Category Archives: Св. Лука Симферополски

Слово на Рождество на Св. Йоан Предтеча

Днес празнуваме Рождеството на великия Иоан, Пророк, Предтеча и Кръстител на нашия Господ Иисус Христос. Това велико събитие е предсказано 700 години преди да се изпълни, от славния пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог (Ис. 40:3).

С тези слова пророк Исаия предопределил основната цел в живота на Предтечата и Кръстител на Господа – Иоан.

Триста години след Исаия друг пророк – Малахия, нарича Господния Предтеча Иоан Ангел, когото Господ изпраща пред Себе Си да подготви пътя Му.

Словата на пророците удостоверява и Сам Господ Иисус Христос пред народа, когато вече заключеният в тъмница Иоан Предтеча Му изпраща двама свои ученици да Го попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? (Мат. 11:3).

Господ казва на народа: Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. Защото този е, за когото е писано: „ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него (Мат. 11:9-11).

Ще се спрем на последните слова на Спасителя. Как да разбираме това, че малкият в царството небесно е по-голям от Иоан Предтеча, най-големият между родените от жени?

Тези слова не могат да бъдат разбрани с човешкия разум и само другите слова на Господ Иисус, казани за него по съвсем друг повод, ни дават отговор на смутилото ни слово, че малкият в Царството Небесно е по-голям от великия Предтеча и Кръстител Господен.

Да припомним написаното у евангелист Лука (глава 20) как изкушавали Господ Иисус Христос садукеите, иудейските сектанти, отхвърлили вярата във възкресението на мъртвите.

Те Му разказали за безплодната жена, която имала седем братя за свои мъже според Моисеевия закон, задължаващ мъж да вземе жената на брат си, ако този умре бездетен, и да въздигне потомство на брата си. Имало такива седем братя и всички те умрели бездетни. Садукеите се надявали да затруднят Господ Иисус Христос с въпроса: При възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. Иисус им отговорил: Чедата на тоя свят се женят и се мъжат; но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии (Лука 20:33-36).

Да си спомним и други велики слова на Господ Иисус Христос, записани от св. ап. Иоан Богослов в пета глава на неговото Евангелие: Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот (Иоан 5:24).…

Св. Лука Симферополски – Какво е вечен живот

В днешното четиво чухте важни слова на нашия Господ Иисус Христос, които трябва да разясня, за да ги разберете и да пуснат корен в сърцата ви.

Преди Своите страшни страдания Господ Иисус Христос моли Своя Отец: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан 17:1-3).

Какво е вечен живот? Това е Царството Небесно.

Господ разяснява какво е Небесно Царство и какво е вечен живот. Той казва, че вечният живот се състои в това да познаваме Бог Отец и пратения от Него Иисус Христос.

Свети апостол Павел посочва в едно от своите послания: Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17), т.е. не плътски утехи и наслади, но правда и мир и радост в Светаго Духа. А мнозина не разбират в дълбочина Христовите слова.

Мюсюлманите не знаят това. Те си представят Божието Царство, вечния живот погрешно, като ястие и питие, като земни наслади. Мюсюлманите смятат, че вечният живот е в това праведниците да бъдат във вечно общение с млади прекрасни жени, които да ги услаждат с песни, музика, танци и с необикновени изискани ястия. Тази представа е грубо чувствена.

Ние, християните, не бива да мислим по този начин за Божието Царство и за вечния живот. Нека помним какво е казал Господ Иисус Христос: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Вечният живот, Божието Царство, вечната радост в Светия Дух, вечният мир се състоят в познаване на Бог Отец и нашия Господ Иисус Христос.

Запомнете това.

Но как да го разбираме, как да вникнем в него, какво значи да познаваме Бог Отец и Бог Син? Можем да го разберем като го сравним с това как познаваме хората около нас.
Познаваме ги по техните дела, по техните думи, по чувствата и желанията им, по мислите, които ни споделят; познаваме ги в постоянното, дълго общуване с тях.

Именно така ще познаваме Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети във вечния живот.

Как и с какво ще Ги познаваме?

Със сърцето си, с любовта си, понеже св. апостол Иоан Богослов в съборното си послание ни е открил най-великата и най-важната истина, че Бог е любов.

Любовта е същността на Божието естество.

Да познаваме Бога – това означава да познаваме всесъвършената абсолютна любов.

Как познаваме любовта на нашите ближни – нали със сърцето си?

Със сърцето и само с него!

И тъй, познанието на Бог Отец и Предвечния Му Син Иисус Христос трябва да се състои в познание в сърцето на Божията любов.…

На втория ден след Рождество Христово

из Проповеди за цялата година (Пловдив, 2017)

Свята, блажена, от Бога благословена нощ се спуснала над Витлеем, блажения Витлеем. Нощта изглеждала както всички други: жителите на Витлеем били потънали в мирен сън, както и всички хора, пристигнали за преброяването. Спели и витлеемските пастири при своите спящи стада, а звездите проблясвали с тиха светлина – както всеки друг път. Ала никога дотогава нямало такава нощ, и никога повече няма да има от създание мира, защото в тази нощ, в пещера, в яслите на домашните животни Пресветата Дева Мария родила Предвечното Слово, нашия Господ Иисус Христос.

Изведнъж нощният мрак се разпръснал и внезапно възсияла светлина, по-силна от всяко светило – Светлина, която разсякла нощната тъма. Неочаквано пред пастирите се явил ангел Господен и славя Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:9-14).

Така Сам Господ белязал тази велика нощ, нощта на Рождество Христово.

А светът изобщо не разбрал, че се извършило най-великото от всички събития в историята на човешки род. Разбрали само пастирите и се завтекли натам, накъдето им посочил ангелът, и първи се поклонили на родилия се Спасител.

Минало известно време и над нещастния Витлеем се спуснала друга нощ – нощта на адския мрак, нощта на кървавата тъмнина, нощта на неописуемия ужас и мъка, каквито никога не бил изпитвал не само Витлеем, но и целият свят. Защото потекли потоци от кръвта на нещастните витлеемски младенци, убити от окаяните войници на проклетия Ирод, който искал сред убитите младенци да бъде погубен и нашият Спасител Иисус Христос.

О, какъв ужас, какъв мрак, какво неизказано ридание и вопли се издигали към небето от Витлеем! Вие, майки, знаете колко непоносимо ще е да видите смъртта на вашите младенци. Вие можете да си представите какво се  случвало в сърцата на нещастните майки, пред чиито очи войниците на Ирод избивали нещастните им рожби, прерязвали гърлата им, разбивали главичките в камъните. Майките пищели и ридаели с такъв страшен писък и плач, че той достигнал до самия Божий престол. Те скубели косите си, раздирали одеждите, удряли глави о камъните. Дори само като слушаме а този ужас, не можем да не плачем и няма как сълзи да не облеят нашите страни.

Това страшно събитие било предсказано няколкостотин години по-рано от пророк Иеремия „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:18).

Св. Лука /Войно-Ясенецки/- Силата ми в немощ се проявява

Св. Лука /Войно-Ясенецки/

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който мразел апостола, навсякъде постоянно го преследвал, като го обиждал с най-зли слова и му причинявал всякакви неприятности. Светият апостол три пъти молел Бога да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се весели в мене силата Христова. Затова добре ми е немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен (2 Кор. 12:9-10)

Как може кога съм немощен, тогава да съм силен? Как може старец, който страда от тежък задух, едва се държи на нозе и е с треперещи ръце, да е силен, щом е немощен?

Това може да каже с изненада и дори сн асмешка човек душевен (но не и духовен), който изобщо не знае, че у Бога всичко е съвсем различно, не такова като у хората; че пътищата Божии са особени, свети, често неразбираеми за нас.

Такъв човек няма да проумее и разбере, че Свещеното Писание съвсем не е обикновена книга, дори и да е най-мъдрата, написана от човек.

Какво да кажем на този неразбиращ човек?

Бедният ти! Разбираш само целите и делата на този свят, делата и целите, насочени към благосъстоянието на тялото и съвсем, съвсем не разбираш това, което трябва да бъде разбрано духовно.

Но как не разбираш, че апостолските думи кога съм немощен, тогава съм силен и Божиите слова се отнасят не към телесната немощ, а към духовната.

Вярно, не знаеш и никога не си чул какво е казал св. апостол Павел: Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо… (1 Кор. 1:27-28).

Никога не си чувал това, не го разбираш. ала за нас то е велико откровение, защото ние знаем, че Господ със Своите немощни, нищо не разбиращи рибари – апостолите, е спорамил цялата мъдрост на света, явил е на света съвършено ново, нечувано дотогава учение – не за земното царство, а за Небесното.

Ние, християните, имаме за задача да построим не земното царство, а да достигнем Небесното. То е нещо съвсем различно.

В земното царство живеем, участваме с делата си, но със сърцето си се прилепяме към Божието Царство, към Царството Небесно.

Какво е духовна немощ и какво е духовна сила?

Християнското и земното разбиране за духовна сила са напълно различни.

Духовната сила на земните хора има за своя основа самоувереността, самонадеяността, самоутвърждаването – гордостта.

Тази сила, често огромна, действително може да постига велики неща, да преобрази човешкия живот, да измени за добрео социалните и международните отношения.…

Св. Лука Войно-Ясенецки – Проповед в Неделята на Разслабения

Св. Лука Войно-Ясенецки

„А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.“ (Йоан. 5:2-4)

Целият свят, цялото човечество, според мен, е подобно на тази къпалня Витезда. Това еврейско слово означава „дом на милосърдието“ и в него лежали множество болни, сакати, хроми, слепи.

Това е образ на нашия свят. Нима в него няма огромен брой такива телесно болни, каквито лежали в къпалнята при Овчи порти: хроми, сакати, слепи, изсъхнали и неподвижни?

О, как много, как безкрайно много са те! И как жадуват изцеление! Но и за тях съществува и до днес „дом на Божието милосърдие“.

Ала неизмеримо повече са болните, тежко болните духом!

Колко хроми едва се държат, често се спъват и падат по пътя на своя духовен живот!

О, колко много са слепите духовно, често даже умишлено слепи, които закриват взора на своето сърце, за да не видят Божествената Христова светлина!

Ако са нещастни онези, които са лишени от своите ръце и нозе, то много по-нещастни са лишените от най-главното – от добро и чисто сърце; защото няма нито един орган, толкова важен, като сърцето, и ако то е нечисто, ако е пълно с греховна сквернота, то е неспособно към възприемане на Божията правда, на Христовата светлина.

А малко ли са сред нас онези, които имат изсъхнала душа, не оросявана никога от Божията благодат? Сърцето им засъхва, както засъхва земя, не напоявана от Божиите дъждове.

Но ако светът прилича на къпалнята при Овчи порти по множеството болни с тяло и дух, които жадувалии изцеление и чакали да се раздвижи водата, то тази къпалня била нареена и Дом на милосърдието, понеже в нея се изляло безкрайното Божие милосърдие върху нещастния и грешен човешки род. Понякога то се проявява толкова явно – както раздвижването на водата в къпалнята – когато след жестоки години на глад Бог благославя погиващите люде с богат урожай, или когато със страшни сътресения от бедствия или ужасите от войни Господ спира заблудилите се по пътя на нечестието, своеволието, гордостта и близки до гибелта народи. За това има множество примери в Старозаветната история на изграилския народ.

И не само в историческите събития, но още повече в живота на отделни хора се проявява това Божие милосърдие и грижа за изцелението и спасението на погиващите. Ала спасение и избавление получават само онези, които винаги с голямо внимание следят Божиите дела и бързат да се възползват от Божието милосърдие.

Както онези, които лежали в къпалнята и били съсредоточени в страданието си и напрегнато чакали момента на раздвижването на водата, така и ние, болните духом, трябва винаги да сме съсредоточени върху това, което се случва в душата ни, и да не пропускаме онези велики минути, когато подобно на раздвижването на водата, ще чуем тихия глас на ангела-пазител, който ни дава изцеление в покаяние и сълзи.…

Какво е вечен живот

Св. Лука /Войно-Ясенецки/

В днешното четиво чухте важни слова на нашия Господ Иисус Христос, които трябва да разясня, за да ги разберете и да пуснат корен в сърцата ви.

Преди своите страшни страдания Господ Иисус Христос моли Своя Отец: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан 17:1-3).

Какво е вечен живот? Това е Царството Небесно.

Господ Разяснява какво е Небесно Царство и какво е вечен живот. Той казва, че вечният живот се състои в това да познавам Бог Отец и пратения от Него Иисус Христос.

Свети апостол Павел посочва в едно от своите послания: Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17), т.е. не плътски утехи и наслади, но правда и мир и радост в Светаго Духа. А мнозина не разбират в дълбочина Христовите слова.

Мюсюлманите не знаят това. Те си представят Божието Царство, вечния живот погрешно, като ястие и питие, като земни наслади. Мюсюлманите смятат, че вечният живот е в това праведниците да бъдат във вечно общение с млади прекрасни жени, които да ги услаждат с песни, музика, танци и с необикновени изискани ястия. Тази представа е грубо чувствена. Ние, християните, не бива да мислим по този начин за Божието Царство и за вечния живот. Нека помним какво е казал Господ Иисус Христос: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Вечният живот, Божието Царство, вечната радост в Светия Дух, вечният мир се състоят в познаване на Бог Отец и нашия Господ Иисус Христос.

Запомнете това.

Но как да го разбираме, как да вникнем в него, какво значи да познаваме Бог Отец и Бог Син? Можем да го разберем като го сравним с това как познаваме хората около нас.

Познаваме ги по техните дела, по техните думи, по чувствата и желанията им, по мислите, които ни споделят; познаваме ги в постоянното, дълго общуване с тях.

Именно така ще познаваме Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети във вечния живот.

Как и с какво ще Ги познаваме?

Със сърцето си, с любовта си, понеже св. апостол Иоан Богослов в съборното си послание ни е открил най-великата и най-важната истина, че Бог е любов.

Любовта е същността на Божието естество.

Да познаваме Бога – това означава да познаваме всесъвършената абсолютна любов.

Как познаваме любовта на нашите ближни – нали със сърцето си?

Със сърцето и само с него!

И тъй, познанието на Бог Отец и Предвечния Му Син Иисус Христос трябва да се състои в познание в сърцето на Божията любов.…

Св. Лука Симферополски – Въоръжете се със свещен гняв и не грешете. Проповед на Петдесетница

Автор: Св. Лука Симферополски

Настъпи големият празник, празникът на великата радост за християните: Светият Дух слезе върху апостолите и не само върху тях – Светият Дух дойде в света, за да изпълни обещанието на нашия Господ Иисус Христос: няма да ви оставя сираци, ще ви изпратя Светия Дух, Утешителя. И Светият Дух освети земята и ще води християнския род по пътя на спасението до края на вековете.

Светият Дух най-напред слезе върху апостолите. Но как слезе? Видимо, във вид на огнени езици. Никога повече Светият Дух не слязъл по подобен начин върху никого. Какво значи това? Защо е било небходимо да слезе върху светите апостоли във формата на огнени езици, видимо и осезаемо за всички? Защото апостолите били светци; защото чрез тях, чрез тяхната проповед Светото Евангелие се утвърди по целия свят. Те са първите проповедници на евангелието, първите, които донесоха светлината Христова в света. Затова Светият Дух ги обозначава по този начин, слизайки върху тях във вид на огнени езици. Той направил огнени и сърцата, и умовете им, осветил ги и ги просветил, направил така, че да си припомнят всичко, което са чули по-рано от Господа Иисуса Христа, и им дал сили, така че да могат да приведат целия свят до Христа.

Но не слиза ли Светият Дух върху всички, които са достойни да го приемат? Не бе ли св. Серафим Саровски изпълнен със Светия Дух? Светият Дух слезе върху него не във вид на огнени езици, но по такъв начин, че придоби всичките му мисли, желания, чувства и стремления. Изпълни св. Серафим. По същия начин слязъл Светият Дух върху много и много светци, по този начин изпълва всички нас, недостойните християни от днешния век, защото в тайнството Миропомазание и в тайнството Кръщение ние получаваме благодатта на Св. Дух.

Ние получаваме тази благодат, всички я получават, но не всички я запазват. Мнозина загубват това съкровище, губят благодатта на Св. Дух. Защото би ли могъл Светият Дух по какъвто и да е начин да пребивава в нечисто сърце, изпълнено от греха? Както димът прогонва пчелите, както смрадта отблъсква човеците, така и смрадта в човешкото сърце прогонва Светия Дух. Светият Дух живее единство и само в сърца чисти и само на тях дарява Божествената Си благодат, светите Си дарове, защото Той е „Съкровище на благата“ – на всички истинни и ценни блага, които може да придобие човешкото сърце. Защото би ли могло да ги възприеме нечистото сърце? Нима може да възприеме благодатта на Светия Дух сърце, което е греховно, лишено от милосърдие и любов?

Но как да придобием сърце чисто? Как да се въздържим от срамните грехове? Как да се сдържим по време на изкушенията от врага на нашето спасение, от изкушенията на света? Как да запазим себе си от тях? Нужно е неуморно, винаги, във всички дни на живота ни, всеки час, да помним това, че Светият Дух не живее в сърце нечисто.…

Св. Лука Войно-Ясенецки – Проповед на Нова година

Доживяхме, по Божията милост, до 1950-та година. Тя бе омрачена от загубата на обичания от всички нас отец архимандрит Тихон. Такава била Божията воля!

А как ще посрещнем новата 1951-ва? Разбира се, не така, както я посрещат светските люде: не с шампанско, наздравици и пиршества.

Ще се поздравим ли един друг с „Честита Нова година”?

Не, няма да го сторим, защото не знаем какво ни очаква през тази година – тя може да се окаже и опасна, и тежка, понеже международните отношения както никога досега са напрегнати и страшни.

Напълно открито страни – врагове на нашата държава, подготвят против нас, както и против останалите демократични страни, най-страшната, най-ужасната от всички войни, водени някога в света.

По чудовищните злодеяния, извършвани в нещастната Корейска земя, можем да съдим колко ужасна, как чудовищна ще бъде тази война, ако допусне Господ, ако не намали яростта на враговете ни.

А ние? Как да постъпим, как да посрещнем тази 1951 година?

В молитва, в дълбока мирна молитва Господ да не допусне този неизказан ужас да връхлети цялата земя, да не допусне това небивало кръвопролитие и масово унищожение на хора. Защото знаете от Св. Писание, че Господ изпраща тежки масови беди, когато народът падне в нечестие, когато потъне в грехове.

Винаги е било така. Големите беди над всички и страшните войни всякога са били Божие наказание за греховете на човешкия род. Ние знаем как Бог унищожил със страшно земетресение, с изригване на вулкан, как залял с лава достигналите предела на своята греховност Содом и Гомор. Те са примерът за нас.

Нека опресня спомена за онези събития.

Бог, в Троица прославян, Се явил в шатрата на нашия праотец Авраам, във вид на трима мъже (ангели). Авраам ги приел както подобава, с голяма почит, а когато те станали, за да унищожат Содом и Гомор, той се изправил пред тях и казал: В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет?…

Св. Лука Кримски – Шесто слово за Христовите страдания

Повествованието за последните дни и часове от земния живот на нашия Господ Иисус Христос, което току що чухте, е изпълнено с най-дълбоко назидание за нас.

Нека осмислим дълбоко всяко слово от това страшно повествование и го запазим в сърцето си.

Зная, че тези свети слова ви разтърсват. Зная, че с изумление чувате разбойника, разпнат заедно с Иисуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!”.

И още по-вълнуващ е отговорът на Иисус Христос: „Днес ще бъдеш с Мене в рая”.

Как заради единствено изповядване на разпнатия Господ Христос му се дарува Царството Небесно! Да, само заради едно изповядване, защото то е поразително, защото Христос е знаел какво се променя в сърцето на разбойника.

Нека опитаме и ние да го проумеем. Кой е бил този разбойник?

Не знаем с точност, но за нас е важно, че и в Евангелията, и у пророк Исайя той е наречен злодей, което не ни дава основание да го идеализираме.

Сърцата на злодеите са тъмни, пълни с желание за зло и престъпления. Такова, вероятно, е било и сърцето на този удивителен изповедник на Божествеността на Господа Иисуса Христа.

Св. Иоан Златоуст предполага, че двамата разбойника действително хулели Христа в началото, но след това в сърцето на единия се извършила дълбока промяна и той смъмрил другия злословещ: „Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил” (Лука 23:40-41).

С какво да си обясним тази поразителна внезапна промяна в сърцето и ума му?

С това, че той чул молитвата на Иисус Христос към Неговия Отец за прощаване на онези, които са Го разпнали, и се изумил и потресъл от това.

Пред очите му се изпълнило предсказаното от великия пророк Исайя 700 години преди Христа в най-величавата 53-та глава от неговата книга: „Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си” (ст.7).

Разбойникът не бил виждал подобно нещо в живота си и поведението на Прекроткия Иисус, Който висял на страшния кръст, го изумило и разтърсило.

Незримата Христова светлина, възсияла от страшния кръст в целия свят, като могъща вълна обляла сърцето на разбойника и мигом прогонила мрака в него: тя ярко озарила едва тлеещата искрица образ и подобие на Бога, угасваща от деянията на злодея.

Като могъща вълна, неизмеримо по-могъща от величествения Ниагарски водопад, се изляла от Господния кръст Неговата Божествена любов към погиващия човешки род – любов, заради която Христос доброволно бе разпнат на кръста и взе върху Себе Си греховете на целия свят.

От това внезапно озарено сърце се изтръгнали удивителните слова на изповедание, на признание на разпнатия Господ: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!