Назад | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7Напред

 

Съболезнователен адрес на Българския патриарх Неофит до Атинския архиепископ Иероним

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит
ДО НЕГОВО БЛАЖЕНСТВО ИЕРОНИМ, АРХИЕПИСКОП НА АТИНА И НА ЦЯЛА ГЪРЦИЯ

ВАШЕ БЛАЖЕНСТВО,

Възлюбени в Господа брате и съслужителю.

С дълбока тъга и болка приехме вестта за десетките загинали при избухналия тези дни трагичен пожар в Гърция.

В дните на скръб и изпитания за гръцкия народ ние скърбим заедно с Вас. Изказваме нашите най-искрени съболезнования на семействата на загиналите. С вяра и надежда във възкръсналия Господ Иисус Христос, отправяме молитва към милостивия Бог „Който възкресява мъртвите” (2Кор. 1:9), да упокои душите на загиналите в лоното на праотца Авраама, там където грее светлината на Божието лице.

Почина митрополитът на Лариса Игнатий

В Маями, САЩ, в ранните часове на днешния ден почина митрополитът на Лариса и Търново Игнатий. Гръцкият йерарх беше в Америка, за да му бъде направена трансплантация на черен дроб от известен гръцки хирург. Духовникът не е издържал на интервенцията и е починал от инфаркт. Той замина за САЩ в навечерието на празника на ръководената от него епархия – св. Ахил Лариски (15 май), известен и като Преспански.

Митрополитът на Лариса Игнатий e роден през 1946 г. Избран е за митрополит през 1994 г. и е ръкоположен за епископ от Атинския архиеп. Серафим и други архиереи на ГПЦ.

Преп. Давид Солунски

Блаженият Давид се родил в източна страна и подобно на светоносна звезда осиял целия свят: като се упражнявал във въздържание от ранна възраст, той бил сред хората като ангел в плът. Като се заселил близо до град Солун, свети Давид си направил палатка под едно бадемово дърво; тук, подобно на доброгласна птица, той утешавал с душеполезни слова всички стичащи се при него. Неговият ум бил винаги устремен в Божествените висоти; благодарение на това, той се обогатил с дара на чудотворството и станал светозарен стълб на църквата, просвещаващ всички със своите чудесни знамения. Понасяйки мъжествено ту студ, ту силен зной, той станал като че безчувствен. И понеже угасил в себе си огъня на плътските страсти, то и вещественият огън не могъл да го опали. Веднъж той взел в ръцете си горещ въглен и като поставил тамян върху него, застанал пред царя и го покадил, при което ръката му не пострадала от огъня. Като видял това, царят се удивил и се поклонил в нозете на Божия угодник. И тъй свети Давид изумявал хората със своя живот и с чудесата, които вършел, и те, когато виждали светеца, винаги прославяли Бога, дивен в Своите светии. След дълъг и славен живот свети Давид с мир се преставил в Господа, Когото възлюбил още от младини.

Св. Лука /Войно-Ясенецки/- Силата ми в немощ се проявява

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който мразел апостола, навсякъде постоянно го преследвал, като го обиждал с най-зли слова и му причинявал всякакви неприятности. Светият апостол три пъти молел Бога да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се весели в мене силата Христова. Затова добре ми е немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен (2 Кор. 12:9-10)

Как може кога съм немощен, тогава да съм силен? Как може старец, който страда от тежък задух, едва се държи на нозе и е с треперещи ръце, да е силен, щом е немощен?

Това може да каже с изненада и дори сн асмешка човек душевен (но не и духовен), който изобщо не знае, че у Бога всичко е съвсем различно, не такова като у хората; че пътищата Божии са особени, свети, често неразбираеми за нас.

Такъв човек няма да проумее и разбере, че Свещеното Писание съвсем не е обикновена книга, дори и да е най-мъдрата, написана от човек.

Какво да кажем на този неразбиращ човек?

Левкийски епископ Партений – Българска святост

Светостта удовлетворява всички основни въпроси на християнската догматика: защо е дошъл и пострадал Христос, защо е завещал Своето Евангелие и благодатни таинства; защо е основал Своята Църква и учредил каноническо свещенство?! Всичко това станало с единствената цел – да бъде човекът приобщен към божествената святост: „за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Ефес. 4:12-13).

Святостта е крайна цел на всичко в Църквата и освен нея няма нищо друго, което така да придава смисъл на великите Божии благодеяния към човешкия род.

Това е то заблудената овца върху могъщите рамене на пастиря, Който оставил множеството в безопаната кошара и дошъл да намери нея – загубената (Мат. 18:12-14, Лук. 15:4-7). Това е блудният син отново в откритите обятия на своя небесен Баща (Лук. 15:20). Това е зрелият плод на лозовата пръчка, заради който последната няма да бъде отрязана и хвърлена в огъня за изгаряне, и плодородието на смоковницата, което оправдава нейното съществуване и предотвратява смъртната присъда на Градинаря (Иоан 15:2,5-6 и Лук. 13:6-7). Святостта е нравственият идеал на христянството според думите на великия апостол Павел: „Тази е волята Божия – вашата святост“ (1 Сол. 4:3); идеал, поставен от Самаго Господа Иисуса Христа: „Бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец“, или същата мисъл във ветхозаветна редакция: „Бъдете свети, защото Аз Господ Бог ваш съм свят“ (Мат. 5:48 и Лев. 11:44, 1 Петр. 1:16))!

Не е ли това непосилен максимализъм? – Да, това значи да желаеш и изискваш най-голямото. Обаче максимализъм неосъдителен, защото който осъжда него, ще трябва да осъди Бога, Който е поставил такъв възвишен идеал.

По своята същина светостта е божественост, присадена на човешка основа с човешко усилие и Божия помощ (Мат. 1112, Лук. 16:16); постигнато богоподобие, към което Творецът направил способен човека още чрез акта на творението (Бит. 1:26); обожествяване или богочовешки съюз в оня смисъл, който разкриват думите на Господа за добрия християнин: „И Ние ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Иоан. 14:23). Това определение може да се покаже дръзко, но то е библейско: „Аз рекох: Вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния“ (Псал. 81:6, Иоан. 10:34-36).

Светостта е умъртвяване на плътските страсти, оздравяване на душата от болестите на греха, живот на човека в Христа и на Христа в човека (Колос. 3:5, 2 Коринт. 5:17, Галат. 2:20). Тя е пълният успех и завършек на църковното възпитание, край на педагогическите задачи в Църквата по отношение на съответната християнска душа. Щом светостта е постигната, Църквата издава своя диплом на отличния си възпитаник, след което започва да слуша като най-православно евангелското благовестие от неговите боговдъхновени уста и дори да му пее песенни възхвали. Това е вече тъй наречената канонизация – по канонически ред призната от Църквата святост. В тоя си съвършен вид тя е свръхчовешко и свръхземно състояние, което може да бъде накичено с национални предикати само в смисъл, че нейните конкретни носители са по земен произход от известна националност. Българска святост значи български светци.

Тъга по Батак

Ик. Емил Паралингов

През месец март на 1821 г. на полуостров Пелопонес е поставено началото на гръцката въоръжена борба за освобождение от турско робство. Година по-късно през м. февруари избухва въстанието в Науса, в резултат на което срещу градa е изпратена четири хилядна редовна турска армия. Въстаниците успяват да освободят града и околните села и вдъхновени от успеха си се отправят към близкия по-голям град Верия за да освободят и него. Сега обаче срещу тях била изпратена 20 000 редовна войска, както и башибозук под общото командване на Мехмед Емин паша. Въстаниците са разбити, а на 18 април турците превземат Науса. Започва масово клане, в което са избити почти всички мъже, а жените и децата са отведени в робство.

Потърсилите убежище в църквата „Св. Николай” се взривяват в нея. Тридесет млади жени с децата си доброволно се хвърлят във водопада на р. Арапица, за да не бъдат обезчестени или продадени в робство. Сто деветдесет и пет години след тези страшни събития жертвите от клането в Науса са прославени в лика на светите гръцки новомъченици. Паметта им се чества на 11 май…

През май на 1876 г. избухва Априлското въстание. В него се включва и малкият родопски градец Батак. Съдбата му е същата като на Науса. Населението на Батак е подложено на масово клане. Сто тридесет и шест години след баташкото клане жертвите му са прославени в лика на светите български новомъченици.

До тук обаче свършва трагичната прилика между двата града – гръцкия и българския. Започва разликата. Разлика, която на едните – гърците прави чест, а българите – опозорява. Защото ако в Гърция никой не оспорва светостта и мъченичеството на науските жители и правото на Църквата да ги почита като светии, отдавайки им богослужебна почит, то у нас още щом се заговори за канонизацията на баташките страдалци от пролетта на 1876 г., срещу нея започна яростна кампания, която с различна сила продължава дори „до днес”/ср. Иоан 28:15/.

Тъмните облаци на човешки страсти, преследване на някакви непонятни за здравия разум лични интереси и интриги стоят надвесени над това тъй радостно тържество – църковното почитание на светите Баташки мъченици. Със същия кръвожаден патос, с който някога Ахмед ага дал начало на клането в Батак, като извикал: „Палете! Горете! Сечете мало и голямо!…”, българи назоваващи себе си „будители” призоваха и още призовават за „обществена преоценка на Акта за канонизацията”. Търсеха „специалисти богослови и рецензенти, които да пренапишат отговорно житието на светите Баташки мъченици и съставеният в тяхна чест Акатист…”, тъй като авторът им е извършил според тях при съставянето им „подмяна на исторически факти с измислени такива”. Това довело до „обезличаване на българския дух и история, но в много по-изтънчен вид – зад маската на православието”.

Ние няма да направим света по-добър

Прот. Стивън Фрийман

В свои по-ранни статии съм разглеждал различните ракурси на „Проекта Модерност”. Въплъщението му е светът, в който живеем. Идеологията на този проект и допусканията му навлизат в ума ни без да чувстваме за необходимо да ги подложим на необходимата критика, на която подлагаме непознатото, и без колебание. Ние сме модерни.

От друга страна, Евангелието не е модерно, а немалко от идеите на модерността противоречат на Евангелието. Следователно е нужно да подходим разсъдително и разгледаме и поставим под въпрос допусканията на света, в който живеем, за което и сме предупредени от Апостола: и недейте се съобразява с тоя век, а се преобразявайте чрез обновения ваш ум, та да познавате от опит, коя е благата, угодна и съвършена воля Божия.” (Рим. 12:2)

Проекта Модерност вярва в прогреса. Той вярва и е безрезервно отдаден на идеята, че нещата имат своя естествен ход – напред и могат да се подобрят. Както микрочиповете стават все по-малки, по-бързи и по-евтини, така също и светът става по-добър, по-напреднал, по-цивилизован, по-свободен, по-справедлив, по-богат, по-здрав, по-умен и мъдър. Ние вярваме, че знаем повече и разбираме повече от онези, които са били тук преди нас. Всичко отминало има една цел: нашето съществуване.

Струва ми се, че не малко читатели вече поставят под въпрос едно или две от вярванията, описани по-горе. Но дори и да се съгласим, че някои от тези неща са неверни (например, ние не ставаме по-мъдри), все още вярваме, че те трябва да станат вярни! В политическият разговор днес единственият въпрос, който се разисква, е създаването на един по-добър свят, и начините за целта. Никой дори и не казва, че по-добрият свят е една погрешна представа.

По-добрият свят не е само една погрешна представа – той води началото си от едно еретическо разбиране. Нека обясня.

Напразно бихте търсили идеята за създаване на един по-добър свят във вековете преди 16-ти век. Макар че съществуват видения за „Новия Йерусалим” в Новия завет, той представлява „небесен град”, а не е шаблон, който да имаме за цел на земята. Царството Божие не е „от този свят”, нито е нещо, върху което хората работят или което „изграждат”. Царството Божие е Божи дар, идващ в света, и не може да бъде спряно. Но за Царството Божие не съдим от обществения прогрес или добруването на човечеството – мерило за него е единствено разпнатият и възкръснал Христос. Той е първата илюстрация на Царството Божие и представлява единственият определящ признак на естеството му. Онова, което все още не е разпънато и възкръснало, все още не е Царството Божие.

Проповед в Неделя на Разслабения

Св. Лука Войно-Ясенецки

„А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.“ (Йоан. 5:2-4)

Целият свят, цялото човечество, според мен, е подобно на тази къпалня Витезда. Това еврейско слово означава „дом на милосърдието“ и в него лежали множество болни, сакати, хроми, слепи.

Това е образ на нашия свят. Нима в него няма огромен брой такива телесно болни, каквито лежали в къпалнята при Овчи порти: хроми, сакати, слепи, изсъхнали и неподвижни?

О, как много, как безкрайно много са те! И как жадуват изцеление! Но и за тях съществува и до днес „дом на Божието милосърдие“.

Ала неизмеримо повече са болните, тежко болните духом!

Колко хроми едва се държат, често се спъват и падат по пътя на своя духовен живот!

О, колко много са слепите духовно, често даже умишлено слепи, които закриват взора на своето сърце, за да не видят Божествената Христова светлина!

Ако са нещастни онези, които са лишени от своите ръце и нозе, то много по-нещастни са лишените от най-главното – от добро и чисто сърце; защото няма нито един орган, толкова важен, като сърцето, и ако то е нечисто, ако е пълно с греховна сквернота, то е неспособно към възприемане на Божията правда, на Христовата светлина.

А малко ли са сред нас онези, които имат изсъхнала душа, не оросявана никога от Божията благодат? Сърцето им засъхва, както засъхва земя, не напоявана от Божиите дъждове.

Но ако светът прилича на къпалнята при Овчи порти по множеството болни с тяло и дух, които жадувалии изцеление и чакали да се раздвижи водата, то тази къпалня била нареена и Дом на милосърдието, понеже в нея се изляло безкрайното Божие милосърдие върху нещастния и грешен човешки род. Понякога то се проявява толкова явно – както раздвижването на водата в къпалнята – когато след жестоки години на глад Бог благославя погиващите люде с богат урожай, или когато със страшни сътресения от бедствия или ужасите от войни Господ спира заблудилите се по пътя на нечестието, своеволието, гордостта и близки до гибелта народи. За това има множество примери в Старозаветната история на изграилския народ.

И не само в историческите събития, но още повече в живота на отделни хора се проявява това Божие милосърдие и грижа за изцелението и спасението на погиващите. Ала спасение и избавление получават само онези, които винаги с голямо внимание следят Божиите дела и бързат да се възползват от Божието милосърдие.


<

Житие на Св. Мария Египетска

Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.
През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: „Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: „О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи oт тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан“.
Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от тяхния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свет бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.

Св. Игнатий Брянчанинов – За Православието и изкусните му лъстители

Слово за Неделя Православна

„Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан. 8:31-32)

Възлюбени! В началото на нашата проповед за Неделя Православна е естествено да зададем въпроса: какво е Православието? Православието е истинно богопознание и богопочитание. Тоест Православието е поклонение на Бога с дух и истина. Православието е прослава на Бога с истинско (правилно) богопознание и богопоклонение. Православието е от Бога прославяне на човека на истинския Божи служител. То е обдаряване с благодатта на Всесветия Дух. Духът е славата на християните (вж. Йоан. 7:39). Където няма Дух, там няма Православие.

Няма Православие в човешките учения и умотворения. В тях господства лъжеименувания разум – плодът на падението. Православието е учение на Светия Дух, дадено от Бога за спасение на човеците. Където няма Православие, там няма спасение. „Който иска да се спаси, преди всичко подобава да държи съборната вяра, а онзи, който не я опазва цяла и непорочна, без всякакво съмнение ще погине навеки“ (Символ на св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски. Псалтир с последования).





Проповед на Неделя на всички светии



Назад | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7Напред