Daily Archives: 02.05.2020

Личният кръст като средство за живот в Христа

Анула ХРИСТОВА

В неведомите пътища на промислителната премъдрост Божия, тварната природа на човека се подготвя за вечния живот и непоклатното безстрастие посредством личния кръст, който въздигнат в духовно кръстоносене, става едно с Кръста Христов. Накратко сега ще разгледаме три начина, по които Бог използва личния кръст, за да направи от човека участник в Своя живот. Целта ни е да стане ясно какво следва да бъде отношението на човека към личния му житейски кръст, за да го превърне в свое мощно оръжие за спасение.

Личният кръст като средство за духовна бодрост

Великата сила на делото на покаянието, което се осъществява през целия съзнателен земен живот на християнина, се крие не само в това, че то е неотменима предпоставка за приемане на Божията благодат, но и в неговата абсолютна необходимост за запазване на тази благодат. Свети Григорий Палама казва, че покаянието е „начало, средина и завършек на гражданството в Христос“. То е необходимо, за да може не само външно, фарисейски, да сме в преклон пред Кръста, а мистагогично да бъде преживяна струящата от него нетварна енергия, т.е. да се усвява очистващата, просвещаваща и обожествяваща сила Божия. И именно за да не може човек да се отклони от този спасителен път на живот в покаяние, тук идва на помощ страданието на личния кръст, използван сега от Божия промисъл като средство за бодрост, което да ни държи в трезвост и будност на ума.

Когато под влиянието на болката от кръста душата започне да се покайва и изповядва пред Бога, настъпва и нейното радостно пробуждане, чрез което тя придобива решимостта да се остави напълно на Божията воля. Човек, докато е в греха, изцяло живее само с външните неща, т.е. външно и повърхностно. Затова се и нарича повърхностен, външен, плътски човек. Но с помощта на Божията благодат той започва да насочва взора си навътре към себе си и току-що благодатно пробудил се, той съзира един напълно нов свят – света на безплътните умове, невидим с просто око, а само с душевно. Посредством усещанията, които предизвиква в душата му това ново обозрение, той се освобождава от материалния свят и бива отвеждан към невидимия Божи свят, където свободно взема решението да стане верен раб Божи (св. Теофан Затворник, Път към спасние, изд. Полиграф, с. 206).

Това състояние всъщност е етественото за ума състояние. Но за да се поддъжа умът в това си състояние, е нужно душата да се задържа фокусирана (събрана) навътре в себе си и да се вглежда в открития там невидим свят, опазвайки така онова първоначално усещане, което я е отвело до Бога. Фокусирането (събирането) в себе си е условието за истинската свобода и благоразумие (мъдрост), понеже така душата открива своя Божи образ, който се храни от божествената благодат: „понеже ето, царството Божие вътре във вас е“ (Лука 17:21). Затова и човекът – този, който е тръгнал по кръстния път на спасението, се нарича задълбочен, вътрешен, духовен човек.…