Category Archives: История на храма

Чудотворна икона на св. Параскева от 16-ти век

Св. Параскева

Нека кажем нещо за добрата земя. Св. Параскева била 12-годишно момиче от благороден дом. Като останала сираче, тя разделила богатствата си между бедните, и с това си купила рая. За белило ѝ служели сълзите, помнейки греховете си. Вместо обици, тя държала ушите си отворени да чуват Св. Писание. Вместо огърлица, тя често постела, което правело шията ѝ да блести като слънцето. Вместо пръстени тя получила мазоли на пръстите от правене на много поклони. Наместо златен колан, тя имала девство, което пазела през целия си живот. Вместо рокля, тя била покрита със смирение и страх Божи. Ето как светицата се украсявала.

Ако има някоя девица, която иска да се украси, нека запомни какво правела тази светица и нека извърши същото, ако иска да се спаси.

По този начин, братя мои, Св. Параскева придобила знание и станала много мъдра. Заради нейната чистота Бог я удостоил да извършва чудеса. Тя изцерявала слепи, глухи, възкресявала мъртви.

Двама евреи, чеда на дявола, като видели, че светицата извърша чудеса, завидели и я издали на император Антонин като християнка. Ето че царят я привикал и я накарал да се отрече от Христа и да се поклони на боговете, за да стане царица.

Светицата отговорила: „Не съм глупава като тебе, за да се отрека от моя Христос и да отида при дявола, да оставя живота и да отида в смъртта. Напусни тъмнината и ела в светлината!”

Чувате ли, братя мои, колко прямо било едно младо момиче пред един цар?

Който има Христа в сърцето си, не се бои от нищо в света. Ако искаме да не се боим от хора и бесове, нека имаме Христа в сърцето си.

Царят казал на светицата: „Ще ти дам 3 дни да се подчиниш: ако не го направиш, ще бъдеш осъдена на смърт”.

Светицата отговорила: „О, царю, каквото искаш да направиш след 3 дни, направи го сега, защото аз няма да се отрека от моя Христос”.

Тогава царят заповядал да бъде запален голям огън и над него да бъде сложен голям котел, пълен с катран и сяра. Като видяла котела, светицата се зарадвала, защото щяла да си отиде от този лъжовен свят и да отиде в оня, истинския и вечния.

Царят заповядал светицата да се хвърли в котела, за да бъде сварена. Светицата се прекръстила и влязла вътре. Царят почакал 2-3 часа и като я видял невредима, казал: „Параскево, защо не гориш?”

Светицата отговорила: „Защото Христос охлажда водата и аз не горя.”

Царят отговорил: „Напръскай ме с вода, за да видя дали тя пари или не”.

Светицата взела малко вода с двете си ръце и я плиснала в лицето му и станало чудо – той ослепял и от лицето му била смъкната кожата. Тогава царят извикал: „Велик е Богът на християните. Аз също вярвам в Него. Излез да ме покръстиш!”

Светицата излязла и кръстила него и цялото му царство.…

Частица от одеждите на Св. Йоан Кронщадски Чудотворец

Фелона, от който е взета частичката. Отец Владимир Сафронов, дарител на светинята

Спасо-Георгиевската църква в с. Млево, Русия – малко история

Старинното тверско село Млево се намира на около 5 километра от пътя Бологое-Удомля. Лятото идват на вилите си много хора, някои от които са израстнали тук. Днес тук постоянните жители са едва десетина човека. От Млево пътят преминава през съседното село Залуче, завива се към гората и продължава по-нататък покрай останките на отдавна запустели села.

В средата на XIX век в селото е имало над двеста къщи. Покрай река Мета преминавали каравани, превозващи товари до Новгород и цялото местонаселение се е занимавало с обслужване на тези доходоносни пътища.

Млевските земи имат древна история – могили, намиращи се недалече, датират от VI-VIII век, а по течението на река Мета висят огромни, на места разрушени, насипни крепости с наблюдателни постове. Още през 947 година княгиня Олга на път за Новгород основала по бреговете на Мета няколко селски гробища. Възможно е именно тогава да се е появило и Млево.

Годината на основаването на селото е неизвестна, но през 1998 г. по време на работа при Троицките разкопки до стените на Новгородския кремъл, археолозите намерили грамота, датираща от средата на XII век. В нея пишело: „Вървяхме ние към Млево, а Иван го нямаше с нас…“ Грамотата с номер 885 има делови характер и показва, че по това време Млево имало голямо значение за търговията с Новгород.

Неголямата река Мета, по горното течение на която се намира Млево, някога е била по-дълбока и е имала важно място във Волжкия търговски път, свързващ Каспийско с Балтийско и Бяло море.

Кратката водна нишка от Новгород към Волга и обратно преминавала чрез Мета и Тверца, един от притоците на Волга. На този път се намирали две естествени препятствия – влачище, съединяващо реката (оттук е възникнало и град Вишний Волочок) и подводните скали по Мета – най-опасното място по цялата река. Именно заради тях търговците наемали кормчии и не се скъипили за църковни пожертвования. Съгласно устно предание, впрочем, нямащо писмено потвърждение, в средата на XI век в Млево била построена дървена църквичка на същото място, където сега стои каменният Спасо-Георгиевски храм. Оттогава тук винаги е имало действуваща църква, а от средата на XVI век, когато бил разцвета на Метинския панаир, открит на Петровден, даже две: Егоревската църква и църквата „Св. апли Петър и Павел“.

От свеото появяване новият Спасо-Георгиевски храм е свързан с купците, водещи по Мета карвани с товари, и щедро даряващи за църковните нужди. Огромната даже за сегашните размери шестпрестолна църква се е виждала от страна на реата от няколко километра от Млево. Църковните ведомости от 1874 г. свидетелствуват, че строителството на каменният храм с двете камбанарии било започнало още 1823 г. и продължило до 1849 г.

На старото гробище около стените на Спасо-Георгиевската църква има огромно парче от тъмен камък, сложен на оградата и вътре в него има обикновен метален кръст.…

Св. Рафаил Митилински

На 27 декември 2018 г., Стефановден, получихме безценен дар – частица от мощите на обичния ни св. новомъченик Рафаил от Митилини!

Повече за св. Рафаил може да научите от книгата Митилинските новомъченици и чудотворци, която може да закупите в прихрамовата книжарница.

Вижте още: Галерия на посрещането на мощите от 27.12.2018 г..

Гръцки надписи от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) в Пловдив

Александра Трифонова

Статията разглежда осем гръцки надписа (един ктиторски, два надгробни и пет дарителски) от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) (1836) в Пловдив. Седем от тях са точно датирани в периода от 1825 до 1889 г., а само един няма година на изпълнение, но се вмества в границите на ΧVIII-ΧΙΧ в. Надписите дават сведения за църковни личности, дарители, зографи, еснафски задруги и покойници, които имат пряка или косвена връзка с изследваната църква. Ключови думи: Гръцки надписи, църква „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”), Пловдив, ΧVIII-ΧΙΧ в.

Църквата „Св. Параскева”, известна днес като „Св. Петка Стара”, а навремето и като „Живоносен източник” (Ζωοδόχος πηγή), е построена през 1836 г. под Джамбаз тепе на мястото на по-стара църква при архиерейството на Филипополския митрополит Никифорос Севастос от Лесбос (1824-1850). В план представлява еднокорабна базилика с емпория, двускатен керемиден покрив и шестстенна апсида от външната източна страна (ил. 1). Според ктиторския надпис църквата е изградена с дарения на общността на Пловдив (Филипопол), която се отъждествява с гръцката. Съществува обаче и мнение, че е построена с дарения на българи и на Вълко Тодоров Чалъков Големия (Вълко Тодорович Чалооглу Големия), но славянският ктиторски надпис бил заличен при архиерейството на Филипополския митрополит Хрисантос (1850-1857). Иконостасът е дървен, съставен от четири пояса с голям брой икони (ил. 2), между които и творби на зографите Христо Димитров и сина му Захарий Зограф.

На други места в църквата се съхраняват икони на зографите Мелхиседек Ватопединос (Ватопедски) от Ефес, Димитриос от Енос и Филипос Адриануполитис (Одринчанин). По-долу представяме осем надписа, от които седем са гръцки, а един е двуезичен – на български и гръцки език. Става дума за един ктиторски, два надгробни и пет дарителски надписа, от които седем са точно датирани от 1825 до 1889 г., а един нямагодина, но се вмества в периода ΧVIII-ΧΙΧ в. въз основа на епиграфските белези.

Надпис № 1. (ΧVIII-ΧΙΧ в.): ΑΝΑCΤΑCΙΑ ΓΙΟΡΓΙ / ΠΡΟCΚΙΝΙΤΗ (Анастасия Гиорги поклонничка). Надписът не е публикуван, той е издялан върху каменнена надгробна плоча, намираща се в западната част на двора на църквата. Видът и морфологията на буквите насочват към датировка от ΧVIII-ΧIX в.

Надпис № 2. (1825): ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ ΑΘΑΝΑΣΙΟΥ / ΤΟΥ ΓΕΩΡΓΙΟΥ (ил. 4) 1825 / εν μηνή / Δεκεμβρίου / χειρ Μ(ε)λχισεδέκ Β(А)Τ(О)П(ΕΔΙΝΟΥ) (ил. 5) (С разходите на Атанасиос Георгиу. Πрез месец декември 1825, от ръката на Мелхиседек Ватопединос (Ватопедски). Надписът не е публикуван, той е изписан с черни букви върху иконата Събор на св. Архангели (ил. 3), поставена на проскинитарий на източната стена на притвора. Първата половина от надписа е разположена в средата на иконата, а втората половина с данните за зографа в долния десен ъгъл. В своя публикация Светла Москова определя иконата като дело на зографа Спирос Михаил, но без да се позовава на разглеждания надпис.

Надпис № 3. (1836): Ο ΙΕΡΟΣ ΟΥΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΗΣ / ΑΓΙΑΣ ΠΑΡΑΣΚΕΥΗΣ ΥΔΡΥ/ΘΗ ΔΙ‘ ΕΞΟΔΩΝ ΤΗΣ ΚΟΙΝΟ/ΤΗΤΟΣ ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΕΩΣ / ΚΑΤΑ ΤΟ ΣΥΝΟΔΙΚΟΝ ΣΥΓΓΕΙ/ΛΙΩΔΕΣ ΓΡΑΜΜΑ ΑΥΤΟΥ / ΤΟ ΑΩΛΣΤ (Този свят храм на „Св.…

ВИДЕО: Проповед за неразумния богаташ

Проповед на 9-та Неделя след Неделя подир Въздвижение върху притчата за неразумния богаташ

ВИДЕО: Главното в духовния живот е вярата в Божия промисъл

Свети мощи на Св. прпмчца Параскева

В храма се съхранява частица от мощите на св. прпмца Параскева Римлянка.

Може да видите репортажа на ППТВ за посрещането на св. Параскева от 16.02.2014 г.…

Копие на иконата на Св. Богородица – „Всецарица“, помагаща на онкоболните

Може да прочетете и във в. „24 часа“ за копието на чудотворната икона в храма – тук и тук, както и в нашия сайт.

Чудотворната икона на Божията Майка, наричана „Всецарица“ („Пантанаса“) се намира на светата планина Атон (Света Гора) в Гърция. Тази неголяма по размери икона била изписана в XVII в. и сега стои вляво от царските двери в съборния храм на Ватопедския монастир. Съгласно монастирското предание, веднъж при иконата дошъл един момък. В този миг ликът на Богомайката възсиял с дивна светлина и невидима сила хвърлила момъка на земята. Изпаднал в ужас, момъкът излязъл бързо от храма, отшъл при монастирските старци и със сълзи на очи им изповядал, че води нечестив живот и се занимава с магьосничество.

Така Пресветата Богородица, Царицата на Небето и земята, избавила този млад човек от магьосничеството и го поставила на пътя на покаянието.

Чудотворният образ на Богомайката Всецарица много се почита на Атон и далеч зад пределите му. Чрез него Самата Майка Божия дарява на обръщащите се към Нейното застъпничество изцеление от ракови заболявания. Този особен дар се потвърждава от множество случаи на изцеление от рак в Гърция, Русия и в други страни.

В храма тържествено се отбелязва празника на иконата на Св. Богородица – „Всецарица“ на 24 септември всяка година.…

Копие на Хилендарската икона на Св. Богородица – Троеручица, направено в Неа Скити, Света Гора – Атон

Сказание за чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена Троеручица

Празнува се на 12 юли (25 юли по стар стил)

Събитията, поставили началото на прославянето на иконата на Божията Майка „Троеручица“, се отнасят към VIII век, към времената на иконоборството. Воините на императора еретик Лъв III Исаврянин (714-741) претърсвали домовете на православните християни, издирвайки икони, конфискували ги и ги изгаряли, а иконопочитателите предавали на мъчения и смърт.

Само извън пределите на византийските земи, в мюсюлманския Дамаск, християните не били притеснявани заради почитането на икони. Причината за това била тази, че първи министър на местния халиф бил ревностният християнин, богослов и химнограф свети Иоан Дамаскин (светата Църква чества паметта му на 4 декември). Иоан изпращал писма до многобройните си познати във Византия, в които на основание на свещеното Писание и светоотеческите предания доказвал правилността на иконопочитанието. Вдъхновените писма на свети Иоан били тайно преписвани, предавани от ръка на ръка и доста спомогнали за убеждаване на православните в истината и за изобличаване на иконоборческата ерес.

Вбесеният император, за да лиши Църквата от непобедимия защитник на Православието, решил коварно да го погуби. Той заповядал на изкусни писари старателно да изучат почерка на свети Иоан и да напишат уж с неговата ръка фалшиво писмо до императора с предложение за измяна. В писмото се съобщавало, че град Дамаск се охранява от сарацините небрежно и византийската войска може лесно да го завладее, за което била обещана и всякаква помощ от страна на първия министър.

Императорът изпратил това подправено писмо на халифа, като лицемерно пояснил, че въпреки предложението на Иоан желае мир и дружба с халифа, а министъра изменник го съветва да го предаде на смъртно наказание.

Халифът изпаднал в ярост и като забравил за дългогодишната предана служба на своя министър, заповядал да му отсекат дясната ръка до китката, с която той уж бил написал изменническите редове. Отсечената ръка била окачена на показ пред всички на площада, където се намирал пазарът.

Свети Иоан страдал жестоко от болката, а още по-силно – от незаслужената обида. Привечер, когато гневът на халифа поутихнал, той се осмелил да ходатайства пред него чрез свои приятели да му бъде позволено да вземе окачената си на показ дясна ръка. Халифът отстъпил пред ходатайството на своите придворни, Иоановите приятели, и ръката била върната на страдалеца. Щом настъпила нощта, Иоан се затворил в молитвената си стая и като долепил плътно отсечената част от ръката към мястото ѝ, паднал ничком пред иконата на Божията Майка, горчиво заридал и с крепка вяра и с пламенна любов я молел да изцели ръката му – в защита на Православието и за поражение на засилващата се иконоборческа ерес. След дълга молитва свети Иоан задрямал и в просъница видял Божията Майка, която го гледала със светли и милостиви очи.
– Ето, сега ръката ти е здрава – рекла Божията Майка на Иоан. – Не скърби повече и изпълни това, което ми обеща в молитвата си!…