Daily Archives: 01.08.2019

Старец на цяла Русия. Животът на архимандрит Йоан /Крестянкин/

Архимандрит Йоан /в света Иван Михайлович Крестянкин) се родил на 11 април 1910 година в град Орел в многодетно семейство, бил осмото и последно дете. Още от малък Ваня прислужвал в храма, на шест години вече бил клисар, а след това изпълнявал задълженията и на иподякон. На дванадесет години за пръв път изразил желанието си да стане монах. В животоописанието на стареца тази история е изложена по следния начин.

На Елецкия епископ Николай му предстояло да замине на служба на ново място и когато прощаването му с богомолците вече привършвало, иподякон Иван Крестянкин, желаейки да получи от архиерея напътствие за живота си, се докоснал до ръката му, за да привлече по този начин вниманието върху себе си. Тогава владиката се навел към момчето с въпроса: „А теб за какво да те благословя?“ Ваня във вълнението си му казал: „Искам да стана монах“. Полагайки ръка върху главата на момчето, епископът помълчал малко, прозирайки бъдещето му. После сериозно казал: „Първо ще завършиш училище, после ще поработиш, след това ще приемеш сан и ще послужиш малко, а като му дойде времето, непременно ще бъдеш монах“. И животът на младежа се подредил точно както казал архиереят.

През 1929 година Иван Крестянкин завършил средно училище, а след това получил и професионално образование, посещавайки курсове за счетоводители. Работил по специалността си в гр. Орел, но често, поради възлаганата му извънредна работа, не можел да посещава храма, а когато се възпротивил на този порядък, веднага бил уволнен. За известно време останал без работа и през 1932 г. се преместил в Москва, където бил назначен за главен счетоводител на неголямо предприятие. Тук работата не му пречела да посещава богослуженията. Скоро Иван влязъл в обкръжението на млади православни хора, обсъждал с тях въпросите на духовния живот и това приятелство още повече затвърдило намерението му да върви по духовния път.

През 1944 г. станал четец в московския храм „Рождество Христово“ в Измайлово, където през 1945 г. бил ръкоположен в чин дякон, а малко след това и за свещеник.

Отец Йоан служил въодушевено, проповядвал с вдъхновение, отнасял се към енориашите с любов и с необикновено внимание – с това той провокирал подозрение и преследване от страна на властите. „Прекомерната активност“ на свещеника в тези времена била повод да бъде скалъпено наказателно дело срещу него.

Едновременно със служението в храма, отец Йоан учел задочно и в Московската духовна академия и пишел дипломна работа на тема: „Преподобният Серафим Саровски Чудотворец и значението му за руския религиозно-нравствен живот“. Но малко преди защитата, през април 1950 г., той бил арестуван и затворен в Лубянка и Лефортовския затвор.

Със своята доброжелателност духовникът силно озадачил напористия и жесток следовател. Като не обръщал внимание на злобата и наглостта му, отецът се държал просто и открито – отхвърлял клеветата и не поемал върху себе си допълнителна вина. Когато за очна ставка при него довели един завербуван от властите свещеник, отец Йоан толкова искрено му се зарадвал и така сърдечно се втурнал към него да го приветства, че другият не издържал на укора на съвестта си и, загубвайки съзнание, се свлякъл на пода…

От август 1950 г.…