Category Archives: Св. Нектарий Егински

Св. Нектарий Егински – За порочността на сърцето

Порочността е нравствена безчувственост на сърцето, която се нарича още и морална порочност. Когато човек се намира в това състояние, той върши зло без да се срамува и даже се гордее със своите грехове. По причина на това, че сърцето му е станало безчувствено, съвестта му мълчи. Това мълчание е мълчанието на нравствената умъртвеност. При нея спасение няма. Порочното сърце не го разчувства никакъв глас, никакъв призив, никакви молби, увещания или предупреждения. Ни откровения, ни чудеса ще могат да го съвземат от неговата летаргия. Нищо не го впечатлява, нищо не го отвежда до покаяние. Онзи, който се е опорочил, ще загине в греха си, защото Божията благодат го е изоставила. Човек стига до сърдечно опорочение, защото без страх върши грехове. А прегрешава без страх от момента, в който отхвърли духовния живот от живота на сетивата. Според апостол Павел съществува постоянна битка между духовния живот и живота на сетивата. „Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму“ (Гал. 5:17) По причина на леност към борбата и нерадение у човека, в повечето случаи победител е плътта. Тя побеждава още и защото има за верен свой съпоборник сетивния свят, страстите и желанията на човешкото

За вниманието

Автор: Св. Нектарий Егински Вниманието е ум, който надзирава и се насочва към схващане на предмета, попаднал под обзора на сетивата. Вниманието е средството за придобиване на всяко познание. То предоставя на ума възможността да различава кое е истинско и кое е фалшиво; кое е правилно и кое не; кое е полезно и кое вредно; какво е добро и какво лошо; какво е праведно и какво неправедно. Вниманието помага на ума да различава измежду неподобието на феномените погрешното подобие. Вниманието извежда науките към напредък, развива изкуствата, отвежда всичко към съвършенство. Вниманието е начало на мъдростта. Неговата липса представлява незнание, необразованост, безразсъдност. Вниманието насочва мислите и явява какво трябва да се направи. Вниманието води към добродетел, то е защитната броня на нравствеността, осигурява сигурност в живота. Вниманието е единственият точен водач; то ни пренася във вечността. Неговата липса води към нещастие. Внимавай над себе си и няма да сгрешиш в живота. Помни във всеки един момент да си напомняш да внимаваш, за да не бъдеш подлъган от външния вид на нещата и се хванеш в капана на онова, което се крие под повърхността им. Внимавай за всичко. Знай, че във всяко нещо се крие примамка. Вътре в самия теб се намират

Образът на злия човек

Автор: Св. Нектарий Егински Злият човек е безумен, защото злината е безумство и липса на светлина, която да озарява мисълта. Злият вреди преди всичко на себе си, защото злите неща, които биват предизвиквани от него, първо подриват и подкопават неговия собствен живот и щастие. Злият е безразсъден, защото е изоставил Бога и е последвал лукавия, уподобявайки се на него. Съдейства на лукавия и работи за него при разрушаване на доброто. Потърсил веселие в злобата, той открива там мъки и беди. Потърсил щастието, открива нещастието. Потърсил блаженството, а открива пълно злополучие. Злият е изтръгнал страха Божий от сърцето си и е намразил закона Му. Изработва злото, защото порочното му сърце намира временно удоволствие в това. Стигнал е дотам, че сърдечна наслада и доволство да му бъде изучаването и прилагането на злото. Но що за доволство? Що за наслада? Доволство, пълно със страх, и наслада, пълна със смут. Умът и сърцето на злия страдат непрестанно. Умът си сбира само и само за да измисли съвършен начин, по който със сигурност да постигне злото, за което мечтае толкова много. Сърцето му постоянно бушува от своите пороци – като развълнувано море, сиреч постоянни вихри на непрастанни страсти, като бурни тласъци на ветрове, го разбунват

Св. Нектарий Егински – Как следваме Спасителя Христос

Ако обичаме Христос и любим заповедите Му, тогава ние можем да кажем, че следваме нашия Христос и Спасител, защото Той Самият ни е известил това с думите, „ако ме любите, опазете Моите заповеди“, (Иоан 14:15) и веднага добавя, „ако някой Ме люби, ще спази словата Ми“ (Иоан 14:23-24). А пък евангелист Иоан казва в своите послания: „По това узнаваме, че сме Го познали, ако пазим Неговите заповеди. Който казва, „познах Го“, а не пази заповедите Му, той е лъжец; истината не е в него. Който пази словото Му, в него наистина Божията любов става съвършена. По това узнаваме, че сме край Него. Този, който желае да казва, че е в Него, длъжен е да върви така, както Господ е вървял“ (срв. 1 Иоан. 2:3-6). Съгласно това, ние следваме Христос, отъждествявайки нашата воля с Неговата воля, така че когато действаме, в нас да действа не собствената ни воля, а волята Божия. С други думи, не ние живеем, а в нас живее Христос, както казва апостол Павел: „вече не аз живея, а Христос живее в мене“ (Гал. 2:20). И добавя: „защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли, умираме ли –

Образът на невярващия

Автор: Св. Нектарий Егински Невярващият е най-нещастният сред човеците. Причината е, че той се е лишил от най-уникалното благо на земята. Това е вярата, която единствена води към истина и успех. Невярващият е толкова нещастен, защото вече се е лишил от надеждата – единствената подкрепа по късия път на живота. Невярващият е много по-нещастен от другите, понеже му липсва истинската любов на хората, която с грижа обгръща опечаленото сърце. Невярващият е нещастен още, защото се е лишил и от божествената хубост, от божествения образ на Твореца, който Самият Майстор е изрисувал и който вярата е разкрила. Очите на невярващия не намират нищо друго в творението, освен единствено дейността на природата. Светлият образ (икона) на Твореца, неговата чудна красота, за него остават скрити и неизследвани. Погледът му се лута безцелно в безкрая на творението, никъде не намира хубостта на Божията мъдрост. Никъде не вижда божественото всесилие, никъде не вижда благостта на Бога, божествения промисъл, справедливостта и любовта на Твореца към творението. Умът му не може да бъде отведен оттатък видимия свят, нито да надхвърли границите на сетивното. Сърцето му очаква безчувствено пред изображението на божественята мъдрост и сила. В него не се поражда никакво желание за богопочитание. Устните му остават запечатани,