Monthly Archives: 28.02.2020

Богослужебна програма за месец март

Вечер, посветена на св. Серафим Софийски Чудотворец

Да се подготвим за Великия пост. „И ще съди живи и мъртви.“ За Страшния съд

Поучение за спасението

Св. Игнатий Брянчанинов Всички ние сме временни странници на тая земя. Всеки от нас ще погостува тук, колкото му е отредено от Бога, и след това ще умре, непременно що умре. Смъртта ще ни отнеме и къщита, и градините, и полетата, и имота, и нашето тяло. Единствено душата с нейните дела, добри или лоши, ще отиде във вечността, където или ще пребъдва в постоянно блаженство и радост, или ще бъде подложена на постоянни мъки, плач и стон. Нека поговорим за това как да се спасим, как да благоугодим на Бога, как да се избавим от страшния ад, да наследим блажена радост. Който иска да се спаси, трябва да принадлежи на едната свята Православна църква, да бъде верен неин син, да се покори на на нейните наредби. Ако някой не се подчинява на Църквата, ако се е отделил от нея, ако е разколник, колкото и поклони да прави, колкото и да пости, колкото и да се моли, той няма да се спаси. Господ сравнява тези, които не се покоряват на Църквата, с идолопоклонниците: ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар (Мат. 18:17). В Новия Завет любимият Христов ученик Йоан свидетелства, че Господ само тогава приема нашата молитва,

Преподобни Никифор Хиоски, светецът на прокажените

Тропар, глас 1 Борбата и мъжеството в подвизите на преподобни Никифор Прокажени удивиха ангелите, като друг Йов страдалния претърпя, славейки Бога. И затова се увенчава със слава, отличавайки се с дивни чудеса. Радвай се, наставниче на монасите, радвай се, източниче на светлина, радвай се, защото изливаш от мощите си радостно благоухание. На 4-ти януари, в навечерието на Господския празник Богоявление, почитаме паметта на преподобни Никифор Прокажени, един малко известен съвременен светец, който заедно със свети Лука Симферополски е наречен „бърз лечител и безсребреник на 20-ти век“. Бог прославя с дивни чудеса на изцеления Своя угодник, презрян и отхвърлен от хората в този преходен и бързо отминаващ живот, но поечетен с непреходна слава във вечния и нескончаем живот. Бог удостоил този, комуто малцина се осмелявали да целунат осакатената от болестта ръка, изпитващи страх и погнуса от проказата, за да бъде непрекъснат извор на благоухание чрез благодатно явените си свети мощи, на които се покланят и с любов ги целуват огромно множество вярващи. Бог увенчава с нетленен венец на победа Никифор Победоносеца – мъжествено претърпял житейските несгоди, презрял земните утешения и блага, устремен към светостта – най-висшата цел на човешкия живот, врата към блажената вечност. Преподобният наш отец Никифор, в света Николаос

Да се подготвим за Великия пост. По стъпките на блудния син: от падението до покаянието

Житие на светия наш отец Мелетий, архиепископ Антиохийски

Свети Мелетий отначало бил епископ Севастийски в Армения, но после бил поставен на архиепископския престол в Антиохия. Антиохийският архиепископ Евдоксий, последовател на арианското заблуждение, прелъстен от богатството на Константинополския престол, пожелал да премине там, тъй като заемащият преди това архипастирското място – злочестивия еретик Македоний, бил низвергнат. При царуването на Констанций, сина на Константин Велики, Константинополската църква изобилствала със съкровища и била много по-богата от другите църкви. Затова Евдоксий пренебрегнал Антиохийския престол и започнал да се домогва до Константинополския. Като научили за козните на своя архиепископ, жителите на Антиохия се обидили много и го прогонили, негодувайки, че презира църквата си. Той се отправил в Константинопол и там получил престола, а антиохийците свикали събор, за да решат кого да изберат на мястото му. По-голямата част от присъстващите на събора били ариани, които тогава имали голяма сила. Православните били малко и освен това били презирани и наричани евстатиани, по името на свети Евстатий, архиепископ на Антиохия, който претърпял изгнание заради православната вяра. На устата на всички участници било името на свети Мелетий, всички желаели той да бъде техен архиепископ, но особено много това искали арианите, защото го смятали за свой единомишленик и се надявали, че ще склони към мъдруването им евстатианите и

Да се подготвим за Великия пост. Молитвата на Митаря и оправданието на Фарисея

Проповед на Неделя на Митаря и Фарисея