Daily Archives: 07.11.2020

Християнското отношение към смъртта

Йером. Серафим Роуз

Макар че окултото учение за задгробния Живот отвежда далеч встрани ог истинската природа на нещата, то започва с несъмнената християнска истина: смъртта на тялото не е край на човешкия живот, а само начало на ново състояние на човешката личност, която продължава да съществува отделно от тялото.

Смъртта, която не е била създадена от Бога, а се е появила с извършването на греха от Адам в Рая – това е най-удивителната форма, в която човек се среща с падението на своята природа. Вечната съдба на личността зависи много от това как се отнасяме към собствената си смърт и как се готвим за нея.

Истинското християнско отношение към смъртта включва елементи на страх и неувереност, точно тези емоции, които иска да премахне окултизмът. Разбира се, в християнското отношение няма нищо от низкия страх, който могат да изпитват умиращите без надежда за вечен живот, тъй като християнинът с умиротворена съвест се приближава спокойно към смъртта по Божия милост, даже с определена увереност. Да видим християнската смърт на някои от великите египетски подвижници.

„Когато настъпило времето за кончината на преподобни Агатон, той прекарал три дни в дълбоко внимание към себе си, като не разговарял с никого. Братята го попитали: „Авва Агатон, ти къде си?“ – „Аз стоя пред Христовия съд“ – отговарял той. Братята казали: „Нима и ти, отче, се боиш?“ – Той отговорил: „Аз се стараех според силите си да опазя Божиите заповеди, но съм човек и откъде да зная били ли са угодни моите дела пред Бога.“ Братята попитали: „Нима ти не се уповаваш на живота си, който беше по волята Божия?“ „Не мога да се уповавам – опаговарял той, – защото един е човешкият съд, друг е Божият съд”. Те искали да го питат още, но той им Казал: „Сторете ми любов, не говорете сега с мене, защото не съм способен на това”. И той починал с радост. „Ние го видяхме да се весели – разказвали неговите ученици, – сякаш срещаше и поздравяваше скъпи приятели“. (Скитски патерик, вж. у еп. Игнатия, т. 3, стр. 107-108).

Дори великите светци, които умирали при явни знамения на Божията милост, запазвали трезво смирение по отношение на своето спасение. „Когато настъпи времето да умре за Великия Сисой, лицето му светна и той каза на седящите при него отци: „Ето, дойде авва Антоний“. Помълчал малко и казал: „Ето дойде апостолският лик”. И отново лицето му просветанало двойно повече, а той започнал да разговаря с някого. Старците го попитали с кого разговаря. Той им отговорил: „Ангелите дойдоха да ме вземат, но ги умолявам да ме оставят за кратко време да се покая“. Старците му казали: „Опаче, ти не се нуждаеш от покаяние“. Той им отговорил: „Наистина не зная за себе си сложих ли начало на покаянието.“ А всички знаели, че е съвършен. Така говорил и чувствал истинският християнин, без да гледа, че по време на Живота си с една дума възкресявал мертви и бил изпълнен с дар от Светия Дух.…