Daily Archives: 13.03.2020

Проповед на Богородичен канон и акатист – II статия

Църковно и пастирско служение по време на епидемии

Доц. д-р Иво Янев

През изминалите хилядолетия на човешката история са известни голям брой епидемии от различни опасни болести. В Свещеното Писание на Стария и Новия Завет са описани многобройни заразни заболявания като проказа, чума, дизентерия, туберкулоза и други. Вследствие на негативно им влияние върху живота на древния човек, лекарите от това време са се опитвали да намерят подходящо лечение и затова има много запазени писания от древността с конкретни указания за лечението на различните заболявания. Навсякъде обаче, освен за чисто физическото, материално лечение на болестта, намираме конкретни сведения за духовното обгрижване на болния от страна на Църквата и нейните духовници.

В историята на Църквата са описани голям брой такива епидемии. По времето на император Константин Велики (274-337) се появила епидемия от проказа и за да запази новата столица на Източната Римска империя – Византион-Константинопол, императорът нарежда всички болни да бъдат изхвърлени в морето. Св. Зотик Сиропитател (IV в.), който е от знатен константинополски род, със завидно за времето си светско образование и с голямо богатство, решава да извърши нещо нечувано – да се противопостави на заповедта на императора и да откупи болните от палачите им, като по-късно да организира болница за тях. Виждайки, че това действие е продиктувано от християнска любов към ближния, св. Константин не извършва никакви действия срещу св. Зотик, даже напротив, запазени са сведения, че подпомага дейността му и дарява големи средства за болницата му и другите му благотворителни дейности.[1]

В такава ситуация извършва своето служение и св. Василий Велики (330-379), архиепископ на Кесария Кападокийска, който създава т. нар. Василиада, известна като най-голямото и добре уредено социално учреждение, в което освен болници, приюти, сиропиталище и старопиталище, имало няколко лепрозории[2], в които живеели и се лекували хора, страдащи от проказа, а и от други тежки заразни болести. Запазени са сведения, че сам св. Василий и неговите помощници редовно са утешавали, беседвали, изповядвали и причастявали тези страдащи хора.[3]

Един от най-известните с грижата си за стари, болни и сираци на Изток е св. Сампсон Страноприимец (+505). Св. Сампсон, като млад лекар изцерил бъдещия император Юстиниан I (527-565) от тежка болест. За благодарност, по молба на св. Сампсон, богатия аристократ Юстиниан, по-късно и като византийски император, построил редица социални учреждения в Константинопол, част от които са болници и приюти за хора, страдащи от често разпространените заразни заболявания от това време. В тях редовно се извършвало богослужение и св. Литургия, на която се причастявали болните, както и духовници редовно извършвали индивидуално душегрижие за всеки от тях.[4] Благотворителната и болнична дейност на св. Сампсон, а и на император Юстиниан е изключително важна. Това е периодът на известната в историческата наука „Юстинианова чума“, една от първите пандемии, засегнала цяла Източна Европа и унищожила близо 40 % от населението, голяма част от земеделието и икономиката на империята.[5]

Св. Равулас, епископ на Едеса (5 в.), построил болница в града си и сам се грижел тя да е в отличен порядък.…