Monthly Archives: 28.06.2020

Проповед на 28 юни – ✝ 3 Неделя след Петдесетница

Православният светоглед

Лекция на йеромонах Серафим (Роуз), изнесена по време на св. Германското поклонничество през август 1982 година в св. Гетсиманска обител в Платина, Калифорния

Преди да започна доклада си, искам да се спра на въпроса защо е толкова важно човек да притежава православен светоглед и защо днес е много по-трудно да го придобиеш, отколкото е било преди.

През изминалите векове, например в Русия през XIX век, православният светоглед е бил част от православния живот и намирал всеобща подкрепа. Не съществувала необходимост за него да се говори като за нещо отделно – всички живеели по православному в съгласие със заобикалящото ги православно общество. В много страни самото правителство изповядвало православието: то било център на обществена дейност и сам царят или владетелят исторически бил първият правосалвен мирянин, чието задължение било да дава на поданиците си пример за християнски живот. Във всеки град имало православни църкви и в много от тях службите се извършвали ежедневно сутрин и вечер. Манастири имало във всички големи градове, в много от по-малките градове и извън техните предели – в свелата, в отдалечените и пустинни места. В Русия имало повече от хиляда официално зарегистрирани манастира без да се броят другите църковни общини. Монашеството било общоприета и призната част от живота. И наистина, в повечето семейства поне един – братът или сестрата, чичото, дядото, някой роднина – бил монах или монахиня, без да споменаваме за другите примери на православен живот – странници и Христа ради юродиви. Целият начин на живот бил проникнат от Православието, център на което, естествено, било монашеството. Православните обичаи били част от православния живот. Повечето повсеместно четени книги били православни. Самият всекидневен живот бил за повечето хора труден: налагало им се много да работят, за да преживеят, надеждите за живот не били големи, смъртта не била рядкост – всичко това подкрепяло учението на Христос за реалността и близостта на другия свят. При такива обстоятелства да живееш по православному означавало да имаш православен светоглед и необходимостта да се говори за това била малка.

Сега всичко е променено. Нашето православие е островче сред света, който живее по съвършено различни принципи и с всеки изминат ден тези принципи се променят към по-лошо, все повече ни отчуждават от него. Много хора са подложени на изкушението да разделят живота си на две категории: всекидневния живот на работното място, със светските приятели и светските дела, и православието, съгласно което живеем всяка неделя и рпез другите дни от седмицата, когато имаме време за това. Но ако се вгледаме по-внимателно, кръгозорът на такъв човек често представлява странна комбинация от светски и християнски ценности, които по своята същност не са съвместими. Целта на този доклад е да покаже как днешните хора могат да направят светогледа си по-ценен, да го направят изцяло православен.

Православието – това е начин на Живот. Ако не живеем по православному, ние просто не сме православни, независимо от това, към каква вяра формално принадлежим.…

Светината, която е тъмнина… или героите на нашето време

Светлината, която е тъмнина… или героите на нашето време

Светите отци – истинският път към християнството

Йеромонах Серафим (Роуз)

доклад на йеромонах Серафим (Роуз)

Помнете Вашите наставници, Които Ви са проповядвали словото Божие и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им… Не се увличайте от разни и чужди учения… (Евр. 13:7-9)

Никога не са се появявали толкова много лъжеучители както в нашия нещастен 20-ти век, толкова богат на технически дреболийки и толкова беден откъм дух и мисъл. Днес всяко мнение, дори най-безумното и съзнателно отхвърлено от всички цивилизовани хора, има своята идеология и своя учител“. Някои учители идват, обещавайки или проявявайки „духовна сила“ и извършват лъжливи чудеса, като например окултистите и харизматиците (т.е. петдесятниците), но болшинството съвременни учители ен са способни да предложат нищо освен лошо сварена каша от идеи, взети някъде от тавана или от някакъв днешен самозван „мъдрец“, който знае повече от всички древни, просто, защото живее в нашите „просветени“ времена. В резултат на това съществуват хиляди различни философски направления, а в „християнството“ – хиляди секти. Как да намерим истината във всичко това, ако въобще е възможно да я намерим в нашите най-объркани времена?

Има едно единствено място, Където можем да намерим извора на истинското учение, произлизащо от Самия Бог. Избор, Който не е отслабнал през изминалите Векове, а е вечно актуален и общовалиден за всички, които учат истината за Бога и Който сочи пътя на всички, които пият от него. Това място е Православната Хрустова църква. Изворът е благодатта на Светия Дух, а истинските учители са проповедниците на Божието учение, произлизащо от този източник – Светите Отци на Православната Църква.

Но уви колко малко на брой православни християни знаят това и пият от този извор. Колко много съвременни архипастири Водят своето паство не към злачните пасбища от духовна храна – към Светите Отци, а по пагубния път на съвременните мъдреци, които обещават нещо ново“, за да заставят хрустияните да забравят устинското учение на Светите Отци, чието учение – и това е абсолютно вярно – е напълно несъвместимо със заблужденията, които господстват днес в света.

Православното учение на Светите Отци не принадлежи на някакъв определен период от време, на древността или съвременността. То се е предавало чрез непрекъснатата верига на приемствеността от времената Апостолски до ден днешен и никога не се е случвало отново да се преоткрива забравено“ православно учение. Даже когато много православни християни са го пренебрегвали (колко е присъщо това за нашето време) то истинските негови пазители продължавали да го препредават на онези, които очаквали да го получат. В миналото е имало епохи на Великите Отци, като например зашеметяващата епоха на IV век, но е имало и периоди, когато са преставали да разбират Светите отци. Но от времето на основаването на Църквата Христова на земята не е имало и един миг, когато светоотеческото предание да не е ръководило Църквата.…

Проповед на Петдесетница

Въоръжете се със свещен гняв и не грешете. Проповед на Петдесетница

Св. Лука Симферополски

Настъпи големият празник, празникът на великата радост за християните: Светият Дух слезе върху апостолите и не само върху тях. Той, Дух Свети дойде в света, за да изпълни обещанието на нашия Господ Иисус Христос: няма да ви оставя сираци, а ще ви изпратя Светия Дух, Утешителя (Иоан 15:26). И Светият Дух осветил земята ще води християнския род по пътя на спасението до края на вековете.

Светият Дух най-напред слязъл върху апостолите. Но как слязъл? Видимо, във вид на огнени езици. Никога повече Светият Дух не слязъл по подобен начин върху никого. Какво значи това? Защо е било необходимо да слезе върху светите апостоли във формата на огнени езици, видимо и осезаемо за всички? Защото апостолите били светци; защото чрез тях, чрез тяхната проповед Светото Евангелие бе утвърдено по целия свят. Те са първите проповедници на евангелието, първите, които донасят светлината Христова в света. Затова Светият Дух ги обозначава по този начин, слизайки върху тях във вид на огнени езици. Той направил огнени и сърцата и умовете им, осветил ги и ги просветил, направил така, че да си спомнят всичко, което са чули по-рано от Господа Иисуса Христа, и им дал сили, така че да могат да приведат целия свят до Христа.

Но не слиза ли Светият Дух върху всички, които са достойни да го приемат? Не бе ли св. Серафим Саровски изпълнен със Светия Дух? Слезе върху него, разбира се, не във вид на огнени езици, но по такъв начин, че изпълни всичките му мисли, желания, чувства и стремления. Изпълни цялото същество на св. Серафим. По същия начин слязъл Светият Дух върху много и много светци, по този начин изпълва всички нас, недостойните християни от днешния век, защото в тайнството Миропомазание и в тайнството Кръщение ние получаваме благодатта Му.

Ние получаваме тази благодат, всички я получават, но не всички я запазват. Мнозина загубват това съкровище, губят благодатта на Св. Дух. Защото би ли могъл Светият Дух по какъвто и да е начин да пребивава в нечисто сърце, изпълнено от греха? Както димът прогонва пчелите, както смрадта отблъсква човеците, така и смрадта в човешкото сърце прогонва Светия Дух, Който живее единство и само в сърца чисти, и само на тях дарява Божествената си благодат,…защото Той е „Съкровище на благата“ – на всички истинни и ценни блага, които може да придобие човешкото сърце. Защото би ли могло да ги възприеме нечистото сърце? Нима може да възприеме благодатта на Светия Дух сърце, което е греховно, лишено от милосърдие и любов?

Но как да придобием сърце чисто? Как да се въздържим от срамните грехове? Как да се сдържим по време на изкушенията от врага на нашето спасение, от изкушенията на света? Как да запазим себе си от тях? Нужно е неуморно, винаги, във всички дни на живота ни, всеки час, да помним това, че Светият Дух не живее в сърце нечисто.…

Проповед на Вечерня срещу Петдесетница