750 години от рождението му Автор д-р Любомир Игнатов Трудно е с малко думи да се опише обаятелната личност на св. Йоан Кукузел. По висота на умозрението, той е ангелоподобен, по житие и духовна чистота – свят, по иночески живот – подвижник, по плодоносие в областта на културата – велик майстор на музикалното изкуство и поет. Този одушевен псалтир на православещата източна Църква е определян в повествователните и музикални извори още и като „Втори Дамаскин“, „Ангелогласен“, – „Извор на музиката“, „Учител на учителите и майстор на майсторите“ (ръкопис Ивирон 1205, л. 273 г). За стотиците негови музикални последователи и по-късни колеги Кукузел е просто Майстора. А един от най-видните сред тях – Мануил Хрисаф Стари (ХУ в.), известен като бележит мелотворец и музикален теоретик от Средновековието, само в страниците на своя всеизвестен трактат (The Treatise of Manuel Chrysaphes, the Lampadarios: on the Theory of the Art of Chanting and on Certain Erroneous Views that some Hold about It, Mount Athos, Iviron Monastery MS 1120 [July 1458]. Text, translation and commentary by Dimitr E. Conomos, Wien, 1985, pp. 42, 44, 58, 62) упоменава Кукузел със следните шест несрещани в подобен изказ епитети: „благодатноименит“ (χαριτώνυμος), „чудесен – същински майстор“ (θαυμάσιος τῷ ὄντι μαΐστωρ), „истински