Monthly Archives: 27.07.2020

Проповед на вечерня – 25 юли

25 юли – Празнична вечерня с петохлебие

Проповед на 26 юли – Св. прпмчца Параскева

Богослужебна програма за месец август

Сега е съд над тоя свят (2/2)

Архим. Захария Захару

Първа част

Как можем ние, като свещеници, да предложим на нашите братя непорочната утеха на Новия Израил, която не е нищо друго освен Самия Христос?

Апостол Павел пише в посланието си до Римляни, че „отхвърлянето“ на евреите заради липсата им на вяра станало причина за „помирението“ на света (Рим. 11:15). Тогава може ли и сега по същия начин съкрушителната картина на отчуждението на света от Бога да стане причина за възраждането му във вярата? И ако това вече е станало с някои индивиди и групи, то не може ли тогава да се изведе в общ план и да доведе до пренареждането на целия свят? Силата за това принадлежи на Господ, но в това се изисква съработничеството на нашето смирение.

В нашата епоха, която е време на страдания, бедност, отчаяние и големи премеждия, хората се нуждаят от утешение. Както казахме, Христос е непороочната утеха и спасението на света. Християните и по-специално свещениците Божии са Неговите смирени инструменти, които предлагат на света това утешение. Христос се отнася милостиво към болните, към тези, които са дълбоко пречупени. По Своята природа Той е Бог на милостта и на всяка утеха. Ние трябва да научим верните да пристъпват към Него със смирен дух и покайно сърце, и тогава със сигурност, те ще могат да открият общението с Него и покоя, струящ с благодатта от спасението Му.

Църквата е предоставила на своите духовници много силни средства, с които можем да утешаваме народа Божи.

Първо, можем да насърчаваме хората да се молят в Неговото Име, защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим (вж. Деян. 4:12). Чрез призоваването на Името Господне ние навлизаме в Неговото Присъствие, защото Неговото Име е неотделимо от Личността Му и тогава силата на Присъствието Му се подновява. Името Господне се превръща в източник на утеха и възобновление. Особено в днешно време, когато християните не могат да намерят време за църковните служби, Името превръща сърцето в храм неръкотворен, в който Христос подава сили и мир.

Второ, можем да насърчаваме верните да изучават Божието слово. Така те ще научат езика на Господа, на който Той ни говори, и те ще Му говорят със същите, вдъхновени от Светия Дух думи. Така Духът ще се моли вътре в тях. Както чрез Божието слово са се създали всички неща, така и сега чрез силата на Неговото слово верните ще се преродят. Нещо повече, Божието слово не е дадено с цел да плаши човека, а да му вдъхне кураж и да обнови душата му. На този, който подхожда към него с вяра, то дава неизразима утеха и мир, както и силното убеждение, че „Господ е победил света“ (Ин 16:33) и е с нас „през всички дни до свършека на света“ (Мт 28:20). Неговото слово нивга няма да премине. Затова Той се обръща към нас с думите, адресирани към избрания Му народ: „Ти си Мой раб, Аз те избрах и не ще те отхвърля.…

Беседа за живота и мъченичеството на св. Елисавета Фьодоровна

Беседа

Св. преподобномъченица княгиня Елисавета Фьодоровна

Великата княгиня преподобномъченица Елисавета Фьодоровна е родена на 20 октомври 1864 г., в протестантското семейство на великия херцог на Хесен – Дармщат, Лудвик IV и принцеса Алиса, дъщеря на английската кралица Виктория. През 1884 г. княгиня Елисавета се омъжва за великия княз Сергей Александрович, брат на руския император Александър III. Покорена от силната вяра на своя съпруг, тя приема светото православие и на 13 април 1891 г., Лазаровден, над нея е извършен чин на приемане в Православната църква.

Княгиня Елисавета посвещава целия си живот на служение на най-малките Христови братя – бедните и болните. Посещава болници, детски приюти, домове за стари хора, затвори и навсякъде се стараела да облекчава страданията на хората. Когато през 1904 г. започва руско-японската война, тя заминава на фронта, където помага на руските войници до пълно изтощение на собствените сили.

На 5 февруари 1905 г. страшно събитие променя коренно личния ѝ живот. Съпругът ѝ княз Сергей става жертва на бомбен атентат. Паднала на колене до носилката с разкъсаното тяло на любимия съпруг, безмълвна и без сълзи, в този момент на тежко вътрешно изпитание Елисавета Фьодоровна била обърнала цялото си същество към Бога, просейки единствено от Него помощ и утеха. Ден след погребението на великия княз тя се причастила със светите Тайни в храма на Чудовия манастир в Москва, където бил гробът му, и веднага след това посетила неговия убиец. Светата не изпитвала никаква омраза. Единственото, което желаела било да накара убиеца да се разкае за стореното и да потърси прошка от Бога. Самата тя му била простила. Нещо повече – собственоръчно подала до императора молба за помилването му.

Сега княгиня Елисавета решила да се посвети изцяло на Бога и да приеме монашество. С лични средства тя закупила на ул. „Большая Ординка в Москва терен, на който била основана обител на труда, милосърдието и молитвата, посветена на св. Марта и Мария, сестрите на четверодневния Лазар (вж. Лука 11:1-46). В обителта били построени два храма – един на името на св. сестри и втори, посветен на Покров Богородичен. Отделно от това били построени болница, аптека, детски приют и училище. Към обителта била открита болница за туберкулозно болни жени.

На 10 февруари 1909 г. Марто-Мариинската обител била официално открита. На 10 април след всенощното бдение Дмитриевският еп. Трифон по специален чин постригал първите сестри, наречени „сестри на любовта и милосърдието. На другия ден след светата Литургия Московският и Волоколамски митрополит Владимир възвел сестра Елисавета в игумения на обителта. Отличителен знак на Марто-Мариинските сестри станал осемкраен кипарисов кръст.

Игумения Елисавета водела истински подвижнически живот – спяла на дървен креват, без дюшек, не повече от три часа в денонощието, храна употребявала умерено и строго съблюдавала постите, в полунощ ставала за молитва, а после обхождала всички стаи в болницата и често оставала до разсъмване при болните. На сестрите в обителта казвала: „Не е ли странно, че ние от лъжлива хуманност се опитваме да вдъхнем на такива страдалци надежда за мнимо оздравяване.…

Проповед на 12 юли – Св. Богородица Троеручица. Св. Паисий Светогорец