Category Archives: През очите на вярата

МОЛЕБЕН КАНОН НА СВ. НИКИФОР ПРОКАЖЕНИ ХИОСКИ

Молебен Канон на преподобния и богоносен наш отец Никифор Прокажени Чудотворец, чиято памет почитаме на 4-тия ден от месец януари Творение на монахиня Исидора от манастира „Св. Йеротей Епископ Атински“, Мегара Осияй душевните ми уста, за да възпявам твоите чудеса, о Никифоре, най-прекрасно сияние на прокажените. Псалом 142 Господи, чуй молитвата ми, послушай молбата ми по Твоята истина, чуй ме по Твоята правда и не влизай в съд с Твоя раб, защото пред Теб няма да се оправдае нито един от живите. Врагът преследва душата ми, натъпка в земята живота ми, принуди ме да живея в тъма като отдавна умрелите, – и отпадна в мен духа ми, онемя в мен сърцето ми. Спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна земя. Чуй ме по-скоро Господи, духът ми изнемогва; не скривай лицето Си от мене,за да не се уподобя на онези, които слизат в гроб. Дай ми да чуя рано Твоята милост, защото на Тебе се уповавам, Господи. Посочи ми пътя, по който да вървя, защото към Тебе възнасям душата си. Избави ме от моите врагове; към Тебе прибягвам, научи ме да

Чудеса на Оптинските новомъченици о. Василий, Трофим и Терапонт

На 5/18 април 1993 г. с нож, дръжката на която е издълбана с цифрите „666“, са убити трима монаси от прочутия Оптински манастир в Русия. Убиецът е от сатанинска секта; неговият господар мрази цялото човечество, но особено ненавижда монасите. Но днес верните в Русия и по света почитат като свети мъченици тримата иноци, иеромонах Василий и монасите Трофим и Терапонт. Много от онова, което знаем за живота им, говори, че Господ Си е предвидил за Своите избранници такъв завършек на земния им живот. Предлагаме няколко примера за чудеса, взети от интернет страницата на Оптинския манастир. На дванайсетгодишна възраст синът ми беше много невярващ и отхвърляше вярата. Като негова майка, аз настоях да го доведа в Оптинския манастир. За него Светата Литургия беше отегчителна, но след службата отидохме до гробовете на Оптинските новомъченици, където намерихме пейка, на която да седнем (тогава още не беше построен параклисът). Това, което се случи в последствие на гробовете на мъчениците, бе истинско чудо за моето семейство. Синът ми, който до този момент бе невярващ, каза: „Мамо, толкова е мирно тук. Да поседнем малко.“ Обикновено всяко посещение на църковните богослужения се съпътстваше от гримаси и негодувание, но този път той пожела да поостане още малко! След посещението ни в Оптинския манастир, синът ми завърши целия курс

О. Роман Брага: Бог е винаги с теб

Архим. Роман /Брага/, роден, отраснал, служил и претърпял гонения в Румъния по време на комунизма, се преставя на 93 годишна възраст на 28 април 2015 г. в манастира „Успение Богородично” в Мичиган, САЩ. Разговорът с него от 2012 г. предостави Православната църква в Америка. Отче, като начало, какво ще ни кажете за монашеския начин на живот? Това е добър въпрос. Най-напред обаче трябва да разберете културно-обществената среда в Румъния от 20-те до 50-те години на миналия век, когато бях млад. Румънците, струва ми се, винаги са имали склонност към монашеския начин на живот, защото „монашески“ и живот по монашески не означава единствено това да отидеш и да заживееш в манастир. Когато Нашия Господ Иисус Христос благовести: „който обича майка си или баща си повече от мен, не е достоен за Мен…” или когато казва „…ако не вземете кръста си и ме последвате, не сте достойни за Мен…”, Той не говори на монаси; по онова време не е имало монаси. Той говори на хората, било то семейни или несемейни, на всички. Тъй че, в известен смисъл, когато говорим за добродетели, не съществува разлика между монасите и мираните. Монашеските добродетели са за всички. Ще ви дам пример: онези, които искат да отдадат

Йеромонах Серафим Роуз. Подвижник и пророк на съвремието ни

„Вече е по-късно, отколкото ви се струва, затова бързайте да вършите Божието дело“ Йеромонах Серафим Роуз (12.08.1934 – 02.09.1982) Животът на отец Серафим (Роуз) сам по себе си е едно чудо. Подвизавайки се като монах в планините на Северна Калифорния, той е разчупил оковите на своето време и е проникнал в сърцевината на древния християнски опит, като е свързал отново разноликия западен човек с неговите изгубени корени и му е показал пътя за връщане при Бога. „В известен смисъл – пише Джеймс Тоунър [1], – животът на отец Серафим е епическа алегория за един доста по-обширен разказ. Нишката на неговия живот отразява гоблена на Живота изобщо.“ Днес името на отец Серафим е известно и обичано от много хора по целия свят, особено в Русия и Източна Европа, където комунизмът е опустошил духовно цели народи, заквасени от векове с духа на Православието – непорочната Христова вяра. Майка му Естер била по произход норвежка, а баща му – наполовина французин, наполовина датчанин. Баща му бил обикновен човек, изкарващ прехраната си с поддържане на бейзболни терени. Когато на 12 август 1934 г. му се родил третият и последен син, той го нарекъл Юджийн (Евгений), което означава „благороден“. Юджийн Роуз, бъдещият отец Серафим, бил

Кошница на милосърдието

Преди две години, в навечерието на Рождество Христово, църковното настоятелство и енорияшите на храм „Св. Параскева“ решихме, че не е редно и не е правилно да се оправдаваме постоянно, че нямаме пари, време, място или нещо друго, за да помагаме на нуждаещите се, и поставихме началото на акция за събиране на хранителни трайни продукти /консервирани и пакетирани храни/, които да раздаваме на социално слаби хора и семейства. Идеята беше това да продължи до Богоявление, но кошницата не просто се пълнеше, а се препълваше, и така е оттогава и до сега. Бог пълни кошницата, Бог ни изпраща и нуждаещите се от нея.

ВИДЕО: Беседа с йеросхимонах Димитрий (о. Висарион Зографски) за Св. Матрона Хиоска

Беседа за Преп. Матрона Хиоска и хиоските светци с автора на едноименната книга зографски монах о. Димитрий (Висарион) и с дядо Амвросий, игумен на Зографския манастир в Света гора. 02.11.2014 г.

ВИДЕО: Главното в духовния живот е вярата в Божия промисъл

Игумен Евмений (Перистий): Духовното състояние и болестите

Словото Божие утвърждава, че болестите и телесните немощи са влезли в света заедно с греха и смъртта като последица от грехопадението на прародителите Адам и Ева. Митрополит Антоний Сурожски пише: „В Св. Писание е описана съдбата на човечеството след падението: постепенно сред човешкия род се вмъкнала смъртта. Смъртта дошла, но хората продължили да живеят дълго. Ако се проследи обаче родословието на човешкия род, се вижда как тази продължителност на живота все повече намалявала, защото и хората отслабвали телом, тяхната връзка със света ставала все по-дълбока и смъртта имала все повече и повече власт над тях. Болестта, както и смъртта, от гледището на Св. Православна Църква е резултат от отпадането на човека от Бога. Бог е хармония, Бог е живот, пълнота и доколкото ние отпадаме от Бога, губим и нашата жизнеспособност. И пустотата, която настъпва при тази загуба на жизнеспособност, се запълва от смъртта и болестите… В голяма част това се отнася за всички нас, но съществува и още един момент. Може да възникне въпроса: добре, ние сме грешни, боледуваме и това е резултат от нашето духовно състояние, от нашето непълноценно съединение с Бог или непълноценна устременост към Него. Но какво тогава да кажем за светиите? Защо са боледували и те?

ВИДЕО: Беседа с Дарин Алексиев за книгата на св. Иларион Троицки – Без църквата няма християнство

Запис на беседата за свмчк Иларион Троицки в храм св. Параскева, гр. Пловдив, 19.09.2014 г. Представя книгата г-н Дарин Алексиев.