Monthly Archives: 29.05.2020

Богослужебна програма за месец юни

Проповед на 27 май – Св. Йоан Руски (Отдание на Възкресение Христово)

Проповед на 26 май – Вечерня на Отдание на Пасха. Св. Йоан Руски

Мандамадос – домът на св. архангел Михаил

Презвитера Анна Паралингова

„На много места по света се почита паметта ми, но Мандамадос е моят дом“ –

Това били думи на самия св. архангел Михаил, когато се явил на млад мъж от Атина със заповед да отнесе меч в манастира му край с. Мандамадос на о. Лесвос (Митилини).

И наистина, благочестивите поклонници, дошли тук, усещат с цялото си сърце и душа, че се намират на особено място – неизчерпаем извор на благодатни чудеса, непресъхващ дори до днес, и според силата на вярата, умножаващи се за прослава на Божието свято име.

Чудотворната релефна икона на св. архангел Михаил от манастира „Таксиархи“ (Св. Архангели) край Мандамадос е известна в целия гръкоезичен православен свят. Тя е релефна и уникална по своя вид, защото е моделирана от глина, която е замесена с кръвта на осемнадесет монаси, посечени от сарацински пирати в далечния Х век. Преданието е запазило жива историята за създаването на иконата.

От Края на IХ до Края на ХI в. сарацинските пиратски нападения били непрестанни по островите на Византийската империя. Пиратите бши „ужасът“ на островното население, плячкосвали, грабели и убивали необезпокоявано. Отвличали мъже, жени и деца, а после ги продавали в робство по богатите тържища на Изтока… Пирати, предвождани от някой си Ширхан, отдавна имали желание да нападнат и ограбят манастира на св. Архангели, но опитите им били неуспешни. Манастирът бил като непревземаема крепост: с високите си каменни стени, здрава порта и кула. Още повече, че и монасите били смели и винаги давали силен отпор на пиратските нападения. Затова предводителят им Ширхан, воден от желание за мъст и амбиция да разори светата обител, измислил коварен план.

След дългата студена зима, когато пиратите се били оттеглили, за да се подготвят за нови нападения, а монасите били съсредоточени в подготовката за предстоящата Велика Четиридесетница, настъпил подходящият момент за изпълнение на този план. Пиратите дошли и се укрили около манастира, очаквайки влизането на монасите в манастирския храм за началото на бдението.
Малко след ударите на Клепалото, канещо братята в храма, пиратите прехвърлили стените и изненадващо нападнали нищо неподозиращите монаси. Безмилостно ги посекли вътре в църквата.

Само един от тях, послушникът Гавриил, помощник на игумена, успял да избяга през прозореца на светия олтар и да се скрие на покрива на храма. Това не убягнало от погледа на някои от сарацините и те го последвали със стълба, за да го хванат. Изкачвайки се нагоре, станали свидетели на дивно чудо – пред очите им покривът на храма се развълнувал като бурно море, посред което застанал с внушителен ръст, мълниеносен поглед и огнен меч самият св. архангел Михаил. От това страшно видение пиратите забравили всичко и в ужас побягнали към кораба си. Впоследствие обаче били намерени мъртви, посечени недалеч от брега.

При вида на св. архангел Михаил, спасилият се монах загубил съзнание. Когато се съвзел, слязъл в храма и виждайки посечените си събратя, в голяма мъка се свлякъл пред иконата на светия архистратиг, с молитва да съпътства душите на посечените и да ходатайства пред Бога за опрощение на съгрешенията им, волни и неволни.…

Проповед на 25 май – 3-то намиране честната глава на св. Йоан Кръстител

Богослужебна прослава на св. Йоан Руски

Чашата е в ръката на Бога

Истината е живот

Отец Джеймс Гиргис

В съвременното ни общество се полагат старателни и организирани усилия да се компрометира представата за абсолютна или обективна истина и това започва още от университета. Обаче в живота на християнина не съществува нещо по-важно от абсолютната истина. Истината ние не разглеждаме като понятие, философия или идеология, а казваме, че е Човек. Господ Иисус Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:6).

Днес отбелязваме паметта на светите отци от Първия вселенски събор, свикан в Никея през 325 г. сл. Р. Хр. под егидата на Византийския император св. Константин Велики. Този събор се провежда, за да се занимае с един определен спор, разтърсил Римската империя, породен от учението на свещеник на име Арий. Последният оспорил действителната личност на Иисус Христос. Днес ние спорим и разгорещено се разграничаваме един от друг по политически въпроси и по неща, които в крайна сметка са без значение обаче тогава този въпрос наистина е бил от колосална важност… и също от такава важност е и отговор на този въпрос. Истината имала значение, независимо дали е била удобна или неудобна, дали е била сама или подкрепена от тълпата.

В литургийното Евангелие за Неделя на св. Отци от Първи Вселенски събор, Господ Иисус Христос казва: „Вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Йоан 17:3). По думите на нашия Господ, познанието за Бога е най-важната цел в живота на човек. Познаването на Бога е до голяма степен това, към което сме призвани, за което сме създадени. Познавайки Бога, ние познаваме Този, който Е, Вечно съществуващия, ние придобиваме нещо от Неговото съществуване, откриваме безсмъртието.

Познанието за Бога предполага, че човек разбира Бога истинно, и по правилен начин; иначе човек вреди жестоко на себе си и на хората около себе си. В този ред на мисли ние разбираме, че трудът, извършен от отците от Първия вселенски събор е изключително важен. Говорим, поучаваме и се прекланяме пред Иисуса Христа, защото Светите отци ни научиха на това и ни откриха този живот. Библията не е просто един документ, който подлежи на всякакви тълкувания, които на човек може да му хрумнат. Това е един от проблемите на протестантското движение; всеки внася собствената си и лична интерпретация на даден текст и счита това си тълкуване за достоверно и правилно. Проблемът е, че не може собственото и лично тълкувание на всеки един от нас да бъде правилно. Това е невъзможно.

Църквата Христова разполага със свои „механизми“, които ѝ позволяват да преодолява подобни „тенденции“ в тълкуванието. Най-напред, ние не разчитаме единствено и само на библейския текст. Нашата вяра представлява нещо повече от дадените думи, написани на страницата. Вярата на Църквата Христова има своите корени във вярата, която проповядват и ни предават Апостолите и която вяра те приели непосредствено от Христос.…

Беседа на 18 май