Category Archives: История на храма

Гръцки надписи от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) в Пловдив

Александра Трифонова

Статията разглежда осем гръцки надписа (един ктиторски, два надгробни и пет дарителски) от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) (1836) в Пловдив. Седем от тях са точно датирани в периода от 1825 до 1889 г., а само един няма година на изпълнение, но се вмества в границите на ΧVIII-ΧΙΧ в. Надписите дават сведения за църковни личности, дарители, зографи, еснафски задруги и покойници, които имат пряка или косвена връзка с изследваната църква. Ключови думи: Гръцки надписи, църква „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”), Пловдив, ΧVIII-ΧΙΧ в.

Църквата „Св. Параскева”, известна днес като „Св. Петка Стара”, а навремето и като „Живоносен източник” (Ζωοδόχος πηγή), е построена през 1836 г. под Джамбаз тепе на мястото на по-стара църква при архиерейството на Филипополския митрополит Никифорос Севастос от Лесбос (1824-1850). В план представлява еднокорабна базилика с емпория, двускатен керемиден покрив и шестстенна апсида от външната източна страна (ил. 1). Според ктиторския надпис църквата е изградена с дарения на общността на Пловдив (Филипопол), която се отъждествява с гръцката. Съществува обаче и мнение, че е построена с дарения на българи и на Вълко Тодоров Чалъков Големия (Вълко Тодорович Чалооглу Големия), но славянският ктиторски надпис бил заличен при архиерейството на Филипополския митрополит Хрисантос (1850-1857). Иконостасът е дървен, съставен от четири пояса с голям брой икони (ил. 2), между които и творби на зографите Христо Димитров и сина му Захарий Зограф.

На други места в църквата се съхраняват икони на зографите Мелхиседек Ватопединос (Ватопедски) от Ефес, Димитриос от Енос и Филипос Адриануполитис (Одринчанин). По-долу представяме осем надписа, от които седем са гръцки, а един е двуезичен – на български и гръцки език. Става дума за един ктиторски, два надгробни и пет дарителски надписа, от които седем са точно датирани от 1825 до 1889 г., а един нямагодина, но се вмества в периода ΧVIII-ΧΙΧ в. въз основа на епиграфските белези.

Надпис № 1. (ΧVIII-ΧΙΧ в.): ΑΝΑCΤΑCΙΑ ΓΙΟΡΓΙ / ΠΡΟCΚΙΝΙΤΗ (Анастасия Гиорги поклонничка). Надписът не е публикуван, той е издялан върху каменнена надгробна плоча, намираща се в западната част на двора на църквата. Видът и морфологията на буквите насочват към датировка от ΧVIII-ΧIX в.

Надпис № 2. (1825): ΔΙ ΕΞΟΔΩΝ ΑΘΑΝΑΣΙΟΥ / ΤΟΥ ΓΕΩΡΓΙΟΥ (ил. 4) 1825 / εν μηνή / Δεκεμβρίου / χειρ Μ(ε)λχισεδέκ Β(А)Τ(О)П(ΕΔΙΝΟΥ) (ил. 5) (С разходите на Атанасиос Георгиу. Πрез месец декември 1825, от ръката на Мелхиседек Ватопединос (Ватопедски). Надписът не е публикуван, той е изписан с черни букви върху иконата Събор на св. Архангели (ил. 3), поставена на проскинитарий на източната стена на притвора. Първата половина от надписа е разположена в средата на иконата, а втората половина с данните за зографа в долния десен ъгъл. В своя публикация Светла Москова определя иконата като дело на зографа Спирос Михаил, но без да се позовава на разглеждания надпис.

Надпис № 3. (1836): Ο ΙΕΡΟΣ ΟΥΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΗΣ / ΑΓΙΑΣ ΠΑΡΑΣΚΕΥΗΣ ΥΔΡΥ/ΘΗ ΔΙ‘ ΕΞΟΔΩΝ ΤΗΣ ΚΟΙΝΟ/ΤΗΤΟΣ ΦΙΛΙΠΠΟΥΠΟΛΕΩΣ / ΚΑΤΑ ΤΟ ΣΥΝΟΔΙΚΟΝ ΣΥΓΓΕΙ/ΛΙΩΔΕΣ ΓΡΑΜΜΑ ΑΥΤΟΥ / ΤΟ ΑΩΛΣΤ (Този свят храм на „Св.…

Житие на св. свети първомъченик и архидякон Стефан

След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолитесловото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, „апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени „дякони“ (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в Синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение.…

Дарителска кампания за икона на Св. Емилиaн Изповедник

Събитието е по повод 180 годишнината на Храм „Св. Параскева“, гр. Пловдив

Втора икона от Света Гора в Храм Св. Параскева

В храма започна събиране на средства за изписването на втора икона, изписана от монах от Света Гора Атон, която ще бъде донесена в Храм Св. Параскева, гр. Пловдив

Иконата вече е готова и събирането на средства продължава

Дарителска сметка за Иконата:
Църковно настоятелство при църква „Света Параскева“
IBAN BG48STSA93000019205032
SWIFT: STSA BG SF
Банка ДСК

Или на място в храма
14976535_1234118509989277_8766038236242565451_o

Проповед на Петдесетница

7 май – Празнична Вечерня. Беседа с о. Владимир Дойчев

osnova-goliama

Проповед на Велики петък 2016 г.

На българския книжен пазар излезе втора книга с беседи на известния светогорски духовник архимандрит Емилиан Симонопетрит

На българския книжен пазар излезе втора книга с беседи на известния светогорски духовник архимандрит Емилиан Симонопетренски – „За надеждата в Бога. Осем слова за духовното израстване”. Книгата е издание на старинен храм „Света Параскева” в град Пловдив и съдържа осем непубликувани беседи на стареца, подбрани както от поредицата „Поучения и слова” („Κατηχήσεις καὶ Λόγοι“), така и от други негови публикации.

Текстовете в сборника се отнасят до винаги актуалната тема за страданието, както за доброволното – в монашеския живот, така и за неочакваното – предизвикано от душевните и телесни болести и от всекидневната мъка, която причиняват непредвидените житейски обстоятелства.

Словото на стареца, изпълнено с надежда и оптимизъм, става причина за радост, която е „гибел за скръбта”, разкривайки духовните пътеки на носенето кръста на болката и въвеждайки, чрез смирението, в една нова връзка на общение с Бога, която се определя като състояние, „произхождащо от съчетанието с Иисуса”.

Пред очите на читателя се разкрива един „нов живот”, в който всеки, колкото и грешен да е, има възможност да играе като дете с Бога. „Улиците на града ще се напълнят с момчета и момичета, които ще играят по улиците му”. В тази игра Бог винаги печели човешките души.

Дано всички ние придобием тази спасителна надежда, която се дарява от увереността, че всичко в живота ни може да стане залог за вечна радост.

За момента книгата може да бъде закупена от храма „Св. Параскева“ или поръчана на тел. 0896147221. В скоро време ще има разпространение и по църковните книжарници в страната.  Цената ѝ е 5 лв., като средствата от продажбите ще отидат за издаването на обемен сборник с проповеди на св. Лука Симферополски, който се подготвя.
Автор: Алексей Стамболов

Проповед на Неделя Сиропустна / Κυριακή της Τυρινής

Църковният устав

Автор: о. Серафим Роуз

Когато влезем в нашите свети православни храмове и славим Бога, както Той Сам ни е научил да Го славим, кажете ми от какво най-напред да се възхищаваме? Дали от тази смайваща красота и величие на божествената служба, които преди повече от хиляда години така поразили пратениците на светия велик княз Владимир, че те не знаели на земята ли се намират, или на небето? Или от необхватното богатство и разнообразие на богослуженията, които могат да се сравнят само с безкрайната щедрост и неизчерпаемост на самата природа, и в които сякаш е отразена щедростта на Небесния Творец? Или с неизменно пребиваващия в центъра на това многообразие изумителен ред, благодарение на който православната служба придобива хармонична цялост и ни издига нагоре в единодушно поклонение на Бога?

И колко е огорчително, че толкова малко от православните християни разбират изцяло смисъла и духа на богослуженията, които като постоянен източник на вдъхновение, според създалите ги с Божия помощ свети отци, трябва да запазят в нас искрата на спасителната Православна вяра и да разпалват от нея силния пламък на любовта! Колко малко хора познават и обичат църковния устав, който посочва правилата и реда на църковните служби и – ако съумеем да го разберем добре – внася ред в самите ни сърца, показва ни пътя към този Изток свише (Лука 1:78), към който ни зове светата Църква!

Двойно по-огорчително е обаче, че се намират хора, които макар и да наричат себе си православни християни, възлагат вината за обичайното в наши дни плачевно състояние на Православната църква не толкова върху топлохладните вярващи, отхвърлящи идеалите на устава, колкото върху самия устав, който според тяхното мнение, трябва да се „преразгледа“ и „обнови“.

Един от най-сериозните привърженици на такова „преразглеждане“, свещеникът Александър Шмеман, в своето „Писмо до Владиката“[1] – американския митрополит Ириней, изразява съжалението си, че последният възвръща митрополията (днес Американската Православна Автокефална Църква – бел. прев.) към „стандартните богослужебни книги… на Руската православна църква“.

Свещеник Александър Шмеман е убеден в това, че спазването само на един външен порядък няма да оправи работата – твърде дълбока е кризата, обхванала американската митрополия. Той твърди, че „нейната финансова несъстоятелност само демонстрира и отразява духовното й състояние на разочарование и безразличие, на дълбоко невежество относно самите основи на нашата вяра“. „Църквата ни е болна – пише той – и болестта й е обхванала богослужебната и духовната сфера“. Това горчиво признание, което не може да бъде отнесено към Христовата Църква като цяло, очевидно вярно характеризира Американската митрополия и другите църковни групировки, които са се отклонили далече от истинното Православие…

Отец Александър счита, че уставът трябва да бъде преразгледан в светлината на нашите познание за неговата историческа еволюция и с отчитане и на другите богослужебни традиции. С една дума, църковната служба да бъде приспособена към вкуса на духовно несъстоятелни хора!

Изхождайки от бедственото положение на нещата в митрополията, о.…