Category Archives: НЕДЕЛНА ПРОПОВЕД

Проповед на 11 ноември

Неврокопски митрополит Натанаил (1952 – 2013)

На 16.11.1952 г. в с. Копривлен, Гоце Делчевско, на трудолюбивите и благочестиви Иван и Мария Калайджиеви се ражда първият им син – Илия, бъдещият Неврокопски митрополит Натанаил. Иван и Мария имат още три момчета: Георги, Димитър (сега свещеник в гр. Пещера) и Стефан.

От ранна детска възраст Илия, пламтящ от ревност по Бога, е неизменно в Божия дом всяка неделя и всеки празник. Първият пример за него на достойно и ревностно служение на Бога е смиреният енорийски свещеник на с. Копривлен- отец Костадин Къдрев, когото заварва жив, поемайки Неврокопската митрополитска катедра, и към когото запазва дълбоко уважение до края на дните му.

Принудени от нерадостни обстоятелства, семейство Калайджиеви се преместват в с. Мокрище, Пазарджишко. Там духовната обстановка е по-различна. Селото няма църква, няма и свещеник. В това изпитание още по-силно си проличава Божието призвание на младия Илия. Само няколко месеца след установяването на семейството в Мокрище, воден от неудържим копнеж по бога, през 1968 г., едва 16-годишен, Илия търси своето истинско прибежище в дворите на дома Господен. Без знанието на своите родители напуска техникума във Велинград и отива в монашеската школа на Троянската св. обител. Там го приема под своето опитно и мъдро ръководство игуменът на манастира – Крупнишки епископ Григорий. След като го изпитва строго и се уверява в силното, искрено и неподправено желание на Илия, Игуменът го приема за послушник, като преди това поканва в манастира родителите и получава тяхното благословение.

В онези години Троянската св. обител има голямо братство и опитни духовници, под чието наставничество започва духовното израстване на младия послушник.

Средното си образование продължава в Софийската духовна семинария, помещаваща се по това време в Черепишкия манастир. Ваканциите неотстъпно е в любимата св. обител. С радост приема и изпълнява всички послушания, които му се възлагат, труди се наред с всички в манастира, усърдно изучава църковния ред, четенето на църковнославянски език, източно-църковното пеене. Всичко, което усвоява в манастира, както по отношение на типика, така и по отношение на духовната и практична страна от монашеския живот, в последствие преподава на своите духовни чеда – монаси и монахини до края на дните си. По времето на неговото послушничество, дълбок отпечатък в сърцето му оставя първата среща с приснопаметната игуменка на Врачешката девическа св. обител – майка Касиана. Тази среща го свързва духовно с Врачешкия манастир завинаги.

Още като послушник Господ го удостоява да се докосне до светостта на Троице-Сергиевата лавра, Почаевската лавра, както и на други свети обители по руските земи.

За да отбие военната служба, се налага да прекъсне ученичето си в семинарията. Подкрепян от Божията благодат, преодолява изпитанията за вяраа, които поставя казармата в годините на атеистичния държавен строй. Завръща се от там още по-укрепнал и утвърден духовно и скоро приема и така желаното монашеско пострижение от ръцете на своя първи старец и наставник, по това време вече Ловчански митрополит Григорий.…

Проповед на Вечерня на Архангеловден

Проповед на ✝ 5 Неделя след Неделя подир Въздвижение


Проповед на 28 октомври

Проповед на 21 октомври, ✝ 6 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Проповед на 7 октомври

Проповед на 2 Неделя след Неделя подир Въздвижение

Проповед след Акатист на Св. Богородица „Всецарица“