Category Archives: Светоотеческо наследство

Задължението любов (Дългът на любовта)

Трябва да знаем, че любовта не е нещо, което избираме, тя е задължение. Длъжен си да обичаш брата си, не само защото с него те свързва духовно родство, а и тъй като един другиму сте членове. Липсата на любов води до разруха. Длъжен си обаче да обичаш брата си и заради друго – защото придобиваш духовна полза и печалба, тъй като чрез любовта спазваш целия Божий закон. Така братът, когото обичаш, става твой благодетел. И наистина, заповедите „не прелюбодействай“, „не убивай“, „не кради“ и всяка друга заповед се съдържат в тия думи: „възлюби ближния си като самаго себе си.“ (Рим. 13:9). И Сам Христос ни уверява, че целият закон и пророците се съдържат в любовта (Мат. 21:40). Виж колко високо я е поставил – дал е две заповеди за любовта и е определил границите на всяка от тях. Първата е да възлюбиш Господа, Твоя Бог, и втората, също толкова важна, да възлюбиш ближния си като себе си (Мат 22:37-39). Колко велико е Христовото човеколюбие! Поставя наравно любовта към Него и ближния, при все че човек стои неизказано по-долу от Бога. Св. Иоан Златоуст

Св. Лука Кримски – Слово за Неделя на всички светии

Един от френските философи на осемнадесети век, наречени енциклопедисти, изрекъл язвителната фраза: „Християнството се провали”, която веднага била подета и станала „крилата”… Какво!? Наистина ли християнството се провали!? Разбира се, че не! То е „провалено” само за тези, които са подобни на този френски философ; за тези, чиито сърца са пълни с гордост, самомнение и самопревъзнасяне… То е „провалено” само за тези, чиито сърца са увлечени в грижа за земното. Разбира се, че за тях християнството се е провалило. Защото те не станаха християни… За да станеш християнин и последваш Христос, да вземеш кръста си и тръгнеш след Него, трябва да се отречеш от себе си. Нима те се отрекоха от себе си? Разбира се, че не. Християнството се провали за тези, които въобще не са го търсили. Но ако за тези горди, превъзнасящи се люде, християнството е провалено, нима въобще не е успяло!? О, не! То напълно успя. Проповедта Христова, проповедта на Неговите св. апостоли проникна чрез мощна, с нищо несравнима струя в сърцата на милиони хора и те станаха християни. Не мислете, че винаги е било днешното безбожно време… До края на средните векове вярата Христова е основата на европейските народи. Народите били благочестиви, народите следвали учението на

Св. Иоан Златоуст – Слово за Възкресение

„Който е благочестив”, който истински почита Бога и Го обича искрено, „да се наслади от туй хубаво и светло тържество”, т. е. от преславното Възкресение Христово, което сега празнуваме, и в което Господ тъй дивно показа и благостта Си към рода човешки, и премъдростта Си в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение. „Който е благоразумен раб”, който дадените му от Бога таланти – време, сили и способности – не скрива напразно в земята, не иждивява за земни само работи и удоволствия, но мъдро употребява за служение Господу и за придобиване вечно блаженство, „да влезне, радвайки се, в радостта на своя Господ”, да бъде участник в духовната радост, която Господ е приготвил на верните Си раби, изкупени с кръвта на Спасителя.

Св. Лука Войно-Ясенецкий: Проповед в Неделя Сиропустна

„Дойде постът – майка на целомъдрието” О, как вярно свещените песнопения наричат поста „майка на целомъдрието”, защото нищо не предразполага така към нарушаването на целомъдрието, както преяждането и пиянството. Но когато възхваляваме поста, говорим не само за половото целомъдрие: има и друга форма на целомъдрие – духовното целомъдрие. То е чистотата на сърцето. С тази цел – чистотата на сърцето – ни предразполага постът. Знам, разбира се, че невинаги можете да си намерите постна храна. Какво да кажа за това? Ще кажа, че важно е не само това, което влиза в устата, а още по-важно е вашето духовно настроение, вашето отношение към поста. Защото ако нямате постна храна и сте принудени да ядете всичко, което има, за това не ще ви осъди Бог. Но ако се отнасяте с пренебрежение към поста, ако нямате намерение и желание да постите, ще бъдете осъдени от Бога, понеже Господ цени не само добрите ни дела, ала и добрите ни намерения. Той вижда в сърцето ни и, ако види в него скръб, че не можете да постите, ще ви вмени тази скръб за истински и истинен пост. Защо трябва да се отнасяме с голямо благоговение към поста? Преди всичко, защото постът е установен от Самия

Св. Николай Сръбски: Пази вярата си, българино брате!

I Българино брате, към тебе се обръщам, да те попитам нещо. Не оставяй твоите волове и не задържай твоя плуг. На моя въпрос можеш да отговориш и като ореш. Не те питам за пътя, та да е нужно да дигнеш ръка от плуга и да ми го посочиш. Не ти искам вода, та да спреш оранта си и да ме заведеш на извора. Виж, ти цял ден ореш и цял ден мислиш, и мислите ти остават затворени в тебе. Искам да те запитам за нещо, което е вътре в тебе, на което можеш да ми отговориш, държейки ръка върху плуга и чертаейки хубави бразди след воловете си. Гори ли още кандилото на вярата в душата ти? Имаш ли достатъчно елей в твоето кандило и светло ли е вътре в твоята душа? Българино брате, гори ли у тебе кандилото на вярата? Това е моят въпрос и това искам да те питам, но не от мое име, но от името на твоите родители, които те кръстиха във вярата Христова и те причастиха с Неговата кръв. И питам те от името на твоите деди и прадеди, които от препълненото и пламенно кандило на своята вяра наляха и запалиха кандилото на вярата в твоята

Св. Паисий: Как да посрещаме църковните проблеми

Да избягваме крайностите. С крайности не се решават проблемите. Вие знаете как продавачите на пазара изравняват везните – съвсем малко прибавят или отнемат и така постигат точността и равновесието. С други думи, нито прибавят рязко, нито отнемат много. Двете крайности винаги измъчват Майката Църква. Самите вярващи, които ги поддържат, също се измъчват, защото двете крайности пронизват… Сякаш единия край го държи демонизиран, който е изпаднал в духовна безчувственост (нехайство към всичко), а другия край го дърпа луд, който има незряла ревност и твърдоглавие. Един духовно безчувствен и един зилот с младенческа ревност никога няма да се разберат, но постоянно ще се ядат един другиго и ще си разменят удари, защото и двамата са лишени от Божията благодат. Тогава – Господ да е на помощ! – двете крайности могат да се борят постоянно и да не му се види краят… Тези, които успеят да смекчат двете крайности, да ги обединят, да ги приведат към съгласие, ще се удостоят от Христа с два мъченически венеца! Да внимаваме да не създаваме проблеми в Църквата, нито пък да уголемяваме малките човешки безредици, за да създаваме по-голямо зло и да се радва лукавият. Който заради малката нередност се разстройва дълбоко и с гняв се впуска

Прощаваш ли на другите?

Ако ти кажа да постиш, много пъти използваш като оправдание телесната болест. Ако ти кажа да даваш милостиня на бедните, отговаряш, че си беден и трябва да храниш собствените си деца. Ако ти кажа да идваш редовно на църковните богослужения, се извиняваш с различни житейски грижи. Ако ти кажа да внимаваш в църковните текстове, вниквайки в дълбината на Божието слово, се оправдаваш с липсата на богословски познания. Ако ти кажа да се погрижиш за душата на брата си, отговаряш че не приема съветите ти, при все че много пъти си му говорел, а той е презирал думите ти. Разбира се всички тези лъжливи оправдания не струват и са само празни думи, но въпреки това можеш да продължиш да се оправдаваш. Но ако ти кажа да оставиш гнева и да простиш на брата си, кое от горните извинения ще използваш? Защото, мисля, че не можеш да се извиниш нито с телесната болест, нито с бедността, нито с незнание, нито с грижи или задължения, нито с нещо друго. И наистина, как ще можеш да издигнеш ръцете си към Небесата? Как ще отвориш уста за молитва? Как ще потърсиш прошка? Дори ако Бог иска да прости греховете ти, ти самият не Му позволяваш,

За необходимостта от изповед

Словото на учението, което ни наставлява в пътя за спасение на душите ни, прилича на семе. И така, както земеделците първом орат земята с рало и след това хвърлят семето, така и ние трябва първо да обработим и подготвим себе си, за да приемем в нас небесното семе, т.е. словото на духовното домостроителство. Ние обаче не сме бездушни и безчувствени ниви, тъй че само от други да бъдем обработвани и засявани. Ние сме земя одушевена и разумна и трябва сами да подготвяме себе си чрез покаянието. Начало на покаянието и на духовната обработка е това, което доброволно правели пристъпващите към Иоановото кръщение, за което ни говори Евангелието: „Тогава Иерусалим и цяла Иудея и цяла Иорданска околност излизаха при него и се кръщаваха… в река Йордан, като изповядваха греховете си” /Мат.3:5-6/. Така че изповедта на нашите грехове е началото на обработката на душите ни, начало на покаянието и на подготовката ни да приемем в нас спасителното семе на Божието слово. Затова се извършва и земната оран, защото така се изтръгват от земята сухите корени и тя е готова да приеме полезните растения и семена. Същото прави и изповедта за разумната нива – нивата на сърцата ни. Изорава я, изважда из недрата

ВИДЕО: Св. Иоан Златоуст – проповедник на Божието човеколюбие и учител на Христовото милосърдие

Беседа с доц. Костадин Нушев за Св. Иоан Златоуст Това е запис на срещата с доц. Нушев в храм „Св. прмца Параскева“, гр. Пловдив, от 13.11.2013 г. в навечерието на честването на Св. Иоан Златоуст – проповедник на Божието човеколюбие и учител на Христовото милосърдие.