Category Archives: НЕДЕЛНА ПРОПОВЕД

Проповед на Св. Елисавета Фьодоровна – 100 години от мъченическата ѝ кончина

Проповед на 1 юли

Проповед на 3-та Неделя след Петдесетница

Проповед на Неделя на всички български светии

Проповед на Неделя на всички светии

Левкийски епископ Партений – Българска святост

Светостта удовлетворява всички основни въпроси на християнската догматика: защо е дошъл и пострадал Христос, защо е завещал Своето Евангелие и благодатни таинства; защо е основал Своята Църква и учредил каноническо свещенство?! Всичко това станало с единствената цел – да бъде човекът приобщен към божествената святост: „за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Ефес. 4:12-13).

Святостта е крайна цел на всичко в Църквата и освен нея няма нищо друго, което така да придава смисъл на великите Божии благодеяния към човешкия род.

Това е то заблудената овца върху могъщите рамене на пастиря, Който оставил множеството в безопаната кошара и дошъл да намери нея – загубената (Мат. 18:12-14, Лук. 15:4-7). Това е блудният син отново в откритите обятия на своя небесен Баща (Лук. 15:20). Това е зрелият плод на лозовата пръчка, заради който последната няма да бъде отрязана и хвърлена в огъня за изгаряне, и плодородието на смоковницата, което оправдава нейното съществуване и предотвратява смъртната присъда на Градинаря (Иоан 15:2,5-6 и Лук. 13:6-7). Святостта е нравственият идеал на христянството според думите на великия апостол Павел: „Тази е волята Божия – вашата святост“ (1 Сол. 4:3); идеал, поставен от Самаго Господа Иисуса Христа: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец“, или същата мисъл във ветхозаветна редакция: „Бъдете свети, защото Аз Господ Бог ваш съм свят“ (Мат. 5:48 и Лев. 11:44, 1 Петр. 1:16))!

Не е ли това непосилен максимализъм? – Да, това значи да желаеш и изискваш най-голямото. Обаче максимализъм неосъдителен, защото който осъжда него, ще трябва да осъди Бога, Който е поставил такъв възвишен идеал.

По своята същина светостта е божественост, присадена на човешка основа с човешко усилие и Божия помощ (Мат. 1112, Лук. 16:16); постигнато богоподобие, към което Творецът направил способен човека още чрез акта на творението (Бит. 1:26); обожествяване или богочовешки съюз в оня смисъл, който разкриват думите на Господа за добрия християнин: „И Ние ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Иоан. 14:23). Това определение може да се покаже дръзко, но то е библейско: „Аз рекох: Вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния“ (Псал. 81:6, Иоан. 10:34-36).

Светостта е умъртвяване на плътските страсти, оздравяване на душата от болестите на греха, живот на човека в Христа и на Христа в човека (Колос. 3:5, 2 Коринт. 5:17, Галат. 2:20). Тя е пълният успех и завършек на църковното възпитание, край на педагогическите задачи в Църквата по отношение на съответната християнска душа. Щом светостта е постигната, Църквата издава своя диплом на отличния си възпитаник, след което започва да слуша като най-православно евангелското благовестие от неговите боговдъхновени уста и дори да му пее песенни възхвали. Това е вече тъй наречената канонизация – по канонически ред призната от Църквата святост.…

Проповед на 6 Неделя след Пасха – на Слепия

Ние няма да направим света по-добър

Прот. Стивън Фрийман

В свои по-ранни статии съм разглеждал различните ракурси на „Проекта Модерност”. Въплъщението му е светът, в който живеем. Идеологията на този проект и допусканията му навлизат в ума ни без да чувстваме за необходимо да ги подложим на необходимата критика, на която подлагаме непознатото, и без колебание. Ние сме модерни.

От друга страна, Евангелието не е модерно, а немалко от идеите на модерността противоречат на Евангелието. Следователно е нужно да подходим разсъдително и разгледаме и поставим под въпрос допусканията на света, в който живеем, за което и сме предупредени от Апостола: „и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.” (Рим. 12:2)

Проекта Модерност вярва в прогреса. Той вярва и е безрезервно отдаден на идеята, че нещата имат своя естествен ход – напред и могат да се подобрят. Както микрочиповете стават все по-малки, по-бързи и по-евтини, така също и светът става по-добър, по-напреднал, по-цивилизован, по-свободен, по-справедлив, по-богат, по-здрав, по-умен и мъдър. Ние вярваме, че знаем повече и разбираме повече от онези, които са били тук преди нас. Всичко отминало има една цел: нашето съществуване.

Струва ми се, че не малко читатели вече поставят под въпрос едно или две от вярванията, описани по-горе. Но дори и да се съгласим, че някои от тези неща са неверни (например, ние не ставаме по-мъдри), все още вярваме, че те трябва да станат вярни! В политическият разговор днес единственият въпрос, който се разисква, е създаването на един по-добър свят, и начините за целта. Никой дори и не казва, че по-добрият свят е една погрешна представа.

По-добрият свят не е само една погрешна представа – той води началото си от едно еретическо разбиране. Нека обясня.

Напразно бихте търсили идеята за създаване на един по-добър свят във вековете преди 16-ти век. Макар че съществуват видения за „Новия Йерусалим” в Новия завет, той представлява „небесен град”, а не е шаблон, който да имаме за цел на земята. Царството Божие не е „от този свят”, нито е нещо, върху което хората работят или което „изграждат”. Царството Божие е Божи дар, идващ в света, и не може да бъде спряно. Но за Царството Божие не съдим от обществения прогрес или добруването на човечеството – мерило за него е единствено разпнатият и възкръснал Христос. Той е първата илюстрация на Царството Божие и представлява единственият определящ признак на естеството му. Онова, което все още не е разпънато и възкръснало, все още не е Царството Божие.

Но какъв е произходът на идеологията на прогреса, застъпена в Проекта Модерност?

Реформацията посява семената, от които ще израсте мита за това, което наричаме прогрес. Силата, която прилагат, за да реформират Църквата, дава отражение също и в другите сфери на обществения живот. На няколко пъти така наречената реформа е толкова радикална, че предизвиква политически и обществени катаклизми.

ВИДЕО: Пасхално слово на Св. Йоан Златоуст