Category Archives: Св. Паисий Светогорец

Св. Паисий: Как да посрещаме църковните проблеми

Да избягваме крайностите. С крайности не се решават проблемите. Вие знаете как продавачите на пазара изравняват везните – съвсем малко прибавят или отнемат и така постигат точността и равновесието. С други думи, нито прибавят рязко, нито отнемат много. Двете крайности винаги измъчват Майката Църква. Самите вярващи, които ги поддържат, също се измъчват, защото двете крайности пронизват… Сякаш единия край го държи демонизиран, който е изпаднал в духовна безчувственост (нехайство към всичко), а другия край го дърпа луд, който има незряла ревност и твърдоглавие. Един духовно безчувствен и един зилот с младенческа ревност никога няма да се разберат, но постоянно ще се ядат един другиго и ще си разменят удари, защото и двамата са лишени от Божията благодат. Тогава – Господ да е на помощ! – двете крайности могат да се борят постоянно и да не му се види краят… Тези, които успеят да смекчат двете крайности, да ги обединят, да ги приведат към съгласие, ще се удостоят от Христа с два мъченически венеца!

Да внимаваме да не създаваме проблеми в Църквата, нито пък да уголемяваме малките човешки безредици, за да създаваме по-голямо зло и да се радва лукавият. Който заради малката нередност се разстройва дълбоко и с гняв се впуска уж да я поправи, прилича на несмислена девойка, която, като вижда, че свещта започва да капе, се втурва уж да поправи това, но така разсейва хората в църквата и причинява по-голямо безредие в момента на богослужението. За съжаление в наше време има много хора, които разстройват Майката Църква. Които сред тях са образовани, се вкопчват за догматите с ума си, а не с духа на светите Отци. Които пък са необразовани, се вкопчват с нокти и зъби за догматите, (затова и скърцат със зъби, когато говорят за църковните проблеми!) и така нанасят по-големи злини на Църквата, отколкото противниците на нашето Православие. Добре е реката да не е буйна, защото завлича със себе си коренища, камъни, хора, но разбира се, и прекалено бавната река не е хубава, защото тогава се заблатява.

Има някои, които се занимават с това да се критикуват един другиго, а не с единствено полезното. Следи другия повече от себе си. Следи какво ще каже или напише другият, за да го удари безмилостно, докато самият той, ако кажеше или напишеше същото, щеше да го подкрепи с много цитати от св. Евангелие и светите Отци. Злото, което прави, е голямо, защото от една страна езчести ближния си, а от друга го злепоставя пред останалите вярващи. Често пъти посява и неверие в душите на по-слабите, защото ги скандализира. Които оправдават злобата си с мнима грижа за другите, а не за себе си, или с желанието да направят публични църковните проблеми (дори нещата, които не са за казване), нека започнат първо от собствената си малка църква, от семейството или братството си, и ако им се стори полезно, нека орезилят и Майката Църква.…