Category Archives: История на храма

Проповед на Св. Вмчца Екатерина

Гръцки надписи от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) в Пловдив

Александра Трифонова

Статията разглежда осем гръцки надписа (един ктиторски, два надгробни и пет дарителски) от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) (1836) в Пловдив. Седем от тях са точно датирани в периода от 1825 до 1889 г., а само един няма година на изпълнение, но се вмества в границите на ΧVIII-ΧΙΧ в. Надписите дават сведения за църковни личности, дарители, зографи, еснафски задруги и покойници, които имат пряка или косвена връзка с изследваната църква. Ключови думи: Гръцки надписи, църква „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”), Пловдив, ΧVIII-ΧΙΧ в.

Църквата „Св. Параскева”, известна днес като „Св. Петка Стара”, а навремето и като „Живоносен източник” (Ζωοδόχος πηγή), е построена през 1836 г. под Джамбаз тепе на мястото на по-стара църква при архиерейството на Филипополския митрополит Никифорос Севастос от Лесбос (1824-1850). В план представлява еднокорабна базилика с емпория, двускатен керемиден покрив и шестстенна апсида от външната източна страна (ил. 1). Според ктиторския надпис църквата е изградена с дарения на общността на Пловдив (Филипопол), която се отъждествява с гръцката. Съществува обаче и мнение, че е построена с дарения на българи и на Вълко Тодоров Чалъков Големия (Вълко Тодорович Чалооглу Големия), но славянският ктиторски надпис бил заличен при архиерейството на Филипополския митрополит Хрисантос (1850-1857). Иконостасът е дървен, съставен от четири пояса с голям брой икони (ил. 2), между които и творби на зографите Христо Димитров и сина му Захарий Зограф.

На други места в църквата се съхраняват икони на зографите Мелхиседек Ватопединос (Ватопедски) от Ефес, Димитриос от Енос и Филипос Адриануполитис (Одринчанин). По-долу представяме осем надписа, от които седем са гръцки, а един е двуезичен – на български и гръцки език. Става дума за един ктиторски, два надгробни и пет дарителски надписа, от които седем са точно датирани от 1825 до 1889 г., а един нямагодина, но се вмества в периода ΧVIII-ΧΙΧ в. въз основа на епиграфските белези.

Надпис № 1. (ΧVIII-ΧΙΧ в.): ΑΝΑCΤΑCΙΑ ΓΙΟΡΓΙ / ΠΡΟCΚΙΝΙΤΗ (Анастасия Гиорги поклонничка). Надписът не е публикуван, той е издялан върху каменнена надгробна плоча, намираща се в западната част на двора на църквата. Видът и морфологията на буквите насочват към датировка от ΧVIII-ΧIX в.

Надпис № 2. (1825): ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ ΑΘΑΝΑΣΙΟΥ / ΤΟΥ ΓΕΩΡΓΙΟΥ (ил. 4) 1825 / εν μηνή / Δεκεμβρίου / χειρ Μ(ε)λχισεδέκ Β(А)Τ(О)П(ΕΔΙΝΟΥ) (ил. 5) (С разходите на Атанасиос Георгиу. Πрез месец декември 1825, от ръката на Мелхиседек Ватопединос (Ватопедски). Надписът не е публикуван, той е изписан с черни букви върху иконата Събор на св. Архангели (ил. 3), поставена на проскинитарий на източната стена на притвора. Първата половина от надписа е разположена в средата на иконата, а втората половина с данните за зографа в долния десен ъгъл. В своя публикация Светла Москова определя иконата като дело на зографа Спирос Михаил, но без да се позовава на разглеждания надпис.

Надпис № 3. (1836): Ο ΙΕΡΟΣ ΟΥΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΗΣ / ΑΓΙΑΣ ΠΑΡΑΣΚΕΥΗΣ ΥΔΡΥ/ΘΗ ΔΙ‘ ΕΞΟΔΩΝ ΤΗΣ ΚΟΙΝΟ/ΤΗΤΟΣ ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΕΩΣ / ΚΑΤΑ ΤΟ ΣΥΝΟΔΙΚΟΝ ΣΥΓΓΕΙ/ΛΙΩΔΕΣ ΓΡΑΜΜΑ ΑΥΤΟΥ / ΤΟ ΑΩΛΣΤ (Този свят храм на „Св.…

Житие на св. свети първомъченик и архидякон Стефан

След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолитесловото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, „апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени „дякони“ (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в Синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение.…

Дарителска кампания за икона на Св. Емилиaн Изповедник

Събитието е по повод 180 годишнината на Храм „Св. Параскева“, гр. Пловдив

Втора икона от Света Гора в Храм Св. Параскева

В храма започна събиране на средства за изписването на втора икона, изписана от монах от Света Гора Атон, която ще бъде донесена в Храм Св. Параскева, гр. Пловдив

Иконата вече е готова и събирането на средства продължава

Дарителска сметка за Иконата:
Църковно настоятелство при църква „Света Параскева“
IBAN BG48STSA93000019205032
SWIFT: STSA BG SF
Банка ДСК

Или на място в храма
14976535_1234118509989277_8766038236242565451_o

Проповед на Петдесетница

7 май – Празнична Вечерня. Беседа с о. Владимир Дойчев

osnova-goliama

Проповед на Велики петък 2016 г.

На българския книжен пазар излезе втора книга с беседи на известния светогорски духовник архимандрит Емилиан Симонопетрит

На българския книжен пазар излезе втора книга с беседи на известния светогорски духовник архимандрит Емилиан Симонопетренски – „За надеждата в Бога. Осем слова за духовното израстване”. Книгата е издание на старинен храм „Света Параскева” в град Пловдив и съдържа осем непубликувани беседи на стареца, подбрани както от поредицата „Поучения и слова” („Κατηχήσεις καὶ Λόγοι“), така и от други негови публикации.

Текстовете в сборника се отнасят до винаги актуалната тема за страданието, както за доброволното – в монашеския живот, така и за неочакваното – предизвикано от душевните и телесни болести и от всекидневната мъка, която причиняват непредвидените житейски обстоятелства.

Словото на стареца, изпълнено с надежда и оптимизъм, става причина за радост, която е „гибел за скръбта”, разкривайки духовните пътеки на носенето кръста на болката и въвеждайки, чрез смирението, в една нова връзка на общение с Бога, която се определя като състояние, „произхождащо от съчетанието с Иисуса”.

Пред очите на читателя се разкрива един „нов живот”, в който всеки, колкото и грешен да е, има възможност да играе като дете с Бога. „Улиците на града ще се напълнят с момчета и момичета, които ще играят по улиците му”. В тази игра Бог винаги печели човешките души.

Дано всички ние придобием тази спасителна надежда, която се дарява от увереността, че всичко в живота ни може да стане залог за вечна радост.

За момента книгата може да бъде закупена от храма „Св. Параскева“ или поръчана на тел. 0896147221. В скоро време ще има разпространение и по църковните книжарници в страната.  Цената ѝ е 5 лв., като средствата от продажбите ще отидат за издаването на обемен сборник с проповеди на св. Лука Симферополски, който се подготвя.
Автор: Алексей Стамболов

Проповед на Неделя Сиропустна / Κυριακή της Τυρινής