Category Archives: Св. Климент Охридски

Св. Климент Охридски – Похвално слово за Светия Кръст (Слово за Въздвижение на Светия Кръст)

Братя,

Днес, като празнуваме, ние се веселим духовно за издигането на Кръста Господен.

Днес ние се радваме поради възвисяването на честното дърво.

Днес бива издигано нависоко славното дърво и високо издига от гибелта нас, лежащите в грехове.

Днес скритото в земята дърво излиза на светлина. Наистина, и след разпятието и смъртта Христос е Господар на смъртта и на живота. Господ умъртви смъртта и възкръсна от мъртвите на третия ден.

Обхванати от люта завист, евреите се бояха да не би да остане нещо от това, с което Христос бе измъчван, и да не би Кръстът да служи на вярващите в христа за предпазване и за изцеряване, та затова го взеха, закопаха го и го заровиха много дълбоко в земята, казвайки: „Нека той бъде в забрава!“ Имам предвид Кръста – великото християнско богатство, също гвоздеите, копието и дъсчицата с надписа, който Пилат беше написал и положил на Кръста. Също и тоя надпис беше заровен.

Бог издигна в гръцката земя цар Константин Велики, верен християнин, и майка му Елена, която потърси и намери Кръста чрез Божие откровение и чрез вярата на архиерей. Една част от Кръста тя положи в Йерусалим, а другата част заедно с гвоздеите изпрати на сина си в Цариград.

Днес ние с радост празнуваме намирането на Кръста, който се издига и възвисява по целия свят. На днешния ден Кръстът излезе от земята и като слънце засия по цялата земя и украси цялото творение. Той излезе, за да издигне грешните от тинята и калта.

Днес светата църква приема своя накит, украсявайки се като с гривна, пръстен и огърлица. Добре е това, е днес се е събрал много народ, за да види намерения Кръст и да се поклони на Христа, издигнат на него. Кръстът се яви, за да се издигне високо, и се издигна, за да бъде показан този, който беше заровен и скрит в малко място и който сега приема поклонение от всички. Та и ние сега, приятели, като празнуваме, радваме се поради него. И наистина, след като скритото свещено дърво излезе от тъмата наяве, то трябваше да се появи на високо място като крепост върху планина или като светило, поставено на светлиник, и да бъде показано на всички. Ето защо първият християнски цар и светият архиерей, издигайки Кръста на високо място за наблюдаване, заповядаха да го покажат на всички, които бяха се събрали в църквата. Същото правим и сега на издигнато място сред храма.

Братя, вие виждате, как бива прославян светият и почитан от всички Кръст, който беше заровен в земята поради завист, и как той бива издиган днес на високо място. Това е знамето, чрез което ние се различаваме от другите народи и страни. Това е християнското богатство. Този е знакът, с който ние бяхме отбелязвани, след като Христос беше разпънат на кръст. Това е острото копие, с което ние пробождаме нашите врагове – бесовете.…

Св. Климент Охридски – Поучение за Третата Неделя на Великия пост (Кръстопоклонна)*

Братя,

Като преполовихме сега тези святи постни дни, нека се възрадваме духовно, покланяйки се на честния Кръст, и, като се насладихме на него, нека се подвизаваме и през останалите дни до Христовите страдания, очиствайки телата си и просветлявайки душите си с усърдни молитви, за да достигнем чисти до Възкресение Господне.

Ето, нашият Господ Бог ни призовава към светла радост, запазвайки небесни венци за тези, които са гладували и жадували заради Него, и за пребиваващите в бодърствуване и в духовен подвиг. Не трябва да се лишаваме през вереме на този свят пост от неизказаната радост и от нетленните венци поради сластолюбие и леност. Това, с което ние наслаждаваме гърлото си за кратко време, после се оказва по-горчиво от жлъчка. За да ни предпази от това, апостол Павел казва: „Да не ви съблазнява дяволът с ядене и пиене до пресищане“ (По Рм 13:13. 1Тм 8:9; срв. Лк 21:34). Той е казал още: „Не се опивайте с вино, понеже в него няма спасение“. (По Еф 5:18). И Сам Господ ни забранява това с думите: „Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи“. (Лк 21:34) И светите отци ни предпазват от това, казвайки: „Ако вчера си бил любител на изобилни трапези, то днес се прояви като силен постник; ако вчера си бил плътоугодник, днес се прояви като украсител на душата си!“**

Братя, не трябва само на думи да бъдем християни, но да покажем и добри дела, за да не ни каже Господ Бог: „Тези люде Ме почитат само с устата си, а сърцата им стоят далеч от Мене“ (Ис 29:13. Мт 15:8. Мрк 7:6). Наистина, така ви виждаме. Нали ако някое писмо от земен княз дойде до подвластните му граждани, всички идват със страх и изслушват тези думи и, като ги чуят, изпълняват заповяданото от княза? Макар Бог да ни зове всеки ден при Себе Си чрез пророците, апостолите и светите отци, и дори със Своите уста чрез светото Евангелие ни призовава към неугасващата светлина, към безкрайната радост и в небесното царство, което Той е приготвил за изпълняващите Неговата воля, все пак няма кой да послуша и да прибегне към Него, няма кой да изпълнява волята му.

Виждате ли, братя, Божията любов към нас: Бог не претърпя да гледа, как ние човеците сме се поробили на дявола, принасяйки приношение на бездушните кумири. И наистина, сърцата им бяха тъй заслепени от дявола, та едни принасяха в жертва на кумирите своите синове, а други – своите дъщери. Като не търпеше всичко това, нашият Господ Бог дойде на земята, за да освети с Божията благодат човеците и да ги възведе отново на небето. Заради това Той се кръсти, давайки ни образец на кръщението. И ето, Той пак подновява кръщението чрез този свят пост: Каквото сме съгрешили след кръщението си, чрез пост да се очистим.…

Св. Климент Охридски – Похвално слово за свети Четиридесет мъченици

Размишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от когото явно слиза отгоре всяко добро даяние и всеки дар, както е казал и преблаженият Павел: “Ти си Христос — Божия сила и мъдрост”. И с тая сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа.

Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното слънце — Христос. Озарявани от неговата светлина и украсени с велика красота, те разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние: едни — с пост и въздържание, други — с благоверие и гостоприемство; едни — с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други — със смирение и сърдечна кротост; едни — с бодърствуване и искрена любов, а други — с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата ги защити от всяка беда.

И тъй, те бяха по вид и красота като еднородни. Сплетени чрез вярата и любовта като златна огърлица, те бяха свързани един с друг чрез единомислие. Оставяйки суетния начин на живот, те ревностно желаеха да застанат пред неизказаната божия слава чрез добър подвиг и искрена любов. Те се подканяха един друг да бързат към пресветия път на подвиг. Вместо с броня се облякоха с вярата, и вместо с щит се въоръжиха с кръста и се явяваха в битките като мълнии — яздейки срещу хиляди и десетки хиляди и биваха прославяни с победа. Те водеха двойна война — с видими и невидими врагове.

Дяволът, който не можеше да гледа красотата и вярата им, а също и чистия им живот, повдигна борба срещу тях, като влезе в зломислещия съсъд Ликиний, който беше самовластник в това време. Той повдигна гонение против християните. Искайки с измама да улови благоверните мъченици, Ликиний принуждаваше всички да се поклонят на идолите. Но нали древният пророк провъзгласи и каза: “Господ няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието. Господи, прави добро на добрите и на праведните по сърце!”. С тая светлост се озариха те, като се подвизаваха бляскаво и дивно в мъченичеството, презирайки обикновената наслада от веселието. Като се ободряваха радостно един друг, те казваха помежду си: “Братя, нека не се страхуваме от тая кратковременна мъка, която бързо като сянка преминава, но въвежда във вечните жилища. Затова да застанем, братя, здраво въоръжени срещу противника-враг, за да бъдем обкичени с победни венци от Христа Бога! Понеже заради земния живот и заради смъртния цар не щадяхме себе си в битките, но, попаднали и в много беди, защитени чрез силата на Бога, излязохме победители, то — ако се постараем да го последваме, вземайки върху себе си доброволните му страдания, надяваме се, че той ще бъде с нас, както той е и обещал: “Когато ви заведат в събрания, и при власти, и в тъмници, и пред царе и князе, и пред мъчители заради моето име, не се грижете какво да кажете или какво да отговорите, понеже аз ще ви дам думи и мъдрост, на която не ще могат да противостоят или да противоречат всички ваши противници.…