Monthly Archives: 29.11.2020

Учредяването на Българската екзархия – успех или провал?

Алексей Стамболов Успех или провал е било учредяването на Българската екзархия? Отговор на този въпрос ще бъде потърсен в настоящата статия с уточнението, че акцентът в нея ще бъде поставен не толкова върху самото издаване на фермана от 27 февруари 1870 г.((Датата 27 февруари е възприета и обоснована от Тодор Събев в: Учредяване и диоцез на Българската екзархия до 1878 г. С., 1973, с. 42. Вж. също: Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1879. С., 1989, с. 5, 28, 46 и др. В по-стари изследвания е усвоена датата 28 февруари.)), колкото върху следващите две и половина години – период съдбовен за прохождащата Екзархия, когато се извършва нейното конституиране. Църковно-народната борба, в резултат на която се ражда и Българската екзархия, протича на няколко етапа. В началото исканията са икономически (за отмяна на владишкия данък), за богослужение на разбираем език и за смяна на отделни гръцки владици с българи. Постепенно изкристализира идеята за независима Българска църква((Темелски, Христо. Българският Великден в нова светлина (Според новооткрити документи). – Във: в. Култура, бр.16 (2588), 29 април 2010; Вж.: Събев, Т., пос. съч., с.10. Вж. също: Събев, Тодор. Поглед върху основаването и църковно-народностното служение на Българската екзархия. – В: ГДА, т. ΙΧ, 9, 1959/60, с. 311; Събев, Тодор,

Богослужебна програма за месец декември

ФОТОГАЛЕРИЯ: Празникът на св. вмчк Мина в храм Св. Параскева – Пловдив

Снимки от празничното богослужение, 11.11.2020 г.

Проповед на 10 ноември – Празнична вечерня на св. вмчк Мина

Ик. Емил Паралингов

Християнското отношение към смъртта

Йером. Серафим Роуз Макар че окултото учение за задгробния Живот отвежда далеч встрани ог истинската природа на нещата, то започва с несъмнената християнска истина: смъртта на тялото не е край на човешкия живот, а само начало на ново състояние на човешката личност, която продължава да съществува отделно от тялото. Смъртта, която не е била създадена от Бога, а се е появила с извършването на греха от Адам в Рая – това е най-удивителната форма, в която човек се среща с падението на своята природа. Вечната съдба на личността зависи много от това как се отнасяме към собствената си смърт и как се готвим за нея. Истинското християнско отношение към смъртта включва елементи на страх и неувереност, точно тези емоции, които иска да премахне окултизмът. Разбира се, в християнското отношение няма нищо от низкия страх, който могат да изпитват умиращите без надежда за вечен живот, тъй като християнинът с умиротворена съвест се приближава спокойно към смъртта по Божия милост, даже с определена увереност. Да видим християнската смърт на някои от великите египетски подвижници. „Когато настъпило времето за кончината на преподобни Агатон, той прекарал три дни в дълбоко внимание към себе си, като не разговарял с никого. Братята го попитали: „Авва Агатон,

ЦЪРКВАТА И ЕРЕСИТЕ

Архим. Йоан Крестянкин След гоненията и мъченичеството през първите векове на християнството, когато врагът на всяка правда – дяволът, винаги възставащ срещу истината, се опитал да унищожи Църквата чрез заплахи със смърт и мъчения, тя не само, че не погинала, но, укрепвайки в страданията, родила цял сонм свети мъченици и изповедници на Христовата вяра, които станали семето на новите християни. От IV век човешкият враг започнал да изобретява нов, много по-страшен способ, с който искал да разруши вярата и Църквата, извращавайки истината и разбивайки единството на вярата в Христа: появили се ересите и разколите. Служителите на тъмнината започнали да представят предателството като вяра, антихриста – с името на Христа; като прикривали лъжата с правдоподобност, се стремили да унищожат истината. Вълци с овча кожа влезли през оградата на Църквата, прикривайки хищническата си същност с цитаги от Свещеното Писание. Една от първите ереси, разтърсили Църквата и поразили я за дълго била ереста на църковния презвитер Арий. За пръв път гордият човешки ум предприел опит да направи ужасна фалшификация: да обяви Богочовека Христос като Човека Иисус от Назарет. Признаването на Божеството на Христа Спасителя е неразделно свързано с вярата в Църквата. И Църквата, напрягайки всички свои сили, отстоявала тази истина – за единосъщието

Проповед на Акатист на Св. Богородица Вратарница – 2 ноември, понеделник

Богослужения в прослава на св. Георги Карслидис