Назад | 1 | 2 | 3 | 4 | 5Напред

Житие на преподобния наш отец Серапион Синдонит

Живеел в Египет един старец на име Серапион, когото наричали още Синдонит, понеже прикривал голотата си само с едно наметало.* От ранна възраст водел монашески живот. Нямал никаква собственост, нямал даже и килия, нито къде глава да подслони и живеел като птиците небесни. Не бил влизал в дом, за да си отдъхне там или да си почине на легло. Имал на гърба си само едно късо наметало и имуществото му било едно малко Евангелие. Серапион ходел от място на място и оставал да пренощува там, където го заварела нощта. Сутрин, щом се събудел, не оставал на същото място, а продължавал да пътешества, като безплътен, поради което някои го наричали „безстрастен“. Мнозина го срещали недалеч от селището, в което спирал. Виждали го да плаче край пътя и го питали:

– Защо плачеш, отче?

Той им отвръщал:

– Господарят ми повери богатството Си, а аз го загубих и сега Той иска да ме накаже.

Светецът говорел така, наричайки Господар Бога и богатството – душата си, създадена по образ Божий и изкупена с кръвта на Сина Божий.

Хората, като чували това, но не разбирали казаното, мислели, че старецът говори за злато и затова му подхвърляли кой каквото можел: един – хляб; друг – зеленчуци; и го успокоявали.

– Вземи поне това, братко, и не скърби за изгубеното богатство, защото Бог може да ти го върне.

А старецът отговарял:

– Амин! Амин!

Веднъж, когато свети Серапион дошъл в Александрия, срещнал един просяк, който бил съвсем гол и треперел от студ. Старецът си казал: 

Откриха нетленни мощите на св. Мардарий Сръбски

Разкриване мощите на св. Мардарий, първият сърбин епископ на Америка и Канада

С благословението на Негово Преосвещенство Лонгин, епископ Новограчаницки и Среднозападноамерикански бяха отворени мощите на св. Мардарий, които почиваха в църквата на манастира „Св. Сава“ в Либертивил, щата Илиной, където светителят е погребан през декември 1935 г. С отварянето на гроба, честните мощи на св. Мардарий се показаха нетленни.

Егерия. Из „Пътепис“ („Поклонническо пътуване до светите места“) – От Възкресение Христово до Петдесетница

Превод от латински: Росен Миланов

1. На следващия ден, в събота, в третия час всичко става по обичая; по същия начин е и в шестия. Ала в деветия час не се прави вече, както в събота, а се подготвя пасхалното бдение в голямата църква, теост в Мартирия. А пасхалното бдение се извършва така, както при нас; само това се добавя тук, че когато децата се кръстят и облекат, щом излязат от извора, заедно с епископа първо се водят в Анастасиса.

2. Влиза епископът вътре, зад преградата на Анастасиса, казва се един химн и после епископът отправя молитва за тях. След това идва до голямата църква с тях, където по обичая целият народ е на бдение. Там нещата се вършат, както обикновено става и у нас, и след като се принесе Жертвата се прави отпуст. След като в голямата църква е бил даден отпустът на бдението, веднага с химни се отива в Анастасиса и там отново се чете онова евангелско място за възкресението, отправя се молитва и там епископът пак принася Жертвата. Но заради народа всичко се извършва бързо, – за да не се задържа той по-дълго. После народът се отпуска – в този ден отпустът на бдението се извършва в същия час, както и при нас.

1. От вечерта онези пасхални дни се прекарват така, както и при нас, и по своя ред се извършват богослуженията през осемте дни на Пасхата – така както и навсякъде става през Пасхата, чак до осмия ѝ ден. Ала тук украсата и външното оформление и през осемте дни на Пасхата са такива, каквито и на Богоявление – не само в голямата църква и в Анастасиса, при кръста и на Елеонската планина, но и във Витлеем, и дори в Лазариума, и навсякъде, защото са пасхални дни.


Човешкото поведение е контролирано от човешкото разположение

Схиархим. Йоаким Пар

Тази сутрин ще говоря за нашето поведение в колектив. Нашето поведение винаги се контролира или, дори може да се каже, е програмирано от нашето разположение. Животът на християнина е живот на благодарност – той е благодарен първо на Господ и после на своя брат, на своя ближен. Абсолютната противоположност на благодарността е себелюбието, любовта към себе си, вманиачаване в себе си, проява на интерес към другия само, ако това е свързано с теб. А ориентирът върху себе си е винаги гордост. Гордият човек не е благодарен. Гордият човек не обича. Той си мисли, че обича, но не обича. Той проявява желание или интерес към някого другиго само по отношение на това, което може да получи от него. Фокусът за него е винаги самият той.

Християнството е абсолютно противоположно – то винаги е ориентирано към Бога и към другите. Когато някой човек не разбира, доколко се самоунищожава, и му откриваш истинското християнско послание, той винаги остава шокиран. Какво означава да обичам някого? Как мога да обичам хора, които не мислят за мен, които ме ненавиждат, защо трябва да давам милостиня на мързеливите, които не работят, докато аз работя много, защо трябва да се грижа за някого, който не прави нищо? Християнството се намира в абсолютна конфронтация или, дори може да се каже, е падение за разсъдъка на падналия човек, който живее в грях, смята Бога и всичко, което е свързано с Него, с Христовия призив и с християнството, за безумие. Християнството застава на пътя на светското разбиране за живота, то няма никакъв смисъл за света, и затова казват: „Кой се нуждае от това? Аз живея в съгласие с този свят, защото той е истински”. Физическият свят и Божието творение са истински, но човешкото разбиране за намирането в този свят е унищожено и изопачено от греха.

Вседобродетелната Пресвета Богородица

Монах Мойсей Светогорец

Мястото на Пресветата Владичица наша Богородица Приснодева Мария в Православната църква е особено високо. Според свети Йоан Дамаскин то е непосредствено второто след това на Светата Троица. Ние, православните християни, подир почитта си към Света Троица, оказваме почитание към Пресветата.

Боговдъхновените свети евангелисти я упоменават с изключително уважение и любов, особено св. ев. Лука. Личността на Пресветата се явява като образец и пример за вярваща жена, която е призвана към спасение през своята вяра по благодат божия. Тя заема отлиително място в Църквата. Тя е красивата, скромна и смирена дъщеря, която приема всецяло божественото Слово с пълно доверие. За разлика от първата жена – Ева,- тя оказва послушание към божествената воля, към Божия призив, към най-съвършения обра.

Тя е единствената майка на Бога и на човеците. Личност свещена и неповторима. Най-доброто, което човечеството можа да даде на Божествеността. Божествеността откри в нейно лице скромността, смирението, чистотата, непорочността, послушанието, в техния най-подобаващ и прекрасен вид.

Пресветата се намира по Божи промисъл в такова особено състояние, което не принадлежи на никой друг член на Църквата. Тя е единствената Девица-майка. Майка на Господа, по нейно съгласие. Тя приема да роди Сина и Словото Божие заради народа Божи, който народ тя изобразява и който тя (чрез себе си) свърва с това приемане на спасението, което Бог ѝ предоставя. Така Христос става Новият Адам, Пресветата – Новата Ева.

Светите отци на Църквата проследяват следите на Пресветата през целия Ветхи Завет. Те говорят за нейните предобрази и символи.

Първото съобщаване за нейната честна личност става в така нареченото „ Първоевангелие“.


Св. Лука Войно-Ясенецки – Проповед на Нова година

Доживяхме, по Божията милост, до 1950-та година. Тя бе омрачена от загубата на обичания от всички нас отец архимандрит Тихон. Такава била Божията воля!

А как ще посрещнем новата 1951-ва? Разбира се, не така, както я посрещат светските люде: не с шампанско, наздравици и пиршества.

Ще се поздравим ли един друг с „Честита Нова година”?

Не, няма да го сторим, защото не знаем какво ни очаква през тази година – тя може да се окаже и опасна, и тежка, понеже международните отношения както никога досега са напрегнати и страшни.

Напълно открито страни – врагове на нашата държава, подготвят против нас, както и против останалите демократични страни, най-страшната, най-ужасната от всички войни, водени някога в света.

По чудовищните злодеяния, извършвани в нещастната Корейска земя, можем да съдим колко ужасна, как чудовищна ще бъде тази война, ако допусне Господ, ако не намали яростта на враговете ни.

А ние? Как да постъпим, как да посрещнем тази 1951 година?

В молитва, в дълбока мирна молитва Господ да не допусне този неизказан ужас да връхлети цялата земя, да не допусне това небивало кръвопролитие и масово унищожение на хора. Защото знаете от Св. Писание, че Господ изпраща тежки масови беди, когато народът падне в нечестие, когато потъне в грехове.

Винаги е било така. Големите беди над всички и страшните войни всякога са били Божие наказание за греховете на човешкия род. Ние знаем как Бог унищожил със страшно земетресение, с изригване на вулкан, как залял с лава достигналите предела на своята греховност Содом и Гомор. Те са примерът за нас.

Нека опресня спомена за онези събития.

Святост в света

Автор : схиарх. Йоаким Пар

Нашата тема е светостта в света, без значение дали сте в брак или сте сами. Светът и хората днес се намират в бедствено състояние, живеят в разводи, в съсипани бракове, без брак. Целият свят е потресен и ние всички живеем с това. Как ние като православни християни следваме Господа? Как можем да придобием святост?

Веднъж в Ню Йорк имах беседа на тази тема, един човек стана и каза: „Отче, каква святост, аз бих бил щастлив просто да остана жив!” Понякога в нашия живот изглежда, като че ли сме загубили всякакъв контрол, не знаем как да намерим стабилна основа… Водим борба поради тази причина и много често се предаваме. Мислим си, че пътят на Господа е много труден. А от друга страна светът ни зове, той като че ли ни дава смисъл, защото осигурява мигновен комфорт. Обикновено обаче това е на много висока цена. Въпреки това той ни дава комфорт и удоволствие. Също ни дава и средства, за да избягаме от борбата и да не бъдем свързани с никого. Всички имаме такива моменти.

Веднъж дойде един човек и ми каза: „Целият ми живот се тресе. Не знам въобще как да се оправя.” Попитах го къде е проблемът? Той отвърна: „Аз живея в Европа, имам прекрасна съпруга, 3 деца, четец съм в църквата. Ходя всяка неделя в храма, семейството ми също. Най-голямото ми дете е момиче и се готви да встъпи в брак с прекрасен човек. Отвън изглежда, че всичко е наред… Но вътре в мен е съвършена катастрофа. Не знам какво да правя? През целия ден се питах дали, ако престана да си повтарям, че Господ Бог съществува и спра да си казвам да го следвам, ако престана да си казвам, че молитвата е много важна, животът ми ще стане друг. Аз съм такъв, защото си повтарям, че Бог съществува, или защото се заставям да бъда православен християнин. Вътре в мен няма нищо – това са само идеи, поредица концепции. Не мога вече да балансирам с всички тях – с концепцията за брака, за семейството, за бащата, за съпруга, бизнесмена, четеца в църквата… Какво означава всичко това? Просто бягам в кръг и се опитвам да бъда този, който хората казват, че трябва да съм. Не съм свързан с нищо. Защото ме е страх да спра да мисля и да вярвам, какво да правя?”

Не сте ли стигали и вие до такава точка? Имали ли сте такива мисли? „Чувам хора, които са впечатлени от Бога, но аз нямам този опит.” Какво е сбъркано в мен? Какво е сбъркано във вас? Нямаме връзки помежду си. Имаме само идеи – говорят ни в семейството, в обществото, в Църквата кои сме, какви трябва да бъдем, да станем, как трябва да се държим, за какво трябва да мислим. Но всичко това няма никакъв смисъл, докато нямаме връзка с това, което говорим.

Ние сме блудният син, ние сме по-големият брат

Митр. Антоний Сурожски /Блум/

Често се случва да разбием на пух и прах нашите взаимоотношения, цялата им пълнота и важност, защото сме привикнали на това някой да ни обича и да ни „дава“ – да ни дава щедро, да ни дава непрекъснато, без никога да помисли за себе си: просто да дава; и колко лесно ние постепенно забравяме човека, който ни дава, а запомняме само нещата, които ни дава. Случило се с блудния син, но се случва постоянно и в нашите човешки взаимоотношения…

Блудният син казал на баща си: „Дай ми това, което ще бъде мое, когато умреш,“ с други думи: „Хайде да се разберем, за мен ти вече не съществуваш; аз искам единствено това, което можеш да ми дадеш…“ Както живял блудният син за известно време, така и ние можем за известно време да се прехранваме с тези блага. Сърцето ни все още е топло от топлината, която ни е дадена, умът ни все още живее с богатствата на вече всъщност прекъснатата близост… И докато ние успяваме да живеем благодарение на тези дарове, ние сме обградени с хора, които искат да получават от нас това, което имаме и което сме получили: ние, подобно на блудния син, сме обградени от хора, които се въртяли около него, докато все още имал богатството, взето от състоянието на баща му. Но когато всичкото богатство се свършило, те се отдръпнали. И нищетата влязла в живота му отново: той се отрекъл от взаимоотношенията си с един човек, и сега от него се отричат другите: той остава сам…

Животът е възможен единствено във връзка с Бога и във връзка с ближния, като че ли в скачени съдове; ние сме както дарители, така и получатели на щедростта на хората и на Бога.

За вниманието

Св. Нектарий Егински

Вниманието е ум, който надзирава и се насочва към схващане на предмета, попаднал под обзора на сетивата. Вниманието е средството за придобиване на всяко познание. То предоставя на ума възможността да различава кое е истинско и кое е фалшиво; кое е правилно и кое не; кое е полезно и кое вредно; какво е добро и какво лошо; какво е праведно и какво неправедно. Вниманието помага на ума да различава измежду неподобието на феномените погрешното подобие. Вниманието извежда науките към напредък, развива изкуствата, отвежда всичко към съвършенство.

Вниманието е начало на мъдростта. Неговата липса представлява незнание, необразованост, безразсъдност. Вниманието насочва мислите и явява какво трябва да се направи. Вниманието води към добродетел, то е защитната броня на нравствеността, осигурява сигурност в живота. Вниманието е единственият точен водач; то ни пренася във вечността. Неговата липса води към нещастие. Внимавай над себе си и няма да сгрешиш в живота. Помни във всеки един момент да си напомняш да внимаваш, за да не бъдеш подлъган от външния вид на нещата и се хванеш в капана на онова, което се крие под повърхността им. Внимавай за всичко. Знай, че във всяко нещо се крие примамка. Вътре в самия теб се намират нейните коварни носители – твоят егоизъм и твоето себелюбие винаги търсят как да те подмамят, – не им се доверявай. Внимавай с техните ласкателства, защото лъжа и измама се крие под тях. Помни да се съмняваш; винаги се съмнявай и внимавай как да различиш примката и измамата.

Дружбата и любовта се различават както вкусът и храненето

Автор : схиархимандрит Йоаким Пар

Бракът може да ви заведе в рая. Бракът може да ви вкара и в ад на земята. Повечето хора са видели в брака ада на земята, а не рая. Защото в него не следват това, което би трябвало. Храната не е за вкуса, а за да се заситим. Вкусът е едно вторично качество на храната, но не е нейната цел. Дружбата между двама души е вторичен ефект на любовта, но не е целта на любовта. Така е, когато встъпвате в брак само за това, да не останете сами, да имате някого в своя живот, не за да му дадете това, което имате, а защото се нуждаете от него. Това е същото, като да търсите храната заради вкуса, а не заради естественото наяждане. Ще свършите зле или от анорексия, или от преяждане. И с двата способа убивате себе си. Защото храната става отрова. Ако имате връзка не заради това да обичате другия и Бога, а заради това, което те дават на вас, убивате себе си и другия също. Всички сме виждали такива семейства, мнозина са израснали в такива – това е катастрофа, защото няма любов. Защото тези хора нямат никакво разбиране какво е това, а само търсят вторичния ефект, игнорирайки главната цел.

Ще ви дам два примера за брак. Много пъти са ми задавали въпроса защо имаме толкова светии монаси, а почти няма семейни светии. Струва ми се, че отговорът е такъв: Когато се посвещавате и обещавате на друг човек като средство за търсене на Бога, трябва да сте сигурни в това, което правите. Да допуснем, че съм решил да се захвана с някакъв бизнес – нужен ми е партньор, за да се получат нещата. Трябва да съм сигурен, че този партньор има същата цел и същото разбиране за нещата, които трябва да правим, и е готов да направи същата инвестиция. В противен случай един от двамата ще се издъни. Същото е в брака. 

За Европа и Европейските принципи и ценности и позицията на Църквата за развитието на Европейския съюз

Негово Блаженство Атински архиепископ Христодул (1939 – 2008)

Христос възкресе!“

Този израз, който има както информативен, така и молитвен характер, е най-доброто и изпълненото, което мога да си представя, за да изразя радостта си, че съм тук заедно с вас.

Христос възкресе „и заедно със Себе си възкреси цялата вселена“. Възкресението е събитие, но то е и молитва, защото не е съдба на човека, но пък е възможност, която му се предоставя. Възкресението е свобода, то представлява превъзмогване на царството на необходимостта, то е подарена възможност и начин човек да се възкачи по лествицата на Яков.

Наистина възкресе!“ Тая именно възможност се надяваме нашият конгрес да предаде на цяла Европа.

За „последствията” от причастяването

Ивайло Маринов

„За да бъдат Даровете за тези, които се причастяват, за бодрост на душата, за прошка на греховете, за приобщаване със Светия Дух, за изпълнение на Царството небесно, за дръзновение към Тебе, а не за съд или осъждане.“

Тъй като през последните години отново се активизираха разискванията относно св. Евхаристия, а именно – подготовката за св. Причастие, честотата на причастяване, същността на Тайнството, неговото място и роля в съвременния секуларизиран, глобализиран и сепаратизиран християнски бит изобщо, а и в конкретните етапи от живота на дадената личност, то редно е да се актуализира и темата за последствията от причастяването. И понеже всяко действие има причина и следствие, мотив и резултат, то и всяко съединяване с новото естество в Христа, нашия Господ, предопределя и предполага общи и конкретни следствия, които по правило оказва най-дълбоко въздействие върху личността и нейната социална и житейска позиция. Затова в следващите редове ще се спрем на някои от антропологичните и еклисиологичните перспективи, породени от участието в сложния литургиен процес.

Зародилото се преди столетие на Запад литургично движение доведе до подобно възраждане и на Изток.3 Могат да бъдат изброени имената на цяла плеяда световноизвестни богослови и свещенослужители, върху които това движение оказва влияние: Н. Арсениев, С. Булгаков, Г. Флоровски, Н. Афанасиев, Б. Сове и много други. Вторият етап на движението започва отново на Запад с решенията на Втория ватикански събор (1962 – 1965 г.), когато се разгръщат на научна основа дискусиите в световен мащаб. Основното, което предизвиква литургичното движение, е актуализацията и конкретизацията на всички въпроси, свързани с централното тайнство на Църквата, историческите тенденции и светоотеческите интерпретации. А насъщните последици от причастяването стоят в пряка връзка с цялостното разбиране и са отражение от степента на преживяване на тайнството на тайнствата“Както на личностно, така и на общностно ниво трихотомният човек повече от всичко, както е известно, се нуждае от причастност към Христовата пълнота, към Словото… пълно с благодат и истина“ (πλήρης χάριτος και αλήθειας) (Иоан 1:14), защото от Неговата пълнота всички ние приехме“ (Иоан 1:16). 

Да се решим да придобием мирен дух през новата 2017 година

О. Варнава Пауъл

Ако все още не сте взели решение какво да промените в живота си през новата година, бъдете сигурни, че няма по-добър избор от това да опитате да изпълните добре-познатото наставление на руския монах от 19-ти век св. Серафим Саровски: „Придобий мирен дух и хиляди край теб ще се спасят“.

Нямащи общо с наивните религиозни приказки и психо-духовното бръщолевене, думите на горския отшелник, един от най-почитаните светци в Православието, се отнасят на сто процента към практиката. Например, аз се опитвам (и често не успявам) да си ги припомня, когато включа новинарската емисия или разгърна вестника и попадна под ударите на изобилните доказателства за грехопадението.

Толкова е лесно да се превърнеш в циник, като непосредствен резултат от срещата с тъмнината, макар и от втора ръка чрез медиите, че аз всъщност започнах да постя от новини още от началото на Рождественските пости – колкото се може повече.

Някой може би ще каже, че заравям главата си в пясъка, за да избегна „истинския свят“. При все това, аз оспорвам твърдението, че новините дават добър, верен и съразмерен поглед към реалността. Също така твърдя, че моето въздържание, бидейки един опит да последвам съвета на св. Серафим, е всъщност действително истинският свят.

Защото изправен пред войните, убийствата, страстта по неприличното, което може да влезе в моя хол всяка една вечер, въпросът е: „А аз какво да направя?“ Да го попия и да се разгневя, или депресирам? На кого би помогнало това? Не и на мен, а именно с това аз трябва да започна.

Житие на св. Антоний Велики

Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семейства или насаме, а понякога и на малки групи. Монахът (или самотникът) още не познавал далечната пустиня. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на преподобните Павел Тивейски и Антоний Велики.

Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, (Мат. 19:21), св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра. След това дошло жилото на плътта – най-силното оръжие на дявола против юношите. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение. За пръв път му се явил „дракон“ във вид на жалък и немощен черен отрок, който нарекъл себе си „дух на блуда“ и се признал за победен. Но това било само началото на онази страховита борба с демоните, която продължила доста време.

Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че „силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото“.

Образът на злия човек

Св. Нектарий Егински

Злият човек е безумен, защото злината е безумство и липса на светлина, която да озарява мисълта.

Злият вреди преди всичко на себе си, защото злите неща, които биват предизвиквани от него, първо подриват и подкопават неговия собствен живот и щастие. Злият е безразсъден, защото е изоставил Бога и е последвал лукавия, уподобявайки се на него. Съдейства на лукавия и работи за него при разрушаване на доброто. Потърсил веселие в злобата, той открива там мъки и беди. Потърсил щастието, открива нещастието. Потърсил блаженството, а открива пълно злополучие.

Злият е изтръгнал страха Божий от сърцето си и е намразил закона Му. Изработва злото, защото порочното му сърце намира временно удоволствие в това. Стигнал е дотам, че сърдечна наслада и доволство да му бъде изучаването и прилагането на злото. Но що за доволство? Що за наслада? Доволство, пълно със страх, и наслада, пълна със смут. Умът и сърцето на злия страдат непрестанно. Умът си сбира само и само за да измисли съвършен начин, по който със сигурност да постигне злото, за което мечтае толкова много. Сърцето му постоянно бушува от своите пороци – като развълнувано море, сиреч постоянни вихри на непрастанни страсти, като бурни тласъци на ветрове, го разбунват надълбоко. Всичките му дела носят отпечатъка на напрягане и признаци на страх. Светлината на деня го притеснява. Злият избягва дневната светлина подобно див звяр и търси убежище, за да е на сигурно място – тъмни пещери, подземни тунели и мрачни прибежища, под защитата на гъстия мрак на нощта.

Злият – като работник на злото – ден и нощ работи за него без да съжалява и така бива награден с вечния ад. 

Назад | 1 | 2 | 3 | 4 | 5Напред