Daily Archives: 02.10.2020

Векът на отец Ангел Шопниколов. Житие, страдание и упование

Георги Тодоров

15 декември 2003

Отец Ангел Шопниколов, който предстои по Рождественските празници да навърши 96 години, е жива история на България и на Църквата ни. Роден е една година преди обявяването на Независимостта. В неговия живот виждаме как „голямата“ история бурно се намесва в живота на човека и как в крайна сметка с Божията помощ той надживява и световни войни, и революции и идеологии. Подобни незаслужено забравени личности са нашите най-ценни и и истински живи съкровища, пратеници от други времена. Ако имаме и уши за духовната и житейска мъдрост, която те носят, ше можем сами да станем нейни носители и да я съхраним за идващите поколения.

Старият свещеник е запазил както бистрия си разум, така и паметта си за миналите събития: Роден съм на 26.12.1907 г. в с. Костенец. Родът ми е от тука. Шопииколов се казвам. В незапомнено време дядо Никола дошъл от шоплука и тук се задомва и оттам произхожда презимето. В моя род по бащина линия свещеници не е имало, а по майчина линия аз съм седмият поред. Дядо ми по майчина линия се казваше дядо поп Ангел. Тримата му сина са свещеници. Бащата на дядо поп Ангел се казва Йоан, но презимето му е Яковов.

Произхождам от много бедно семейство. Майка ми 1916-та година през войните почина. Аз останах на 8 години сирак. След като се завърна баща ми от войната аз бях предаден в семейството на поп Ангел, стария поп Ангел. Там живеех. Баща ми заболя още от войните и почина пролетта на 1923 г. И аз останах сирак съвсем. Още от малко дете съм все в черквата, прислугвах вътре в олтара на свещеника и се пълнеше черквата с народ почти всеки празник.

Най-малкият вуйчо работеше в Св. Синод. И аз в 1925 г. постъпих в свещеническото училище в Черепишкия манастир. Четиригодишен беше курсът. Карах две години. Средства няма. Продавахме някои работи, Свърших втората година. Няма средства. Вуйчо ми бяха го превели в Бачковския манастир в свещеническото училище счетовдител. И някак тъй чрез ректора, чрез игумена издейства и ме приеха за манастирски издръженик. Последните две години учих в Бачковския манастир и завърших в 1929-та година. Игумен в Бачково тогава беше дядо Никодим. Ректор беше дядо Антим Шивачев. Никодим беше особен характер. Не говореше много. Беше много строг като монах. Той после ме венча. Аз съм се венчал в Бачковския манастир. След като завърших училището веднага се венчах. В 1930-та година се ръкоположих. Жена ми е от с. Костенец. Много добра съпруга. Доволен съм много от живота си с нея… Ръкоположих се за село Ветрен дол, Пазарджишка околия. Ръконоложи ме дядо Харитон. Черквата беше пострадала от земетресението 1928 г. Поправих я…

Отец Ангел служи във Ветрен дол 12 години. Условията са трудни. Нямат жилище. Само през първата година сменят 4 квартири. Налага се свещеникът и съпругата му да работят земеделска работа за да съберат пари за къща.…

Св. Серафим, коронавирусът и богословието