Category Archives: Св. Лука Симферополски

Св. Лука /Войно-Ясенецки/- Силата ми в немощ се проявява

Св. Лука /Войно-Ясенецки/

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който мразел апостола, навсякъде постоянно го преследвал, като го обиждал с най-зли слова и му причинявал всякакви неприятности. Светият апостол три пъти молел Бога да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се весели в мене силата Христова. Затова добре ми е немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен (2 Кор. 12:9-10)

Как може кога съм немощен, тогава да съм силен? Как може старец, който страда от тежък задух, едва се държи на нозе и е с треперещи ръце, да е силен, щом е немощен?

Това може да каже с изненада и дори сн асмешка човек душевен (но не и духовен), който изобщо не знае, че у Бога всичко е съвсем различно, не такова като у хората; че пътищата Божии са особени, свети, често неразбираеми за нас.

Такъв човек няма да проумее и разбере, че Свещеното Писание съвсем не е обикновена книга, дори и да е най-мъдрата, написана от човек.

Какво да кажем на този неразбиращ човек?

Бедният ти! Разбираш само целите и делата на този свят, делата и целите, насочени към благосъстоянието на тялото и съвсем, съвсем не разбираш това, което трябва да бъде разбрано духовно.

Но как не разбираш, че апостолските думи кога съм немощен, тогава съм силен и Божиите слова се отнасят не към телесната немощ, а към духовната.

Вярно, не знаеш и никога не си чул какво е казал св. апостол Павел: Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо… (1 Кор. 1:27-28).

Никога не си чувал това, не го разбираш. ала за нас то е велико откровение, защото ние знаем, че Господ със Своите немощни, нищо не разбиращи рибари – апостолите, е спорамил цялата мъдрост на света, явил е на света съвършено ново, нечувано дотогава учение – не за земното царство, а за Небесното.

Ние, християните, имаме за задача да построим не земното царство, а да достигнем Небесното. То е нещо съвсем различно.

В земното царство живеем, участваме с делата си, но със сърцето си се прилепяме към Божието Царство, към Царството Небесно.

Какво е духовна немощ и какво е духовна сила?

Християнското и земното разбиране за духовна сила са напълно различни.

Духовната сила на земните хора има за своя основа самоувереността, самонадеяността, самоутвърждаването – гордостта.

Тази сила, често огромна, действително може да постига велики неща, да преобрази човешкия живот, да измени за добрео социалните и международните отношения.…

Св. Лука Войно-Ясенецки – Проповед в Неделята на Разслабения

Св. Лука Войно-Ясенецки

„А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.“ (Йоан. 5:2-4)

Целият свят, цялото човечество, според мен, е подобно на тази къпалня Витезда. Това еврейско слово означава „дом на милосърдието“ и в него лежали множество болни, сакати, хроми, слепи.

Това е образ на нашия свят. Нима в него няма огромен брой такива телесно болни, каквито лежали в къпалнята при Овчи порти: хроми, сакати, слепи, изсъхнали и неподвижни?

О, как много, как безкрайно много са те! И как жадуват изцеление! Но и за тях съществува и до днес „дом на Божието милосърдие“.

Ала неизмеримо повече са болните, тежко болните духом!

Колко хроми едва се държат, често се спъват и падат по пътя на своя духовен живот!

О, колко много са слепите духовно, често даже умишлено слепи, които закриват взора на своето сърце, за да не видят Божествената Христова светлина!

Ако са нещастни онези, които са лишени от своите ръце и нозе, то много по-нещастни са лишените от най-главното – от добро и чисто сърце; защото няма нито един орган, толкова важен, като сърцето, и ако то е нечисто, ако е пълно с греховна сквернота, то е неспособно към възприемане на Божията правда, на Христовата светлина.

А малко ли са сред нас онези, които имат изсъхнала душа, не оросявана никога от Божията благодат? Сърцето им засъхва, както засъхва земя, не напоявана от Божиите дъждове.

Но ако светът прилича на къпалнята при Овчи порти по множеството болни с тяло и дух, които жадувалии изцеление и чакали да се раздвижи водата, то тази къпалня била нареена и Дом на милосърдието, понеже в нея се изляло безкрайното Божие милосърдие върху нещастния и грешен човешки род. Понякога то се проявява толкова явно – както раздвижването на водата в къпалнята – когато след жестоки години на глад Бог благославя погиващите люде с богат урожай, или когато със страшни сътресения от бедствия или ужасите от войни Господ спира заблудилите се по пътя на нечестието, своеволието, гордостта и близки до гибелта народи. За това има множество примери в Старозаветната история на изграилския народ.

И не само в историческите събития, но още повече в живота на отделни хора се проявява това Божие милосърдие и грижа за изцелението и спасението на погиващите. Ала спасение и избавление получават само онези, които винаги с голямо внимание следят Божиите дела и бързат да се възползват от Божието милосърдие.

Както онези, които лежали в къпалнята и били съсредоточени в страданието си и напрегнато чакали момента на раздвижването на водата, така и ние, болните духом, трябва винаги да сме съсредоточени върху това, което се случва в душата ни, и да не пропускаме онези велики минути, когато подобно на раздвижването на водата, ще чуем тихия глас на ангела-пазител, който ни дава изцеление в покаяние и сълзи.…

Какво е вечен живот

Св. Лука /Войно-Ясенецки/

В днешното четиво чухте важни слова на нашия Господ Иисус Христос, които трябва да разясня, за да ги разберете и да пуснат корен в сърцата ви.

Преди своите страшни страдания Господ Иисус Христос моли Своя Отец: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан 17:1-3).

Какво е вечен живот? Това е Царството Небесно.

Господ Разяснява какво е Небесно Царство и какво е вечен живот. Той казва, че вечният живот се състои в това да познавам Бог Отец и пратения от Него Иисус Христос.

Свети апостол Павел посочва в едно от своите послания: Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17), т.е. не плътски утехи и наслади, но правда и мир и радост в Светаго Духа. А мнозина не разбират в дълбочина Христовите слова.

Мюсюлманите не знаят това. Те си представят Божието Царство, вечния живот погрешно, като ястие и питие, като земни наслади. Мюсюлманите смятат, че вечният живот е в това праведниците да бъдат във вечно общение с млади прекрасни жени, които да ги услаждат с песни, музика, танци и с необикновени изискани ястия. Тази представа е грубо чувствена. Ние, християните, не бива да мислим по този начин за Божието Царство и за вечния живот. Нека помним какво е казал Господ Иисус Христос: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Вечният живот, Божието Царство, вечната радост в Светия Дух, вечният мир се състоят в познаване на Бог Отец и нашия Господ Иисус Христос.

Запомнете това.

Но как да го разбираме, как да вникнем в него, какво значи да познаваме Бог Отец и Бог Син? Можем да го разберем като го сравним с това как познаваме хората около нас.

Познаваме ги по техните дела, по техните думи, по чувствата и желанията им, по мислите, които ни споделят; познаваме ги в постоянното, дълго общуване с тях.

Именно така ще познаваме Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети във вечния живот.

Как и с какво ще Ги познаваме?

Със сърцето си, с любовта си, понеже св. апостол Иоан Богослов в съборното си послание ни е открил най-великата и най-важната истина, че Бог е любов.

Любовта е същността на Божието естество.

Да познаваме Бога – това означава да познаваме всесъвършената абсолютна любов.

Как познаваме любовта на нашите ближни – нали със сърцето си?

Със сърцето и само с него!

И тъй, познанието на Бог Отец и Предвечния Му Син Иисус Христос трябва да се състои в познание в сърцето на Божията любов.…

Св. Лука Симферополски – Въоръжете се със свещен гняв и не грешете. Проповед на Петдесетница

Автор: Св. Лука Симферополски

Настъпи големият празник, празникът на великата радост за християните: Светият Дух слезе върху апостолите и не само върху тях – Светият Дух дойде в света, за да изпълни обещанието на нашия Господ Иисус Христос: няма да ви оставя сираци, ще ви изпратя Светия Дух, Утешителя. И Светият Дух освети земята и ще води християнския род по пътя на спасението до края на вековете.

Светият Дух най-напред слезе върху апостолите. Но как слезе? Видимо, във вид на огнени езици. Никога повече Светият Дух не слязъл по подобен начин върху никого. Какво значи това? Защо е било небходимо да слезе върху светите апостоли във формата на огнени езици, видимо и осезаемо за всички? Защото апостолите били светци; защото чрез тях, чрез тяхната проповед Светото Евангелие се утвърди по целия свят. Те са първите проповедници на евангелието, първите, които донесоха светлината Христова в света. Затова Светият Дух ги обозначава по този начин, слизайки върху тях във вид на огнени езици. Той направил огнени и сърцата, и умовете им, осветил ги и ги просветил, направил така, че да си припомнят всичко, което са чули по-рано от Господа Иисуса Христа, и им дал сили, така че да могат да приведат целия свят до Христа.

Но не слиза ли Светият Дух върху всички, които са достойни да го приемат? Не бе ли св. Серафим Саровски изпълнен със Светия Дух? Светият Дух слезе върху него не във вид на огнени езици, но по такъв начин, че придоби всичките му мисли, желания, чувства и стремления. Изпълни св. Серафим. По същия начин слязъл Светият Дух върху много и много светци, по този начин изпълва всички нас, недостойните християни от днешния век, защото в тайнството Миропомазание и в тайнството Кръщение ние получаваме благодатта на Св. Дух.

Ние получаваме тази благодат, всички я получават, но не всички я запазват. Мнозина загубват това съкровище, губят благодатта на Св. Дух. Защото би ли могъл Светият Дух по какъвто и да е начин да пребивава в нечисто сърце, изпълнено от греха? Както димът прогонва пчелите, както смрадта отблъсква човеците, така и смрадта в човешкото сърце прогонва Светия Дух. Светият Дух живее единство и само в сърца чисти и само на тях дарява Божествената Си благодат, светите Си дарове, защото Той е „Съкровище на благата“ – на всички истинни и ценни блага, които може да придобие човешкото сърце. Защото би ли могло да ги възприеме нечистото сърце? Нима може да възприеме благодатта на Светия Дух сърце, което е греховно, лишено от милосърдие и любов?

Но как да придобием сърце чисто? Как да се въздържим от срамните грехове? Как да се сдържим по време на изкушенията от врага на нашето спасение, от изкушенията на света? Как да запазим себе си от тях? Нужно е неуморно, винаги, във всички дни на живота ни, всеки час, да помним това, че Светият Дух не живее в сърце нечисто.…

Св. Лука Войно-Ясенецки – Проповед на Нова година

Доживяхме, по Божията милост, до 1950-та година. Тя бе омрачена от загубата на обичания от всички нас отец архимандрит Тихон. Такава била Божията воля!

А как ще посрещнем новата 1951-ва? Разбира се, не така, както я посрещат светските люде: не с шампанско, наздравици и пиршества.

Ще се поздравим ли един друг с „Честита Нова година”?

Не, няма да го сторим, защото не знаем какво ни очаква през тази година – тя може да се окаже и опасна, и тежка, понеже международните отношения както никога досега са напрегнати и страшни.

Напълно открито страни – врагове на нашата държава, подготвят против нас, както и против останалите демократични страни, най-страшната, най-ужасната от всички войни, водени някога в света.

По чудовищните злодеяния, извършвани в нещастната Корейска земя, можем да съдим колко ужасна, как чудовищна ще бъде тази война, ако допусне Господ, ако не намали яростта на враговете ни.

А ние? Как да постъпим, как да посрещнем тази 1951 година?

В молитва, в дълбока мирна молитва Господ да не допусне този неизказан ужас да връхлети цялата земя, да не допусне това небивало кръвопролитие и масово унищожение на хора. Защото знаете от Св. Писание, че Господ изпраща тежки масови беди, когато народът падне в нечестие, когато потъне в грехове.

Винаги е било така. Големите беди над всички и страшните войни всякога са били Божие наказание за греховете на човешкия род. Ние знаем как Бог унищожил със страшно земетресение, с изригване на вулкан, как залял с лава достигналите предела на своята греховност Содом и Гомор. Те са примерът за нас.

Нека опресня спомена за онези събития.

Бог, в Троица прославян, Се явил в шатрата на нашия праотец Авраам, във вид на трима мъже (ангели). Авраам ги приел както подобава, с голяма почит, а когато те станали, за да унищожат Содом и Гомор, той се изправил пред тях и казал: В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет?…

Св. Лука Кримски – Шесто слово за Христовите страдания

Повествованието за последните дни и часове от земния живот на нашия Господ Иисус Христос, което току що чухте, е изпълнено с най-дълбоко назидание за нас.

Нека осмислим дълбоко всяко слово от това страшно повествование и го запазим в сърцето си.

Зная, че тези свети слова ви разтърсват. Зная, че с изумление чувате разбойника, разпнат заедно с Иисуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!”.

И още по-вълнуващ е отговорът на Иисус Христос: „Днес ще бъдеш с Мене в рая”.

Как заради единствено изповядване на разпнатия Господ Христос му се дарува Царството Небесно! Да, само заради едно изповядване, защото то е поразително, защото Христос е знаел какво се променя в сърцето на разбойника.

Нека опитаме и ние да го проумеем. Кой е бил този разбойник?

Не знаем с точност, но за нас е важно, че и в Евангелията, и у пророк Исайя той е наречен злодей, което не ни дава основание да го идеализираме.

Сърцата на злодеите са тъмни, пълни с желание за зло и престъпления. Такова, вероятно, е било и сърцето на този удивителен изповедник на Божествеността на Господа Иисуса Христа.

Св. Иоан Златоуст предполага, че двамата разбойника действително хулели Христа в началото, но след това в сърцето на единия се извършила дълбока промяна и той смъмрил другия злословещ: „Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил” (Лука 23:40-41).

С какво да си обясним тази поразителна внезапна промяна в сърцето и ума му?

С това, че той чул молитвата на Иисус Христос към Неговия Отец за прощаване на онези, които са Го разпнали, и се изумил и потресъл от това.

Пред очите му се изпълнило предсказаното от великия пророк Исайя 700 години преди Христа в най-величавата 53-та глава от неговата книга: „Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си” (ст.7).

Разбойникът не бил виждал подобно нещо в живота си и поведението на Прекроткия Иисус, Който висял на страшния кръст, го изумило и разтърсило.

Незримата Христова светлина, възсияла от страшния кръст в целия свят, като могъща вълна обляла сърцето на разбойника и мигом прогонила мрака в него: тя ярко озарила едва тлеещата искрица образ и подобие на Бога, угасваща от деянията на злодея.

Като могъща вълна, неизмеримо по-могъща от величествения Ниагарски водопад, се изляла от Господния кръст Неговата Божествена любов към погиващия човешки род – любов, заради която Христос доброволно бе разпнат на кръста и взе върху Себе Си греховете на целия свят.

От това внезапно озарено сърце се изтръгнали удивителните слова на изповедание, на признание на разпнатия Господ: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!

Св. Лука Кримски – Слово за Неделя на всички светии

Един от френските философи на осемнадесети век, наречени енциклопедисти, изрекъл язвителната фраза: „Християнството се провали”, която веднага била подета и станала „крилата”… Какво!? Наистина ли християнството се провали!? Разбира се, че не! То е „провалено” само за тези, които са подобни на този френски философ; за тези, чиито сърца са пълни с гордост, самомнение и самопревъзнасяне… То е „провалено” само за тези, чиито сърца са увлечени в грижа за земното. Разбира се, че за тях християнството се е провалило. Защото те не станаха християни… За да станеш християнин и последваш Христос, да вземеш кръста си и тръгнеш след Него, трябва да се отречеш от себе си. Нима те се отрекоха от себе си? Разбира се, че не.

Християнството се провали за тези, които въобще не са го търсили. Но ако за тези горди, превъзнасящи се люде, християнството е провалено, нима въобще не е успяло!? О, не! То напълно успя.

Проповедта Христова, проповедта на Неговите св. апостоли проникна чрез мощна, с нищо несравнима струя в сърцата на милиони хора и те станаха християни. Не мислете, че винаги е било днешното безбожно време… До края на средните векове вярата Христова е основата на европейските народи. Народите били благочестиви, народите следвали учението на Църквата, народите приемали християнските тайнства и се освещавали от тях. И имало безчислено множество хора, които били близки с Бога, станали Божии приятели и дори братя Божии. За това колко много били те, за които християнството напълно успяло, ни говори св. ап. Иоан Богослов в своето божествено Откровение: „Видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и народи, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели одежди и с палмови вейки в ръце… те са, които идват от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца” /Откр.7:9,14/…

Ето виждате ли, безчислено, неизброимо множество облечено в бели одежди предстои пред Бога. Това са спасените, това са тези, които са дошли от великата скръб; тези които тръгнаха след Христос по пътя на страданията, на скръбта, умивайки одеждите си в кръвта на Агнеца…

Колко са те, чистите по сърце, колко са и до днес умиващите одеянието си в кръвта на Агнеца, и досега търпящи жестоки скърби. Те са безчислено, безчислено много… И за тях християнството напълно успя.

Днес ние отбелязваме празника на Всички светии. Защо е установен този празник? Канонизираните светии, тези светии, чиито имена са внесени в църковните календари, в месецословите, съвсем не са толкова много. Те са около две и половина хиляди. Но Божиите угодници… са неизброимо множество. Имената им не са записани в календарите, но са известни Богу. Те не са малко и сред нас днес…

Много са тези, за които християнството е победило. Които са умити в кръвта на Агнеца. Но как да ги узнаем?…

Св. Лука Войно-Ясенецкий: Проповед в Неделя Сиропустна

„Дойде постът – майка на целомъдрието”

О, как вярно свещените песнопения наричат поста „майка на целомъдрието”, защото нищо не предразполага така към нарушаването на целомъдрието, както преяждането и пиянството.

Но когато възхваляваме поста, говорим не само за половото целомъдрие: има и друга форма на целомъдрие – духовното целомъдрие. То е чистотата на сърцето. С тази цел – чистотата на сърцето – ни предразполага постът.

Знам, разбира се, че невинаги можете да си намерите постна храна. Какво да кажа за това? Ще кажа, че важно е не само това, което влиза в устата, а още по-важно е вашето духовно настроение, вашето отношение към поста. Защото ако нямате постна храна и сте принудени да ядете всичко, което има, за това не ще ви осъди Бог.

Но ако се отнасяте с пренебрежение към поста, ако нямате намерение и желание да постите, ще бъдете осъдени от Бога, понеже Господ цени не само добрите ни дела, ала и добрите ни намерения. Той вижда в сърцето ни и, ако види в него скръб, че не можете да постите, ще ви вмени тази скръб за истински и истинен пост.

Защо трябва да се отнасяме с голямо благоговение към поста?

Преди всичко, защото постът е установен от Самия Господ Иисус Христос, а щом Той го е установил, значи е важно, свято нещо; и трябва да го почитаме с цялото си сърце, трябва да спазваме Неговото слово.

Веднъж фарисеите и книжниците упрекнали Господ Иисус Христос, че учениците Му не постят. Те счели това за нарушение на закона и го посочили на Христос, а Господ им отвърнал: Нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят (Мат. 9:15).

Следователно, Бог установил поста за Своите апостоли, а което е повелено на апостолите, е повелено и на всички нас. Господ Иисус Христос ни е оставил велик пример за пост, когато в Иудейската пустиня е постил с тежък четиридесетдневен пост. И светите апостоли спазвали поста. В Деяния на светите апостоли четем, че те възлагали ръце на хиротонисваните от тях презвитери само след пост – готвели се за ръкополагане на презвитерите с пост и молитва.

Онези, които не искат да постят, които презират поста, лицемерно казват: „Нима с храна угодяваме на Бога? Трябва да Му благоугаждаме не с храна, а с добри дела”. Ала и добри дела не правят, както и не спазват поста. Те се позовават на словата на Господ Иисус Христос: Не това, което влиза в устата, а онова, що излиза из устата, иде от сърцето; то именно осквернява човека. Но нима говорим за осквернение, когато предлагаме да съблюдаваме поста? Разбира се, не. Тези Господни слова Той е изрекъл, когато фарисеите Го укорявали, когато казал, че учениците Му ще постят, когато им отнемат Жениха. Тези слова са казани само за да изобличат суемъдрието на фарисеите и книжниците, които придавали огромно значение на омиването на ръцете преди храна.…