Monthly Archives: 30.10.2019

Бележки от летописната книга и други документи, свързани с историята на храм „Св. Петка Епиватска“, гр. Пловдив

Свещ. Емил ПАРАЛИНГОВ

Летопис!..Едно само слово със седем букви, а в него отразени векове, цял мир!..

С ясно съзнание за историческа памет, един от първите свещеници при храм „Св. Петка“, гр. Пловдив, започва да води летописна книга на храма. От смирение, дори когато е изреждал храмовото свещенство, пишейки и за себе си, е скрил авторството си… Наистина, на истинските труженици на Божията нива не е нужно имената им да се знаят тук на земята. Достатъчно им е те да бъдат записани на небесата.

Настоящият материал е скромен опит чрез разкриването на няколко документа да се разкаже началната история на един от първите следосвобожденски православни храмове в Пловдив и да се отбележи годишнината от полагането на основния му камък.

Построяването на храм „Св. Петка“ има своя предистория, която ни връща векове назад… Малката старинна църква, посветена днес на св. прпмчца Параскева Римска, е построена на една скална тераса на Джамбаз тепе.

Смята се, че тази малка църква е от времето на падането на България под турско робство. Но има основание да се мисли, че е от много по-старо време. Издигната е в сегашния си вид през 1836 г. с ктиторството на родолюбивия копривщенски род Чалъкови. Била посветена на св. Петка Епиватска и в нея служил свещеник българин на църковнославянски език. През петдесетте години на ХIХ в. църквата преминава изцяло в ръцете на преобладаващото гръцко и гърчеещо се население на нейната енория. Въпреки това до Освобождението, макар и избухналата българо-гръцка църковна разпра, богослуженията в нея били посещавани еднакво и от гърци, и от българи.

След Освобождението на България районът на север от църквата се заселва бързо от българи от близки и далечни села, дошли да търсят препитание в големия град. Те основават т. нар. „Нова махала“.

Страници от летописната книга на храм „Св. Петка“

„Лето 1881, день 22 на месец юлий. Пловдивският градски съвет, реши единодушно да подари на българската община в Новата махала, мястото на гробището, което се намира в нея махала, при болницата, за да си съгради на него черква и училище.“

Но от това решение до полагането на основния камък и наливането на основите минават седем години. Това изпълва с голямо огорчение българите от „Нова махала“…

„Лето 1888.

Няма вече потисници, пресъхнал е потокът на сълзите. Радостта пъпли из улици и мегдани, във всяко кътче, из дворища и къщурки. Но радост няма в сърцата на българите от „Ени махале“ („Нова махала“). Копнеж дълба в тях, копнеж по свят дом, в който молитвите към Бога да отекват на родна реч…“

Същата година този копнеж преминава в „буен огън под бъдника на желанието и нищо не може да го угаси“. Водени от потомците от рода Свещарови, „големите ревнители за българско слово в българска черква“, новомахаленци сами се организират и започват изкопните работи по изграждането на храна на даденото им от общината място.…

Програма за месец ноември. Енорийски духовно-просветен център при храм „Св. Параскева“

Богослужебна програма за месец ноември

Проповед на Вечерня на св. Йоан Рилски

Притчите и присъствието им в евангелията

Силва Маринова

Притчата е проста и кратка, но разнообразна, запомняща се форма на изразяване. Евангелските притчи разкриват много истини и могат да бъдат характеризирани като земни истории с небесен смисъл, т.е. те имат
нравствено, дидактично и догматическо значение.

Разглеждайки смисъла на библейските притчи, св. Йоан Златоуст (Тълкувание на книга Псалми, РG55, 225) отбелязва, че те имат много значения, т.е. едновременно подчертават добрия пример и изобличават лошия, едновременно хвалят и упрекват.

Понятието притча има широко значение и обхваща всяко образно слово, даже гатанки и пословици. Според Шиваров (Н. Библейски речник, С., 1994, с. 274.), думата „притча“ в Свещ. Писание се използва за почти всеки израз с преносен смисъл. Според гръцкия автор Лангопатис общоприето е да се счита, че познатите ни като притчи евангелски разкази, които Христос използва, за да предаде учението Си, биват три вида метафори: алегории, сравнения и нравствени разкази или примери. В древногръцката литература притчата се използва като сравнение, паралел и аналогия във връзка с това, което се смята за абсолютно правилно. Аристотел не само разграничава притчата от алегорията и метафората, но и от мита.

Има няколко причини Спасителят да преподаде Своето учение в притчи. Първо, много от притчите на нашия Господ Иисус Христос съдържат нравствени или духовни истини, които не могат да бъдат предадени на обикновените хора, ако не са „облечени“ в притчи, които говорят за Божието царство по подходящ и разбираем начин.

„Защо Христос е говорел с притчи?“ – отговор на този въпрос е даден в евангелията от Марк, Матей и Лука, както и в Исайя (вж. Марк. 4:10-12; Мат. 13:11-13; Лука. 8:9-10; Ис. 6:8-10).

По-долу са посочени думите на Спасителя според евангелието на ап. Марк и това на ап. Матей: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството: Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не Видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете“ (Марк. 4:10-12) и „затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират“ (Мат. 13:13). Следователно чрез притчите се интригува умът и се заостря вниманието на слушателя и чутото става по-лесно за запомняне.

Второ, хората, които не разбират напълно учението на Спасителя могат да го интерпретират по свой собствен начин и да разпространяват неправилно тълкуване, но притчите запазват целостта на Христовото учение чрез приспособяване на съдържанието му в конкретен разказ.

Трето, притчите могат да са по-убедителни от преките поучения, защото те не само съдържат всеобщия Божествен закон, но и показват приложимостта му в личния и обществения живот.

Когато четем Марк. 4:10-12: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.…

Проповед на ✝ 3 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. апостол Тома

Църквата и медиите – съработничество във вярата за полза на обществото

Средствата за масова инфорамция (СМИ) играят важна роля в съвременното общество. Те са призвани да поднасят на широките слоеве от обществото коректна и своевременна информация за важни събития от областта на политиката, обществените процеси, културата, традициите, спорта, в това число и от областта на църковния живот и православната вяра, да ориентират хората за случващото се в света и днешната реалност.

Но СМИ не са само източник на информация, а и силен и важен инструмент за формиране на обществено съзнание, обществените нагласи, нравствените устои и светогледа на личността. Ето защо те носят отговорността не само да се придържат към истината и проверените факти, но и да се съобразяват с определени нравствени принципи, заложени в етичния кодекс на журналистиката и личната човешка съвест.

Основополагащите принципи и закони на съвременното демократично общество гарантират на журналистите право на свобода на изразяване, достъп до информация и безопасност при изпълняване на служебните задължения, но медиите и работещите в тях имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения.

Медиите са призвани да предоставят на гражданите точна, вярна, обективна и проверена информация от достоверни източници, коментари и анализи, почиваща върху неизопачени факти, да представят различни мнения и гледни точки. Но същевременно, търсейки и защитавайки обществения интерес, са длъжни да съблюдават неприкосновеността на личния живот на всеки, да се отнасят с уважение към човешкото достойнство на всеки гражданин, да се въздържат от разпространението на материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насили, жестокост и всякаква форма на дискриминация въз основа на расова, етническа, религиозна принадлежност, да се придържат към добрия тон и благоприличие.

Ние, като свещенослужители и архиереи на Църквата, отчитаме важната роля на медиите в съвременното общество, зачитаме свободите им и гледаме на тях с подобаващо уважение. Същевременно, като пастири, чиято основна грижа е спасението на всяка човешка душа, имаме разбирането, че поднасянето на информация на зрителите, слушателите и читателите трябва да се основава на строго придържане към Истината и Правдата, на грижата за нравственото състояние на отделната личност и обществото като цяло. А това предполага представянето на положителни примери на високонравствени личност, на добри инициативи, повдигащи морала и подсилващи вярата, надеждата, милосърдието и човеколюбието между хората, както и борбата срещу разпространението на злото, неправдата, лъжата в обществото.

Църквата е призвана да способства за установяване на социалната справедливост, защита правата и свободите, мира и съгласието между хората, недопускане на екстремизъм, напрежение между различни прослойки в обществото, за запазване на традиционните за страната ни православни нравствени ценности и традиции.

Поради просветителската мисия, която Църквата има в обществото, Тя би била силно подпомогната в изпълнението й, ако има съмишленик и сътрудник в лицето на светските средства за масова инфорамция, с техните многобройни зрители, слушатели и читатели, които могат да предадат Нейното послание до най-широка аудитория, в различни слоеве на обществото, далече, отвъд стените на храма и църковния амвон.

Свещенослужителите и миряните на БПЦ трябва да се отнасят с подобаващо внимание към светските медии и при благословение от страна на епархийския митрополит да им съдействат съобразно целите на просветителската мисия на Църквата, за да се пробужда и удовлетворява интересът на широката общественост към живота на Църквата и църковните събития, както и за популяризирането на различни страни от християнската история, култура и традиции.…