Category Archives: НЕДЕЛНА ПРОПОВЕД

Проповед на 4 август – Молебен канон на св. Богородица

Проповед на 3 август – Вечерня с молебен канон на Св. Богородица

Чудото с нахранването на пет хиляди души

Автор Кирил, Патриарх Московски и на цяла Русия

Вече говорихме за това, че само внимателната съпоставка на всички части на Четвероевангелието, обединявайки в единна смислова верига отделните им фрагменти, може да възстанови последователната хронологична линия.

От такъв сравнителен анализ на евангелските текстове става ясно, че за третата Пасха на Своето обществено служение Господ не е отишъл в Иерусалим. Несъмнено над Него вече се сгъстяват облаците, но още не е настъпил часът на страданията и смъртта Му, още много има Той да каже на хората, а в Иерусалим Спасителят неизбежно би се сблъскал лице в лице с тези, към които са насочени Неговите изобличителни думи, с тези, които се стремят да Го погубят и по такъв начин да прекратят Неговото служение.

Все още времето не е настъпило и на Иисус Христос предстои много да се потруди, да призовава човешките сърца и да свидетелства за приближаващото се Царство Небесно. Времената и сроковете на Неговото земно битие все още не са се изпълнили, защото Той все още не всичко е разкрил на хората.

И така, третата Пасха Господ прекарва в Галилея. Проповедта на Спасителя в този период се отличава с особено богато съдържание, Неговите чудни деяния по време на това празнуване на Пасха придобиват строг и категоричен смисъл, имат известен заключителен оттенък. Ето откъс от Евангелието, разказващ за събитията, случили се тогава в Галилея:

След това Иисус отиде отвъд морето Галилейско, сиреч, Тивериадско. Подире Му вървеше множество народ, защото виждаше Неговите чудеса, които правеше над болните. Иисус се възкачи на планината и там седеше с учениците Си. И приближаваше Пасха, празникът иудейски. А Иисус, като дигна очи и видя, че множество народ иде към Него, казва на Филипа: отде да купим хляб, за да ядат тия? А това казваше, за да го изпита; понеже Сам знаеше, какво щеше да направи. Филип Му отговори: тям не ще стигне хляб за двеста динария, за да вземе всеки от тях по малко. Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му казва: тук, у едно момченце, има пет ечемичени хляба и две риби: ала това що е за толкова души? Иисус рече: накарайте човеците да насядат. А на онова място имаше много трева. Тогава насядаха човеците на брой около пет хиляди.

Иисус взе хлябовете и, като възблагодари, раздаде на учениците, а учениците – на насядалите тъй и от рибите, кой колкото искаше. И след като се наситиха, рече на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да се не изгуби нищо. И от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванайсет коша къшеи, останали на тия, които ядоха.

Тогава човеците, като видяха чудото, направено от Иисуса, рекоха: Този е наистина Пророкът, Който има да дойде на света. А Иисус като разбра, че възнамеряват да дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи в планината самичък“ (Иоан 6:1-15).…

Проповед на вечерня – 25 юли

Проповед на 26 юли – Св. прпмчца Параскева

Беседа за живота и мъченичеството на св. Елисавета Фьодоровна

Проповед на 12 юли – Св. Богородица Троеручица. Св. Паисий Светогорец

Проповед на 11 юли – на Вечерня на св. Богородица Троеручица. Св. Паисий Светогорец

Сега е съд над тоя свят (1/2)

Архим. Захария Захару

„Сега е съд над тоя свят“
(Йоан 12:31)

В последните глави на евангелията от Матей и Лука Сам Господ ни предупреждава по най-сериозен, будещ страх начин за бедствията, които ще предхождат Неговото  Второ пришествие. Той предрича злото до такава степен да излезе извън контрол (вж. Откр. 22:11), от което страданията на хората ще станат дотолкова непоносими, че ще се молят планините да ги покрият (срв. Лк 21:30), за да не могат да видят ужасяващия ден на Господнето пришествие: „защото голяма неволя ще бъде на земята, и гняв върху тоя народ; и ще паднат под острието на меча“ (Лк 21:23). Човешките сърца ще примират от страх в очакване на нещата, които има да сполетят земята (срв. Лк 21:26). Дори за Божиите избраници мъката ще бъде изключителна, а болката от случващото се наоколо – непоносима. При все това, въпреки трагичния характер на изреденото дотук, Всемогъщият Иисус изведнъж казва: „А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви“ (Лк 21:28). Апостол Павел също ни уверява, че Бог няма да допусне да бъдем изкушени свръх нашите сили, но че заедно с изкушението Той ще даде и път за изход от него (вж.1 Кор. 10:13).

Книга Откровение, която предизвиква страх у мнозина, разказва по същество за окончателната победа на Агнеца Христос и на избраниците Му, които „не милееха за душата си дори до смърт“ (Откр. 12:11), „те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца“ (Откр. 7:14). Ужасяващите белези и апокалиптични мъки станаха факт още от момента на Христовото разпване: слънцето потъмня, земята се разклати, мъртви оживяха и т.н. Това предсказано събитие се е повтаряло в течение на историята. От ранно християнство до наше време, яростта на „открай човекоубиеца“ (Ин 8:44) се опитва отново и отново да унищожава с немислима жестокост всяка следа от семето Христово. Колко пъти мъчители, сатани в човешки тела, са подлагали верните на безпрецедентни мъки? И колко свети подвижници през вековете, подобно на съвременния пример на нашите отци Силуан и Софроний, са осъдили себе си да бъдат натикани там, където е сатаната, така че да бъдат горени във външния огън? При все това, Христовата кръв на Кръста, кръвта на мъчениците и безкрайните сълзи на светите подвижници стават силата за триумфа на Църквата.

Когато от всички страни ние се намираме в смъртна опасност, силата на нашата вяра намалява, защото любовта ни е охладняла, а очакването на спасението – намаляло. Ако обаче ние все още стоим непоколебими и смело се обърнем към Господа с думите: „Амин, дойди, Господи Иисусе, да ни избавиш“, то тогава Бог ще ни даде онази вяра, която побеждава не само света, но дори и смъртта. Така ще разберем истинското значение на думите на великия апостол Павел: „Дето пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие“ (Рим.…