Monthly Archives: 13.08.2020

Проповед на 13 август – Молебен канон на пресвета Богородица

Проповед на 12 август – Молебен канон на св. Богородица

Преп. Димитра Киевска (Българска) – пътят на едно жертвено служение от Силистра до Киев

sv-DimitraНа 18 април 2008 г. с решение на Св. Синод на Украинската православна църква (Московска патриаршия) преп. Димитра (1810-1878) беше причислена към лика на светците. До нейната канонизация у нас не се знаеше абсолютно нищо за жертвения подвиг на тази българка, посветила живота си на нуждите на бедните и страдащите. Почитта към нея в Киев беше местна, а в България нямаше дори исторически бележки за нейния живот. След канонизацията на преп. Димитра православните медии у нас хвърлиха малко повече светлина върху личността ѝ и така християнската общност у нас разбра, че още една светица с български произход ще бъде почитана в календара на Украинската църква.

За съжаление честванията отминаха, а с тях и първоначалната еуфория за „българската светица в Киев“. Дори Доростолска епархия, която би трябвало да полага грижа за популяризиране на спомена за просиялите в нея светци, не положи усилия да проучи и изготви житие на светицата, което би могло дори да обогати наличните в Украйна сведения за нея.

Тъй като споменът за праведниците не бива да тъне в забрава, в настоящата статия ще се опитаме да запълним отчасти тази празнина, като за целта ще приведем освен събраните досега сведения от Свето-Введенската обител в Киев, още и информация от малко известни и непубликувани досега документи от Централния държавен архив на Украйна, свързани с живота и делото на преп. Димитра.

В този архив – ЦДАНУ в два фонда под номера 127 и 128 се съхраняват документи на Духовния събор на Киево-Печорската лавра, пряко свързани с подготовката за създаването, устройството и финансирането на Введенската община на преп. Димитра. Целият архив (дело), свързан с Введенската обител, съдържа 132 листа, започнат е на 10 ноември 1876 г., закрит е на 10 януари 1892 г. и е предаден в архива на 6 юли 1895 г. В него има и няколко писма, писани собственоръчно от св. Димитра, под които се намира нейният подпис.

През 1810 г. в гр. Силистра, в семейството на православните християни Александър и Мария се ражда момиченце, което те кръщават Матрона. Родителите възпитават своята дъщеря в духа на православната вяра и благочестие. Едва няколко годишна, малката Матрона и родителите ѝ са принудени да напуснат пределите на България поради издевателствата на османските управници, които стават нетърпими поради непрестанните руско-турски войни. Семейството на преп. Димитра се преселва в Бесарабия. Тук Матрона среща своята голяма любов – офицера от руската армия Иван Егоров. Двамата се венчават в една от църквите в гр. Кишинев (днес столица на република Молдова). В лицето на Егоров, Матрона Александрова Егорова намира верен спътник, надеждна опора и грижовен съпруг. Като истинска съпруга на военен офицер и в изпълнение на евангелските повели Матрона Егорова неотклонно следва своя съпруг и дели с него несгодите на войната. По време на Кримската война (1853-1856 г.) Матрона взима участие заедно със своя съпруг в отбраната на Севастопол (1854-1856 г.).

Проповед на 8 август – Св. Емилиан Изповедник

Проповед на 7 август – Вечерня с Молебен канон на св. Богородица

 Св. Триандафил – червенобагрената роза на Загорá

Автор Ст. ик. Павел Гърбов

Знаменитият житиеписец, светителят Димитрий Ростовски, в предговора към декемврийския том на своите Жития на светиите (който предговор липсва в изданието им на български език – б.а.), разсъждава върху това, че агиографията не е като догматиката, (където няма място за промени или поправки), а  е „повествование на историци и летописци, различно мислещи и пишещи“. Затова той смирено се обръща към читателите на своя труд: „Молим твоята любов, усърдни читателю, ако намериш в тази книга грешки, поправи с любов, прощавайки човешката немощ и несъвършенство“. И пак: „Ако намериш, любовнимателни читателю, и други някои (неща), които изискват поправяне, изправи ги с твоето благоразумие, понеже всичко подлежи на Църковно разсъждение и изправяне“.

Това е и целта на написването на настоящата статия. Само че за „изправяне“ не в трудовете на св. Димитрий, а в нашата родна агиология. С цялата почит и любов, които заслужават тружениците ѝ от миналия век. Като Партений, епископ Левкийски – преводач и съставител на множество жития и служби на български светии – от чието наследство се ползваме и до днес. Именно така, четейки издаденото от дядо Партений житие – на св. мъченик Триандафил (†8.VIII.) – започнахме да си задаваме въпроси:

1. Защо, след като във всички календарчета на БПЦ от последните няколко десетилетия този светец е записан като „Трендафил Загорски“, еп. Партений го изписва (във т. II на своите Жития на български светци) „Триандафил Старозагорски“?

2. Ако е родом от Стара Загора, как (и къде) е станал моряк, предвид отдалечеността на този град от море?

3. Защо в Ст. Загора няма никакви древни сведения за този мъченик или за почитание към него, та да научаваме оскъдните данни за живота му от преп. Никодим Светогорец?

4. Наистина ли св. Никодим е писал, че светецът е от Стара Загора (с каквото впечатление ни оставя еп. Партений)?

Последното се изясни веднага, щом можахме да видим как е записано името на св.Триандафил на гръцки в „Νεον μαρτυρολόγιον“ на преп.Никодим: Τριαντάφιλλος ναύτις ο απο Ζαγοράς (Триандафил, моряк от Загорá). „Загорá“, а не „Стара Загора“. Впрочем, важно отношение към изясняването на този въпрос има фактът, че Стара Загора не е била наричана така нито в XVII в. (когато е живял св.Триандафил), нито в  XVIII-XIX в. (когато живее св. Никодим). От запазените исторически документи виждаме, че в XIX-то столетие този град бива наричан и от българите „Ески Захара“ или само „Захара“ (хаджи Агапий, „Описание на живението ми“); „Ески Заара“ или „Ески Загра“ (в избраните писма на В. Левски, съответно в №56 и 28). Т.е. съвсем ясно е, че ако св. Никодим пише „Загора“, той няма как да има предвид някоя от нашите „Загори“ (Стара или Нова). Асоциацията на еп. Партений вероятно е следствие на изкусително близкото звучене на „Загорски“ със „Старозагорски“.

Къде е тогава „Загорá“, спомената от св. Никодим? Още в 2012 г., при пътуване до Лариса, забелязах крайпътна табела, сочеща път към Ζαγορά.

Проповед на 4 август – Молебен канон на св. Богородица

Проповед на 3 август – Вечерня с молебен канон на Св. Богородица

25 – 26 юли 2020 г. (Св. прпмчца Параскева)

25 - 26 юли 2020 г. (Св. прпмчца Параскева)