Monthly Archives: 18.10.2019

Проповед на Вечерня на св. Йоан Рилски

Притчите и присъствието им в евангелията

Силва Маринова

Притчата е проста и кратка, но разнообразна, запомняща се форма на изразяване. Евангелските притчи разкриват много истини и могат да бъдат характеризирани като земни истории с небесен смисъл, т.е. те имат
нравствено, дидактично и догматическо значение.

Разглеждайки смисъла на библейските притчи, св. Йоан Златоуст (Тълкувание на книга Псалми, РG55, 225) отбелязва, че те имат много значения, т.е. едновременно подчертават добрия пример и изобличават лошия, едновременно хвалят и упрекват.

Понятието притча има широко значение и обхваща всяко образно слово, даже гатанки и пословици. Според Шиваров (Н. Библейски речник, С., 1994, с. 274.), думата „притча“ в Свещ. Писание се използва за почти всеки израз с преносен смисъл. Според гръцкия автор Лангопатис общоприето е да се счита, че познатите ни като притчи евангелски разкази, които Христос използва, за да предаде учението Си, биват три вида метафори: алегории, сравнения и нравствени разкази или примери. В древногръцката литература притчата се използва като сравнение, паралел и аналогия във връзка с това, което се смята за абсолютно правилно. Аристотел не само разграничава притчата от алегорията и метафората, но и от мита.

Има няколко причини Спасителят да преподаде Своето учение в притчи. Първо, много от притчите на нашия Господ Иисус Христос съдържат нравствени или духовни истини, които не могат да бъдат предадени на обикновените хора, ако не са „облечени“ в притчи, които говорят за Божието царство по подходящ и разбираем начин.

„Защо Христос е говорел с притчи?“ – отговор на този въпрос е даден в евангелията от Марк, Матей и Лука, както и в Исайя (вж. Марк. 4:10-12; Мат. 13:11-13; Лука. 8:9-10; Ис. 6:8-10).

По-долу са посочени думите на Спасителя според евангелието на ап. Марк и това на ап. Матей: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата. И казваше им: вам е дадено да узнаете тайните на царството: Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; за да гледат с очи, и да не Видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете“ (Марк. 4:10-12) и „затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират“ (Мат. 13:13). Следователно чрез притчите се интригува умът и се заостря вниманието на слушателя и чутото става по-лесно за запомняне.

Второ, хората, които не разбират напълно учението на Спасителя могат да го интерпретират по свой собствен начин и да разпространяват неправилно тълкуване, но притчите запазват целостта на Христовото учение чрез приспособяване на съдържанието му в конкретен разказ.

Трето, притчите могат да са по-убедителни от преките поучения, защото те не само съдържат всеобщия Божествен закон, но и показват приложимостта му в личния и обществения живот.

Когато четем Марк. 4:10-12: „А когато остана насаме, окръжаващите Го заедно с дванайсетте Го попитаха за притчата.…

Проповед на ✝ 3 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. апостол Тома

Църквата и медиите – съработничество във вярата за полза на обществото

Средствата за масова инфорамция (СМИ) играят важна роля в съвременното общество. Те са призвани да поднасят на широките слоеве от обществото коректна и своевременна информация за важни събития от областта на политиката, обществените процеси, културата, традициите, спорта, в това число и от областта на църковния живот и православната вяра, да ориентират хората за случващото се в света и днешната реалност.

Но СМИ не са само източник на информация, а и силен и важен инструмент за формиране на обществено съзнание, обществените нагласи, нравствените устои и светогледа на личността. Ето защо те носят отговорността не само да се придържат към истината и проверените факти, но и да се съобразяват с определени нравствени принципи, заложени в етичния кодекс на журналистиката и личната човешка съвест.

Основополагащите принципи и закони на съвременното демократично общество гарантират на журналистите право на свобода на изразяване, достъп до информация и безопасност при изпълняване на служебните задължения, но медиите и работещите в тях имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения.

Медиите са призвани да предоставят на гражданите точна, вярна, обективна и проверена информация от достоверни източници, коментари и анализи, почиваща върху неизопачени факти, да представят различни мнения и гледни точки. Но същевременно, търсейки и защитавайки обществения интерес, са длъжни да съблюдават неприкосновеността на личния живот на всеки, да се отнасят с уважение към човешкото достойнство на всеки гражданин, да се въздържат от разпространението на материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насили, жестокост и всякаква форма на дискриминация въз основа на расова, етническа, религиозна принадлежност, да се придържат към добрия тон и благоприличие.

Ние, като свещенослужители и архиереи на Църквата, отчитаме важната роля на медиите в съвременното общество, зачитаме свободите им и гледаме на тях с подобаващо уважение. Същевременно, като пастири, чиято основна грижа е спасението на всяка човешка душа, имаме разбирането, че поднасянето на информация на зрителите, слушателите и читателите трябва да се основава на строго придържане към Истината и Правдата, на грижата за нравственото състояние на отделната личност и обществото като цяло. А това предполага представянето на положителни примери на високонравствени личност, на добри инициативи, повдигащи морала и подсилващи вярата, надеждата, милосърдието и човеколюбието между хората, както и борбата срещу разпространението на злото, неправдата, лъжата в обществото.

Църквата е призвана да способства за установяване на социалната справедливост, защита правата и свободите, мира и съгласието между хората, недопускане на екстремизъм, напрежение между различни прослойки в обществото, за запазване на традиционните за страната ни православни нравствени ценности и традиции.

Поради просветителската мисия, която Църквата има в обществото, Тя би била силно подпомогната в изпълнението й, ако има съмишленик и сътрудник в лицето на светските средства за масова инфорамция, с техните многобройни зрители, слушатели и читатели, които могат да предадат Нейното послание до най-широка аудитория, в различни слоеве на обществото, далече, отвъд стените на храма и църковния амвон.

Свещенослужителите и миряните на БПЦ трябва да се отнасят с подобаващо внимание към светските медии и при благословение от страна на епархийския митрополит да им съдействат съобразно целите на просветителската мисия на Църквата, за да се пробужда и удовлетворява интересът на широката общественост към живота на Църквата и църковните събития, както и за популяризирането на различни страни от християнската история, култура и традиции.…