Category Archives: Светоотеческо наследство

Слово на Рождество на Св. Йоан Предтеча

Днес празнуваме Рождеството на великия Иоан, Пророк, Предтеча и Кръстител на нашия Господ Иисус Христос. Това велико събитие е предсказано 700 години преди да се изпълни, от славния пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог (Ис. 40:3).

С тези слова пророк Исаия предопределил основната цел в живота на Предтечата и Кръстител на Господа – Иоан.

Триста години след Исаия друг пророк – Малахия, нарича Господния Предтеча Иоан Ангел, когото Господ изпраща пред Себе Си да подготви пътя Му.

Словата на пророците удостоверява и Сам Господ Иисус Христос пред народа, когато вече заключеният в тъмница Иоан Предтеча Му изпраща двама свои ученици да Го попитат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме? (Мат. 11:3).

Господ казва на народа: Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк. Защото този е, за когото е писано: „ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе“. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Иоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него (Мат. 11:9-11).

Ще се спрем на последните слова на Спасителя. Как да разбираме това, че малкият в царството небесно е по-голям от Иоан Предтеча, най-големият между родените от жени?

Тези слова не могат да бъдат разбрани с човешкия разум и само другите слова на Господ Иисус, казани за него по съвсем друг повод, ни дават отговор на смутилото ни слово, че малкият в Царството Небесно е по-голям от великия Предтеча и Кръстител Господен.

Да припомним написаното у евангелист Лука (глава 20) как изкушавали Господ Иисус Христос садукеите, иудейските сектанти, отхвърлили вярата във възкресението на мъртвите.

Те Му разказали за безплодната жена, която имала седем братя за свои мъже според Моисеевия закон, задължаващ мъж да вземе жената на брат си, ако този умре бездетен, и да въздигне потомство на брата си. Имало такива седем братя и всички те умрели бездетни. Садукеите се надявали да затруднят Господ Иисус Христос с въпроса: При възкресението кому от тях ще бъде тя жена? понеже и седмината я имаха за жена. Иисус им отговорил: Чедата на тоя свят се женят и се мъжат; но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии (Лука 20:33-36).

Да си спомним и други велики слова на Господ Иисус Христос, записани от св. ап. Иоан Богослов в пета глава на неговото Евангелие: Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот (Иоан 5:24).…

Св. Лука Симферополски – Какво е вечен живот

В днешното четиво чухте важни слова на нашия Господ Иисус Христос, които трябва да разясня, за да ги разберете и да пуснат корен в сърцата ви.

Преди Своите страшни страдания Господ Иисус Христос моли Своя Отец: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан 17:1-3).

Какво е вечен живот? Това е Царството Небесно.

Господ разяснява какво е Небесно Царство и какво е вечен живот. Той казва, че вечният живот се състои в това да познаваме Бог Отец и пратения от Него Иисус Христос.

Свети апостол Павел посочва в едно от своите послания: Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17), т.е. не плътски утехи и наслади, но правда и мир и радост в Светаго Духа. А мнозина не разбират в дълбочина Христовите слова.

Мюсюлманите не знаят това. Те си представят Божието Царство, вечния живот погрешно, като ястие и питие, като земни наслади. Мюсюлманите смятат, че вечният живот е в това праведниците да бъдат във вечно общение с млади прекрасни жени, които да ги услаждат с песни, музика, танци и с необикновени изискани ястия. Тази представа е грубо чувствена.

Ние, християните, не бива да мислим по този начин за Божието Царство и за вечния живот. Нека помним какво е казал Господ Иисус Христос: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Вечният живот, Божието Царство, вечната радост в Светия Дух, вечният мир се състоят в познаване на Бог Отец и нашия Господ Иисус Христос.

Запомнете това.

Но как да го разбираме, как да вникнем в него, какво значи да познаваме Бог Отец и Бог Син? Можем да го разберем като го сравним с това как познаваме хората около нас.
Познаваме ги по техните дела, по техните думи, по чувствата и желанията им, по мислите, които ни споделят; познаваме ги в постоянното, дълго общуване с тях.

Именно така ще познаваме Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети във вечния живот.

Как и с какво ще Ги познаваме?

Със сърцето си, с любовта си, понеже св. апостол Иоан Богослов в съборното си послание ни е открил най-великата и най-важната истина, че Бог е любов.

Любовта е същността на Божието естество.

Да познаваме Бога – това означава да познаваме всесъвършената абсолютна любов.

Как познаваме любовта на нашите ближни – нали със сърцето си?

Със сърцето и само с него!

И тъй, познанието на Бог Отец и Предвечния Му Син Иисус Христос трябва да се състои в познание в сърцето на Божията любов.…

На втория ден след Рождество Христово

из Проповеди за цялата година (Пловдив, 2017)

Свята, блажена, от Бога благословена нощ се спуснала над Витлеем, блажения Витлеем. Нощта изглеждала както всички други: жителите на Витлеем били потънали в мирен сън, както и всички хора, пристигнали за преброяването. Спели и витлеемските пастири при своите спящи стада, а звездите проблясвали с тиха светлина – както всеки друг път. Ала никога дотогава нямало такава нощ, и никога повече няма да има от създание мира, защото в тази нощ, в пещера, в яслите на домашните животни Пресветата Дева Мария родила Предвечното Слово, нашия Господ Иисус Христос.

Изведнъж нощният мрак се разпръснал и внезапно възсияла светлина, по-силна от всяко светило – Светлина, която разсякла нощната тъма. Неочаквано пред пастирите се явил ангел Господен и славя Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:9-14).

Така Сам Господ белязал тази велика нощ, нощта на Рождество Христово.

А светът изобщо не разбрал, че се извършило най-великото от всички събития в историята на човешки род. Разбрали само пастирите и се завтекли натам, накъдето им посочил ангелът, и първи се поклонили на родилия се Спасител.

Минало известно време и над нещастния Витлеем се спуснала друга нощ – нощта на адския мрак, нощта на кървавата тъмнина, нощта на неописуемия ужас и мъка, каквито никога не бил изпитвал не само Витлеем, но и целият свят. Защото потекли потоци от кръвта на нещастните витлеемски младенци, убити от окаяните войници на проклетия Ирод, който искал сред убитите младенци да бъде погубен и нашият Спасител Иисус Христос.

О, какъв ужас, какъв мрак, какво неизказано ридание и вопли се издигали към небето от Витлеем! Вие, майки, знаете колко непоносимо ще е да видите смъртта на вашите младенци. Вие можете да си представите какво се  случвало в сърцата на нещастните майки, пред чиито очи войниците на Ирод избивали нещастните им рожби, прерязвали гърлата им, разбивали главичките в камъните. Майките пищели и ридаели с такъв страшен писък и плач, че той достигнал до самия Божий престол. Те скубели косите си, раздирали одеждите, удряли глави о камъните. Дори само като слушаме а този ужас, не можем да не плачем и няма как сълзи да не облеят нашите страни.

Това страшно събитие било предсказано няколкостотин години по-рано от пророк Иеремия „глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:18).

Св. Лука /Войно-Ясенецки/- Силата ми в немощ се проявява

Св. Лука /Войно-Ясенецки/

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който мразел апостола, навсякъде постоянно го преследвал, като го обиждал с най-зли слова и му причинявал всякакви неприятности. Светият апостол три пъти молел Бога да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се весели в мене силата Христова. Затова добре ми е немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен (2 Кор. 12:9-10)

Как може кога съм немощен, тогава да съм силен? Как може старец, който страда от тежък задух, едва се държи на нозе и е с треперещи ръце, да е силен, щом е немощен?

Това може да каже с изненада и дори сн асмешка човек душевен (но не и духовен), който изобщо не знае, че у Бога всичко е съвсем различно, не такова като у хората; че пътищата Божии са особени, свети, често неразбираеми за нас.

Такъв човек няма да проумее и разбере, че Свещеното Писание съвсем не е обикновена книга, дори и да е най-мъдрата, написана от човек.

Какво да кажем на този неразбиращ човек?

Бедният ти! Разбираш само целите и делата на този свят, делата и целите, насочени към благосъстоянието на тялото и съвсем, съвсем не разбираш това, което трябва да бъде разбрано духовно.

Но как не разбираш, че апостолските думи кога съм немощен, тогава съм силен и Божиите слова се отнасят не към телесната немощ, а към духовната.

Вярно, не знаеш и никога не си чул какво е казал св. апостол Павел: Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо… (1 Кор. 1:27-28).

Никога не си чувал това, не го разбираш. ала за нас то е велико откровение, защото ние знаем, че Господ със Своите немощни, нищо не разбиращи рибари – апостолите, е спорамил цялата мъдрост на света, явил е на света съвършено ново, нечувано дотогава учение – не за земното царство, а за Небесното.

Ние, християните, имаме за задача да построим не земното царство, а да достигнем Небесното. То е нещо съвсем различно.

В земното царство живеем, участваме с делата си, но със сърцето си се прилепяме към Божието Царство, към Царството Небесно.

Какво е духовна немощ и какво е духовна сила?

Християнското и земното разбиране за духовна сила са напълно различни.

Духовната сила на земните хора има за своя основа самоувереността, самонадеяността, самоутвърждаването – гордостта.

Тази сила, често огромна, действително може да постига велики неща, да преобрази човешкия живот, да измени за добрео социалните и международните отношения.…

Св. Лука Войно-Ясенецки – Проповед в Неделята на Разслабения

Св. Лука Войно-Ясенецки

„А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.“ (Йоан. 5:2-4)

Целият свят, цялото човечество, според мен, е подобно на тази къпалня Витезда. Това еврейско слово означава „дом на милосърдието“ и в него лежали множество болни, сакати, хроми, слепи.

Това е образ на нашия свят. Нима в него няма огромен брой такива телесно болни, каквито лежали в къпалнята при Овчи порти: хроми, сакати, слепи, изсъхнали и неподвижни?

О, как много, как безкрайно много са те! И как жадуват изцеление! Но и за тях съществува и до днес „дом на Божието милосърдие“.

Ала неизмеримо повече са болните, тежко болните духом!

Колко хроми едва се държат, често се спъват и падат по пътя на своя духовен живот!

О, колко много са слепите духовно, често даже умишлено слепи, които закриват взора на своето сърце, за да не видят Божествената Христова светлина!

Ако са нещастни онези, които са лишени от своите ръце и нозе, то много по-нещастни са лишените от най-главното – от добро и чисто сърце; защото няма нито един орган, толкова важен, като сърцето, и ако то е нечисто, ако е пълно с греховна сквернота, то е неспособно към възприемане на Божията правда, на Христовата светлина.

А малко ли са сред нас онези, които имат изсъхнала душа, не оросявана никога от Божията благодат? Сърцето им засъхва, както засъхва земя, не напоявана от Божиите дъждове.

Но ако светът прилича на къпалнята при Овчи порти по множеството болни с тяло и дух, които жадувалии изцеление и чакали да се раздвижи водата, то тази къпалня била нареена и Дом на милосърдието, понеже в нея се изляло безкрайното Божие милосърдие върху нещастния и грешен човешки род. Понякога то се проявява толкова явно – както раздвижването на водата в къпалнята – когато след жестоки години на глад Бог благославя погиващите люде с богат урожай, или когато със страшни сътресения от бедствия или ужасите от войни Господ спира заблудилите се по пътя на нечестието, своеволието, гордостта и близки до гибелта народи. За това има множество примери в Старозаветната история на изграилския народ.

И не само в историческите събития, но още повече в живота на отделни хора се проявява това Божие милосърдие и грижа за изцелението и спасението на погиващите. Ала спасение и избавление получават само онези, които винаги с голямо внимание следят Божиите дела и бързат да се възползват от Божието милосърдие.

Както онези, които лежали в къпалнята и били съсредоточени в страданието си и напрегнато чакали момента на раздвижването на водата, така и ние, болните духом, трябва винаги да сме съсредоточени върху това, което се случва в душата ни, и да не пропускаме онези велики минути, когато подобно на раздвижването на водата, ще чуем тихия глас на ангела-пазител, който ни дава изцеление в покаяние и сълзи.…

Св. Игнатий Брянчанинов – За Православието и изкусните му лъстители

Слово за Неделя Православна

„Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан. 8:31-32)

Възлюбени! В началото на нашата проповед за Неделя Православна е естествено да зададем въпроса: какво е Православието? Православието е истинно богопознание и богопочитание. Тоест Православието е поклонение на Бога с дух и истина. Православието е прослава на Бога с истинско (правилно) богопознание и богопоклонение. Православието е от Бога прославяне на човека на истинския Божи служител. То е обдаряване с благодатта на Всесветия Дух. Духът е славата на християните (вж. Йоан. 7:39). Където няма Дух, там няма Православие.

Няма Православие в човешките учения и умотворения. В тях господства лъжеименувания разум – плодът на падението. Православието е учение на Светия Дух, дадено от Бога за спасение на човеците. Където няма Православие, там няма спасение. „Който иска да се спаси, преди всичко подобава да държи съборната вяра, а онзи, който не я опазва цяла и непорочна, без всякакво съмнение ще погине навеки“ (Символ на св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски. Псалтир с последования).

Скъпоценно съкровище е учението на Светия Дух! То е преподадено в Свещеното Писание и Свещеното Предание на Православната църква. В него е залогът за нашето спасение. Скъпоценна и с нищо незаменима, и с нищо несравнима за всеки един от нас е нашата блажена участ във вечността. Толкова по-скъпоценен и надвишаващ всякаква цена е залогът за нашето блаженство – учението на Светия Дух.

За да съхрани за нас този залог, светата Църква изброява днес на всеослушание онези учения, които са породени от сатаната и са негово творение, които са израз на вражда към Бога, вредят на нашето спасение, като го отнемат от нас като хищни вълци, като змии смъртоносни, като крадци и убийци. Църквата изобличава тези учения, за да ни опази от тях и да призове прелъстилите се обратно към себе си. Затова и предава тези учения на анатема, както и онези човеци, които упорито се придържат към тях.

Анатемата

Думата анатема означава отлъчване, низвержение. Когато Църквата предава на анатема някакво учение, това означава, че учението съдържа в себе си хула против Светия Дух, и заради спасението е необходимо то да бъде изобличено и отстранено подобно на отрова от храна.

Когато се предава на анатема даден човек, това означава, че той е усвоил богохулното учение безвъззвратно, лишавайки от спасение и себе си, и онези ближни, с които споделя своето мислене. Когато човек вземе решение да изостави богохулното учение и да приеме учението на Православната църква, той е длъжен, според правилата на Църквата, да предаде на анатема лъжеучението, към което досега се е придържал и което го е погубвало, отчуждавайки го от Бога, държейки го във вражда с Бога, в хула към Светия Дух, в общение със сатаната.

Смисълът на анатемата има значението на духовното църковно изцеляване от недъзите на човешкия дух, които причиняват вечна смърт.…

Голямата жътва от малките ниви

Св. Николай Сръбски

Още от ранни зори Стопанинът на света повикал в Своето лозе първо евреите. В третия час Той призовал гърците и останалите езичници от Римската империя. В шестия час по пладне, когато зноят на света и на господството отслабил Рим и Византия, Той повикал скитите, русите, сърбите и всички останали славяни.

В деветия час Той призовал нехристиянските народи от колониите на белите хора: черната, жълтата и червената раси и метисите. А в единадесетия час повикал островитяните, които били останали без работа, извън лозето, тоест извън Божията Църква (Мат. 20:7). Следователно люде, които се намират извън Христовата Църква, може да се нарекат „празни“, тъй като се кланят на идоли и наистина си губят напразно времето.

Балканските славяни, румънците и албанците приели светата вяра две–три столетия преди русите и започнали да живеят по нея и да страдат заради нея. И Господнята жътва се увеличавала непрекъснато с цели поколения. Огромна заслуга за посаждането на новата вяра имат пустинниците монаси и князете; тези, които бягали от хората и онези, които ги управлявали.

Народът гонил тези, които бягали от него и се подчинявал на онези, които ги управлявали. И едните, и другите народни водачи се отличавали с огромно смирение и труд за слава Божия.

Св. Сава, един от най–славните сръбски светители, се подписвал по следния начин: „последен сред грешниците, монах Сава“, а един от най–силните сръбски господари, цар Стефан Душан, – „раб на Христа Бога нашего“ . По същия начин било и при румънските князе и пустинници, българските и албанските. Пред лика на Христа Спасителя са горели кандила и в княжеските палати, и в монашеските пещери.

След няколко нестабилни династии в Сърбия се появява силната и благословена династия на Стефан Неманя, святото родословие на Неманичите, което за две столетия украсило сръбската земя и прилежащите към нея страни с чудни храмове за прослава на Господа и на Неговите светители. Повечето управници от династията завършили жизнения си път като монаси в манастири, които сами съградили, последвали ги и техните жени – кралици и княгини.

Примерът им се предал и сред множество народ: мъже и жени, отроци и девици. Всички под строй, знатни и обикновени, се приготвяли за Небесното Царство, „като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.“ (2 Кор. 4:18)

И тези, които останали в света, и онези, които се оттегляли от него зад манастирските стени, се подвизавали заради спасението, всеки по своему, без да губи от поглед две неща: смъртта и Съдията. Близката смърт и неизбежния Съдия.

Първите се спасявали с вяра и молитва, с умерен пост и даване на милостиня, с трудолюбие и покаяние, с детераждане и възпитание на деца, с изтърпяване на болести и на други жизнени изкушения. А вторите – с духовна бран в православните манастири. Много поколение и от едните, и от другите, които векове наред преодолявали бурния океан на живота, намирали тих пристан в Небесното Царство.…

Какво е вечен живот

Св. Лука /Войно-Ясенецки/

В днешното четиво чухте важни слова на нашия Господ Иисус Христос, които трябва да разясня, за да ги разберете и да пуснат корен в сърцата ви.

Преди своите страшни страдания Господ Иисус Христос моли Своя Отец: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан 17:1-3).

Какво е вечен живот? Това е Царството Небесно.

Господ Разяснява какво е Небесно Царство и какво е вечен живот. Той казва, че вечният живот се състои в това да познавам Бог Отец и пратения от Него Иисус Христос.

Свети апостол Павел посочва в едно от своите послания: Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17), т.е. не плътски утехи и наслади, но правда и мир и радост в Светаго Духа. А мнозина не разбират в дълбочина Христовите слова.

Мюсюлманите не знаят това. Те си представят Божието Царство, вечния живот погрешно, като ястие и питие, като земни наслади. Мюсюлманите смятат, че вечният живот е в това праведниците да бъдат във вечно общение с млади прекрасни жени, които да ги услаждат с песни, музика, танци и с необикновени изискани ястия. Тази представа е грубо чувствена. Ние, християните, не бива да мислим по този начин за Божието Царство и за вечния живот. Нека помним какво е казал Господ Иисус Христос: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Вечният живот, Божието Царство, вечната радост в Светия Дух, вечният мир се състоят в познаване на Бог Отец и нашия Господ Иисус Христос.

Запомнете това.

Но как да го разбираме, как да вникнем в него, какво значи да познаваме Бог Отец и Бог Син? Можем да го разберем като го сравним с това как познаваме хората около нас.

Познаваме ги по техните дела, по техните думи, по чувствата и желанията им, по мислите, които ни споделят; познаваме ги в постоянното, дълго общуване с тях.

Именно така ще познаваме Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети във вечния живот.

Как и с какво ще Ги познаваме?

Със сърцето си, с любовта си, понеже св. апостол Иоан Богослов в съборното си послание ни е открил най-великата и най-важната истина, че Бог е любов.

Любовта е същността на Божието естество.

Да познаваме Бога – това означава да познаваме всесъвършената абсолютна любов.

Как познаваме любовта на нашите ближни – нали със сърцето си?

Със сърцето и само с него!

И тъй, познанието на Бог Отец и Предвечния Му Син Иисус Христос трябва да се състои в познание в сърцето на Божията любов.…

Св. Игнатий Брянчанинов – Поучение за спасението

Всички ние сме временни странници на тая земя. Всеки от нас ще погостува тук, колкото му е отредено от Бога, и след това ще умре, непременно ще умре. Смъртта ще ни отнеме и къщите, и градините, и полетата, и имота, и нашето тяло. Единствено душата с нейните дела, добри или лоши, ще отиде във вечността, където или ще пребъдва в постоянно блаженство и радост, или ще бъде подложена на постоянни мъки, плач и стон. Нека поговорим за това как да се спасим, как да благоугодим на Бога, как да се избавим от страшния ад и да наследим блажена радост.

Който иска да се спаси, трябва да принадлежи на едната свята Православна църква, да бъде вреен неин син, да се покорява на нейните наредби. Ако някой не се подчинява на Църквата, ако се е отделил от нея, ако е разколник, колкото и поклони да прави, колкото и да пости, колкото и да се моли, той няма да се спаси. Господ сравнява тези, които не се покоряват на Църквата, с идолопоклонниците: „ Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар“ (Мат. 18:17). В Новия завет любимият Христов ученик Йоан свидетелства, че Господ само тогава приема нашата молитва, когато тя се принася по Божията воля (1 Йоан. 5:14). Молитвите на тези, които със своите действия се противят на Бога, не се приемат, а биват отхвърлени от Господа. Разколникът и еретикът, както и дяволът, са чужди на смирението, затова те са чужди и на спасението. Някога на преподобния Макарий се явил дяволът и му казал: „Макарие, ти много постиш, а аз изобщо не се храня; ти малко спиш, а аз дори нямам нужда от сън; само с едно ме побеждаваш: с твоето смирение.“ Разколниците пазят продължителни и строги пости, цели нощи прекарват в молитва, правят много поклони, но, уви, напразно се трудят, защото не искат да се смирят. Без смирение не е възможно да бъдем Христови последователи. Който не се е смирил, той не е Христов ученик, той не се покорява на Христос. Истинското смирение идва от послушанието, казва св. Йоан Лествичник. Без послушание към Църквата няма смирение; без смирение няма спасение. Ереста и разколът съдържат в себе си и хулата срещу Светия Дух, която е смъртен грях, непростим за упорстващия в него човек нито в този век, нито в бъдещия. Дори мъченическата кръв не може да очисти тоя грях, според св. Йоан Златоуст. Той може да бъде очистен, само ако човек се отрече от своята ерес, остави разкола и се присъедини към Светата Църква…

Който иска да се спаси, трябва макар и по малко, но често да се моли на Бога. В делничните дни се моли вкъщи: сутрин след ставане от сън, вечер преди лягане, преди храна. Без кръстен знак дори не закусвай. В празничните и неделни дни трябва да взимаме участие в обществените църковни молитви.…