Monthly Archives: 18.08.2019

Проповед на 18 август – Неделя след Успение Богородично. Успение на Св. Йоан Рилски

Как да живеем

Днес все по-често от когато и да било през целия мой живот, а това не са малко години, ми се налага да чувам въпроса: „Как да живеем, за да не погинем?“

Как да живеем, за да се спасим?“ – питат вярващите. „Как да живеем?“ – питат и тези, чиито понятия за живота се простират не по-далеч от утрешния ден.

Този въпрос задават и младите, които току що са започнали да живеят, и тези, които доста са поживели, и вече завършват своя жизнен път, в края на който правят страшното откритие, че животът им вече е минал, но не в радостта на съзьиданието, и че всичките им трудове, всичките им усилия са вложени във всепоглъщащата разруха и гибел.

Да, въпросът „как да живеем?“ съвсем не е напразен. И колко съзвучни са тези питания на нашите съвременници с въпроса, който някога бил зададен на Господаря на Живота – Христа – от Неговия съвременник, и не просто съвременник, а пазител на дадения от Бога закон.

Той попитал: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ (Лука 10:25). И словото Господне, което звучи в отговор на законника, е отправено и към нас, откривайки ни единствно правилния път за решаването на всички въпроси, недоразумения и недоумения. Ние винаги трябва да се обръщаме към Божието слово. Господ казва: в Закона що е писано? Как четеш? (Лука 10:26)

Божият Закон! Той е даден на цялото човечество за всички времена; даден е в Божественото Писание; даден е в закона на съвестта на всеки, роден на тази земя; даден е и в закона на устроената от Бога природа. И днес ние с вас знаем този велик Господен закон, закон, в който е скрито нашето земно щастие, и чрез който се простираме във вечността, пребивавайки в блаженство с Господа и всички Негови светии.

Възлюби господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум… възлюби ближния като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:37-40).

Да, да, ние познаваме този закон и неговите изисквания, ние знаем и как да го изпълним с живота си; защото кой от нас не е наясно, кое е за нас добро и желано и кое – лошо, и кое е онова нещо, което с всички възможно средства ние трябва да се стремим да избягваме.

От Господа ни е дадена заповедта: не прави на другите това, което не желаеш за себе си. Тази заповед също винаги е с нас; като незаспиващ и безпристрастен страж, тя разкрива и изобличава едновременно и нашето знание, и нашето лукавство. Ако Господ заставя евангелския законник да признае, че му е известно всичко необходимо за неговото спасение, то и ние няма как да се оправдаваме с наивни въпроси, сякаш до ден-днешен не сме разбрали какъв е пътят за спасение.

БОЖИЯТА МАЙКА

Пресветата Дева освещавала земята със Своето присъствие в продължение на шестдесет и две години.

Сега всички сме свикнали с Нейната слава и могъщество, с непостижимата ѝ за човешкия ум любов. Така сме свикнали да молим и получаваме от Нея просимото, че забравяме да Я усещаме в сърцето си като жив човек, подобен на нас. Забравяме, че Нейната сегашна слава и Божествено могъщество са плод на Нейния земен живот. И тези плодове са се родили от живата вяра на Пресветата Дева, от Нейната Божествена любов, от Богоподобното смирение и нескончаемите, безкрайни страдания, от мъченичеството през целия живот.

Тя вървяла към Кръста на Своя единствен Син, носейки Своя кръст, дълго време преди Неговите Голготски страдания. Тя се възкачвала на кръста Си постепенно, през целия Си живот, и тръните на страданията разранявали чувствата, ума И сърцето И ежедневно, докато обещаното, предре- ченото от праведния старец Симеон Богоприимещ оръжие, не пронизало душата И. И този Нейн кръст възнесъл Пресветата Майка Дева в слава на небето.

Нейният подвиг на майчинско служение и застъпничеството за човешкия род – грешен, паднал, слаб и вечно нуждаещ се от помощ, от ходатайство и пощада – продължава и след Нейното Успение.

А ние, скъпи мои, загледани във външните събития от живота на Божията Майка, често пропускаме вътрешното съдържание на живота и. А ТО изцяло се състои от мълчаливо, велико, преминаващо в мъченичество страдание, което не е могло да намери утешение в откровението, съчувствието, разбирането и състраданието на хората.

Какво велико, безпрекословно предаване Себе Си на Божията воля!

Тайната на земното предназначение на живота на Пречистата Дева, открита И от Бога чрез архангелския глас: Радвай се Благодатна, Господ е с Теб: благословена си Ти между жените (Лук. 1:28) – била толкова свръхестествена и толкова голяма, че смирението на Пречистата Дева не е могло да я повери на нито един човек. Но и как Тя самата да говори за това, , на каква висота е възнесена от Бога.

Само на четирима човеци, избрани заради живота си, Сам Господ е открил извършената в света най-велика тайна. Кои са тези люде? Това са праведният Йосиф Обручник, Симеон Богоприемец, Елисавета – майката на Йоан Предтеча и пророчица Анна, които първи се поклонили на Пресветата Дева като на Божия Майка, а на Сина И- като на Бог и Син Божий.

Светата Дева избрала за Себе си мълчаливо да страда през целия си живот. И целият Нейн живот е безконечно потапяне на сърцето В безкрайна мъка, вечно изтичане на невидима мъченическа кръв. Мълчейки, Тя страдала и от подозренията на праведния Йосиф, който я помислил за „бракоукрадена“.

Мълчала Тя и когато полагала Царя на Вселсната в яслите, предназначени за добитъка, Сама нямаща къде глава да приклони. Мълчаливо страдала Девата-Майка и когато, „търсили душата“ на Младенеца И, и когато страхът за живота Му обърнал светото семейство в бятство от родната страна в Египет.…

Труд, молитва и вяра. Игумения Златка Козарева (+ 2003 г.)

Радка Рашкова

Манастирът „Св. вмчк Мина“ се намира близо край гр. София. Той е отворен дом на Бога за всяка душа и всяко сърце.

Спирам пред скромната телена врата с метален кръст. Свеждам глава с дълбока признателност пред Бога, че ми е дадена възможност да посещавам това свято и чисто място, правя кръстен знак и влизам. Вятърът ме поздравява чрез нежно шумолене в листата на брезите, които като стражи заграждат постланата с обикновени бели плочки пътека. Минавам бавно по нея и влизам във вътрешния двор. Погледът ми се отправя към безоблачното синьо небе, преминава през щъркеловото гнездо върху камбанарията на храма „Св. вмчк Мина“ и спира в градината с прекрасните цветя, които цъфтят тук от ранна пролет до късна есен.
По средата на това цветно море, опряна на циментовото корито на чешмата с тояжка в ръка, стои една слабичка фина жена, облечена в черно.

Това е тя, майка Златка, игуменката на манастира, отдала целия си живот в служба на Бога и в моление за човешките души. Целувам с дълбоко уважение и признателност подадената ми за поздрав десница. Колко голямо сърце има тази жена, за да побере в него болката и мъката на човешките страдащи души, пристъпващи прага на манастира! Колко голяма сила се крие в нея, за да може да застане пред строгия и проницателен поглед на св. великомъченик Мина и
да измоли от него застъпничество пред Бога за прошка на греховете ни, за помощ във всяка нужда или за благословия в житейския ни път.

Неспирен е потокът. Идват десетки, а в празнични дни – стотици хора. На всеки майка Златка помага и посочва верния път – Пътя към Бога.

„А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа“ (Йоан. 17:3).

Истина, която тя е разбрала много рано. Истина, която тя оставя като завет към всички души в този свят.

Майка Златка разказва

Родена съм на 4 май (17 май ст. стил) 1915 г. в гр. София. Майка ми, Руска Йорданова, и баща ми, Лазар Козарев, са бежанци от гр. Велес, Македония. Срещнали се, оженили се и тук се родили седемте им деца. Аз съм най-голямата – Павлина, кръстена съм на св. ап. Павел, а след мене идват Маргарита, Соня, Иван, Славчо, Георги и Цецка.

Възпитанието ни вкъщи беше много строго. Учеха ни на внимание, милосърдие, обич, уважение към Бога и хората. Имаше ред, който се спазваше от всички.
Спомням си, баща ми обичаше много грис халва и мама всяка вечер приготвяше по една бакърена тенджера, от която сипваше на всеки в паничката. На един сипе по-малко, на друг повече.
– Мамо, ама на кака сложи повече – две парчета, – ще кажат малките деца.
– Тя е по-голяма – отговаря мама и с това редът се възстановява.
Друг път слага повече в чиниите на малките.…

Проповед на 5 август – Вечерня срещу Преображение

Проповед на 4 август – Молебен канон на Св. Богородица

Проповед на 4 август –  7 Неделя след Петдесетница

Богослужения

В периода 19 август – 7 септември 2019 г. в храм „Св. Параскева“ няма да има богослужения, с изключение на вечерните акатисти и канони според програмата за месец август.

Старец на цяла Русия. Животът на архимандрит Йоан /Крестянкин/

Архимандрит Йоан /в света Иван Михайлович Крестянкин) се родил на 11 април 1910 година в град Орел в многодетно семейство, бил осмото и последно дете. Още от малък Ваня прислужвал в храма, на шест години вече бил клисар, а след това изпълнявал задълженията и на иподякон. На дванадесет години за пръв път изразил желанието си да стане монах. В животоописанието на стареца тази история е изложена по следния начин.

На Елецкия епископ Николай му предстояло да замине на служба на ново място и когато прощаването му с богомолците вече привършвало, иподякон Иван Крестянкин, желаейки да получи от архиерея напътствие за живота си, се докоснал до ръката му, за да привлече по този начин вниманието върху себе си. Тогава владиката се навел към момчето с въпроса: „А теб за какво да те благословя?“ Ваня във вълнението си му казал: „Искам да стана монах“. Полагайки ръка върху главата на момчето, епископът помълчал малко, прозирайки бъдещето му. После сериозно казал: „Първо ще завършиш училище, после ще поработиш, след това ще приемеш сан и ще послужиш малко, а като му дойде времето, непременно ще бъдеш монах“. И животът на младежа се подредил точно както казал архиереят.

През 1929 година Иван Крестянкин завършил средно училище, а след това получил и професионално образование, посещавайки курсове за счетоводители. Работил по специалността си в гр. Орел, но често, поради възлаганата му извънредна работа, не можел да посещава храма, а когато се възпротивил на този порядък, веднага бил уволнен. За известно време останал без работа и през 1932 г. се преместил в Москва, където бил назначен за главен счетоводител на неголямо предприятие. Тук работата не му пречела да посещава богослуженията. Скоро Иван влязъл в обкръжението на млади православни хора, обсъждал с тях въпросите на духовния живот и това приятелство още повече затвърдило намерението му да върви по духовния път.

През 1944 г. станал четец в московския храм „Рождество Христово“ в Измайлово, където през 1945 г. бил ръкоположен в чин дякон, а малко след това и за свещеник.

Отец Йоан служил въодушевено, проповядвал с вдъхновение, отнасял се към енориашите с любов и с необикновено внимание – с това той провокирал подозрение и преследване от страна на властите. „Прекомерната активност“ на свещеника в тези времена била повод да бъде скалъпено наказателно дело срещу него.

Едновременно със служението в храма, отец Йоан учел задочно и в Московската духовна академия и пишел дипломна работа на тема: „Преподобният Серафим Саровски Чудотворец и значението му за руския религиозно-нравствен живот“. Но малко преди защитата, през април 1950 г., той бил арестуван и затворен в Лубянка и Лефортовския затвор.

Със своята доброжелателност духовникът силно озадачил напористия и жесток следовател. Като не обръщал внимание на злобата и наглостта му, отецът се държал просто и открито – отхвърлял клеветата и не поемал върху себе си допълнителна вина. Когато за очна ставка при него довели един завербуван от властите свещеник, отец Йоан толкова искрено му се зарадвал и така сърдечно се втурнал към него да го приветства, че другият не издържал на укора на съвестта си и, загубвайки съзнание, се свлякъл на пода…

От август 1950 г.…