Monthly Archives: 29.04.2020

Умишлен палеж в Одеския манастир „Успение Богородично“ на УПЦ-МП

Голям пожар е възникнал в Успенския мъжки манастир в Одеса през нощта на 24-ти април 2020 година. По предварителни данни, причината за пожара е умишлен палеж, съобщава портал „Православен живот“, позовавайки се на сайта на Одеска епархия на Украинската православна църква – МП.

„Според свидетели първо неизвестен човек хвърля бутилка със запалителна смес под манастирските коли Лада и минибус Toyota Hiace. Макар отците от манастира да успяват веднага да изгасят пламъците с помощта на пожарогасители, превозните средства са повредени. В същото време започнал нов пожар в стопанско помещение при манастира. Забелязвайки това ново огнище, отците извикали пожарната служба. Почти веднага пристигнали първите спасителни екипи, които се заели с ликвидиране на пожара“, – се казва в съобщението.

Локализирането и потушаването на пожара отнело три часа: в З:41 последните пламъци заглъхват. В резултат на произшествието изгаря стопанска постройка с площ 1500 квадратни метра.

„Жертви и пострадали от пожара няма, но в процеса на потушаването му си счупва крака архимандрит Владимир (Якименко), който е откаран от мястото на произшествието за хоспитализация от спешна помощ“ – пишат в прессъобщението.

На мястото на произшествието работи оперативно-следствена група на Националната полиция и Държавна служба по извънредните ситуации на Украйна. Основната версия за пожара е умишлен палеж.

24 април 2020 г.

Източник pravoslavie.ru и Православна Одеса

Видео: Неверието на св. ап. Тома (Тази е победата, която победи света – нашата вяра…)

Проповед на 2 Неделя след Пасха – Томина

Богослужебна програма за месец май

Проповед на Светли петък. Св. Богородица „Живоприемни източник“

Проповед на 23 април – Светли четвъртък. Св. мчк Лазар Български

Проповед на 22 април – Вечерня срещу Светли четвъртък. Св. мчк Лазар Български

Неверието на св. ап. Тома

Св. мчк Лазар Български

Написано от йеромонах Никифор Хиоски

Този храбър Христов воин и добропобеден мъченик беше от пределите на България, от селото, наречено Габрово, от родители православни християни (Според запазеното предание родното място на мъченика е село Дебел дял, на 15 км. от Габрово. Баща му се е казвал Недко Енчов. Родът му съществува и до днес. По данни на архим. Нестор от св. Великотърновска митрополия.).

Бягайки от България, дойде в Анадола и пристигна в едно село, наречено Сома, което е близо до Пергам, и там стана овчар. Един ден, когато беше на паша с овцете си на високо и пусто място и те почиваха, оттам случайно мина някаква туркиня, срещу която свирепо се нахвърли кучето на стадото. Лазар се събуди от кучешкия лай, бързо се спусна и отърва жената, преди тя да претърпи някоя по-голяма пакост от едно малко разкъсване на дрехите. Коварната и скверна жена тогава не показа никакъв признак на гняв против Лазар. Но после, когато отиде при мъжа си, наклевети християнина, и то с клевета зла и смъртоносна, че уж в пустото място той направил опит да я изнасили и показваше раздраните си дрехи като доказателство за извършеното насилие. Мъжът ѝ, щом чу това, веднага пламна от гняв и хукна да намери пастира, за да го убие. Но понеже не го познаваше, преби вместо него съдружника му, обаче не до смърт, поради което онзи не умря. А като узна после от жена си (по белезите, които ѝ описа), че не е набил нейния оскърбител, и виждайки, че битият не е умрял, размисли, че е възможно той да го привлече под съд, тъй като беше съвсем невинен и неотговорен. Боейки се от това, варваринът подбуди сродниците на жена си да отидат и да опишат в съда насилието и дързостта на християнина, за да защитят честта ѝ, та да не остане поругана тяхната родственица, сякаш доброволно е извършила прелюбодеяние. Лазар узна за гнева на агарянина и как онази жена е преиначила случилото се, и каква клевета е измислила. Но му се видя недобро да се крие, за да не потвърди по този начин нейното обвинение. Затова открито си остана при стадото, за да покаже, че като невинен не подозира никаква опасност. Но мъжът и сродниците на туркинята подновиха клеветата и обвинението пред агата, който веднага изпрати да доведат Лазар и бития негов съдружник. После доведоха и жената обвинителка с нейните сродници. За невинно бития агарянинът беше оправдан, защото в желанието си да отмъсти на оскърбителя на своята жена, го набил по погрешка, понеже не го познавал. А цялото обвинение и „престъпление“ се стовари върху Лазаря.

Какво стана по-нататък? Битият беше освободен, а невинният Лазар на 7 април беше осъден на затвор. И понеже поруганието и безчестието на жената се разгласи и се разчу не като лъжливо и измислено, а като истинско и действително, сродниците обещаха на агата хиляда гроша, та или да потурчи Лазар, или да го обеси, за да бъде заличен по този начин позорът от техния род.…