. 12:11), „те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца“ (Откр. 7:14). Ужасяващите белези и апокалиптични мъки станаха факт още от момента на Христовото разпване: слънцето потъмня, земята се разклати, мъртви оживяха и т.н. Това предсказано събитие се е повтаряло в течение на историята. От ранно християнство до наше време, яростта на „открай човекоубиеца“ (Ин 8:44) се опитва отново и отново да унищожава с немислима жестокост всяка следа от семето Христово. Колко пъти мъчители, сатани в човешки тела, са подлагали верните на безпрецедентни мъки? И колко свети подвижници през вековете, подобно на съвременния пример на нашите отци Силуан и Софроний, са осъдили себе си да бъдат натикани там, където е сатаната, така че да бъдат горени във външния огън? При все това, Христовата кръв на Кръста, кръвта на мъчениците и безкрайните сълзи на светите подвижници стават силата за триумфа на Църквата.

Когато от всички страни ние се намираме в смъртна опасност, силата на нашата вяра намалява, защото любовта ни е охладняла, а очакването на спасението – намаляло. Ако обаче ние все още стоим непоколебими и смело се обърнем към Господа с думите: „Амин, дойди, Господи Иисусе, да ни избавиш“, то тогава Бог ще ни даде онази вяра, която побеждава не само света, но дори и смъртта. Така ще разберем истинското значение на думите на великия апостол Павел: „Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие“ (Рим.…

Православният светоглед

Лекция на йеромонах Серафим (Роуз), изнесена по време на св. Германското поклонничество през август 1982 година в св. Гетсиманска обител в Платина, Калифорния

Преди да започна доклада си, искам да се спра на въпроса защо е толкова важно човек да притежава православен светоглед и защо днес е много по-трудно да го придобиеш, отколкото е било преди.

През изминалите векове, например в Русия през XIX век, православният светоглед е бил част от православния живот и намирал всеобща подкрепа. Не съществувала необходимост за него да се говори като за нещо отделно – всички живеели по православному в съгласие със заобикалящото ги православно общество. В много страни самото правителство изповядвало православието: то било център на обществена дейност и сам царят или владетелят исторически бил първият правосалвен мирянин, чието задължение било да дава на поданиците си пример за християнски живот. Във всеки град имало православни църкви и в много от тях службите се извършвали ежедневно сутрин и вечер. Манастири имало във всички големи градове, в много от по-малките градове и извън техните предели – в свелата, в отдалечените и пустинни места. В Русия имало повече от хиляда официално зарегистрирани манастира без да се броят другите църковни общини. Монашеството било общоприета и призната част от живота. И наистина, в повечето семейства поне един – братът или сестрата, чичото, дядото, някой роднина – бил монах или монахиня, без да споменаваме за другите примери на православен живот – странници и Христа ради юродиви. Целият начин на живот бил проникнат от Православието, център на което, естествено, било монашеството. Православните обичаи били част от православния живот. Повечето повсеместно четени книги били православни. Самият всекидневен живот бил за повечето хора труден: налагало им се много да работят, за да преживеят, надеждите за живот не били големи, смъртта не била рядкост – всичко това подкрепяло учението на Христос за реалността и близостта на другия свят. При такива обстоятелства да живееш по православному означавало да имаш православен светоглед и необходимостта да се говори за това била малка.

Сега всичко е променено. Нашето православие е островче сред света, който живее по съвършено различни принципи и с всеки изминат ден тези принципи се променят към по-лошо, все повече ни отчуждават от него. Много хора са подложени на изкушението да разделят живота си на две категории: всекидневния живот на работното място, със светските приятели и светските дела, и православието, съгласно което живеем всяка неделя и рпез другите дни от седмицата, когато имаме време за това. Но ако се вгледаме по-внимателно, кръгозорът на такъв човек често представлява странна комбинация от светски и християнски ценности, които по своята същност не са съвместими. Целта на този доклад е да покаже как днешните хора могат да направят светогледа си по-ценен, да го направят изцяло православен.

Православието – това е начин на Живот. Ако не живеем по православному, ние просто не сме православни, независимо от това, към каква вяра формално принадлежим.…

Мандамадос – домът на св. архангел Михаил

Презвитера Анна Паралингова

„На много места по света се почита паметта ми, но Мандамадос е моят дом“ –

Това били думи на самия св. архангел Михаил, когато се явил на млад мъж от Атина със заповед да отнесе меч в манастира му край с. Мандамадос на о. Лесвос (Митилини).

И наистина, благочестивите поклонници, дошли тук, усещат с цялото си сърце и душа, че се намират на особено място – неизчерпаем извор на благодатни чудеса, непресъхващ дори до днес, и според силата на вярата, умножаващи се за прослава на Божието свято име.

Чудотворната релефна икона на св. архангел Михаил от манастира „Таксиархи“ (Св. Архангели) край Мандамадос е известна в целия гръкоезичен православен свят. Тя е релефна и уникална по своя вид, защото е моделирана от глина, която е замесена с кръвта на осемнадесет монаси, посечени от сарацински пирати в далечния Х век. Преданието е запазило жива историята за създаването на иконата.

От Края на IХ до Края на ХI в. сарацинските пиратски нападения били непрестанни по островите на Византийската империя. Пиратите бши „ужасът“ на островното население, плячкосвали, грабели и убивали необезпокоявано. Отвличали мъже, жени и деца, а после ги продавали в робство по богатите тържища на Изтока… Пирати, предвождани от някой си Ширхан, отдавна имали желание да нападнат и ограбят манастира на св. Архангели, но опитите им били неуспешни. Манастирът бил като непревземаема крепост: с високите си каменни стени, здрава порта и кула. Още повече, че и монасите били смели и винаги давали силен отпор на пиратските нападения. Затова предводителят им Ширхан, воден от желание за мъст и амбиция да разори светата обител, измислил коварен план.

След дългата студена зима, когато пиратите се били оттеглили, за да се подготвят за нови нападения, а монасите били съсредоточени в подготовката за предстоящата Велика Четиридесетница, настъпил подходящият момент за изпълнение на този план. Пиратите дошли и се укрили около манастира, очаквайки влизането на монасите в манастирския храм за началото на бдението.
Малко след ударите на Клепалото, канещо братята в храма, пиратите прехвърлили стените и изненадващо нападнали нищо неподозиращите монаси. Безмилостно ги посекли вътре в църквата.

Само един от тях, послушникът Гавриил, помощник на игумена, успял да избяга през прозореца на светия олтар и да се скрие на покрива на храма. Това не убягнало от погледа на някои от сарацините и те го последвали със стълба, за да го хванат. Изкачвайки се нагоре, станали свидетели на дивно чудо – пред очите им покривът на храма се развълнувал като бурно море, посред което застанал с внушителен ръст, мълниеносен поглед и огнен меч самият св. архангел Михаил. От това страшно видение пиратите забравили всичко и в ужас побягнали към кораба си. Впоследствие обаче били намерени мъртви, посечени недалеч от брега.

При вида на св. архангел Михаил, спасилият се монах загубил съзнание. Когато се съвзел, слязъл в храма и виждайки посечените си събратя, в голяма мъка се свлякъл пред иконата на светия архистратиг, с молитва да съпътства душите на посечените и да ходатайства пред Бога за опрощение на съгрешенията им, волни и неволни.…

Св. София Клисурска – една съвременна светица

Архимандрит ПОРФИРИЙ, игумен на м-р „Св. Йоан Предтеча“, Верия

Светият Синод на Константинополската Вселенска патриаршия на заседанието си от 04.10.2011 г. причисли към лика на светците на Православната църква преподобна София /Хотокуридо/ от с. Анарахи, Гърция.

Ще разкажем на благочестивите читатели за живота на една представителка на жените подвижнички, работили на многоскръбния Христов виноград – светата Му Църква. Но в този подвиг „няма мъж или жена“ (срв. Гал. 3:28), защото няма значение как се надмогва човешката природа, а това, че борбата, венецът и Подвигоположникът са едни за всички тях, и от рода в род се обновяват начинът и средствата за „издигането до небесата“.

Преподбна София /Хотокуридо/, във велика ангелска схима получи името монахиня Миртидиотиса.

Манастирът в Клисура, Гърция

Манастирът „Рождество Богородично“, в който се подвизавала преп. София Понтийска, се намира между селата Варико и Клисура, в източните склонове на планината Мурики, епархия Кастория. В настоящия си вид манастирът е построен в края на ХVII или началото на XVIII век. Ктитор е йеромонах Исайа Пистас от светогорския Иверски манастир. Сградата на Католикона (съборния централен храм), посветен на Рождество Богородично, е претърпяла множество промени, като например изградането на купел през 1911 г. В южното крило има параклис на свв. Константин и Елена. Чудотворна е голямата манастирска икона на Рождество Богородично. Също така и иконата „Пресвета Богородица с младенеца“, намираща се на отделен проскинитарий, поставен в северната страна на прекрасния дърворезбен иконостас, която е обдарена с много кандила и дарове от вярващите. В северозападната част на манастира се намира гробищният храм, посветен на Отсичане честната глава на Кръстителя, в който има и чудотворно аязмо.

На изток, в гората над манастира се намира местността Света Троица, място за уединение и подвизаване на неизвестен нам аскет, може би на самия манастирски ктитор, подобно на много аналогични случаи. Днес трета по ред игуменка на манастирското сестринство, след майка Доротея и майка Анисия, е майка Ефремия. Сестринството се състои от пет монахини и една послушница.

Ако днес преподобна София дойдеше в манастира, почти нищо не би ѝ напомнило за времето на нейното пребиваване там. Монахините като неуморни пчели, с безкрайно старание, под майчинската закрила на игуменката, по благословението на местния митрополит Серафим и ръководството на духовния им отец преобразиха някогашния безлюден манастир в работилница на добродетелта и съвършенството.

Произход на преподобна София

Информацията за преп. София е събрана главно от хора, познавали я по време на нейния земен живот, от малцината ѝ роднини и от посещаващите я тогава в манастира. За съжаление, започвайки нашите изследвания през 1989 – 1990 г. се оказа, че нищо особено не е било написано за тази съвременна подвижница. Откъслечни и малобройни сведения извлякохме от местните вестници и списания. След 1971 г. от северната страна на манастира бил отворен асфалтов път и така посещението в светата обител станало много по-лесно. Дотогава хората тръгвали пеша от близките села, изминавайки четиричасов път, за да се поклонят на Пресветата Майка и да потърсят съветите на подвижницата.…

Правила за благочестив живот

Архим. Серафим Алексиев

из Съчиненията на Костромски митрополит Платон

Принуждавай себе си винаги да ставаш рано и в определено време. Без особена причина не спи повече от седем часа. Сутрин, веднага щом се събудиш от сън, издигни мисълта си към Бога и благоговейно се прекръсти, като си помислиш за Господа Иисуса Христа, разпнат и умрял на кръста заради нашето спасение. После, без да се бавиш, стани, облечи се и не си позволявай да се отпуснеш и дълго да лежиш в леглото. Обличайки се, помни, че ти се намираш в присъствието на Господа  Бога и на твоя ангел-хранител. Припомни си за грехопадението на Адам, който чрез греха е лишил себе си от одеждата на невинността и моли Господа Иисуса да ти дарува благодат да се облечеш в Него. След това побързай да прочетеш утринните молитви. Като преклониш колене, моли се внимателно, благоговейно, както подобава, когато се намираш пред погледа на Всемогъщия. Моли Го да ти даде вяра, надежда и любов, благословение за започващия ден и сили благодушно да посрещнеш всичко, което ще Му бъде угодно да ти изпрати или да допусне и да понесеш всички тежести, беди, смущения, напасти, скърби и болести на душата и тялото от любов към Иисуса Христа. Реши твърдо да вършиш всичко заради Бога, всичко да приемаш от отеческата Му ръка.

Всяка сутрин поне четвърт час посещавай на кратък размисъл за истините на вярата, особено за непостижимото тайнство на въплъщението на Сина Божий и за страшното Негово второ пришествие, за ада и рая. Мисли си: може би това е последният ден на моя живот и всичко прави така, както би го направил, ако трябва да застанеш пред Божия съд. Благодари на Господа, че те е запазил през изминалата нощ, че си още жив и не си умрял в греховете си. Колко хора през тази нощ са застанали пред страшния Божи съд!

Благодари на Бога, че все още има за тебе време, че има благодат, милосърдие и средства за покаяние и за получаване на Царството небесно. Всеки ден мисли за себе си, че едва сега започваш и желаеш да станеш християнин, а времето досега е напразно загубено. След молитвата и размишлението, ако времето позволява, прочети някоя духовна книга, например Духовна азбука от св. Димитрий Ростовски или Духовно съкровище, събрано от света от св. Тихон Задонски и чети дотогава, докато сърцето ти не се изпълни с умиление. Като спреш на някое място и размислиш върху него, чети по-нататък и внимателно се вслушвай в онова, което Господ говори на сърцето ти.

След това се заеми с всекидневните си трудове и нека всичките ти занимания да бъдат за слава Божия. Помни, че Бог навсякъде те вижда, че вижда твоите действия, занимания, чувства, помисли и желания, и че ще ти въздаде за всички твои добри дела. Не започвай нищо без да се помолиш на Бога, защото онова, което говорим или вършим без молитва след това се оказва или неправилно или вредно и невидимо ни изобличава.…

Преподобни Никифор Хиоски, светецът на прокажените

Тропар, глас 1
Борбата и мъжеството в подвизите на преподобни Никифор Прокажени удивиха ангелите, като друг Йов страдалния претърпя, славейки Бога. И затова се увенчава със слава, отличавайки се с дивни чудеса. Радвай се, наставниче на монасите, радвай се, източниче на светлина, радвай се, защото изливаш от мощите си радостно благоухание.

На 4-ти януари, в навечерието на Господския празник Богоявление, почитаме паметта на преподобни Никифор Прокажени, един малко известен съвременен светец, който заедно със свети Лука Симферополски е наречен „бърз лечител и безсребреник на 20-ти век“.

Бог прославя с дивни чудеса на изцеления Своя угодник, презрян и отхвърлен от хората в този преходен и бързо отминаващ живот, но поечетен с непреходна слава във вечния и нескончаем живот. Бог удостоил този, комуто малцина се осмелявали да целунат осакатената от болестта ръка, изпитващи страх и погнуса от проказата, за да бъде непрекъснат извор на благоухание чрез благодатно явените си свети мощи, на които се покланят и с любов ги целуват огромно множество вярващи. Бог увенчава с нетленен венец на победа Никифор Победоносеца – мъжествено претърпял житейските несгоди, презрял земните утешения и блага, устремен към светостта – най-висшата цел на човешкия живот, врата към блажената вечност.

Преподобният наш отец Никифор, в света Николаос Тзанакакис, се родил през 1890 г. в с. Сирикари, в района на гр. Халния, остров Крит. И двамата му родители починали, докато бил съвсем малък. Щом навършил тринадесет години, бил ипратен от дядо си да учи занаят в една бръснарница в гр. Хания. Там всички го обикнали, защото бил умен, красив и
много общителен. Но в живота му предстоял много труден и болезнен подвиг, който започнал с появата на първите белези на болестта на Хансен, известна още като проказа.

Бил четиринадесетгодишен, когато заминал за Египет, за да не бъде арестуван от местните власти и изпратен на безводния остров Спиналонга, където изолирали прокажените.

Установил се в град Александрия, където имало процъфтяваща по това време гръцка диаспора. Там се срещнал и с духовници от Александрийската патриаршия. Всички обикнали добрия Николаос. Но след няколко години, когато белезите на болестта вече трудно се скривали, трябвало да напусне и Александрия. Но къде можело да отиде? Не познавал никъде никого. Тогава един архиерей, комуто Николаос доверил проблема си, го изпратил на остров Хиос при преподобни Антим Вайанос (паметта му се чества на 15-ти февруари), обгрижващ духовно Лепрозория (от лат. Leprosorium и leprosus – прокажен. Обособен в отдалечен от населени места лечебно-профилактичен център за изолация и обгрижване на болни от проказа) на острова.

След като изминали три години, преподобни Антим постригал Николаос за монах с името Никифор. Благодарение на своя старец монах Никифор преододял естествения страх и отчаяние от задълбочаващата се нелечима болест и се научил да я използва като притегателно средство за Божията благодат, чрез умносърдечната молитва, извираща от дълбините на страдащата наранена душа. Чрез благодатта придобил велико търпение и се издигнал високо по стълбицата на добродетелите.…

ПОД КРИЛЕТЕ НА НЕВЕЩЕСТВЕНАТА АНГЕЛСКА СЛАВА

Митрополит Йосиф, на САЩ, Канада и Австралия

Тържествен празник е Архангеловден. Отколешна е благочестивата традиция на този ден да се отдава чест на небесните закрилници. Душеполезна грижа на светата ни Църква е по този повод да ни припомня както някои свидетелства от живота на безплътните сили, така и някои задължения, които трябва да изпълним към тях.

Ако четем по-внимателно светата Библия, непременно ще забележим колко много се говори в нея за ангелите. Така например ангел херувим изгонил Адам и Ева от рая и стоял строг при вратите му. Ангелите извели Лот и дъщеря му из Содом. Ангел Божий съобщил на Агар, че молитвата ѝ е чута. Ангел Господен хвапал ръката на Авраама, за да не посече Исаака. Ангели слизали и се качвали по Якововата стълба. Ангел Божий охранявал Мойсея и другарите му и ги водел в приготвеното за тях място. Ангел Господен съобщавал волята Божия на народа. Ангел предрекъл ражданeто на Самсон. Ангел небесен разговарял с пророк Илия. Ангел придружавал Товит. Ангели представлявали същността на много от виденията на пророците. И това са само няколко от многобройните случаи във Вехтия завет.

Още по по-явни са сведенията за ангелите в Новия Завет. Знаем, че ангел Господен предрекъл раждането на св. Йоан Предтеча. Ангел поръчал на Йосиф да прибере св. Дева Мария ири себе си. Аигел Божий я приветствал с радостната блага вест. Ангели пеели на небесата в чудната рождeственска нощ. Ангел предупредил светото семейство да бяга в Египет. Ангели прислужвали на Господа Иисусa в пустинята. Ангели Го подкрепяли при молитвата Му в Гетсиманската градина. Ангел Господен отвалил камъка от вратата гробни. Ангел съобщил на светите мироносици радостната вест за славното възкресение. Ангел Господен отворил вратата на тъмницата и извел затворените апостоли. Ангел съобщил на апостол Филип да отиде и да кръсти етиопянина. Ангел Божий избавил апостол Петър от ръцете Иродови. Ангел заповядал на апостол Павел да се яви пред кесаря. Ангели Божии били в услуга на всички свидетели на вярата в Христа Иисуса. Сам Господ с повеление при глас на архангел ще слезе от небето, та живи и мъртви да бъдем винаги с Него.

Ангели, ангели, ангели! От Битие до Откровение почти на всяка страница намираме свидетелства за тези разумни небесни същества, сътворени от Бога преди човека за непрестанно изпълнение на Неговата воля и за постоянна грижа за Нейната прослава. По думите на св. апостол Павел, ангелите са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение (Евр. 1:14). Като пратеници на Божията благост те идват на помощ на всеки човек, който иска да достигне до познание на истината и да се спаси. Те утвърждават човека във вярата, подбуждат го към добро, пазят го от всяко зло, молят се за него пред Небесния Отец.

Божиите ангели – това са наши верни наставници.…

Притчите и присъствието им в евангелията

Силва Маринова

Притчата е проста и кратка, но разнообразна, запомняща се форма на изразяване. Евангелските притчи разкриват много истини и могат да бъдат характеризирани като земни истории с небесен смисъл, т.е. те имат
нравствено, дидактично и догматическо значение.

Разглеждайки смисъла на библейските притчи, св. Йоан Златоуст (Тълкувание на книга Псалми, РG55, 225) отбелязва, че те имат много значения, т.е. едновременно подчертават добрия пример и изобличават лошия, едновременно хвалят и упрекват.

Понятието притча има широко значение и обхваща всяко образно слово, даже гатанки и пословици. Според Шиваров (Н. Библейски речник, С., 1994, с. 274.), думата „притча“ в Свещ. Писание се използва за почти всеки израз с преносен смисъл. Според гръцкия автор Лангопатис общоприето е да се счита, че познатите ни като притчи евангелски разкази, които Христос използва, за да предаде учението Си, биват три вида метафори: алегории, сравнения и нравствени разкази или примери. В древногръцката литература притчата се използва като сравнение, паралел и аналогия във връзка с това, което се смята за абсолютно правилно. Аристотел не само разграничава притчата от алегорията и метафората, но и от мита.

Има няколко причини Спасителят да преподаде Своето учение в притчи. Първо, много от притчите на нашия Господ Иисус Христос съдържат нравствени или духовни истини, които не могат да бъдат предадени на обикновените хора, ако не са „облечени“ в притчи, които говорят за Божието царство по подходящ и разбираем начин.

„Защо Христос е говорел с притчи?“ – отговор на този въпрос е даден в евангелията от Марк, Матей и Лука, както и в Исайя (вж. Марк. 4:10-12; Мат. 13:11-13; Лука. 8:9-10; Ис. 6:8-10).

По-долу са посочени думите на Спасителя според евангелието на ап. Марк и това на ап. Матей: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството: Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не Видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете“ (Марк. 4:10-12) и „затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират“ (Мат. 13:13). Следователно чрез притчите се интригува умът и се заостря вниманието на слушателя и чутото става по-лесно за запомняне.

Второ, хората, които не разбират напълно учението на Спасителя могат да го интерпретират по свой собствен начин и да разпространяват неправилно тълкуване, но притчите запазват целостта на Христовото учение чрез приспособяване на съдържанието му в конкретен разказ.

Трето, притчите могат да са по-убедителни от преките поучения, защото те не само съдържат всеобщия Божествен закон, но и показват приложимостта му в личния и обществения живот.

Когато четем Марк. 4:10-12: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.…