Category Archives: Св. Максим Изповедник

Св. Максим Изповедник – Писмо до Иоан Кизически

Онези, които по-ревностно желаят да разберат красивите неща и които се подвизават с по-голямо усърдие в науката, към която те спадат, заслужават похвала от всички – и с право, бих казал, – когато заради любовта им към учението, те издирват най-добрите учители на най-великите истини. Защото чрез задаването на въпроси те придобиват (без да понесат никакъв срам) познание и наука за това, което преди им е убягвало и, чрез поставянето на край на тяхното невежество, те очистят себе си от петното, което са си навлeкли поради по-предния им недостиг в теорията или практиката.

Но що се отнася до теб, кое слово може достойно да те похвали? Или кой сред човеците би могъл да обхване, дори с ума си, величината на твоята добродетел? Защото бидейки изпитан пастир на разумни овци, ти ги водиш и връщаш в небесната кошара чрез звуците на твоят духовен кавал. И ти можеш да сториш това, защото си придобил онова, което повечето човеци не успяват да придобият, а именно състоянието на ума, което може да възприеме мистичното познание на Бога. Поради това твоята ръка е поставена на руля на Църквата Христова, която ти умело държиш в прав курс подобно кораб, носещ своя товар – вярата и достойнството на благочестивия живот – къмто пристанището на Божията воля, без да ги изложиш на никоя от бурите и корабокрушенията, които сполетяват онези, които плават по морето на живота.

Затова е и не по-малко забележително, че ти не считаш под достойнството ти да питаш не само онези, които са по-напреднали в премъдростта от теб (ако може да се каже, че действително има такива), но и дори онези, недостойни за уважение и напълно празни откъм ученост, с надеждата, че можеш да откриеш нещо значително сред незначителните човеци. Това е присъщо на теб, дори когато разглежданият въпрос е въпрос, който ти познаваш в пълнота и по който Бог те е направил авторитет сред тълкувателите.

И тъй, когато получих честното ти писмо, призоваващо ме да напиша и изпратя до твоето внимание тълкувания на пасажите, които ни затрудниха в речите на св. Григорий Богослов, над които се трудихме, когато бяхме заедно, аз се удивих на твоята добродетел и възхвалих светлия и висок пример на твоето подобно на Христовото себеотрицание. Наистина аз се трогнах и възхвалих Самаго Господа, който чрез и във твоята личност е възвеличен по всеки възможен начин. Защото Той е, Който те създаде, и Който, по един забележимо красив начин, разкрива дори на мен – макар бидейки само един малък, негоден за нищо и неук човек, съвършено лишен от добродетели и познание – силата да стана достоен Нему посредством Неговите свойства, сила, която е дадена на теб заради самите ти дела и истината.

Виждайки твоята смиреност спрямо този въпрос, аз принудих себе си да отговоря на молбата ти, доколкото това бе възможно, заради теб, необръщайки внимание на това, че мнозина ще ме осъдят, че действам необмислено.…